Изследване: Коткоподобните маймуни решават колективни задачи без бой и спорове. Зоолозите са научили маймуна да отваря кутия с голямо количество храна само в случай, че маймуните от по-висок ранг се намират на определено разстояние, зад забранения кръг.

От всеки член на стадото се изисквало разбиране и издържливост: дори високопоставените индивиди е трябвало да изчакват встрани, докато негов подчинен се приближи и отвори кутията. Обаче на тези  правила е била обучавана само една маймуна, намираща  се  по средата на йерархичната стълбица в стадото. Останалите е трябвало сами да разберат същността на процеса въз основа на поведението на другите, по метода на чуждите и своите проби и грешки. След като изследователите обучили на правилата една маймуна, те не се намесвали в последствие в хода на експеримента.

И у маймунките всичко се получило! На тях им е било напълно достатъчно просто да се наблюдават взаимно, за да схванат принципа на това, което се случва. Нямало е никакво специално общуване или принуждаване, нито ругатни. Зелените морски котки (гриветки) се оказали рядко срещано търпеливи и снизходителни една към друга. При това доминантните индивиди усвоявали правилата на играта по-рано от останалите.

Ето как се случвал опитът: маймуна, стояща ниско в йерархията доближавала куфара с лакомствата и преценявала колко далече се намират доминантните индивиди. Ако те се намирали прекалено близо, маймуната-откривател не предприемала нищо. Ако „началството“ било разположено достатъчно далече, тя отваряла куфара. След това към гощавката са могли да пристъпят и останалите. Още един път да отбележим, че социалният статут не е пречил на маймуните да схванат  абсолютно демократичните правила и тяхното усвояване минавало без сбивания и спорове.

Получените резултати свидетелстват за това, че висшите когнитивни способности, като например, способността за  разбиране на чуждите мотиви и чувства, не задължително трябва да са свързани с решаване на сложните задачи, изискващи високоразвита социална структура или речевите навици. В социалното устройство на стадото на зелените мармозетки няма нищо особено, както и в задачата, която им беше предлагана. Въпреки всичко маймуните са съумеели да се организират, без дори да общуват, а само чрез взаимното наблюдение.

Реплика: Как в такава ситуация ще се държат възрастните хора, децата? Егоизмът ни отличава от приматите, той ни  заслепява! Колко страдания трябва да понесем, преди да приемем указанието на Висшата природа…

[104271]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Учени извършили следния експеримент: сложили пет маймуни в една клетка със стълба, като върху стълбата поставили няколко банана. Когато една от тях се опитала да си вземе от бананите, веднага пуснали студена вода и облели с нея всичките 5 маймуни. Същото направили и при опита на друга маймуна да си вземе от бананите. Но когато трета маймуна започнала да се приближава към бананите, останалите маймуни започнали да я възпрепятстват.

След това започнали една по една да сменят маймуните с нови, които по-рано не са били обливани със студена вода. Но в момента, в който те се опитали да се приближат до стълбата, всички останали маймуни започнали да ги възпрепятстват. Най-интересното обаче е, че след като сменили всички маймуни с нови, те също не давали на току що добавените нови маймуни да стигнат до бананите, като при това най-активната от тях била първата маймуна, която не е била обляна със студена вода. Какво се е случило?

Отговор: Тази маймуна е преминала от ниво на „знание“ на ниво „вяра“. Тя е приела всичко, което е станало, само вярвайки, и затова в нея то е преминало на по-високо ниво. За нея забраната е станала догма. Ако реакцията на първите маймуни е зависела от страха пред студената вода, то в нея тя вече не зависи от нищо. Нейната нагласа е станала „Забранено е!“. Това е над каквото и да е било знание, над всякакви съмнения. Фанатично отрицание!

Това е нивото на фанатизма, на религията.

Въпрос: Излиза, че така е по-лесно да бъдат управлявани сътрудници? Но да допуснем, ние възпитаваме децата не чрез догми, а се стараем да им обясним как да постъпват по-добре. А със сътрудниците?

Отговор: От тук можем да видим два различни подхода във възпитанието на сътрудниците. Или възпитават човека плавно, постепенно довеждайки го до необходимото културно ниво.

Или, и това е най-лесното, го възпитават според догми: „Забранено е! Така е написано в свещените писания. Иначе ще има божие наказание“, и т.н. Естествено, това догматично възпитание се поддържа от общественото мнение и вече влиза в областта на заповедите. С него идва край на какъвто и да е процес на обучение, човек става фанатик, точно както маймуните в примера по-горе. За никакво по-нататъшно развитие не може да става дума.

Това в частност е било наблюдавано при съветската власт. Вместо да издигат културното ниво на населението, да обучават всички и да им показват как колективизмът е нещо полезно, хората били заставяни насила да приемат тези идеи, под натиск, със страх: Сибир, глад и т.н. Независимо от това, виждаме до какво е довело всичко това, тъй като независимо от това хората се изменят, менят се поколенията – нищо не може да се направи. Но за кратко време това влиза в категорията на религията.

А ако  религията се поддържа от масите, и още повече, когато им обещава бъдещо възнаграждение, тогава тя живее с векове, въпреки че няма под себе си никаква реална основа.

