Въпрос: Какво в мен се явява копие на Твореца?

Отговор: Създателят ни дава много мъничко желание. То дори не е достойно да се нарече Негов слаб отпечатък, защото целият ни свят е само една ефимерна сянка. Нещо като аромата на супа, която ни поднасят, за да я помиришем, вместо да ни нахранят с нея. Това е все едно нищо. Но въпреки това, ние започваме от там.

Всичко, което получаваме като допълнение към първоначалното пробуждане, идва от групата и учителя. Без групата и учителя, човек няма никакви шансове за контакт с Твореца и възможност да реализира правилна връзка с Него. Групата е моят духовен съсъд, учител, висше стъпало, а по-нагоре вече е Творецът.

Творецът ни дава от Себе си само началното пробуждане: довежда човек до подходящо обкръжение и му казва: ”Вземи го за себе си!”. Но за да го ”вземе”, трябва да се съедини с групата, с учителя, с книгите и чрез тях – с Твореца. А дотогава, в него има само точка в сърцето – искра, пробудена от Твореца и караща човека да Го търси.

Всичко останало в нас принадлежи на животинското ниво и не е отпечатък на свойствата на Твореца, а просто развито желание за наслаждение. Човек се нарича само онази точка, която е устремена към Твореца. Това е точка – желание за наслаждение, свързана с Бина, с желанието за отдаване.

Ако няма такава връзка между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, няма Бина и Малхут, съединени заедно – това създание не се нарича човек, ”Адам”, ”подобие” (доме) на Твореца. Такава връзка може да има само в 4-ти стадий и то не в целия, а само в някаква негова част, която се изяснява с времето. Само човешкото стъпало вътре в нашето желание е предназначено за извисяване към Твореца.

Въпрос: За какво тогава са нужни неживото, растителното и животинското стъпала?

Отговор: Желанието за наслаждение трябва да се развие с помощта на всички тези стъпала, иначе то не може да стане самостоятелно. На първите три нива имаме същото това желание за наслаждение, само че то функционира съгласно заложената в него вътрешна програма. А на 4-ти стадий желанието започва да се пита: за какво да обработвам тази програма?

За развиване на желанието са необходими всичките 4 стадия, тъй като от една страна, то трябва напълно да се отдели от Твореца, а от друга страна, да достигне до подобие с Него. Затова Творецът и творението – коренният стадий и 4-ят стадий са принудени да се отделят един от друг във всички останали стадии, на които се прави точен разчет, какви качества са нужни на творението, за да бъде противоположно и в същото време, подобно на Твореца: в какво то е противоположно, и в какво е подобно.

Противоположно то трябва да бъде в своето желание да се наслади, да остане такова, каквото е било; а подобно – в желанието за отдаване, което то изгражда над своето желание да се наслади. Тези две форми съществуват в него заедно.

От урок по ”Предисловие към книгата „Паним меирот“”, 06.03.2014

[129282]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Европейски конгрес. Лекция №5

Въпрос: Казахте, че искането ни към Твореца трябва да бъде такова, че Той да не може да не откликне на него. Колко силно трябва да бъде желанието, искането ми, за да достигна това състояние?

Отговор: Желанието трябва да бъде такова, все едно молите за спасение – добро и силно. То не трябва да ви разкъсва до умопобъркване, но трябва да е правилно.

Под силно желание в кабала се подразбира точно, остро, точково желание: желанията ми напълно да съвпадат по свойства с желанията на Твореца.

В момента, в който твоето и Неговото желание се сливат в едно цяло, се озоваваш в огромен мощен поток – струя, където Висшата светлина прави всичко.

Това може да бъде желание като на малкото дете, но е важно то да бъде точно насочено към свързване с другите хора, към разкриването на Твореца, с цел да се разкрие Неговата радост в това. Това се нарича отдаване.

Нека да го направим сега: вътрешно да се хванем за ръце, а после по-тясно, още по-тясно да се присъединим един към друг чрез сърцата. Опитайте се да усетите, че сърцата ви все едно се докосват взаимно. Няма тела, има само сърца, докосващи се все по-тясно и по-тясно и започващи да бият заедно в унисон. Мислите се превръщат в една мисъл, за да усетим Твореца в единно сърце.

Мисля, че това е възможно. Трябва да се правят такива упражнения, и ще успеете.

[104181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако човек се събира с другите, за да отдава без да усеща съпротивление, и не противоречи на желанието си, се оказва, че прави същото, което прави целият свят, както е прието във всички религии и религиозен фанатизъм. Съществуват много благотворителни организации, които помагат на хората в болниците и други трудни ситуации.

