Поръчителство е закон за връзката между душите. Нито един от нас не може да изпълни своята работа, ако другите не го поддържат. Тази структура съществува благодарение на своите връзки. А в мига, когато някой нарушава връзката си, цялата структура се разпада.

Общият закон за взаимното съединение и зависимост се нарича поръчителство. Сега аз съществувам в такава най-примитивна, изобщо неотнасяща се към духовното форма, защото само тя може да се задържа без закона за поръчителство.

Веднага щом започна да се смесвам с останалите, да се свързвам с тях, аз се изключвам от текущата форма и се усещам част от системата. И така усещам силата, царяща в тази система, наричаща се Творец.

Всички се съединяват в една система, с връзките на взаимното поръчителство. И затова ние сме способни да се обединим, тъй като всеки се присъединява, за да работи в името на другия.

Поръчителството –  това е нашето достижение. Да усетиш, че си поръчител на цялата нежива природа, растенията, животните и хората – това означава да се почувстваш равен на Твореца. Само в такава форма аз мога да стана като Него: сякаш раждам всички, отглеждам ги, поддържам ги, оживявам ги. Целият свят се захранва с живот чрез мен. Ето това се нарича силата на поръчителството.

От урок по статия ”Поръчителство”, 13.06.2014

[137408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Човек е способен да помогне на всички хора на света при подема по стъпалата на любовта към ближния. Стъпалото, което постига с делата си, малко или голямо, накрая се добавя към бъдещата сметка и скланя света към чашата на заслугите. И обратно, достатъчно е само едно нарушение, когато човек не е успял да обладае своето себелюбие, за да склони себе си и целия свят към чашата на вината.

Оттук виждаме, че кабалистите разглеждат действителността като единна система. Разбира се, накланяйки са към това или онова ”блюдо”, с това човек накланя и целия свят. Неговото действие не може да не засегне, да не отрази, да не повлияе на всички останали механизми и всички части на цялото, от първото до последното. Днес ние разкриваме това в реалността на нашия свят, а всъщност всички светове, включително и нашият, представляват една неразривна система.

И затова отговорността за верния избор, за накланянето към „чашата на заслугите” трябва да се осъзнава в мащаба на цялата система. Аз трябва да разбирам за какво отговарям в дадения момент, грижейки се за поправянето. И своята грижа, тревога аз трябва да умножа съгласно това, доколко мога да си представя общата картина.

Проявявайки себелюбието, човек ”облекчава” чашата на заслугите и сякаш смъква от нея онова, което другите са сложили. Като не се удържа от своите дребни страсти, той отхвърля целия свят назад.

Постоянно се намираме в тази система. Достатъчно е да се предвижиш на няколко милиметра – и я преместваш цялата. Но съществува и механизъм за намаляване – ”филтри” на скритието (аламот), или световете (оламот).

В света на Безкрайността системата се разкрива тотално, в цялата си висота и дълбочина. И съответно, всеки, намиращ се там, е длъжен да бъде стопанин на цялата система, усещайки я и вярно управлявайки я на сто процента, без каквато и да е грешка, подобно на Твореца. Там ние напълно Му съответстваме и сме слети с Него.

От друга страна, при спускането по стъпалата от Безкрайността, наша отговорност и задължение е да се интегрираме в системата със своите разбирания, усещания, което зависи от сегашното ни ниво. Ние все едно отговаряме за системата като цяло, защото това е качествена, а не количествена характеристика – но вече в по-малка степен.

Например, аз отговарям за ”почистването” на цялата система, ти за боядисването, друг за електрическата инсталация, друг за климатиците и т.н. С това реализирам уникалността, заложена в моята душа – тъй като без мен, никой няма да покрие онази част, която съм длъжен да изпълня, активирайки системата със своя ключ. Без мен тя не би достигнала съвършенство, защото тя е интегрална по природа.

По такъв начин, всяко стъпало ми добавя допълнителна отговорност: аз сякаш замествам Твореца в различните аспекти и справяйки се със системата, започвам да разбирам, да Го усещам, да Му се уподобявам.

