Въпрос: Как Творецът ми позволява да извършвам грешки? Нима той не иска аз да се предвижвам по-бързо?

Отговор: Творецът е задължен да ти разкрие цялото богатство на Светлината. А тази съкровищница се разкрива само за сметка на дълбочината на желанието, постигнато в тъмнината. И ти трябва да усетиш, да проникнеш в своите желания. Но ако наистина се потопиш в желанията си, то няма да ти остане никакъв шанс да изскочиш от тях.

Затова работата на Твореца се състои в това: да ти предаде всички получаващи желания в тяхната истинска форма, отделяйки те напълно от светлината. Но ако останеш напълно откъснат, то никога няма да се измъкнеш от бездната на своите желания.

Но ако не се потопиш и не се проникнеш от тези желания за наслаждение, абсолютно противоположни на Твореца, ти не би могъл да Го постигнеш, не би стоял пред Него като самостоятелна личност.

Затова на всяка крачка ти дават по малко да сгрешиш и да паднеш, да се объркаш. И тези ”малки” грешки могат да бъдат много тежки, на всяко стъпало има много трудни изпитания. Но всичко зависи от това, как е трябвало да ги приемеш спрямо програмата на творението.

Ако бяхме приели след Авраам цялата Тора в онзи вид, както се полага (ако може така да се говори за нещо, което вече се е случило), то в света не би останало никакво зло. Целият свят би напреднал към поправяне по най-добрия и чудесен път.

Пита се: нима е било възможно да се мине без разрушаване на Първия и Втория Храм, без четирите изгнания, в края на които ние сега се намираме? Не знам как би се развила историята… Възможно е, всички тези поправяния да се бяха осъществили на нивото на духовните свойства.

Не си струва да мислим за това сега. Нашата задача е да обединим всички предоставени ни условия: свойствата на Твореца и на творението за сметка на системата на Тора, и ще постигнем поправяне.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 06.02.2013

[99803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В ”Учението за десетте Сфирот” е казано, че човек, започвайки да се поправя, ”свети”. Какво е това действие?

Отговор: Човек започва да ”свети”, ако желанията му станат отдаващи. Светенето е вече собствено движение, на което е способен само човекът. Нито едно създание от неживата, растителната или животинската степен не могат да светят, защото не се обединяват по никакъв начин с Твореца, не извършват самостоятелни действия към отдаване, подобно на светлината.

Светлината просто изпълва всички творения и по такъв начин свети. Но човек се нарича този, който сам се пробужда срещу светлината, и затова светлината свети в него повече от своята естествена мощност, с която пристига. Човек става усилвател на светлината – той сам свети благодарение на това, че светлината го изпълва.

В светлината има допълнение, направено от човека! Тъй като той е преодолял своето егоистично желание, превърнал е цялото си желание за наслаждение в гориво, във възпламеняващ се материал. И когато пристига светлината, този материал се възпламенява като свещ! Затова се казва, че човек свети.

Той се нарича ”човек на светлината”. Нима той може да излъчва светлина? Но той е подготвил своето желание за наслаждение така, че то да бъде подобно на светлината. И сега светлината, преминавайки през това желание, свети в него, като в луминесцентна лампа, напълнена със специален газ или с фосфор, който започва да свети под въздействието на светлината.

Когато светлината идва, желанието започва да се възбужда и да свети отвътре – същото се случва и с човека, отъждествяващ се с нея. Тъй като той не поглъща светлината егоистично, а иска да продължи нейното действие.

Знай, че за да започне да свети твоето желание, трябва да направиш съкращение на него и да го поместиш под екран. Така че то да не изпитва нужда да погълне светлината за собствени нужди, а да желае да се обедини в едно действие със светлината, към отдаване и да продължи тази светлина към останалите. Тогава ти ще светиш и ще се наричаш човек на светлината!

А доколко силно ще светиш се определя от духовното ти стъпало.

От урок по ”Учение за десетте Сфирот”, 23.08.2012

[86386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.19: Всички страдания в нашия свят се появяват пред нас само за да ни подтикнат да елиминираме егоизма на тялото и да получим съвършената форма на даващия желанията. Пътят на страданието сам може да ни доведе до желаното състояние.

Порочното ни желание трябва да преминава през кръгообороти, т.е. да се изменя в хода на своята еволюция. Развивайки се, то постоянно се стреми към наслаждения, докато това преследване не престане да го удовлетворява. Напротив, сега то му носи само неприятности и проблеми.

