В живота на всеки човек настъпва период, когато детските илюзии отстъпват място на реалността. В живота на човечеството това се случва точно сега.

Историята на човешката цивилизация датира от хиляди години. И въпреки, че „декорите“  през това време да са  били много, сцените на действие всеки път са подобни. Раждал се човек, жевеел и както излиза, и умирал.

При много се е случвало така, удовлетворявали са се с малко, по желание или по неволя. Други са се „хващали“ за нещо и са се впускали в преследване на пари, слава, власт. Някой е завладявал сърца, друг е подчинявал умове,  някой е знаел мярката, някой е „минавал през трупове“. Някого е прелъстявала философията, на някого са му трябвали знания за света и заради тях се е отказвал от други блага.

Но във всяко поколение е имало единици – особени, странни хора, в които е сработвал друг контур, горял е друг огън. Като кост в гърлото е стоял въпросът: „ За какво живея?“

Не, те са били нормални хора, живеели са като всички, не са се отклонявали с „предписани“ наслади. Но дори и с пари, дори и във  власт, са замирали вътрешно  и са си задавали този проклет въпрос…

А може би не проклет, а радостен? Как да проверим? В какво е смисълът на живота?

Под погледите на идолите

Авраам – знатен свещеник в Древен Вавилон, син на самия придворен жрец, изведнъж се отвръща от идолите, за които е имало голямо търсене на неговата сергия и се замисля за живота, за нещо голямо.

„И започнал да размишлява ден и нощ: как колелото може да се върти без управляващ? Кой го върти? Та нали не може да се върти само? Никой не го е учил и вразумявал. И той бил хвърлен в Ур Халдейски в средата на група от идолопоклонници“. /Рамбам/

Духовните открития не се случват сами по себе си. Те са предшествани от въпроси, съмнения, страдания. Първо трябва да излезем от уютната ниша, да разбием идолите в себе си – общопризнатите „истини“ и да се впуснем в търсене, изследване по трънливия път на познанието.

В същност, това е „бунт на кораба“, въстание срещу привичния образ на мислите, срещу „правилния“ поглед върху света и дори срещу собствената си природа, която се бои от такива въпроси и се дърпа от тях.

С една дума, Авраам е встъпил в противопоставяне с цар Нимрод. Именно благодарение на това е станал Авраам.

Нимрод за вавилонците не е бил просто цар и диктатор. Той е бил „бог на земята“, олицетворение на абсолютната сила и власт. Никой не е можел да се сравни с него по могъщество и коварство. От него са се страхували, пред него са благоговеели. Да му се хвърли предизвикателство, е означавало предварително да се обречеш на гибел.

Обаче, Авраам вече е излязъл от влиянието на покварените човешки взаимовръзки с техните богчета. Той не е бил наивен, не е витаел в облаците, съвсем не е вървял към сигурна смърт. Вървял е към живот на отдаване и любов. Изучавал е свойствата на духовната координатна система.

Той е пробивал към новото и старото не е властало над него. Събирайки единомишленици, ги е отвел далеч от Вавилон, от закостенялото световъзприятие. В крайна сметка е „обърнал“ цялата история на човечеството.

Така науката кабала за първи път се е отворила за света и е демонстрирала колосалния си потенциал. Малко са тези, които могат да го оценят и реализират, но от тогава се е появила алтернативата на егоистичния път и той е престанал да бъде единствената опция по подразбиране.

Да убиеш египтянина

Огромна сила притежават единиците, замислящи се за смисъла. Мойсей, както и Авраам, е  имал в живота си „всичко“. Той е бил по-близо до Фараона, отколкото Авраам до Нимрод. Но веднъж буквално се събудил. Потърсил същността, огледал се настрани, разгледал себе си и открил, че целият му живот е подчинен на Фараона, на егоизма, на користта, на изгодата за сметка на другите. Той мислел, че властва над египтяните, а се оказало, че им служи, на тези жреци на себелюбието и егоцентризма. Оказало се, че те са около него и в него. Да, да, в самия него – подкупват го с хубав живот в клетката на егоизма.