Реплика: Да, но работодателят също се опитва интуитивно да използва това: в компаниите се създават своеобразни „библии“: кодекси, канони, устави от правила и норми…

Отговор: На определен, неголям етап това е напълно възможно. Но ние все пак не сме маймуни, не сме затворени в клетка и затова хората ще поискат по всякакъв начин да получат този „банан“ в най-надежден вид.

Не мисля, че в наше време страхът е начин за управление. Първо, в днешния отворен свят ние сме пред „лицето“ на всички: веднага ще започне обсъждане и осъждане. И след това в човек възникват вече абсолютно други нива на желания – трудно е да го объркаш. Затова без интегрално възпитание няма да ни се размине.

В добавка, защо забраната трябва да е изгодна за стопанина? Тъй като, ако човек стане по-творчески, той сам ще разбере, че не си струва да прави така и да превърне забраната в нещо полезно.

От ТВ програмата „Кадрови тайни“, 07.02.2013

[100749]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: „2% от хората мислят, 3% – мислят, че мислят, а 95% от хората по-добре да умрат, отколкото да мислят” – така Бърнард Шоу е разделил хората на “умни” и “посредствени”.

“95% от хората в света се нуждаят да им казват какво да правят и как да се държат” – актьорът и политик Арнолд Шварценегер. Към такова съотношение 5:95 се придържат всички мислители. Масата е готова във всичко да се подчинява на авторитета.

Експериментът на Милгрем: На изпитвания предлагали да стане “учител” и му представили двама души (актьори, които трябвало да изиграят роля, но “учителят” не знаел за това). Единият се представял като “учен”, изучаващ влиянието на физическата болка за взето решение. Вторият – като негов “ученик”, който трябва да отговаря на зададените от “учителя” въпроси. В случай на грешни отговори, той трябва да получава от “учителя” наказание с електрически ток чрез електроди на ръцете.

Настанили “учителя” пред стена с надписи: “слаб удар”, “среден удар” и “опасно – силен удар”. За всеки неправилен отговор, по заповед на “учителя”, “ученикът” увеличавал електрическия разряд с 15 волта, от 30 до максималните 450 волта.

Цялата апаратура изглеждала правдоподобно. На практика на “ученика” не се причинявала никаква болка, но той изразявал страдание, а “учителят” не знаел за това. И му се налагало да увеличава силата на електрическия удар, тъй като “ученикът” нарочно давал неверни отговори, а от “болката” викал, плакал, тропал с крака, искал да се прекрати мъчението. При напрежение повече от 300 волта, “ученикът” замлъкнал и повече не отговарял на въпросите. На “учителя” обяснили, че отсъствието на отговор трябва да се зачете като неправилно и да се продължи да се “наказва” по-нататък.

Резултат: Независимо от голямото съчувствие към “ученика”, повечето “учители” стигнали до въздействие 450 волта! След опитите “учителите” били в силен стрес, като се безпокояли за здравето на “жертвата” и дори се ядосвали на “учения”. И макар, “учителят” да можел във всеки момент да се откаже да се подчинява на “авторитет” и да не мъчи жив човек, болшинството предпочело да изпълнява указанията. При това, за този експеримент, те не получавали никакво възнаграждение. Авторитетът на “учения” наистина не бил така голям. Нямал никаква сила да застави да изпълняват заповедта. Единствените негови атрибути като ръководител били само бялата престилка и това, че сам се представял за шеф.

Извод: В съзнанието на човека е вкоренена необходимостта да се подчинява на авторитета, даже нарушавайки морала. Оттук е разбираема способността на правителството и лидерите да се сдобиват с послушанието на гражданите – авторитетите ни оказват много силно въздействие и контролират нашето поведение.

Експериментът на Зимбардо: Доброволци играят ролята на пазачи и затворници. Пазачите са задължени да създадат в затворниците чувство на тъга, страх, произвол, контрол – в съвкупност да предизвикат чувство за безсилие. У нас е цялата власт, у тях – никаква.

Затворниците и пазачите бързо се приспособили към своите роли, започнали да възникват наистина опасни ситуации. Първата нощ затворниците разиграли бунт, а пазачите, чувствайки опасността от неподчинение от страна на затворниците, жестоко потушили този бунт.

Под този натиск затворниците започнали да се пречупват, а във всеки трети пазач се открили садистични наклонности. Те устройвали обиски с пълно разсъбличане, забранявали да се ползва тоалетна, оскърбявали, лишавали от сън и от храна. Загубвайки контрол над експеримента, ученият трябвало да го завърши по-рано от времето…

Реплика: Егоизмът иска да подчини на себе си всички и всичко, като не се съобразява с нищо и наистина е безграничен, ако не се бои от наказание. Това е цялата наша материя, нейното единствено свойство. Този извод кабала вече е “оповестила” преди 5773 години. Да се поправи това единствено свойство на човек може само привличайки върху него висшата сила на отдаване и любов, силата на връзка с Природата. При появата й в нас, можем да противостоим на нашите егоистични сили и да ги усмирим в себе си, като ги уравновесим с алтруистичните сили. По такъв начин ще създадем в човек и в обществото равновесна система. Това ни дава възможност да създадем интегрално общество. В противен случай, Природата безпощадно ще пристъпва срещу нас, както в посочените по-горе експерименти…

[78132]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→