А всъщност системата представлява отношението между другарите. Освен това, друго няма. В другарите, в човечеството, в неживата, растителната и животинската природа разкриваме всичко. Това означава, че като допълнение на нашия свят, ние трябва да разкрием връзката между всички части на неговата реалност. Комплексът от връзки се явяват висшите светове, взаимното отдаване, системата на Вселената. С една дума, слагаме си особени очила и виждаме всички връзки на взаимосвързаните елементи.

Но тази система се проявява постепенно, за сега в десятките, а след това все по-широко и по-задълбочено, в такива рамки, за които нищо не сме знаели. По-рано връзката между нас е била съвсем незабележима, трудно различима, но с времето напредва в разбирането и усещането, в най-различни форми.

Така се свързваме и разкриваме системата с действащите в нея сили, които като цяло представляват Твореца, поддържащ целия този комплекс. Разкриваме формата в материята на желанието – формата, която всъщност е Творецът. Той се проявява тъкмо в материала, а не в абстрактните форми и не в същността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 20.05.2013

[107843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проучване:  Депресията може да се предава от човек на човек, както инфекция. Начинът на мислене на човека, характерен за развитието на депресията, се разпространява на обкръжаващите. Изследване е показало, че когнитивната уязвимост на човека зависи от социалната среда. По такъв начин, изменяйки обкръжението, могат да се придобият или лекуват симптомите на депресията.

Реплика: При това, тя се предава, както и всички наши въздействия върху обкръжаващите и обратно, от обкръжаващите към нас, във вид на неусещани от нас ”вирусни” вълни, въздействия. Доколкото всички сме свързани в мрежата на всеобща връзка между нас и също с целия нежив, растителен и животински свят, то се заразяваме от света и обратно, той се заразява от нас, от нашето емоционално състояние

Най-ясно се вижда следствието на връзката между домашните животни и стопаните – животните рискуват да се разболеят от същите заболявания, особено депресия. Проучването още веднъж потвърждава, че само в ”здрав” колектив човек може да почувства щастието, така че това просто зависи от нашата връзка и взаимна настройка за щастие.

[105973]

Filed under: Възпитание, Здраве, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако „Няма никой, освен Твореца”, защо в началото трябва да си кажа, че ако сам не си помогна, никой няма да ми помогне?

Отговор: „Никой не може да ми помогне, освен аз самият” – това означава, че всичко се постига само с цената на собствени усилия. Докато човек не положи усилия, няма да направи и крачка напред.

В нашия свят има голямо объркване и понякога ни се струва, че е възможно да спечелим нещо без всякакви усилия: да получим някакъв подарък, наследство, дар от съдбата. Всеки се ражда в този свят със своята съдба и късмет, под своята звезда, в определено семейство и условия. Струва ни се, че в живота има много неща, независещи от нас, и се опитваме да действаме в рамките на възможното.

Но ние не виждаме, че всичко на 100% зависи само от нас: във всеки миг, на всяка крачка, на всеки милиметър от пътя, и ако искам да се повдигна, съм длъжен да положа съответните усилия. Има множество системи, които поддържат човека в този живот: обезщетения при безработица, медицински застраховки, пенсия. Ако заболееш или изпаднеш в затруднение, за теб ще се погрижат и няма да те оставят да пропаднеш. Затова за човека не е видна в ясна, открита форма връзката между вложените усилия и следствията от тях.

Той не вижда цялата система в единство. До такава степен, че намиращи се в разрушена система, която днес все повече разкрива своите пороци, ние не забелязваме, че сами се явяваме причина за тази криза. Има спорове: виновни ли сме ние със своята дейност за проблемите на екологията и измененията в климата. Даже когато се опитваме да направим нещата по-добри, се получава по-лошо. А ако изведнъж има някакво подобрение, то не е ясно каква е неговата причина. Системата е стрита от нас и затова усещаме своето безсилие.

