Entries in the 'Език на кабала' Category

Светове, приличащи си като две капки вода

От статията на Баал а-Сулам „Същност на науката кабала“: В низшите светове няма нито един детайл от действителността, за която не би се намерило отражение във висшите светове, приличащи си с нея като две капки вода. И това се нарича „корени и клони“.

Ето какво са имали предвид мъдреците, когато са написали, че „няма нито една тревичка долу, която да нямала надзорник горе, който да й казва: „Расти!“

Тоест, корените, наричащи се „съдба“, я заставят да расте, количествено и качествено, придобивайки качества, присъщи на отпечатъка от печата. И този закон на корена и клона действа във всеки свят, във всички проявления на реалността спрямо по-висшия по отношение на нея свят.

Нашият свят се явява проекция на висшия свят. Всички детайли, намиращи се в по-нисшите светове, присъства в по-висшите светове, и обратното. Детайлите на по-висшия свят се наричат корени, а детайлите на по-нисшия — клони. Корените на върха се явяват по-високи и първични относно нисшия свят, тъй като те са го построили. Колкото корени има на върха, толкова и клони ще има долу.

Всичките светове са неразривно свързани един с друг и всичко намиращо се горе се разпространява долу, всеки един детайл: неживото, растителното, животинското, хората. И тъй като във висшия свят не съществува никакъв език, то кабалистите взели езика на този по-нисш свят и описали с неговите думи силите, които им съответстват в по-висшия свят.

Във висшия свят няма нищо, освен сила на отдаване и любов, но във всевъзможни видове. Имената на проявленията на тези сили в нашия свят наричаме духовни корени и оттук възникнала науката кабала, кабалистичния език.

Кабалистите ползват думите на този свят и ги съотнасят с техните корени. Затова те могат да опишат всеки корен на висшия свят, защото освен корените, проектиращи се в нашия свят, няма нищо друго там. Така се получава езика на кабала.

Кабалистите, имащи постижения във висшия свят и виждащи неговата връзка с нисшите светове, по наименованията от нашия свят, постепенно разбират за какво става дума във висшия свят. По този принцип те написали книгите си. А хората, не разбиращи този код и не знаещи, че думите от този свят говорят за висшия свят, мислят, че става дума за нисшия свят.

Те виждат познати думи, но не знаят, че те се отнасят към висшите явления в духовния свят. И затова възниква голямо объркване по отношение на кабала в хората, не свързани с нея. На тях им се струва, че сякаш разбират кабала, тъй като всички могат да четат. Но те не разбират към какви явления, сили и свойства се отнасят прочетените думи и затова много се объркват.

Затова езикът на кабала е открит само за кабалистите, т.е. за хората, разкриващи духовния свят и едновременно намиращи се в този свят. Само те разбират кабалистичните книги.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[181240]

Тайната на живота в обикновеното тълкувание

каббалист Михаэль ЛайтманЕдинственото, което ни е необходимо, е да поправим отношенията си с висшата Сила, властваща над всичко и управляваща живота, както е казано: ”Няма никой освен Него”. Съществуват четири езика, разказващи за отношенията на човек с висшата сила: просто тълкуване, намек, иносказание и тайна (Тора, Мишна, Талмуд, Кабала).

Те се отнасят към четирите стъпала на желанието: неживо, растително, животинско и човешко стъпало, всяко от които предлага свой характер и изяснения. И в такъв случай се получава обратно деление, при което кабала означава не тайна, а просто тълкование, при което всичко се открива пред човек. И затова ни трябва езикът на кабала, за да бъдем уверени, че се развиваме  правилно.

Това е необходимо, но недостатъчно условие. Тъй като езикът на кабала може да бъде възприет неправилно. В краен случай, човек се обучава по правилните първоизточници, осигуряващи правилен подход към написаното. Независимо, че се срещат и такива хора, които дори и от кабалистичните книги се опитват да извлекат някакви тайни, мистика, абстрактно знание или благословения и чудеса.

