От всичко, което e във водата, може да ядете, всичко, което има плавници и люспи във водата, моретата или реките – могат да се консумират. Все пак, онези, които нямат плавници и люспи, в моретата или в реките, от всички гадове водни, от всички живи същества, които са във водата – те са мерзост за вас. И тъй както те са мерзост за вас, не яжте месото им и до труповете им се не допирайте – гнусете се. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:9-11:11)

Плавник (снапир – от думата „снеор“) символизира екрана, който отразява светлината, не желаейки да я получава за себе си. А люспите (каскасет) – това е екранът, който се намира над желанието, около тялото. Той не само отразява светлината, но и я превръща от получаваща в отдаваща.

Този вид желание по своето ниво и по мощ е по-малко, отколкото животинското желание, затова те могат да се използват. Във връзка с това те не се нуждаят в допълнителни пояснения, как трябва да бъдат убивани, как да бъде изпускана тяхната кръв, да се приготвят за храна. Рибата може да се яде и с мляко. Тя не се брои за месо. Затова се казва ”нито риба, нито месо”. Тъй като това е друго състояние в човека – много по-ниско, отколкото 4-я стадий (месо).

А желанието, наречено ”животно” – това е много сложна система и трябва да се знае, как то трябва да бъде убито, как да се приготви, за да се употреби за ядене, т.е. да се извиси до ниво ”човек”. Всички желания, неживи, растителни, животински – трябва да бъдат издигнати от нас до такова ниво.

С неживото ниво всичко е много просто: взимаш и определяш става ли за консумация, например, солта, водата, и т. н. Водата може да се опита с помощта на куче: ако кучето я пие, това означава, че и човека може да пие от нея.

С растителната храна трябва да се знае, какво е растението и дали посадените плодни дървета и храсти са навършили три години, след което може да се събират техните плодове.

А ако това е риба, то трябва да има плавници и люспи. При това рибата не трябва да се убива: хванал си я, хвърли я на брега, тя сама умира. Не е задължително да се удря по главата, да се стреля по нея или да се коли. Без значение е как тя ще умре.

Но с животните е по-сложно, защото скокът е огромен – от нивото на риби и птици към нивото на животното. Трябва ясно да се определи, способно ли е твоето желание от това ниво да бъде поправено на отдаване.

Животните се убиват по особен начин – с прекъсване на сънната артерия. Изключение правят само елените. Еленът може да бъде убит и със стрела и пак да се смята, че е (кашерен), годен за ядене. Това е такова свойство.

А всички останали домашни животни се връзват, разрязват им сънната артерия, за да се изтече по-бързо кръвта. След което ги одират, премахват сухожилията (жилите) от задните крака, които е забранено да се използват, отделят горната от долната част, месото нарязват на парчета, осоляват ги, слагат ги под наклон, за да се отстрани кръвта и само след това го варят.

При това, трябва точно да се знае, колко време да се вари месото, за да не остане несварено – това е задължително условие. Такава е процедурата за ползване на животните за храна, те олицетворяват много силни егоистични желания в нас, които се нуждаят от последователно поправяне.

Тези закони са много сложни и детайлно договорени. Ако вземете Вавилонския Талмуд, в него има посветени много трактати, обясняващи приготвянето на храни. Но всички те обясняват как трябва да работим с нашите вътрешни желания, а не как (кашерно) да приготвяме храната, да допуснем в къщи или в ресторанта. Онова, което правим всекидневно – това вече е традиция.

Всички тези правила са написани изключително, за да постигнем нивото ”Човек”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138327]  

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

За голямо съжаление, човек често се бърка в определенията, какво е това ”усилие”, и изразходва много енергия за действия, които с нищо не му помагат за напредването му в духовното разкриване, които да доставят удоволствие на Твореца. Той от самото начало се натоварва със всякаква тежка работа, но с това той води борба с вятърни мелници, с измислени, а не с истинските врагове, със силите, които му пречат.

Тъй като да разкрие пречещите му сили съвсем не е просто. Те са много близко до човека, и той не може да ги види, приемайки ги за свои. Те до такава степен се долепят до него, че го карат да си мисли, че това е неразделна част от него самия. Той не е в сила да ги откъсне от себе си, за да разбере, че това са негови врагове, неговите ненавистници. Както е казано: ”Враговете на човека живеят в неговата къща”.

Най-важното е да съзреш и да разгледаш своите ненавистници, преграждащи пътя към Твореца. А когато човек започне да си изяснява това и все повече да се доближава до истината, той вижда, че всичко, каквото има – са враговете му.

На него не му остава нищо от самия него, от съюзниците, на които да може да разчита и да очаква поддръжка по избрания път, използвайки тяхната помощ в чист и правилен вид. Всички най-близки сили му се разкриват като негови противници. Едни негови желания, мисли, свойства сега му се надсмиват, други преднамерено му поставят препятствия, усложнявайки предстоящия му път, но при това изкусно се маскират сякаш му помагат. Трети го отслабват с това, че затормозяват напредъка му, слагайки пръчки в колелата, внасяйки сила, действаща против него и водеща го до спиране. Така те действат срещу човека под различни маски, пречейки му по всякакъв начин, пряко и косвено, с голяма хитрост и с предателско вероломство.