Науката кабала, преди всичко, се стреми да разкрие на човека висшата система. Затова, за да разберем тази система, ни е необходимо да сме противоположни на нея. Съгласно правилото „Невъзможно е да изпълниш заповед, ако предварително не си я нарушил”. Тоест ти си длъжен да видиш противоположността на правилното действие и чрез него да узнаеш и разбереш как е правилно да постъпиш. Така е устроен пътят: учене, работа. Докато човек не се умори от своите опити, той няма да разбере вътрешния смисъл.

Затова децата така обичат да чупят всичко, за да научат, какво има вътре. Природата им вдъхва желание да овладеят света и само по този път е възможно познанието.

Но разделението на колективната душа вече е настъпило и в нас. Нужно ни е да вземем разбитите отломки и да се опитаме да я съединим отново. И когато ги съберем, ще узнаем всички „за” и „против”, тоест ще познаем и добре ще изучим тази система, превръщайки се в нейна неразривна част, и в същото време, в нейни стопани. Тогава няма да имаме никакви проблеми с нейното управление.

Засега обаче ние се намираме на пътя и се учим, оставайки все още в голямо объркване. Като че ли си открил не работеща машина и не знаеш къде е повредата. Затова започваш да проверяваш на едно място, на друго, гледаш инструкциите. Отиваш за съвет при майстор, който вече има голям опит с такива машини и може нещо да ти подскаже. Ето така се и развиваш.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 08.02.2013

[100051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Можем да си намерим много извинения, но ако сме изправени пред закона на природата, сме принудени да му се подчиняваме. Науката кабала говори за неизменни закони. Кабалистите ни обясняват как е изградена системата на реалността. А ние смятаме, че това не са строги закони, а нещо, което можем да изменим според нашето желание: според отношенията между хората, отношенията между човека и природата, съдбата, времето, някои събития от вчера или утре.

Всички тези илюзии произтичат от непознаване на системата, от неразбиране, че тя е ясно определена и не е по силите ни да я променим. Не може да се направи нищо – всичко това е така, а не по друг начин! Дори към науката се отнасяме така, сякаш можем да я заобиколим по някакъв начин. Това идва от неспособността да усетим, че сме свързани със системата чрез хиляди свързващи нишки, милиарди нервни влакна.

Представи си, че от теб се разклоняват безкраен набор от кабели, които те свързват с цялата вселена и всички те са супер чувствителни, като оголени нерви. Всеки знае каква непоносима болка е, когато внезапно се докосне оголения нерв в болен зъб. Всеки го е изпитвал някога. И от теб излизат милиони, милиарди такива оголени нерви, които те свързват с другите. Целият си омотан в тези тънки бели влакна, сякаш си потопен в желе.

Представи си колко си чувствителен към всичко, което става някъде, на което и да е място. Ти зависиш от всички, а те на свой ред, зависят от теб. Твърдо сме обвързани с тези тънки нервни влакна абсолютно във всичко. Каквото и да се случва, за теб е важно, дали това засяга някой твой нерв или не.

В момента сме откъснати от това разбиране, но по малко се приближаваме към него по пътя на страданието. Свределът още не е достигнал до нерва, той само пробива дупка в зъба и понякога предизвиква известна болка, която все още може да се търпи. Понякога дори успяваме да избягаме от лекаря, да се откажем от лечение, да става каквото има да става.

И тук е невъзможно да се направи анестезия и да се премахне болката, защото болката е мярка за проблема. Благодарение на това, че болката те насочва към проблемното място, ти можеш да го поправиш – да отидеш на лекар, да вземеш лекарство. В този случай, ако можеш да излекуваш материалната болка, се допуска да използваш анестезия. Но не е възможно да се направи духовна анестезия, защото си длъжен да поправиш нейната причина. А за това трябва да разкриеш цялата система от връзки.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.02.2013

[99690]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато провеждаме интегрални лекции-семинари, хората чувстват, че не доизказваме нещо, докато не започнем по-подробно да разбираме понятието „природа“.

В кой момент можем да дадем и да разкрием понятието „природа“ и въобще трябва ли да го правим?

Отговор: Разбира се!