Тогава Мойсей убил египтянина в себе си и веднага се оказал в „опозиция“, стъпил на пътя на съпротивлението. Наложило му се е да избяга при Итро и да започне всичко отначало, от нулата, за да стигне до истината. Заекващ, съмняващ се, той изобщо не е планирал да стане предводител на народа. Но разбрал, че това е повелята на времето, че въпросът не е във Фараона, а в човечеството, което е под петата на егоизма и вечно избира кървавия път.

Мойсей е въстанал против царя египетски, който шепне на човека: „Няма никой, освен мен“. Изправил се е срещу властта на егоизма, горделивостта, вечното разединение и от тази точка начертал нова линия в човешката история, пътя на цялостния народ, наречен „Исраел“.

Само така  можеш да се развиваш – в издигане над себе си, в противоборство с противниците. Те ни придават сили, заставят ни да работим, да дерзаем, да се протягаме нагоре. А всъщност, не самите те, а единният закон на Природата, нейната фундаментална диалектика, ни изпращаща тръни, за които би следвало да благодарим…

Пътят през вековете

Мойсей дал на народа мощен импулс, превел го  до ново състояние, позволяващо му да стъпи на земята на Израел. С други думи, с желание за отдаване и да се настани, обоснове, и изгради в него. Народът на Израел тръгнал нататък: строил е Храмове на любовта, падал е в ненавист и междуособици, навличал си е външни врагове – вавилонци, гърци, римляни. Цивилизациите и империите все повече са затягали пръстена, разорявали са страната, убивали са, изгонвали са от вътрешния съюз на сърцата и са извиквали ответен порив за единство. Всеки път са връщали евреите към корена, към наследството на Авраам, към планината от ненавист (Сина), под която са стояли на стан, готови да загинат, но да не се предадат.

Това наследство е заложено в еврейския народ много дълбоко – в гените, в епигенетиката, в системните параметри, на нивото BIOS. И този порив е неизкореним, защото служи като противовес на разрушителните сили на цялото човечество. От зората на човечеството той се колебае между две тенденции – към разединение и към сплотяване. Тяхната амплитуда е нараствала хилядолетия, докато светът не се е събрал най-накрая в единно глобално кълбо, раздирано от непримирими противоречия.

Народът на Израел междувременно е преживял най-дългото изгнание от единството – две хиляди години, пропити от болка и страдание. За това време евреите се разсеяли по цялата земя, по всички „територии“ на човешкия егоизъм и без сами да осъзнават, се разпръснали в общата системна мрежа, готова да ги приеме, новите алтруистични кодове.

Тъй като това, което е започнал Авраам, не трябва завинаги да остане съдба за единици. Човечеството е единен организъм и ние започваме да разбираме това.

Епохата на края на илюзиите

Ако от тук, от XXI век се огледаме към изминатия път, ще видим, че историята ни е водела към задънена улица. По-точно, към изходния конфликт на Авраам и Нимрод, в който те не могат просто да се разделят, да си тръгнат, да вървят напред по пътя си.

Навремето Нимрод е бил за прогреса, за новите технологии (особено в строителството на вавилонските кули), дори за свободата според неговото разбиране. Да, нека човекът да е стопанин на живота си, нека да строи кула до небесата, че дори те да обслужват неговите искания.

А Авраам като че ли обратно, задържал „движението към щастието“, обяснявайки, че зад него се крие разрушителен потенциал, че това не е никакво съзидание, защото на егоизма ще му бъде малко и накрая, на руините на своите „постижения“, ще остане без нищо.

Може да се строи само на твърдия фундамент на нерушимите добри взаимовръзки между нас. И тогава – това е автентичен прогрес, движение напред, любов към ближния, а не използване на другия….