Желанието им съответства на действията, които извършват, и затова се нарича “отдаване” в действие. Защото действията, намеренията и желанията отиват в едно направление, без да срещат вътрешно съпротивление. И затова човек е в добро настроение, чувства се добре, с надеждата за някаква награда в този свят и в бъдеще.

Ние действаме срещу естествените си желания и усещаме вътрешно съпротивление, не искаме да отдаваме и да обичаме ближния. В началото откриваме в себе си празно пространство и не чувстваме никакъв стремеж, влечение, никаква връзка с отдаването. Но когато започнем да работим, издигайки се над всичко това, тогава излизаме в духовното пространство.

Тази работа действително се отплаща. Тя не ни притъпява, както при фанатичният подход, тъй като има разлика между получаването и отдаването. Това е нашето вътрешно желание да получаваме, съгласно своята природа, но ние се издигаме над тези естествени желания и се стремим към отдаване, търсим обкръжение, общество, което да ни помогне да изградим това качество в себе си. И тогава, ни е необходимо да привлечем силата на Твореца, която ни помага да станем отдаващи над своите егоистични желания.

За това ни трябва обкръжение, нужен ни е Творецът, защото в противен случай не можем да създадем отдаване над получаването. И тогава ще можем да изградим вътрешна кухина, която да се изпълва със светлината, и в нея ще започнем да чувстваме и разбираме по-висшата духовна реалност.

От урока по статия на Рабаш, 22.01.2013

 [98505]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес ”Пламък в пустинята”. Урок №5

Въпрос: Какво представлява духовното отчаяние?

Отговор: Духовността – това е отдаване. В нашия свят няма такова качество и задачата ми е да си го представя от противоположностите. Тоест да разбера какво е поръчителство, доколко съм далече от това свойство и в същото време, колко силно се нуждая от него. Ако достигна до такова разбиране, то в мен ще се сформира много силно желание да проникна в това свойство и това желание ще бъде моята молитва, молба, искане.

Ако наистина искам да достигна до отдаване, то свише идва сила, светлина и разкрива това свойство в мен. И тогава започвам да усещам втората половина от реалността, която до този момент е била скрита, а сега се разкрива.

За сега живеем само в свойството получаване и затова животът ни е толкова кратък и нещастен, състоящ се само от загуби и без никаква полза.

А когато навляза в свойството отдаване, отменяйки себе си и преодолявайки психологическата бариера, аз излизам в духовното пространство, напълно изградено от отдаването.

Това е като човек, който престава да диша и след това, правейки това, разбира, че може да живее и без въздуха. И тогава му се разкрива новото пространство, новият свят. Това е само пример, не може да се опише подробно, защото в нашия свят не съществува подобно свойство.

А отчаянието идва от това, че нямам възможността да достигна това свойство сам, със собствени сили. За сметка на групата, учението, накрая достигам до решението, че не съм способен на това, но нямам избор: трябва да го получа. И тогава получавам такава възможност.

От 5-ти урок на конгреса в Арава ”Пламък в пустинята”, 18.01.2013

[98324]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя доколко молбата ми е правилна?

Отговор: Нямаш такава възможност за проверка, тъй като за такава оценка трябва да знаеш коя молба е правилна, за да я сравниш с твоята, която е неправилна, и да направиш разлика.

Единственото, което можеш, е да търсиш начин за сливане. Сливане означава, че молбата е била правилна. Стреми се да си представяш това състояние и така проверявай. Но това се отнася повече към усещанията, тъй като всяка молитва се заражда от чувствата, а не от разумното разбиране.

Молитва се нарича МА”Н (женски води) и посочва доколко моето желание да се насладя е готово да се съедини с желанието за отдаване в една молба. Произтича само отмяна от страна на желанието за наслаждаване, което се присъединява към желанието за отдаване.

Тъй като с желанието си да се насладя искам това, което е добро за мен. А желанието за отдаване, което мога да намеря в своя свят – това е желанието на групата. И ако желанието на групата става по-високо за мен от моето собствено, това означава, че се издигам както Малхут в Бина. Включвам се в Бина, в желанието на другарите и съм готов с всички сили да действам така, както е нужно на тях. А ако не ми се отдаде, то за това си има молитва.

И е разбираемо, че не мога да го изпълня, тъй като моето желание да се насладя постоянно расте. Затова всеки път издигам молитва, МА”Н. Аз искам да издигна своята Малхут в Бина – да се включа към желанието на останалите и да им служа, за да мога чрез това да достигна до служене на Твореца, от Бина да се издигна в Кетер, но не мога да направя това.

За да се осъществи това, моля в своята молитва. Моля се да дойде светлината, възвръщаща ни към Източника, и да ми помогне да се присъединя към Бина, към отдаването, към вярата над знанието, за да стане за мен сливането със свойството отдаване повече от това с Малхут, по-високо от моите собствени желания и разсъждения.