Но все пак е важно да се придържаме към кабалистичния език, подход и условия на обучение. Тъй като съществува разлика между него и обичайното обучение в науката. Тук сме напълно зависими от източника, предаващ ни духовното знание. И ако този източник е истински и предан, постоянно напредваме, в зависимост от нашите усилия и благоприятните външни условия, за да може накрая да достигнем до отваряне на очите.

И изучавайки себе си и природата си, малко по малко започваме да усещаме какво е това отдаване – обратната на нас сила. И тогава от баланса на тези две сили се получава отдаването – започваме да усещаме творението. Така по действията на Твореца върху самите нас, ще Го познаем.

От урок по ”Предисловие към ТЕС”, 27.11.2012   

 [94145]

Трета реалност

Правилно развиващата се част на творението в крайна сметка ще стигне до осъзнаването, че развитието се осъществява посредством две противоположни сили. Техният натиск я принуждава да осъзнае злото и всеки път служи за „родилни болки”, изтласквайки я от текущото състояние в следващото. Така природата ни придвижва напред.

На човешкото стъпало на развитие творението предварително разбира ползата от този двустранен натиск на природата и се развива съгласно целта, която вижда пред себе си. А целта е да постигне равновесие, да уравновеси в себе си натиска на двете сили, правилно да ги съчетае вътре и така да формира следващото състояние – третата реалност.

Преди това двете сили просто са принуждавали творението да върви напред, да приема нови прогресивни форми, без да влага своя принос. Но сега то разбира механизма на тяхното въздействие и само се включва в процеса – предварително, не дочаквайки натиска, използва двете противоположности, за да излезе на следващия етап на развитие. Това му дава нов разум, ново чувство, които не е било възможно да има по-рано – по време на принудителното развитие на неживото, растително и животинско ниво.

Аз изграждам собствено отношение към въздействието на двете сили и ги използвам, избирайки сам курса нагоре. Съгласявам се с тази посока, искам я и с помощта на обкръжението добавям своя импулс, своя натиск. Излиза, че сам напредвам, сам изграждам себе си – и тогава придобивам разума и чувството, които се изискват за това.

Ето в какво се състои ползата: включвам себе си в двете противоположни сили, издигам се към чувството и разума на новото стъпало и започвам да разбирам в каква реалност се намирам. Сам създавам новата реалност и сега тя е моя.

Преди това съм се придвижвал от стъпало на стъпало без да добавям нищо от себе си. Това е бил пътят на страданията. От мен не е израснало творение – оставал съм си на земната плоскост. Просто на всеки етап са ме избутвали отзад.

Сега вече добавям все повече собствено участие и то ми дава новото ниво – стъпалото на човека, подобен на Твореца. Аз разкривам Твореца. Спирайки да се развивам на нивото на животното, стъпвам на новия път и сега правя всяка крачка по собствен избор.

Казано на езика на кабала, аз извършвам Първото съкращаване, излизам от естествения натиск на природата и се развивам, свързвайки правилно двете нейни сили – посредством Второто съкращаване, средната линия. Сега изграждам средната линия в себе си – с други думи, намирам в себе си правилната форма на равновесие за всяко състояние.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39391]

В сияещата сфера на душата

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.465: В съботния ден Тора се увенчава с тях, тя се увенчава от всичките заповеди, от всичките забрани и наказания, които се намират в седемдесетте клони на светлината, светеща от всяка страна.

… Кой е видял клоните, излизащи от всеки от седемдесетте клона? … Кой е видял портите, които се отварят от всяка тяхна страна – където всяка се състои от десет, и всичко прави петдесет порти? Всички те сияят и светят със светлината, която излиза и не престава.

Къде мога да открия всичките тези детайли? Само във вътрешната връзка между другарите. «Зоар» описва всички видове връзки, които ще разкрием – включително безкрайната връзка помежду ни, когато напълно я поправим.

Всички състояния, отношения, за които става дума в книгата «Зоар», всевъзможни образи на неживата, растителната и животинската природа и хора, различни ситуации, или на езика на кабала – парцуфим/души, оламот/светове, решимот/духовни гени, свойства/сфирот, техните подеми и спадове – всичко това са изрази на връзките между нас – хората, готови  да се свържат, за да открият висшия свят помежду си, в своите отношения.

