Само искам да направя едно много важно допълнение към всичко, което съм казал за изграждането на успешни семейни отношения. Нищо няма да се получи, ако се опитваме да приложим тези методи в някои частни случаи.

Може да работим с много двойки и да ни се струва, че сме ги научили на този метод. Но с негова помощ те няма да успеят да постигнат какъвто и да е успех.

Тъй като никой няма такова търпение, за да го изпълни, и обществото не го поддържа. Ние не сме устроени така, че да съумеем да го направим – за тази цел трябва да има истински „професионалисти“ в изграждането на такава система от отношения и да се занимават само с това.

Само в рамките на поправянето на цялото общество, в което ние също ще построим такива отношения помежду си, ще можем да научим хората да създават такава вътрешна семейна връзка. Тоест, това е неразривно свързано с интегралното образование.

При идеални съпружески отношения двойката е свързана така, че ние се напълваме един от друг, давайки на другия наслаждение, което не може да бъде постигнато самостоятелно. И аз не мога да го получа от никой друг, защото чувствам, че тук участва целият вътрешен свят на човека, който е редом с мен или срещу мен.

Ние се намираме в сливане (в зивуг) с душа и сърце, което означава най-дълбокото взаимно проникване, благодарение на което ние се включваме един в друг.

И това е така, защото вътре в нашата връзка чувстваме цялостното въздействие на обкръжението, което също е свързано в такива отношения. Ние двамата се превръщаме в едно цяло и чувстваме, че именно чрез връзката между нас можем да се свържем с голямото общество, за да постигнем сливане (зивуг) и от това да получим чудесно допълване: усещане за хармония с обществото.

По този начин, ние получаваме огромно допълнение, дори в сравнение с любовната идилия в семействата. Но действайки като двойка, една семейна клетка по отношение на обществото, ние получаваме милиарди пъти по-дълбоко усещане.

Любовта между нас нараства многократно, ако съответства на общата любов, която цари в обществото, в което живеем! В наши дни, само ако е заради това, ще сме в състояние да създадем правилно семейство – в противен случай, не. И затова, повтарям, това е невъзможно да се достигне без Интегралното образование.

И това ще е от полза за цялото общество, което също ще чувства любовта вътре в себе си, но такава, която ни издига на съвсем ново ниво. Вътре в малкото семейство това може също да се нарече психологичен ефект, телесни чувства. Но ако постигнем такава любов в мащабите на цялото общество, то се издигаме на съвършено ново ниво на живот.

Въпрос: Нима чрез любовта между нас двамата ние можем да разпалим любовта в цялото човешко общество?

Отговор: Не, ние трябва едновременно да развиваме и едната, и другата. Едната любов поддържа другата и те не могат да съществуват една без друга. Ето защо, ако се опитваме да приложим този метод само в рамките на семейството, нищо няма да се получи.

Любовта изисква взаимна подкрепа между семейството и обществото. И очевидно това умишлено е устроено така, че този огромен недостиг на добри семейни отношения, който чувстваме днес, да ни накара да уредим отношенията в обществото.

От 196 беседа за нов живот, 09.06.2013

[133241]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че с помощта на разума може да се пробуди чувство, а чувството пробужда силата на любовта. Като чух това, изпитах радост, която остана с мен през целия ден. Вечерта изобщо не се чувствах уморена, макар и да работих до късно.

Нещо повече, на занятията, които провеждах, духът на любов и радост се предаде на учениците. За няколко часа те направо се „заразиха“ от моите усещания. Изобщо всички, с които контактувах през този ден, се проникнаха с този дух. И тогава ми се наби на очи явната връзка между любовта и радостта. Що за връзка е това?

Отговор: Радостта е като удостоверение, като свидетелство, че се намираш в правилно, добро състояние. Може, разбира се, да се изпита радост и от злодеяние, но ако тя произлиза от добро дело, то направо сякаш го обобщава, потвърждава, че то е приключило правилно.

Въпрос: Позволява ли разумът да се пробуди силата на любовта, способен ли е да предизвика в нас страст?