Обаче, светогледът на Нимрод, разбира се, е надделял и неговите последователи, също от времето на разселващите се по целия свят, са достигнали в наши дни пределите на развитието. Днес на глобуса не е останало повече място. Човешкият егоизъм е изчерпан и за първи път започва да търпи неуспехи. Преди той с бурни изблици е разкъсвал оковите, а сега, пренаситен, се доварява в собствен сос.

Ние разбира се, градим планове за бъдещето, но това е тактика, а не стратегия. Решаваме проблемите по реда на тяхното постъпване, но твърде много отлагаме за после – за нашите деца. Не виждаме напред нещо високо, струващо големи усилия, примамващо.

Свободата се изражда в потребителство, мечтите се отегчават, светът се свива. Съвременните технологии го показват като на длан. Остава впечатлението, че планетата се е „обърнала наопаки“ и сега живеем не на нея, а в нея. Вместо хоризонт имаме запашкулваща се, затваряща се „картинка“, обозрима, ясна, динамична, но неспособна да учуди с нищо. Глобална, но не сближаваща хората истински.

След  Авраaм

До това ни е довело нашето его и никой друг. Довели са ни страданията, бедствията, деретата, минните полета, кривите пътища на безкрайните амбиции, ненаситността, раздора. През цялото това време човечеството е отхвърляло прекия вектор на Авраам към единение, надявайки се, че ще може, някак си, да мине и без него. Но колкото и да строи идилия върху слогани и лозунги, все едно, получава се, че е върху нечии кости съвсем не е идилия.

Тази експанзия на човешкото естество не е могла да продължава вечно. Още щом светът станал „кръгъл“, линейният път завършил. И станал в цял ръст въпросът на Авраам: какво задвижва сферата на нашите страсти? Какво има зад нея? Какъв е смисълът ѝ?

Подобно на Алиса, израстваме от приказката, от фантазиите и миналите си стремежи. Нимрод още ни държи в желязна хватка, изисквайки „да се върне в реалността“, но Аврам се събужда, той не е подвластен на стари догми. Всичко се връща към него, към открития от него закон за всеобщото единство, с който така и не сме се научили да работим.

Затова, в наши дни кабала става достояние на милиони хора по целия свят. Те разбират, че пътят на Авраам не са обичаи и традиции, не е обещание за задгробни блага, а именно път, по който може да се върви! Нещо повече, вече няма време за празни приказки.

Кабала е нужна тогава, когато се обострят вътрешните противоречия, а те се обострят и още как! Тя е нужна, когато изчезват обичайните ориентири и ни е нужна помощ, ръководство, за да преминем „между теснините“,  тя е нужна на тези, които вече реално, или все още подсъзнателно, се чувстват в задънена улица, и това се приема не като проклятие, а като шанс, от който е необходимо да се възползваме.

[216277]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Еволюцията ни води към разбирането, че проблемът е във връзката между нас и не можем да живеем заедно в такова напрежение. Трябва ли природата да създаде в нас нови свойства, които да позволят  разрешаването на възникналата криза?

Отговор: Преди в кризисни ситуации природата наистина е помагала,  като е създавала  нови свойства. Но сега няма да бъде така – тук човекът сам трябва да се заеме със своето поправяне, защото ние вече сме на човешка степен на развитие.

Човечеството е преминало развитието си на нежива, растителна и животинска степен за сметка на своя егоизъм. А развитието на човешкото ниво трябва да върви над нашия егоизъм, тоест, за сметка на висшата сила, на светлината, възвръщаща към източника, на вярата над знанието  – на добрата сила, а не на егоистическата.

Тази сила трябва да привлечем към себе си. Тя е скрита в дълбините на природата, но не действа в нас, защото  ние не я искаме, подсъзнателно я отблъскваме от себе си.

Въпрос: И какво е необходимо да  направим за това?

Отвор: Просто да започнем да се интересуваме от този въпрос,  защото от него зависи нашето добро бъдеще. Затова е необходимо да се запознаем с обясненията, които дава науката кабала. Надявам се, че вие няма да се объркате в лъжливи новини и всевъзможни лъже методики, а ще разберете какво е необходимо да се направи, за да се гарантира хубав живот на нашите деца и внуци.