А ако не чувствам в себе си потребността от такова сливане с групата, това означава, че не съм мислил за това преди и не съм се подготвял за молитва. Добре, с какво съм дошъл на урока? Какво още може да се направи, освен това? Всичките ми желания, мисли, устреми, дела – всичко, което образува моето ”Аз”, преди всичко това, трябва да издигна молба за служене на ближния. Това е най-първото поправяне.

От урока по книгата „Зоар“, 11.09.2012

[88155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабала говори за духовния свят, означава ли това, че тя не признава реалността на нашето материално тяло?

Отговор: Сегашните ти усещания са истински. Ако не вярваш, ощипи се както трябва и веднага ще усетиш, че съществуваш в тяло. Но посредством особени действия, които позволяват да се поправи възприятието, можеш да усетиш себе си в съвършено друго състояние.

Картината на света е доста относителна и зависи от усещанията ти. Дори съществуването на твоето тяло също възприемаш по чувство – чрез осезанието. То обхваща вътрешните органи и всичко, до което се докосваш.

Като цяло, можем да си го представим като някакъв чувствителен механизъм, настроен на определена честота. Хайде да разширим тази скала, дайте да раздвижим пределите и дълбочината на проникващите ни усещания. Ако направиш това – твоят свят ще се промени и ще възприемаш своето тяло вече по друг начин.

Всичко зависи от усещанията и науката кабала те учи как да преведеш своите органи за възприемане в режим на възприемане, наричащ се ”свят на Безкрайността”.

Днес си ограничен да възприемаш определена реалност. Възприемаш този свят, себе си в него, седем милиарда други хора, животни, растения и т.н. Тъкмо това са твоите предели. А освен това, си ограничен и от това, че не забелязваш нито причините, нито следствията, нито действащите сили. По същия начин детето, виждайки пред себе си части от конструктора, не забелязва заложените в тях логика и взаимната връзка.

Банковите обирджии разпръскват във въздуха особен вид газ, за да виждат лазерните лъчи на устройствата за охрана. Ето и ние искаме да проследим онези връзки, които са опънати в духовния свят. Оправяйки се с тези взаимни връзки, ще можеш да подредиш своя живот, като начало поне в този свят.

Но и това все още не е всичко. Тъй като тялото ти ”е изрисувано” в твоите усещания. Промени ги, настрой ги на нова честота и тогава е възможно тялото да се промени, ще приеме друга, вечна форма.

Всичко зависи от настройката на сетивните ти органи и ти можеш да ги издигнеш до нивото на духовните аналози, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Ампин и Малхут. Тогава те ще работят не да получават, не на абсорбиране, а на отдаване, на отделяне и тогава ще станат вечни.

Излиза, че възприемането на реалността е много важна работа. Не случайно искаме детето ни първо да се запознае със света, в който живее. Преди да започне да експериментира, нека първо да се запознае, какво е вредно и какво е полезно, към какво си струва да се стреми, а към какво – не, да стои настрана. Преди всичко, го поставяме в правилна позиция пред обкръжението.

От тук ми е ясно как трябва да действам: кое е най-добро за мен – да разкрия цялата реалност, правилно да се поставя пред действащите в нея сили. Тъй като днес аз съм като младенец, риткам с крачета и ръчички, не чувайки и не виждайки. И затова трябва да придобия допълнителни усещания.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 31.08.2012

[87227]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да бъдем чувствителни всеки момент към намеците на Твореца, за да не ни блокира мисълта, че разпространението и всичко, свързано с него, започват и завършват с Твореца?

Отговор: Когато ти се включваш към Него, без да забравяш, че всичко, което е в теб, в твоите мисли и чувства, идва от Твореца, за да се свържеш с всички, и тази мисъл е единствена, тогава се превръщаш в проводник, тогава се анулираш. Затова най-общо, ти трябва да откриеш себе си. Просто, като бленда, трябва да се разтвориш, да пропуснеш през себе си цялото Му въздействие върху останалите.

Въпрос: Тоест всички усилия, всички семинари, всички лекции трябва да бъдат насочени към това отваряне?

Отговор: На първо място, отвори себе си – това се нарича ”анулиране”. А след това ще започнеш да изявяваш своите собствени ресурси, за да усилиш неговото действие заедно с твоето – това вече се нарича ”да получиш, за да отдадеш”.

Отначало, само ”отдаваш, заради самото отдаване”, това е свойството Бина. Пропускай всичко през себе си. Неутрализирай се, а след това използвай своя егоизъм като усилвател на онова, което преминава през теб.