Понятието „природа“ може да бъде обяснено по следния начин: „Ние сме свързани помежду си. Разумът ни е свързан в една единна система, затова мислите и желанията ни се предават един на друг. Не напразно хората казват „лоши очи“ или „добри очи“, „уроки“. Можем да предаваме мисли. Някои хора са по-чувствителни към това да предусещат мислите на другите, има и по-малко чувствителни. Човек чувства, когато някой го гледа в гръб и т.н.

Тоест съществуват огромни тънки слоеве в природата, за които говорим ние. Ние не можем да ги измерим достатъчно. С тях се занимават специалните служби, които не ни разкриват всички тайни, но по принцип това не е и важно. Важно е, че днес на човечеството постепенно се разкрива тази взаимна връзка.

Тази пълна интегрална взаимовръзка между индивидуалните ни мозъци образува една единна мрежа, която е свързана също и с неживата, растителната и животинската природа, и всичко това заедно образува природата.

И когато се стремим към интегралност, към взаимна връзка, по принцип, с това разкриваме единната система на природата. Това е като единен компютър. Всеки от нас е като компютър, включен към всички останали компютри. И когато всички седем милиарда компютри се съединят заедно, тогава това означава единна природа.

Работата е в това, че общият разум съществува не във всеки от нас, а между нас, в свързващата ни мрежа. И затова, когато се фиксираме помежду си, когато личните ни модеми се свържат един с друг – това образува огромната, широка, разумна мрежа на света.

Ето тогава започваме да усещаме единното движение на природата в нея и най-важното, нашата собствена еволюция: накъде вървим и по какъв начин се развиваме.

Тогава можем отрано да предусещаме следващите си състояния, защото се включваме на такова ниво на природата, където е нейният план. Този план развива всеки от нас, черпи от личния ни арсенал, от личната памет на всеки, индивидуални записи, данни (решимот). И тогава човек ще види своите бъдещи състояния, защото ще се чувства включен в тази мрежа.

Тоест, когато нашият разум става интегрален, достигаме нивото на природата, отиваме отвъд всякакви ограничения: време, пространство – всичко това, за което говорят днес квантовите физици, психолози и други учени. Укрепвайте тази наука – ще ви разберат.

От виртуалния урок, 28.10.2012

[92221]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: Възможно е да се изчислят и предвидят характеристиките в строежа на различните видове мрежи (технологични, Интернет, социални, биологични и пр.) на компромиса между популярност и сходство: възел, който се присъединява към мрежата, първоначално се опитва да се свърже с популярни и в същото време сходни на него възли, тоест най-простите структурни звена (във Facebook – това е личната страница). Популярни са тези възли от мрежата, които имат по-голям брой връзки с другите.

Тези две измерения (популярност и подобие) могат да бъдат комбинирани в едно пространство, създавайки карта, която ще предскаже потенциалните съединения в разрастващата се мрежа. Всеки нов възел, присъединяващ се към мрежата (нова уеб-страница или молекула белтък) може да се свърже към всеки съществуващ възел на мрежата, но има предпочитани съединения, което предполага, че изборът не е случаен, а е комбинация от вече съществуващи възли на принципа „парите при пари отиват“.

Възли с голям брой връзки получават дори повече връзки за сметка на колегите си с по-малък брой връзки. По този начин възлите от по-високо ниво се обединяват в агломерати и мрежата е хомогенна, тоест като цяло, е възможно разпределението на нивата в мрежата да се подчинява на силов закон.

Все пак, това равновесие е нестабилно, тъй като всяко отклонение в „предпочитана връзка“ унищожава агломерата или създава супер агломерати, което води до загуба в хомогенността на мрежата.

Затова популярността е само един от аспектите за създаване на „предпочитаната връзка“. Вторият аспект са приликите. Възлите, които си приличат, имат голям шанс за връзка, дори ако те не са популярни. В социалните мрежи – това е тенденцията да се общува с подобните по интереси.

Структурата на Вселената, Интернет, социалните мрежи и човешкият мозък са изключително сходни, което е следствие на асимптотичната еквивалентност на динамиката на еволюцията на тези много различни сложни системи.