Въпрос: Значи, вместо да участваме в демонстрации, по-добре да седнем  да се учим?

Отговор: Демонстрацията показва омразата ни един срещу друг и затова няма нищо по-лошо от нея. Ние мислим, че така изразяваме своята свобода на избора, но всъщност, това е най-голямото зло. Та нали с това показвам на другия колко съм против него и го ненавиждам. Това е ужасно действие.

Въпрос: А какво трябва да се направи, за да се подобри състоянието на обществото и да се изключи омразата?

Отговор: Затова трябва да се премине специално образование. Демонстрациите  са били полезни на предишните етапи, когато селяните или работниците са протестирали срещу елита. Но днес само промяната на самия човек може да повлияе на еволюцията и да предизвика нейния  скок.

Всичко, което остава да направим, продължавайки старата тенденция, е само още веднъж да  докажем на себе си, че сме стигнали до задънена улица. Целият технически прогрес: електрически автомобили, пътуващи без водач, електронни бръмбари и други подобни, в крайна сметка ще ни навредят, защото произлизат от нашия егоизъм.

Затова за предпочитане е ”да седиш и нищо да не правиш“, защото сме стигнали дo състоянието, когато всички наши изобретения в крайна сметка се превръщат във вреда за човека. И ако   сега не виждаме  тази вреда означава, че  скоро ще я видим,   не може да бъде по друг начин, ако в основата лежи егоизмът.

Това звучи остро, обаче тук е необходим нов еволюционен скок, който ще продължи еволюцията, но вече на следващото ниво.

От 932-а беседа за новия живот, 14.12.2017

[219559]

Предишни пубикации:

Сюрпризите на еволюцията, ч.3

 

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Историята показва, че големите скокове в еволюцията и раждането на нещо ново винаги се предшестват от такава сериозна криза, като ледниковия период. Ако ни предстои нов скок в еволюцията означава ли, че кризата преди това е неизбежна?

Отговор: Новият скок в еволюцията се отнася до вътрешното развитие на човека. Ние сме длъжни да се убедим, че е дошъл краят на нашето егоистично развитие и че е невъзможно да продължаваме така. Ако останем в нашия егоизъм, няма да можем да се развиваме по-нататък, нашият живот ще става все по-лош заради неправилната мрежа от връзки.

Има само две алтернативи. Или ще ни се наложи да скъсаме свързващата ни мрежа, което очевидно е невъзможно, тъй като съответства на вътрешната потребност на човека.

Трудно е да си представим как ще унищожим всички системи, които сме създали: facebook, google и т.н. Или да се заемем с поправянето на своята природа, на своя егоизъм, за да желаем един на друг добро, а не зло. Тогава ще можем да използваме тези системи за благото на човека.

Въпрос: Новият еволюционен скок свързан ли е със социалните мрежи? Трябва ли да се научим да живеем в тях?

Отговор: Социалните системи са огледалото, което ни показва нашето истинско лице. Ние виждаме в тях себе си.

Най-важното, което трябва да променим в себе си, за да преминем на нов етап на еволюцията, са нашите вътрешни мотиви, какво ще желаем на другите – добро или зло. В това се състои същността на еволюционния скок, който ще ни пренесе от днешния начин на живот в утрешния свят.

Въпрос: Съвременният човек от сутрин до вечер е под постоянен стрес, натоварен с проблеми, свързани със семейството, децата, работата. Къде в този вечен проблем може да намери време за размисъл за своето поправяне, за еволюционния скок?

Отговор: Ние виждаме как Америка се е разделила на два непримирими лагера: либерали и консерватори, и милиони хора намират време да участват в демонстрации и спорове в социалните мрежи. Ако егоизмът е разделил хората на такива полюси: плюс и минус, то е очевидно, че те използват всички средства за борба един с друг.