Отговор: Всичко зависи именно от разума, от разсъдъка. Всичко е в главата ни. Тъй като ние идваме на бял свят като малки „зверчета“, а след това започваме да приемаме ценностите на обкръжението, или от родителите, от детската градина, училището, телевизията, Интернет и прочее външни източници. Сформираните от тях ценности, които по-нататък ще определят всички мои радости и разочарования.

В крайна сметка, всичко е изкуствено, всичко е обусловено от оценки, получени отвън. По начало те са били мисловни, но след това под въздействие на обкръжението са станали критерии, по които оценявам състоянието си, и като следствие изпитвам радост или печал. Ако съответствам на критериите на обкръжението – ми е приятно, а ако не – унивам.

По такъв начин всичко в мен се строи на основата на разума, който се включва към първичното, идентифицирано, „младенческо“ възприятие и формира от него определена вътрешна картина, позволяваща да оценя себе си: добре ми е или ми е зле. В мен няма нищо основно, базисно, „свое“ – всичко се съотнася с мнението на обкръжението. Ето защо отшелниците, живеещи в гората, които нямат почти нищо, в сравнение с нас, могат да се радват на живота – тъй като по техните критерии, те имат всичко, което им е нужно. За нас това е жалка участ, а те се радват на съдбата си.

Точно тук е заложен ключът към щастието.

Въпрос: Силата на привличане между партньорите, която се е проявила спонтанно, с времето отслабва…

Отговор: Действително, изначалните „кълнове“ стигат за кратко. По данни на биолозите, произвеждането на съответните хормони продължава до три години. Между другото, можем и да ги приемаме и изкуствено, и по този начин „да слагаме дърва в огъня“. Това е възможно. Но естественото „гориво“ стига максимум за три години. Казват, че това е достатъчно, за да може мъжът да поддържа жената до раждането, а също и в следващите две години на кърмене на малкото. С други думи, по-нататък природата не свързва повече бащата с майката и детето.

Разбира се, в наше време, в следствие на всевъзможни външни действия, ситуацията се изменя. Но такива са базовите параметри на човешката биология. (още…)

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Втори принцип за изграждане на семейния живот: Когато между хората възниква истинско обединение, сърцето се изпълва с усещане за най-висше щастие – дотолкова, че изглежда така сякаш не съществува нищо, освен нашето единство.

Въпрос: Защо обединението носи със себе си такова възвишено чувство?

Отговор: Трябва да се основаваме на това, което ни демонстрира самата Природа. А тя ни показва вредата от делението и разединението. Всичките ни беди са предизвикани от отсъствието на единство. И след като е така, то, разбира се, обединението – това е ключът към успеха. Как е възможно която и да е част от цялото да се преизпълни с щастие, ако не е свързана с останалите части? Ние можем да получим удоволствие само с помощта на ближните и никога – сами.

Аз получавам всичко от природата – нежива, растителна, животинска – или от човешкото общество. Винаги внасям нещо отвън вътре. Някои неща аз внасям физически – например храна, други възприемам благодарение на общуването с някого, чрез използване на ближния. А освен това, мога да се напълня чрез отдаване на ближния. По този начин, аз съм свързан с другите, за да обезпеча своя живот. Макар да не забелязвам това, аз съм не по-малко свързан с обкръжението чрез огромна система от „нерви” и „кръвоносни съдове”. Както дървото се храни от земята посредством коренова система, така и аз чрез малки „тръбички” извличам от обркръжението всичката своя храна- материална, душевна, духовна.

И съответно, ако моята свързаност с обкръжението е изградена неправилно, аз съм в беда.

Изобщо, тази взаимовръзка може да бъде естествена, както при животните, които инстинктивно знаят как да си обезпечават всичко необходимо. От друга страна, нашата взаимна свързаност със света има ярко изразен патологичен характер. Например, замърсяваме въздуха, от който зависи нашият живот. Най-малкото, признавайки, че след 20 години това ще доведе до масови заболявания със смъртен изход, ние продължаваме да увеличаваме замърсяването.

Друг пример – това е изчерпването на водните ресурси, за което, по същия начин, никой не го е грижа.

Така, прекъсването на връзката не ни позволява да осъзнаем заплахите, които сами предизвикваме. Тази разединеност помежду ни, в действителност, се явява причина за всички беди в момента, като не говоря вече за отсъствието на щастие, радост, увереност, умиротворение… Ние занемаряваме даже базовите потребности, необходими ни за оцеляване.