Коментар: Човек е създаден на принципа на интегралните клетки на единната мрежа и всичко, което той създава, е следствие на този принцип, тъй като не може да си представи друга връзка.

[91983]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено говорим за човечеството като цяло. Но нали то е нееднородно. Не всички изпадат в отчаяние, изчерпвайки своето егоистично желание.

Отговор: Специално това се отнася за развитите хора, получили възможността да реализират своите желания, отнасящи се към богатство, почести, власт и знания. Те са минали тези етапи сами или заедно с обществото, от което, в резултат, и идва усещането за празнота.

Именно такива хора изпадат в отчаяние. Това се вижда по начина им на живот, по това, колко харчат за развлечения, за да си намерят поне нещо. Като пример може да се приведе разпространяващата се туристическа индустрия. Така човек търси напълване: „Може би, отпътувайки от къщи, аз ще позабравя за своята празнота и ще намеря нещо ново?“

И в същото време в света има огромно количество хора, напълно далече от това. Те се борят за парче хляб. Ти казваш на сина си: „Ако си изядеш целия обяд, ще ти дам сладолед“. А той се инати. Опитай се да поставиш същото условие на африканско дете, което изобщо не знае, какво е нормален обяд.

Така че, на съвременния етап е невозможно да се сравняват всички по единен критерий. И затова говорим за човечеството като цяло. Някои вече са преситени и не знаят, с какво още да се захванат. Други глодуват и буквално се борят за живот. А в резултат – и едните, и другите заедно се намират в единна система и взаимно се допълват. Просто ние не виждаме взаимовръзките в тази система.

Мислите и желанията бродят по света – така че всъщност, и едните, и другите, изпитват отчаяние. Макар в Африка хората да не са напълнили себе си нито със знания, нито със завист, нито с власт, нито с богатство, за да изпитат след това празнота. И все пак дори на тяхното стъпало вече се усеща неприязън и съпротива към всичко това. От какво е възникнало? От това,че всички сме единно човечество.

И затова не очаквай, че всички останали ще трябва да повторят западния път на развитие.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 21.03.2011

[38710]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Човек, който знае, че целия свят е единна система може да започне работа върху поправянето си. Но какво да се прави с хората, които не знаят нищо за това и продължават да действат неправилно вътре в тази система, нанасяйки вреди на всички останали?

Отговор: Трябва да се опитаме да им обясним и колкото по-добре разберат, какво е необходимо за да се действа правилно, толкова по-добре ще бъде за всички.
Ти трябва да разглеждаш света като част от самия себе си, част която все още не е поправена и затова ти се струва външна. Но ако успееш да я поправиш, тогава ще я присъединиш към себе си, ще я почувстваш като част от себе си. По този начин се разкрива този процес на човека.
Ако ти наистина почувстваш в каква степен зависиш от всички останали – в този миг ще откриеш, че всички те са част от самия теб, само че не са ти подвластни. Буквално като твои собствени деца, които усещаш като неразривна част от себе си, а те не те слушат и не желаят да бъдат заедно с теб.
По този начин ти откриваш, че всички души, цялото човечество – те са част от твоята душа. Но на теб нарочно ти дават усещането, че те са отделени като чужди хора. Иначе поправянето не би било възможно. Ако аз изначално чувствах целия свят като самия себе си, нямаше да мога да се поправя. Именно защото усещам, че тези хора са ми чужди и ни дели разстояние, за мен става възможно да ги поправя. Ако чувствах тези части вътре в себе си, щях да се чувствам толкова ужасно, че дори нямаше да мога да се докосна до тях.
Затова Творецът ги е „извадил“ извън мен, наоколо и ми е дал възможността да се отнасям към тях като към чужди хора. И ако аз пожелая отново да ги приближа до себе си и да получа от тях положително влияние, то по този начин аз ги поправям. Илюзията, че тези хора са чужди, отделени от мен – служи за благото на моето поправяне. Но в действителност, това са моите собствени, неотделими части.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→