От виртуалния урок, 29.07.2012

[84999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №3

Въпрос: Как да започна да усещам висшата сила?

Отговор: Започваме да усещаме висшата сила само дотолкова, доколкото можем да се настроим към нея в нашето единство. Сам не мога да я усетя.

Настройката трябва да бъде в съответствие с нея. Ако от себе си се настройвам към нея, това ще бъде егоистично настройване. Егото – ето това ще ме командва. Как да изляза от това състояние?

Необходимо ми е не само желание да изляза от себе си и да се издигна над себе си – това е индивидуално егоистично желание, което го има в милиони хора в нашия свят. Как да направя така, че да усетя самата тази сила, именно нея? За това трябва да ѝ се уподобя.

В природата съществува много прост закон: можеш да чувстваш някакво явление само в тази степен, в която се състоиш от него. Тоест, ако усещам нещо, чувам, виждам, чувствам на вкус, аромат – това е, защото в мен съществуват определени свойства, които ги има в това, което усещам. Трябва да има подобие на свойствата. Трябва да създам в себе си прибор, който да улавя съществуващите отвън честоти.

Да допуснем, че имаме радиоприемник. Какво правя, когато въртя копчето на радиоприемника? Настройвам го, генерирам в него определена вълна. И ако такава вълна се намира отвън, то антената я улавя по принципа на резонанса, подобието, и аз чувам звуци – моето ухо ги възприема.

Тоест трябва да създам в себе си приемник, в който ще има същите свойства, както в тази сила. Ако просто желая да изляза от себе си и да я усетя – нищо няма да постигна. Затова се събираме в група, където не просто желая да се издигна над себе си, а желая да се издигна над себе си в свойството отдаване, в свойството любов – това, което и се явява свойството на тази сила.

Желаещите да се издигнат над себе си, да излязат от себе си – са милиони. Но далеч още не са готови да чуят, че освен с подема над себе си, това може да се постигне и само със създаването на свойството отдаване в себе си… А това е възможно само в група, помежду си, когато се обединяваш с другите хора, на принципа „възлюби ближния…“ – тогава ти започваш да ставаш подобен на нея и можеш да я усетиш.

От 3-я урок на Европейския конгрес, 24.03.2012

[73907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

В книгата Зоар винаги се говори за съединение между другари. Защото тя е написана от Раби Шимон, където той самият и неговите девет ученика съставят за себе си цялостно желание за отдаване (кли, съсъд), подобно на Твореца.

А всеки от тях представлява едно характерно свойство от десетте сфирот. И всеки, изхождайки от своята природа, описва ситуация – характерна за връзката с Твореца.

Затова в книгата Зоар говори за десет другари, всеки от които разкрива духовния свят от своята гледна точка. Но всички работят заедно, защото постигането, светлината, се разкрива само в обединението.

Тора сe обръща към човека, стоящ срещу Твореца. В книгата Зоар се говори само за силите вътре в човека.

И затова когато трябва да я чета, си представям, че всичко, което е казано се отнася само за мен, става вътре в мен.

Аз съм длъжен да разбера, че съдбата ми зависи от това, как съм свързан сега с другарите. Това условие е поставено свише.

Няма изход, аз съм длъжен да се занимавам чрез книгата Зоар заедно с тях. И когато ние заедно преминаваме пътя, по който книгата Зоар ни води, започваме да усещаме същите явления, които са усещали създателите на книгата Зоар – групата на Раби Шимон.

За усещане на духовния свят не се изисква голям ум, а само преданост на душата и работа над притежавания от мен егоизъм в група, с другари, които са редом с мен и с тези, които са ни написали книгата Зоар.

И когато всеки път се задълбочаваме в тази книга и се стараем да се съединим всички заедно, тя ни се разкрива и ни озарява със светлина – Зоар (в превод сияние).

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Да се намираш под влияние на егоистичното желание – значи да нямаш инструмент да го превърнеш в противоположното свойство на Твореца. Висшата светлина, самото свойство на Твореца е онази особена сила, която ни променя. Но само в съответствие с нашето желание да използваме своите егоистични свойства като алтруистични. Желанието трябва да бъде истинско, тоест да излиза от сърцето, а не под формата на думи и сълзи.
Достигането на такова истинско желание да се променим е и цялата наша работа над самите себе си в този живот. Преминалите този процес на преобразуване на егоистичното желание в желание за отдаване ни разказват за това в своите книги.
Както родителите в нашия свят подготвят за новородените всичко необходимо за тяхното развитие, така и кабалистите са ни подготвили всичко необходимо за нашето духовно развитие. Те вече, с течение на поколенията са се съединили в една голяма душа, приготвили са за нас бъдещия свят – и са готови да ни приемат в него.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→