(още…)

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Семейството само по себе си представлява удивителна лаборатория, предоставяща множество материали за опити. Егоизмът постоянно расте и поставя пред нас все нови задачи, а ние сме длъжни всеки път да проявяваме все повече изобретателност, да ставаме все по-силни и по-умни.

Как да направим това? Тъй като ставаме все по-слаби, забравяме за главното и във всеки момент можем отново да паднем от стъпалото на любовта на стъпалото на ненавистта. Ние не сме способни да действаме против змея-егоизъм, както Адам и Ева. В нас няма сили за това.

И затова са ни нужни други такива двойки, обезпечаващи ни подръжка и пример. Двамата ще гледаме тях, ще гледаме как те си помагат един на друг. А те ще ни обясняват, ще участват, ще споделят опита си.

В тези рамки ще провеждаме семинари между двойките, всяка от които съставлява единно цяло. Като минимум са достатъчни пет двойки, пет „единици“, работещи един пред друг, стараещи се да се укрепят един с друг, споделящи си опит по подемите и паденията. Уважаваме ги за успехите и самите ние им даваме пример според принципа „Човек да помогне на ближния си“.

Установяваме взаимовръзка между двойките и строим съобщество, съставено от „единици–диполи“, в които плюс и минус са споени в едно. Тези семейни клетки започват да се обединяват помежду си и стават орган на общото тяло под название „човечество“.

По-нататък изискваме това обществото все повече да се разширява и да ни поддържа. Тъй като с нарастването на егоизма си, се нуждаем от все по-голяма подръжка. Затова е казано: „в многочислеността на народа е величието на царя“. Такова обединение е силно именно поради многочислеността си. Но според това, как расте съобществото, преминаващо през тези изменения, всеки в семейството става качествено силен, благодарение на което можем да се издигаме все по-високо и по-високо над своя егоизъм, издигаме се в любовта. По такъв начин размерът на обкръжението определя висотата на свойството любов, интегралната връзка, която достигаме.

А освен това, връзката между двойките ни предава усещане за ново общество. Става дума вече не просто за двойка, преживяваща в дома си и решаваща своите вътрешни проблеми. Тук излизаме на ново ниво на живот, извън семейните рамки и действително виждаме как всички наши двойки се превръщат в ново общество.

При това обществото живее по същите тези закони, както и задружното семейство: двойките по същия този начин проявяват участие една към друга. Вече не търсим недостатъци в чуждото съпружество, не гледаме един на друг с пренебрежителна насмешка. Напротив, виждам недостатъците в другите поради своя егоизъм, действащ в дадения случай не на семейно, не на лично, а на социално ниво. Това вече е системен егоизъм.

Заедно със съпруга ми ние се явяваме като една клетка, едно цяло, а с другата двойка, сме като две клетки, вече се намираме в обществени отношения. Така излизаме на ново ниво и формираме единство между всички двойки, докато не се сплотим в орган на общото тяло. Сега между нас цари взаимно разбиране, умеем да си отстъпваме и да си даваме един на друг пример по преодоляване. Всички заедно държим един на друг, и тази взаимна поддръжка се нарича „поръчителство“.

Такъв накратко е пътят на новото семейство към новто общество.

От 32-а беседа за новия живот. 11.07.2012

[83565]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение: Римският Папа Бенедикт XVI предложи на страните от целия свят да реформират ООН и другите международни организации, за да могат те да станат основа за създаването на единно семейство на народите. По негово мнение, развитието на човечеството се заключава в разбирането на това, че всички хора на планетата се явяват едно голямо семейство.
Това, също така, може да помогне да бъде възстановена икономиката и да я защити от бъдещи сътресения. Новата икономическа система трябва да бъде ориентирана не към получаването на изгоди, а към съблюдаването на моралните принципи, милосърдие и полза за обществото.

Реплика: Ако това не включва в себе си религиозно допълнение, с неговото разбиране за морални принципи, милосърдие и полза за обществото, тогава можем да се съгласим с него. Наистина, това може да се реализира само чрез промяна природата на човека, от егоизъм към отдаване, което е по силите единствено на методиката на Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→