Нашата бъдеща форма на развитие е да се съединим по подобие на цялата природа в интегрална форма. Неживата, растителната и животинската природа се намират в дълбока, естествена връзка помежду си. А хората заради своя егоизъм се издигнали по-високо от животинското стъпало.

Тъкмо това желание да се насладим ни дава усещането за ближния, на всички видове и родове същества, стоящи пред нас от тук до края на Вселената, на всички детайли на Земното кълбо.

Ние трябва да използваме това усещане за ближния, за да го реализираме като правилно отношение и да се върнем в единната система, където всички са свързани един с друг и са взаимно зависими. По пътя към тази цел се развива нашето поколение, оказвайки се в затворена и напълно взаимозависима система.

Животът и естественото развитие ни задължават да осъществим връзката между нас. Неживата, растителната и животинската природа по естествен път се затварят в една обща мрежа – цялата екология, цялата природа. И само човекът е изключение, опитвайки се да действа така, сякаш за него няма никакви ограничения и той не е длъжен да се включи в тази обща интегрална система, в която всичко е свързано.

Човек трябва да види глобалността на природата и това, че неговото желание да се наслади отрича всички тези закони. В самото желание няма нищо лошо – лошо е само неговото егоистично използване, само за себе си. Тъй като не взимам под внимание своята зависимост от всичко, което ме обкръжава.

Днес става ясно, че аз завися от целия свят: от гледната точка на технологиите, промишлеността, добива на петрол, газ, въздуха, от всичко. Излиза, че ако желая спокойствие, хубав живот и всеки момент да се наслаждавам, то трябва да създам добри отношения с цялото ми обкръжение.

Въпрос: Нима това не е лошо, ако всеки момент желаеш да се наслаждаваш?

Отговор: Лошо е не самото наслаждение, а как аз го използвам на един кратък момент. Сега мога да го хвана – хващам го, мога да открадна – крада го, мога да излъжа – лъжа, мога да не мисля за никого, освен за себе си – така мисля. И използвам своя егоизъм много ограничено и наранявам другите, което в крайна сметка се връща при мен, тъй като светът е кръгъл.

Ние не сме способни да направим добро на себе си, ако не правим добро на ближния. Та нали се намираме в една интегрална, аналогова система, където всичко зависи от всички. Трябва да разберем, за сега в проста егоистична форма, че правейки добро на другите, правим добро на самите себе си.

Сключвайки съглашение за взаимна дружба и любов с всички аз си гарантирам наслаждение от този момент и до края на живота си. Ако се включвам в останалите, а те в мен, и ние се превръщаме в едно желание, в един замисъл, в едно взаимно действие, в което всички зависят от всички, то понятието време изчезва.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137085]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Нашата цел: да изясним на самите себе си, нашата реалност, кой е Творецът и какви свойства са ни необходими за да Го достигнем.

За това, в живота ни се разкриват множество възможности и с колкото повече от тях се залавяме, толкова повече ще страдаме.

Ако пък си ги изясним за себе си, съкратим и се фокусираме само на едно желание, тогава ще почувстваме наслаждение.

Ние се наслаждаваме, само когато съкращаваме областа на своите искания и след много изяснявания се концентрираме върху една единствена точка.

А от всички останали наслаждения и възможности, изяснявайки ги едно по едно, ние създаваме специален инструмент – подобно на огромна стъклена леща, която може да фокусира в един лъч цялата огрома приходяща към нея светлина.

И колкото по-голяма става лещата, толкова по-силно фокусира все повече светлина, която се свива във все по-малка точка и достига таква концентрация и сила, че е способна да направи всичко в тази точка на светлина и желания.

Това се вижда от оптиката, от работата на лазерите, като пример и от собствената ни вътрешна работа, когато от множество различни желания ги довеждаме до фокусиране в себе си, като именно по този начин постигаме висшата сила, духовната. Всичко се гради на това, което и сега се намира в нас.

И колкото по-голямо става нашето егоистично желание, толкова повече се разпиляваме в него, искаме всичко, което се намира в този свят!

Ако беше възможно, щяхме да получим всичко: пари, власт, знания…

Но защо виждаме пред себе си толкова много различни наслаждения? Така си представяме напълването в нашите желания.

Всички низходящи светове, от света на Безкрайноста чак до нашия свят, се свеждат до увеличаване броя на различните светлини, желания, наслаждения – постепенно разделяне на простата светлина на света на Безкрайноста, на множество светлини.

Отдалечаването от Безкрайноста, от съвършенството – това е увеличаване броя на свойствата, произлизащи от една точка и въображаеми за нас.

А ако ние съумеем всички тези многочислени свойства да съединим в едно и ги доведем до Едно, Единно и Единствено – то това ще бъде поправяне и достигане на единство.

И само тогава ние ще се избавим от страданията! Когато изберем едната сила на отдаване, предпочитайки я пред всички егоистични наслаждения, и ще се издигнем нагоре.

Filed under: Духовност - Няма коментари→