Въпрос: Ясно е, че за враждата един с друг винаги ще се намери време. Но как да намерим време, за да се замислим за поправянето на своето желание и вместо вреда да пожелаем на
ближния благо?

Отговор: Ще се намери време за мисли за нашето поправяне, ако хората разберат, че в противен случай ще се унищожат един друг.

Въпрос: Кой е длъжен да премине този нов етап на еволюцията, тоест промяна от желание да унищожиш другите на желание да им помогнеш: само младите хора или обратно, само възрастните?

Отговор: Тази промяна трябва да я извършат абсолютно всички и това ще бъде държавна програма, по решение на правителството: нова система на възпитание и образование. Преди всичко трябва да се обясни на човека, че той има толкова много проблеми, защото е изпълнен с ненавист и през цялото време мисли как да направи злина на другите.

В резултат на новото образование хората ще разберат, че е необходимо да се издигнат над техния егоизъм. Не е важно какви недостатъци виждаме един в друг, всичко ни се рисува от нашия вътрешен „демон“, който се намира се във всеки.

Следва продължение…

От 932- а беседа за новия живот, 14.12.2017

[219500]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ние живеем в реалност, където „Няма никой освен Твореца”, въпросът е само в това, колко го осъзнаваме, чувстваме, изпълняваме, придвижваме се в това признаване. Можем просто да кажем, че „Няма никой освен Него” и всичко се прави свише, от Твореца, от висшата сила и с това да се успокоим, т.е. да не му предаваме особено значение.

А може и във всички ситуации, случващи се с човека, с групата, с народа или с целия свят – в щастливи и нещастни моменти да благословим Твореца за лошото като за добро.

Защото всички усещания преминават през желанието да се насладим и ако сме поправени, ще виждаме само добро, изхождащо от една сила „добра и творяща добро”.

А докато не се поправим, висшата сила ще ни приближава към поправянето на егоизма ни и затова постоянно ще ни разкрива нашето несъгласие с абсолютно доброто висше управление и с нашия единствен източник, освен който няма нищо, а само една висша сила.

С всеки изминал ден в нас се разкриват информационните гени (решимот): във всеки лично и общите за всички тези, които искат да се придвижат към истината. Затова всеки ден ние откриваме все повече препятствия в утвърждаването на този принцип. Но пречките трябва да приемем с любов, макар това да е изключително трудно и да разберем, че всичко идва от един източник.

Тези пречки изискват от нас правилно и внимателно отношение. Разбира се, че в егоизма си ние искаме да отменим тези пречки. Но от друга страна, науката кабала ни учи, че те ни се изпращат специално, за да ни помогнат да се придвижим към желаното състояние, установявайки над всички пречки принципа: „Няма никой, освен Твореца, добър и творящ добро.

И единственото средство да се установи този принцип е обединение по закона за любовта към ближния, когато „всички престъпления ще покрие любовта“.

Според степента на нашите усилия, да се обединим все повече ще разкрием, че всички пречки идват от един източник на абсолютното добро. „Няма злодеи в царския дворец”, но за да ни научи, царят се скрива и ни изпраща пратеници, които изглеждат като крадци и разбойници.

Необходимо е да видим през тях висшата ръка и така да се борим с тях, за да се приближим към едната сила, добрата и творяща добро.

Това означава, че нашият живот е неразделна част от „Няма никой, освен Него”. Ден след ден трябва все повече и повече да утвърждаваме, че във всичко, което се случва с нас, няма никой, освен Твореца. И не просто да го заявяваме на думи, а да реализираме вътре в групата (десетката) закона за любовта към ближния, като към себе си.

Тогава ще видим колко тези средства: разбиването на желанията и тяхното свързване в отдаване и любов между нас, ни приближава към Твореца. Благодарение на тях ние получаваме общата сила, позволяваща ни да се приближим към Него и да Му предоставим вътре в нас място, където Той да може да се възцари.