Въпреки това, страданията могат да бъдат различни. Някои от тях се крият във факта, че желанието не може повече да напълва себе си – и това още не е страшно. Въпреки това, в допълнение, то страда от своите недостатъци. С други думи, желанието страда не само от липса на наслаждение, но и от липса на жизненост. Едно е, когато липсва излишък, а съвсем друго – когато липсва необходимото. В крайна сметка, това води до смърт.

Ето защо виждаме, че желанието може да бъде насочено точно към каквото трябва. Страданията те принуждават да бягаш от тях – с други думи, насочват те точно където трябва. Едновременно с това, те не задават посока към целта, а само отблъскват от себе си. Но има и друг път – пътят на Тора. Тя разкрива целта пред самия човек, без болезнени подсказвания.

Състояние, в което се чувствам зле (зло), ме отблъсква от себе си – натам, накъдето страданието престава да бъде движеща сила. Отделяйки се на това разстояние, аз се спирам, и тогава нова болка отново ме изхвърля на безопасно разстояние – само за да спре мъчението. Това „брауново движение“ може да отнеме години и поколения. Това е пътят на страданието.

От друга страна, по пътя на Тора ми се показва целта и вървя към нея по добрия, приятен и кратък път през 125 стъпала.

От урок по „Предисловие към книгата „Зоар“, 03.07.2012

[82055]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено говорим за човечеството като цяло. Но нали то е нееднородно. Не всички изпадат в отчаяние, изчерпвайки своето егоистично желание.

Отговор: Специално това се отнася за развитите хора, получили възможността да реализират своите желания, отнасящи се към богатство, почести, власт и знания. Те са минали тези етапи сами или заедно с обществото, от което, в резултат, и идва усещането за празнота.

Именно такива хора изпадат в отчаяние. Това се вижда по начина им на живот, по това, колко харчат за развлечения, за да си намерят поне нещо. Като пример може да се приведе разпространяващата се туристическа индустрия. Така човек търси напълване: „Може би, отпътувайки от къщи, аз ще позабравя за своята празнота и ще намеря нещо ново?“

И в същото време в света има огромно количество хора, напълно далече от това. Те се борят за парче хляб. Ти казваш на сина си: „Ако си изядеш целия обяд, ще ти дам сладолед“. А той се инати. Опитай се да поставиш същото условие на африканско дете, което изобщо не знае, какво е нормален обяд.

Така че, на съвременния етап е невозможно да се сравняват всички по единен критерий. И затова говорим за човечеството като цяло. Някои вече са преситени и не знаят, с какво още да се захванат. Други глодуват и буквално се борят за живот. А в резултат – и едните, и другите заедно се намират в единна система и взаимно се допълват. Просто ние не виждаме взаимовръзките в тази система.

Мислите и желанията бродят по света – така че всъщност, и едните, и другите, изпитват отчаяние. Макар в Африка хората да не са напълнили себе си нито със знания, нито със завист, нито с власт, нито с богатство, за да изпитат след това празнота. И все пак дори на тяхното стъпало вече се усеща неприязън и съпротива към всичко това. От какво е възникнало? От това,че всички сме единно човечество.

И затова не очаквай, че всички останали ще трябва да повторят западния път на развитие.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 21.03.2011

[38710]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо твърдим, че егоистичното желание е изчерпало себе си? Може би хората нямат достатъчно средства, за да придобият желаните наслаждения?

Отговор: Не разбираме правилно какво представлява желанието и неговото удовлетворяване. Дори ако имам възможност да си купя хиляди прекрасни неща и го направя – в действителност това означава, че моето желание ще си остане неудовлетворено.

Парите, които харча, все още не означават, че се чувствам добре. Богат е онзи, който е доволен от своята съдба. Представи си: купил съм си нещо – то ми е достатъчно и го харесвам.

Така че защо без отдих да продължа да бягам, в търсенето на нещо ново? За какво ми е нужна тази поредица от желания, възпламеняващи се непрекъснато от онова, което ми поднасят СМИ? Всичко това е признак на моята неудовлетвореност. Цялото изобилие, което имам свидетелства за това, че нямам нищо – и затова съм принуден отново и отново да попълвам намаляващите запаси.

В какво се състои европейската или американската мечта? В придобиването на стоки, все повече конкуриращи се в обществото на потребителите. Защо? Защото вътрешното напълване изчезва – това се изясни още преди 60-70 г.