Всеки напредва в това, че вижда, как 613-те желания на душата му излизат от него за отдаване към останалите души, и вижда, как от всяка душа нейните 613 желания също излизат към всички останали.

Представете си: има милиарди души, според броя на хората в този свят. От всяка душа излизат 613 желания към всяка душа, и всички те се включват едно в друго, и, с новите взаимни прониквания, отново отдават един на друг, – и отново се включват, и отново отдават.

Излиза, че в крайна сметка ще видим сфера, в която не остава нито едно свободно „пространство“ – всичко е запълнено от връзката между душите. Ако разкриваме връзката в минимална степен – 1/125-та част, ние започваме да разкриваме светлината, която протича във връзките между тях. Това се нарича разкриване на Твореца, тъй като тази светлина – тя е Творецът. За това разказва «Зоар».

От урока по книгата «Зоар», 25.03.2011

[39073]

Околосветско пътешествие с книгата „Зоар”

Въпрос: Как да се научим да съгласуваме своите вътрешни движения с книгата „Зоар”?

Отговор: В сравнение с другите кабалистични източници, всъщност е лесно да направим това със „Зоар”, защото скоростта и четенето на текста са такива, че всичко, което трябва да направите, е да почувствате как „плувате” заедно с нея.

„Да плувате заедно с нея” означава, че се опитвате много спокойно, както е написано „Словата на мъдреците са чути в спокойствие”, без всякакво съпротивление, да бъдете заедно с авторите на „Зоар”, подреждайки своите вътрешни движения според звучните и слова. Ако пропуснете няколко думи, ако не ги чуете, то не се притеснявайте, а продължете със следващите слова. Така плавате по течението като дървена тресчица по вълните, повтаряйки всеки оттенък на водата.

Така трябва да позволим на своите свойства, желания и усещания да плуват заедно с текста на „Зоар”, да бъдат на повърхността на водата, опитвайки се да подобават на това течение, да се опитваме да намерим вътре в себе си тези свойства и желания, които „Зоар” описва. Но ние трябва да ги търсим много просто и лесно. Най-важното е да позволим на това течение да премине през нас. В крайна сметка, ние сме просто един съсъд, кли, в което трябва целият този поток от думи да влезе.

Когато четем „Зоар”, ние не се опитваме да активираме разума или да направим вътрешни определения. Дори там, където „Зоар” разказва за технически, научни термини, използвайки езика на кабала, ние трябва да се опитаме да пропуснем текста да премине през усещанията вместо през разума, т.е. да се опитаме да слушаме своите собствени чувства и впечатления, да се стараем да усетим как всяка дума отеква вътре в нас, независимо от езика, който „Зоар” използва.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37566]

Да слушаш висшата музика

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

 

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Eзикът на кабалистите – това е езика на клоните

Езикът на клоните е език, който е създаден според указанията, получени от клоните в нашия свят и от техните корени, които се намират във висшия свят и се явяват за своите клони еталон.

Какво означава ,,да са еталон“? Това значи, че клоните желаят да подражават на корените, намиращи се на по-висока степен. Този език се нарича език на клоните, само ако низшият клон знае, че е клон и желае да се издигне към корена.

Няма нищо в низшия свят, което да не води своето начало от висшия свят и да не произтича от него. Коренът, намиращ се във висшия свят, заставя съответстващия му клон в низшия свят да приеме своя форма и да да се сдобие със свои качества.

Тук трябва да се добави: ако този клон желае това. В противен случай, между тях няма връзка. Тук, естествено се предполага, че низшият разбира, че е низш по отношение на висшия, че към него всичко слиза отгоре и слиза само за това, за да поеме той правилно в себе си това, да се коригира, да  стане и да се уподоби с висшето.

От връзката между корена и клона кабалистите са създали словесен запас, позволяващ им да говорят за духовните корени на висшите светове, използвайки името на низшия клон, точно определен в усещанията на този свят. (още…)