От урока на тема „Живот в реалността „Няма никого освен Него““, 08.01.2018

[219573]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

До какво води ръстът на егоизма

Реплика: Съществуват три основополагащи етапа, които могат да доведат до пробуждане на точката в сърцето.

На първия етап човекът е длъжен да разбере, че обединението е изгодно. На втория етап да постави диагноза, че за всяко обединение егото може да бъде разрушително. А на третия етап да намери лекарство против това разрушение.

В момента има много предавания за това, че обединението трябва да бъде изгодно за егоизма. Създават се корпорации, различни колективи, външни социални системи, които работят по обединението, защото, когато се постигне единение, се постига по-благоприятен резултат.

Отговор: По принцип те не са много спокойни за това, защото егото в същото време дърпа човека навътре в себе си. Тук се изисква ясна представа за ползата от взаимното свързване, от сливането. В крайна сметка, в единството всеки от групата трябва да се отмени, да се смали.

Ако аз се обединявам с теб означава, че трябва да огранича по някакъв начин моите планове, моята визия за бъдещето и да взема под внимание в това бъдеще теб с твоите интереси. Наблюдава се борба на противоположностите.

Историята показва, че независимо колко добри цели са си поставяли хората, техните системи за обединяване са се разбивали на парчета, защото егоизмът постоянно се увеличава и преминава рамките, заради които си е струвало обединението, той ги разрушава.

Ние виждаме това във всички корпорации и в Европа, и в останалите региони. Както и да е, рано или късно, противоречията разрушават всички съюзи, всички споразумения.

Няма никакви изключения! Колко много хората в Съветския съюз искаха да бъдат заедно, макар да разбираха, че всичко върви към разрушение. По време на рухването на страната бях в Баку, в Азърбайджан. Процъфтяващ край, богат на нефт и изведнъж всичко се оказва в пълен упадък.

Аз разговарях с високопоставени хора от региона, които се оплакаха: „Ако знаехме, че всичко ще се случи по този начин, щяхме да го спрем в самото начало!“ Те дори не са си представяли, че това е естественото развитие на събитията.

Хората не разбират, че се обединяват егоистично, само заради постигането на някаква цел, която за тях е много важна. Например, една жена забременява: създава се семейство – женят се, омъжват се, защото трябва да се появи нещо трето, което ги принуждава да се обединят.

Така е и в промишлеността: появява се някакъв пазар, който не може да съществува без другия и започва обединяване, но не задълго. Защото егоизмът не може да се съедини с егоизъм, ако няма съответстваща основа, механика на съединението. На Земята няма такава методика. Затова ние виждаме как интензивно се разпадат всевъзможни съюзи: семейства, корпорации, междудържавни връзки.

Колкото повече егоизмът се развива, толкова по-бързо всичко се разпада на по-малки части. Точно така, както завършва живота, и в крайна сметка, всичко се превръща в прах.

Следва продължение …

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 2

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217709]

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Точка в сърцето - Няма коментари→

Въпрос: Ние се намираме в огромната система на природата, която все повече подхранва в нас желанието за наслаждение, имайки скрита цел да ни доведе до отчаяние . Отчаяние от какво точно?

Отговор: Ние стигаме до отчаяние от собствената си същност, от егоизма си, от желанието да се насладим. Защото, ако използваме това желание директно, то ни води до стрес, до пълна безнадежност, до големи глобални проблеми и войни.
Самата човешка природа е лоша, защото през цялото време ни тласка към постигане на недостижимото. Затова всеки е принуден постоянно да се съревновава с всички, а това причинява стрес.

Въпрос: Защо тези цели са недостижими?

Отговор: Защото егоизмът иска всичко, което виждат очите ми. И ако всички искат да получат желаното, то всеки изгражда своя успех върху поражението на ближния. По друг начин е невъзможно да се направи.

Всеки иска да бъде над всички, цар на света, така че останалите да са негови поданици. Но той не е сам в света , има още осем милиарда такива егоисти, всеки от които иска същото. Излиза, че аз съм принуден през цялото време непрекъснато да защитавам моето място под слънцето. Такъв е нашият живот.