Аз през цялото време търся нещо, от което да изпитам удоволствие – и никога не стигам до състояние, в което мога да спра и да кажа: „Достатъчно”. Ето какво е празнотата. Прекарвам вечерите си на интересни места, пътувам по света, сменям приятелите и приятелките си… Струва ми се, че имам много възможности! Само че в крайна сметка това не са възможности, а следствия от моята празнота. Тези наслаждения няма да останат с мен – само за пореден път ще ми покажат, че не се напълвам с тях. Обществото ми поднася целия свят на сребърен поднос – но това означава, че целият свят ме удовлетворява.

Ако на желанието му е добре, то не се движи и се наслаждава от умиротворението. А цялата наша суета не е нищо друго освен търсене, предизвикано от неудовлетвореността.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38698]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната работа се нарича също „бреме”?

Отговор: Защото човекът трябва да я приема с вяра над знанието. Защото всеки път той е пред поправянето в егоистичното желание. А затова, приемайки върху себе си тази работа, устремена към намерението заради отдаване, той не вижда в нея никаква изгода и я възприема като бреме.

Моето поправяне не може да се базира на изгодата. Ако на мен нещо ми е изгодно, то аз действам егоистично. А обратното, ако в своето желание за наслаждение аз приемам свойството Бина, която е по-високо от Малхут, то тя става за мен „бреме” – нещо такова, което стои над разума, чувствата и всякакъв разчет.

Как да се сдобия с това? Аз се включвам в обкръжение, и то ми въздейства, показвайки ми какво трябва да направя. По такъв начин, все пак имам изгода, но от друг вид: тя е предизвикана от обкръжението, а не идва от моите представи. И тогава, намирайки се под влияние на обкръжението, аз получавам от него осъзнаване за важността на целта.

Без тази важност нямаше да мога да работя, но тя се строи върху предпочитането на отдаването пред получаването. С това аз сам не бих се справил. Само обкръжението може да ме задължи и така да измени моите ценности, че все пак да поискам това.

Ето какво означава да приемеш „бремето на небесното царство”. Това е невъзможно без обкръжението, което построява в мен съответстваща ценностна скала. При това аз работя над разума, над рационалния подход, над логиката.

Питам се, защо ми е да извършвам отдаване? Какво ми обещава това? Със своето егоистично желание аз не мога да обясня, какво струва това. В какво ще ми бъде по-добре? Добре, ако можех да видя поне някаква потенциална полза, но тук става въпрос за истинско „бреме”, когато в мен няма никакво оправдание на тази работа, в нищо. Но групата ми помага да осъзная важността, и тогава аз все пак работя.

Без тази важност не бих могъл да работя, не бих могъл да отделя на отдаването даже частица внимание. И затова групата като средство е важна за мен в тази степен, в която е и целта.

От урок по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35822]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар трябва да се чете отново и отново, докато не започне да ни действа светлината.

Отначало четейки книгата Зоар, човек изпитва голямо въодушевление, което продължава първите месец-два.

Той още нищо не разбира, но силно се впечатлява от случващото се. А по-късно това усещане пропада и всичко започва да му се струва сухо…

При изучаване на Книгата Зоар това се чувства много бързо – ние внезапно няма за какво да се хванем и четем, просто разбирайки, че така трябва, сякаш ни е безразлично, „безвкусно” прочетеното, то даже отблъсква.

Така ни се разкрива допълнително егоистично желание, отежняващо връзката между нас. Книгата Зоар ни свети само в границата на нашата връзка.

В самото начало ни се дава връзката точка в сърцето. И когато ние с тази подарена ни връзка започнем да четем книгата Зоар, тогава нашите точки, даже тези които преди това са били скрити, се пробуждат и желаят да разкрият нещо ново и неведомо. Самото име книгата Зоар ни впечетлява.

Ние започваме да четем, осветява ни обкръжаващата светлина и ни помага малко да повдигнем тези точки в сърцето над нашия обичаен егоизъм, оставяйки го отдолу.

И затова в началото чувстваме връзка между нас и стремежа kъм общи духовни цели. Всичко благодарение на обкръжаващата светлина (ор макиф – О”М), която идва и създава за нас това състояние.

А след месец-два за сметка на въздействие на светлината, нараства нашето егоистично желание.

От една страна, светлината ни донася въодушевление, а от друга страна, нашия егизъм става по-голям и в резултат, всеки вътре в себе си усеща тежест и сила, дърпаща го надолу.

Спасението е само едно – да усилим връзката между всички нас. Нищо друго няма да помогне.