Накрая, човек открива, че не може да се опре на нито едно свое свойство, желание или мисъл. А на чия помощ тогава да разчита, с кого да върви напред? Излиза, че няма с кого! И само ако се обърне с помощта на точката в сърцето към групата, от там да вземе правилните мисли и сили, ще има опора по пътя.

Той се обръща към групата от своята точка в сърцето, тъй като това е единственото чисто нещо в него. Затова той се старае да използва само нея относно приятелите си, разбирайки, че няма какво повече да им предложи, освен тази искра. Той се пази да се обърне към тях с всякакви други мисли и желания, сякаш е болен, и се страхува да не зарази и останалите със своите вируси.

И тогава в отговор той ще получи от обкръжението всичко, което притежават останалите за правилно напредване към целта. Тъй като при своя самоанализ той вече си е изяснил какво трябва да бъде истинското възприятие, включващо единствено правилните свойства, приети от обкръжението. За сметка на това, обкръжението се превръща в ”Свято общество” (”хевра кадиша” – име на погребална компания), помагаща му да погребе всичките си природни, егоистични мисли и желания, и да получава от обкръжението, а всъщност от Твореца, нови свойства.

Разпалвайки с тяхна помощ искрата в сърцето си, той започва да изгражда своя съсъд. Това означава, че той избира силите и желанията на обществото, на всички останали и така достига до първото си поправяне.

Докато човек не подмени всичките си качества със свойствата на обществото, той не ще може да изгради съсъд за своята душа. Това трябва добре да се разбира, защото ние знаем, че желанието за наслаждаване не се унищожава и не се променя. Но човек извършва съкращаване на желанието за наслаждаване, което е притежавал изначално –  неговото природно проявяване и форма. А получавайки желания от обкръжението, той придобива своите първи девет сфирот – свойства за отдаване. Според това, доколко се самоотменя, той получава свише качества, замествайки онези, които са излезли от употреба. Така на мястото на съкратеното желание, той получава нов съсъд.

От урок по писма на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това Шхина?

Отговор: Шхина – това са всички желания, създадени от Твореца, обединени в едно желание и намиращи се в подобие и сливане с Твореца, в същото въздействие, като Него. Тоест, желанието за наслаждение напълно е поправено за отдаване.

Но по отношение на нас, Шхина се намира в ”прахта”. Творецът е създал желанието за наслаждаване и го е довел до окончателното поправяне: Последното, третото поправено състояние на творението вече съществува. Но ние сякаш се намираме извън тази Шхина – такова скритие ни покрива, мъгла, илюзия.

Затова се чувстваме така, сякаш не принадлежим към това общо поправено желание и ни се налага много да работим, за да се обединим с него. Представи си, че освен теб всички останали са съвършено поправени. А ти виждаш целия свят като развален. Затова трябва да поправиш възприятието си и да се присъединиш към целия останал свят, към Шхина.

Трябва да помолиш Твореца да те направи подобен на Него – и това означава, че принадлежиш към Шхина. Но как да помолиш, тъй като това не може да стане изкуствено? Молбата излиза от дълбините на сърцето, така че не е възможно да я спреш.

Представи си, че желанията на твоето сърце биха се виждали на голям екран на показ пред всички. Сякаш към твоето сърце са прикрепили датчик, който рисува кардиограма, показвайки на всички какво ти желаеш, всичките ти мисли за обкръжаващите, мечтите ти за бъдещето. А ти не можеш да спреш това излъчване и нямаш власт над сърцето си.

Видимо би се засрамил много, ако отнасяш тези желания към себе си. Но ако ги отнасяш към Твореца, знаейки, че Той ти изпраща това, то ти не би се срамувал. И тогава не би се притеснявал от събуждащите се желания в сърцето ти. Срамуваш се само от онова, което си могъл да направиш за поправянето на сърцето си, но не си го направил.

И тогава започваш да проверяваш точно това. Виждаш, че Творецът ти изпраща различни състояния, кара те да мислиш за подлизурство, кражби, убийства, насилие, да излъжеш всички и да се възползваш. Такива картини би видял, ако показваха на екран сърцето ти. Но всички тези мисли се пробуждат в теб отгоре и не ти си им стопанин.

А заедно с това, би видял, че си имал възможността да направиш всяка една картина, подобна на Твореца, но не си се възползвал. И сега се срамуваш, че не си я поправил и не си помолил за нейното поправяне. Възможно е дори да не си се опитвал да поправяш нещо, а може би си се опитвал и си разбрал, че това не е по силите ти, но не си се обърнал за помощ към Твореца.