Въпрос: Това означава, че стресът вече е програмиран от системата на природата?

Отговор: Нашата егоистична природа е единствената причина за всички наши нещастия и страдания. Ами ако ние можем да успокоим своето желание за наслаждение… Но е невъзможно да го успокоим, освен с наркотици. Обаче, в такъв случай човекът се откъсва от този живот.

Затова възниква въпросът: Защо всичко е устроено така? И тук науката кабала ни обяснява, че за стреса има причина: да доведе човека до осъзнаване на злото на неговата природа, която ни тласка само към наслаждения. Стремежът на човека да се наслаждава не познава никакви граници и желае да погълне целия свят. А ако има няколко свята, то всичките.

Затова и той се намира в стрес. Защото неговите сили са ограничени, животът е кратък и нищо не му помага…

На практика се получава, че егоизмът ни вреди: заради него се разболяваме и дори умираме. Ужасно страдаме заради него. Затова е написано, че „враговете на човека живеят в неговия собствен дом“, тоест в неговото тяло. Егоизмът, затворен в моето тяло е моят главен ненавистник.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Следва продължение…

От 888-а беседа за новия живот, 27.07.2017

[214860]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Реплика: Към Земята се е устремил астероид, който се движи със скорост, която спокойно може да разруши Земята. Според пресмятания на учените той може да достигне Земята между 2175 и 2196 година.

Експертът от НАСА / NASA / Данте Лаурета казал: „Вероятно, ядрено оръжие или „гравитационен трактор“ ще унищожи човечеството в близките 150 години, затова не е необходимо да тичаме да се застраховаме за този астероид“.

Отговор: В никакъв случай не вярвам, че човечеството ще бъде подложено на такава атака, защото съществува план на Природата, според който трябва да достигнем до определено състояние.

Докато не достигнем до пълно подобие с добрата сила на природата и не започнем да виждаме през нея, и нашият свят, който виждаме в егоизма си, постепенно не се разтвори и не изчезне от усещанията ни, и вместо него не се появят други усещания – на добрия, съвършения свят, който наричаме Висш и човечеството не започне да усеща себе си в съвсем друго измерение, в добро вместо в зло, нищо няма да ни се случи.

А астероидите и прочее, са само нещо, което ни се струва в нашите егоистични състояния. Жалко е да хабим време и средства за това.

Това не води до каквито и да е положителни следствия, както и цялото ни развитие, в т.ч. научното, техническото и т.н.

Сега ще преминаваме през състояния на отказване от всичко това, на осъзнаване на злото в цялото ни развитие, включително и в научния и технически прогрес. Говоря това, като човек на науката. Ще усещаме това, като съвършенно ненужни етапи от нашето объркване.

Човечеството е преминало през всички етапи на своето развитие, за да почувства сега това състояние, като осъзнаване на злото в своя егоизъм. Всичко, което сме създали, е създадено от нашия егоизъм и затова ще престанем да го използваме. В резултат на духовното ни развитие, всичко, което сме създали на тази Земя просто ще се изпраи.

Въпрос: От какво може да загине Земята и човечеството? Може ли да се случи такова нещо?

Отговор: Не. В никакъв случай!

Ще започнем да виждаме друг свят само в резултат на поправяне на нашата природа от егоистична на алтруистична.
Светът ще стане наистина друг – добър, съвършен, свързан между всички свои части и затова с него няма да имаме каквито и да е проблеми. Той просто ще изчезне в този вид, в който го чувстваме сега.

Ще престанем да чувстваме и себе си такива, каквито се чувстваме сега и ще започнем да чувстваме само вътрешните си свойства. А външните свойства постепенно ще се анулират, сякаш ще се изпарят, доколкото нашите егоистични свойства ще преминат в алтруистични. Ние няма да чувстваме всичко това.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.08.2016

[192022]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→