Трябва по всякакви начини, даже и изкуствени, някак си да обновим тази връзка. Ако тази връзка макар и малко се усили, аз ще мога да се повдигна над обременяването на сърцето и над своя. Нали тогава ще се върна към тази свързана система на творението.

На мене ми разкриха малко от моята болест, показвайки ми колко съм отделен от останалите. Ако аз действам срещу нея, към мен незабавно (!) се връща впечатлението и въодушевлението от книгата Зоар. Това действа просто мигновенно!

Когато чувстваш тежест, веднага започни някак си да укрепваш връзката с сдругите – даже просто вътре в себе си: започни да мислиш, как искаш да се съединиш с тях и да стнаеш близък с тях, за да се свържат душите.

Достатъчно е само един такъв неголям стремеж, чрез сила и веднага ще почувстваш, как силно ти въздейства светлината, тежестта изчезва и се връща това въодушевление и възторг от книгата Зоар, което си изпитвал на първите уроци.

Така работи това. Нужно е да приложиш цялото необходимо усилие, в това няма да има никакво снизхождение.

А усилието е само в това, да се стараем да съединим помежду си, докато не закрещим, че ни е нужна обкръжаващата светлина.

Защото само тя може да ни даде макар и малко въодушевление, за да почустваме отново величието на книгата Зоар. И тогава този текст изведнъж ще стане за нас жив.

И така всеки път, отново и отново връщайки себе си към живот!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар: „Тъй като прекия път на Твореца” и неговият път е истина. И затова, „праведниците ще преминат по него”, нали всеки, който се занимава с поправяне чрез Тора, знае и върви по нейния път и не се отклонява вдясно или вляво. „А грешниците се препъват в тях”.

Не става дума за материалния свят – а само за моята душа, ако аз използвам всички средства и с всички сили се стремя да привлека поправяща светлина, за да се слея с Твореца. Аз искам да се движа по правия път, но по него се усеща ту нощ, ту ден.

Тогава в мен се пробуждат всички тези „грешници”, за които разказва Тора: Ейсав, Билам, Балак, Ахашверош, първородната Змия, Фараон, а от друга страна, „праведниците”: Ааврам, Ицхак, Яаков, Давид.

Аз ту падам в състояние на тъмнина, страх, войни, беди, ту се пробуждам, постигайки успехи и вървя напред.

Аз извършавам множество „прегрешения” по духовния път, защото трябва да разкрия цялото свое непоправено егоистично желание, да почувствам доколко то е противоположно на духовните цели и само след това ще узная, каква светлина е нужна, за да го поправи и превърне в отдаващо.

Ние нямаме друг материал, от който можем да научим, какво е направил за нас Твореца и как Той действа вътре в нас – само вътре в това желание да се насладим, тези празни кухини разкриващи злото в нас.

С помощта на светлината започваме да превръщаме това зло в добро – дотолкова, доколкото знаем, как да го направим.

Тоест в началото ти трябва да прегрешиш, да разбереш, че използваш своето желание да се насладиш в зло – против всички и против Твореца, че ти си пълен с егоизъм, който властва над теб.

Преминавайки през тези състояния, ти се наричаш „грешник”, а поправяйки ги, ставаш „праведник”. Затова, дай Бог, трябва да станем тези грешници, за които разказва Тора – това са високи състояния.

Те идват при човека, който е готов да види своето зло, ако той не се навежда пред тях, а ги разбира и ги чувства.

На него му свети особена светлина, позволяваща му да разгледа тъмнината вътре в себе си. Както преди празника Песах проверяват хамец на светлината на свещи, така и човек единствено със светлината на свещ трябва да се спусне в своя тъмен погреб и да започне да проверява, къде е там хамеца и къде е храната подходяща за Песах.

За Песах са пригодни само отдаващите келим, а всичко останало е забранено. Нужна ни е макар и малко светлина на свещ, за да се спуснем в свойте подземия и да започнем проверка.

Така се подготвяме към изхода на своя Египет – разкривайки в себе си злото и очиствайки се от него, човек прави стъпка нагоре и излиза от изгнанието към висшия свят.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Как работи „духовният асансьор”, този необикновен духовен ескалатор? Ние сме свързани така, че всеки може да помогне на другия.

Затова всеки със своята горна половина се намира вътре във висшето, а със своята долна половина се намира във низшето.

Получава се така, че аз винаги съм свързан с висшето – горната част на моя духовен парцуф (Галгалта – Ейнаим) влиза вътре в долната част на висшата степен (АХАП).