Всички тези състояния, които си могъл да поправиш и не си поправил, сега предизвикват срам в теб. Тъкмо това предизвиква в теб срама, а не ужасните картини, разкриващи се в сърцето ти, които идват отгоре.

Ако опитваш с всичко, с което разполагаш, да се уподобиш на Твореца, започваш да разкриваш всички детайли: откъде идва това, за какво, как да поискам помощ… Но ако нямаш намерение да се поправиш, дори не приемаш тази изпратена пратка и не разбираш какво идва при теб.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 31.05.2012

[79451]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата Зоар ни разказва за това, какво се случва в духовния свят – за действията по отдаване на творението. Затова ние не можем да го разберем, нали засега сме неспособни да извършваме такива действия.

Намираме се в своите егоистични желания и знаем само как да получаваме напълване, наслаждение и как да действаме, за да можем да достигнем до това наслаждение.

А действията за които се говори в книгата Зоар, ни се струват описани на някъкъв непонятен език, като секретен код, сякаш става дума за нещо нереално: или на езика на кабала, термини сфирот, парцуфим, светове или като някакво иносказание, където се случва като в приказка, слънце, луна, планини, хора и животни.

Всичко това не го разбираме и не го чувстваме, защото се намираме не в свойството на отдаване, а в свойството на получаване.

Получавайки вместо своите земни егоистични свойства, висши свойства, духовни, отдаване и любов, ние веднага бихме разбрали, какво ни се разказва в книгата Зоар и заедно с неговото четене бихме разкривали висшия свят. При това, не както в приключенски роман, във фантазия, а наяве.

Но тъй като в мен няма още духовни свойства, то описваното в нея е нереално. Затова нашето четене на книгата Зоар се нарича „сгула” – особен метод! В какво се състои той?

Ние четем и се стараем да извикаме върху нас сили от този свят, това ниво, за което се говори в книгата. Даже ако не разбирам текста, но желаейки да се променя, желаейки да го усетя, върху мен „свети светлината връщаща към източника” (О”М – обкръжаваща светлина).

Тази сила ми действа и разкрива в мен нови свойства – свойства на отдаване, за които се говори в книгата Зоар. Нали той целия е написан в природата на отдаване, а не на получаване и само съгласно природата на отдаване можем да разберем, какво е написано там.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Не е нужно да се стремим да поправим света, в действителност сами ще поправим себе си, трябва само да изучаваме действията, които изпълнява над нас висшата светлина. Както е казал Твореца на Моше: „Да тръгнем към Фараона!”.

Моше е млък, изплашен, това свойство в човека е много слабо. А срещу него стои огромно чудовище – цялото творение, целият свят, в ръцете на което е цялата власт, всичката храна, всичкия кислород.

Всичко това аз получавам от Фараона, това е цялата моя реалност! А срещу нея въстава някакво неголямо свойство, мъничко желание, което иска да избяга и да излезе из-под тази власт и да започне да живее в друг свят!

Ние почти не усещаме в себе си такава възможност да се издигнем и излезем от своя егоизъм. Ние не знаем, къде въобще да излезем, къде да избягаме от това египетско робство?!

Но Твореца ни говори: „Да тръгнем към Фараона“ – заедно! И Моше, като малко дете, взема за ръка възрастния и те вървят заедно.

От страна на човека е нужно само съгласие, молба, искане към Твореца за помощ. На него не му е необходимо сам да се бори със злото.

Но хората не разбират това и мислят, че сами са способни нещо да направят. Това е глупак, който нарича себе си герой…

В това се спъват всички религии и като че ли и „духовните“ методики, защото лявата страна (егоистичните желания) ни е дадена именно за това, за да се прилепи към дясната – нали в това се и състои общата цел.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Духовност - Няма коментари→

                          Необходимо е да бъдат създавани промишлени предприятия, които ще използват точно толкова ресурси, колкото са необходими за обезпечаване на дейността им. Това се нарича предприятие без намерение за натрупване на допълнителна (излишна) печалба.
Подобно на действащите в момента доброволни организации – всички техни служители получават заплати, но предприятието не преследва като цел извличането на печалба. Неговата цел е да реализира продукцията си на минимална цена.
Такова предприятие е като една клетка от тялото, която консумира точно толкова, колкото и е необходимо за изпълнението на нейните задачи (предназначение) при обслужване на тялото.
Ако по този начин работят всички предприятия в обществото, никой няма да произвежда нещо ненужно, излишна продукция, никой няма да се конкурира, а всеки ще получава необходимото за съществуване.
Не е лесно да се пренастроим! Но нямаме друг избор! Ние ще разберем, че това е единствената възможност да оцелеем. И след това ще открием, че тази промяна в нас ни е донесла не само спасение, а благословията на едно съвсем ново и вечно съществуване, не в животинско тяло (така ние усещаме в себе си егоистичните желания), а в душа (усещайки се в свойството отдаване)!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→