Вътре в АХАП-а на висшето, аз усещам тъмнина, защото той е по-отдаващ! А за мене голямото отдаване е тъмнина, нали аз не я искам!

Но ако аз преодолявам своя егоизъм и правя себе си „малък”, Г”Е, само отдаващи келим, ако искам да се прилепя към висшия, независимо от онова, което се случва в него, отменяйки своето его, АХАП, егоистичното желание и не искам да го чувствам сякаш то не съществува, то тогава аз се съединявам с по-висшия в едно цяло.

Моите Г”Е (Кетер, Хохма) и АХАП на висшия (Бина, Зеир Анпин и Малхут) заедно образуват цял парцуф, с 10 пълни сфирот (гадлут де мин аалеф).

Но висшият от своя страна, се намира в същата връзка със своя висш – и така всички ние заедно се обединяваме и действаме като едно общо тяло.

Ние всички сме свързани в такава верига, където всяко звено влиза в другото и между тях съществува обща част.

Разликата между обикновената верига и нас е само в това, че във веригата на нашите души изобщо няма свободни части – винаги моята горна част е свързана с висшата степен, а долната част – с низшата, и в мен няма нищо, което да е свободно от връзка с едната или с другата. Аз винаги и напълно съм свързан с всички и именно в това е цялата моя същност!

И в таз връзка е и нашето спасение, ние винаги можем да се възползваме от нея. Затова във всяко състояние, когато ми е зле или добре, незабавно трябва да се обърна за помощ към тези, които са близо до мен – към тези хора, които се стремят към същата цел.

Ако се обединя с тях, ще мога да взема цялата сила, която имат. Аз имам за това всички възможности да го направя, нали съм свързан с тях – трябва ми само да пробудя тази връзка!

Ако човек е попаднал в такова състояние, когато не разбира и не чувства нищо, усеща безразличие, тъмнина, лошо настроение – това означава, че той не действа достатъчно.

Това зависи само от него, нали за него вече е приготвено всичко необходимо.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако човек правилно организира в себе си тези три вътрешни свойства: „свещ“, „масло“ и „фитил“, то тогава стига до състояние, което се нарича „Ханука“ (от думите „хану ко“ – „спряхме се тук“), т.е. кратък отдих посредата на пътя.

„Масло“, това е нашият материал, желанието да се насладим, съдържанието на съда (кли). Но то не е способно само да се запали от светлината, която привличаме отвън, а само с помощта на фитила.

Фитилът трябва да се намира в маслото, а също така и да излиза извън него. Той символизира екрана, който ние строим извън егоистичното желание (извън маслото).

Тази част от егоистичното желание, която сме способни да включим вътре в екрана, тоест маслото, което е просмукано във фитила, само то може да свети, да бъде в съприкосновение с висшата светлина.

Но това може да стане само при условие, че маслото може не просто да проникне вътре във фитила, а да се издигне над нивото на маслото, егоизма, към среща с Бина, към светлината, отдаването! Само тогава то може да свети!

Светлината изхожда от горният край на фитила, там, където той излиза навън и губи връзка с маслото, с егоизма.

Отразената светлина, огъня, издигащ се отдолу нагоре достига до Кетер в десетте сфирот на отразената светлина, и там почти се разкъсва връзката между отразената светлина и силата на получаващия желание, егоизъм, от когото идва силата на горенето.

Маслото се издига нагоре по фитила, и чак там се достига контакт, подобие на свойствата между маслото във фитила и светлината.

Именно заедно те могат да светят. Светлината не може да се проявии, докато не се съедини с фитила и маслото вътре в него.

Представяйки си запалена свещ, можем да разберем вътрешната работа на човека: какво трябва да направим със себе си, за да може душата ни да достигне подобие със светлината, Твореца.

Желанието не изчезва, но цялото то трябва да се присъедини към екрана, към фитила. От него създаваме своята средна линия, доколкото сме способни да внесем маслото-желание вътре във фитила.

В екрана може да се включи само малка част от желанието. Фитила символизира тази сърцевина, тънката нишка, според която се измерва съответствието на желанието ни със светлината.

Екранът, средната линия, се строи от тези две сили: маслото и фитила, лявата и дясната. Дясната линия е отдаването, светлината, а лявата е получаването, маслото.

Средната линия, която създаваме от двете висши свойства (получаване и отдаване) се нарича душа.

От урока по писмото на Рабаш от 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→