Entries in the 'Египетско робство' Category

Възможно ли е да се радваме на успехите на ближния?

Въпрос: Трябва ли да потърся себе си в Пасхалното Сказание, разказващо за изхода от египетското робство, и да направя аналогия със сегашния си живот?

Отговор: Казано е, че ”действията на отците са пример за синовете”, а също и, че човекът трябва всеки ден да вижда себе си излизащ от Египет.

Въпрос: Какво означава да бъдеш роб в Египет?

Отговор: Робът е много висока степен. Да усещаш себе си като роб, означава да осъзнаеш, че се намираш вътре в егоизма си, който властва над теб и не ти позволява да излезеш от него дори ако поискаш.

Ние гледаме към прозореца на съседа, излизаме на улицата, тръгваме по шосето, ходим на работа – навсякъде действаме според егоистичната си природа. Колкото и да се стараем да бъдем дружелюбни и вежливи, след няколко минути ние избухваме и се ядосваме.

Авраам на първо място обяснявал на хората тези сили, които ги управляват. Той учил, че мислите, желанията, които се пробуждат в нас, са следствие на егоистичната ни природа.

Необходимо е постоянно да анализирам мислите си и отношението си към другите, опознавайки самия себе си, за да разбера какъв съм аз и кой ме управлява. В крайна сметка аз си изяснявам, че се движа от зла сила, тъй като през цялото време тя ме противопоставя на останалите, кара ме да завиждам на техните покупки, дела, успехи.

Но нека да сравним това с отношението ни към нашето дете. Как бихме се отнасяли към ближните, ако те бяха най-близките за нас хора – нашите деца? Тогава си изясняваме,че нашето отношение е зло. Към своето дете, разбира се, ние се отнасяме по различен начин, отколкото към чуждия човек, защото чувстваме инстинктивна, животинска любов.

Въпрос: Защо трябва да обичам чуждите хора както собствените си деца?

Отговор: Иначе егоизмът няма да ми даде да съществувам, тровейки целия ми живот. Той през цялото време ме противопоставя на другите, превръщайки живота ми в безкрайна война. Достатъчно е да видим какво става в човешкото общество в целия свят.

Колкото по-свързани ставаме в интегралния свят, толкова по-силно се ненавиждаме. Нашият егоизъм все повече се проявява, защото ставаме по-близки и започват разногласията между нас. И затова тук ние се съгласяваме, че природата ни е зла.

По-лесно, разбира се, е да забележиш това у другите, отколкото в самия себе си, но трябва да се учим, за да можем в крайна сметка да осъзнаем, че нашата природа ни носи зло. Защото тя не ни дава да се наслаждаваме на живота.

Ако аз гледам на света и се радвам на чуждите успехи и напредък, сякаш тези успехи са на моите деца, ще ми бъде приятно да живея. Аз винаги ще бъда в прекрасно настроение. А сега аз виждам новата кола на съседа и страдам от завист – нима това е хубав живот?

Ние дори не си представяме колко удоволствие бихме получавали, гледайки на ближния с възторг, все едно синът ни си е купил новата кола.

От 537-а беседа за новия живот, 22.03.2015

[156450]

Природата си има граница на търпението

Въпрос: Има ли някаква обща причина за всички наши проблеми?

Отговор: Ако имаме конфликт с жена си, с децата, със съседите, на работа и даже със самите себе си, това значи, че над нас властва нашият егоизъм, наречен Фараон.

Въпрос: Но нали египетското робство, за което разказва Тора, е съществувало в дълбока древност и е приключило много отдавна?

Отговор: Фараонът властва над нас през цялото време, дори сега. Описаните в Тора събития не са свързани с определено време, това не е исторически разказ. Ние се намираме все още в робство при същия този егоизъм, под властта на егоистичната си природа, която не ни позволява да живеем нормално.

На днешния ден ние живеем в много различен свят, в много различна епоха. Всички сме свързани в една мрежа чрез интегралния свят, чрез интегрална икономика и зависим един от друг. Ако световното съобщество прилага санкции срещу някоя от държавите и прекъсва връзките си с нея, както, например, с Иран, то тази страна запада. Понеже всички зависят от всички.

Това ни показва в какъв интегрален свят се намираме, където всички са свързани един с друг. Ако не поддържаме добри отношения с останалите в този взаимозависим свят, то по този начин вредим на себе си.
Затова, ако не можем да подобрим отношенията помежду си: всички народи, всички държави, всички партии вътре в страната – просто ще се унищожим. Нищо няма да ни помогне, тъй като ще противоречим на общия закон на природата.

Въпрос: Но е факт, че не се разбираме един с друг и въпреки това всички някак живеем?

Отговор: Има си граница за това противоречие: до какви размери може да расте то, и докога да продължава. Причината за това противоречие е нашата природа, която кара всеки от нас да мисли само за себе си.

Той не разбира, че благосъстоянието зависи от всички. По толкова примитивен начин действа нашия глупав егоизъм. Човекът не е способен да разбере, че ако се съедини чрез добри връзки с другите хора, то само ще спечели.

Въпрос: Не е ли обратното, че в древните примитивни общества връзките между хората са били по-силни, а с развитието си, все повече са се разобщавали?

Отговор: Не считайте древните общества за по-примитивни. Те са разбирали, че зависят един от друг, че са свързани и без тази връзка не могат да оцелеят.

Проблемът на съвременното общество е в това, че за сметка на развитието на технологиите сме достигнали такова ниво, на което ни се струва, че сякаш можем да живеем независимо един от друг. И затова всеки се затваря вътре в апартамента си с мобилния си телефон и компютъра, не искайки да види никого. Само да не го закачат.

Недостатъкът от връзки между нас или негативните връзки се наричат Фараон, нашият егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с другите и не разбираме, че сме взаимосвързани, обвързани в една мрежа – и особено, народът на Израел. Винаги трябва да се оценяваме само по тази скала: доколко сме срещу другите или за тях.

Цялата Тора разказва само за любовта към ближния като към самия себе си – най-голямото правило на Тора. Това правило включва в себе си всички други. Няма нищо друго, освен постигането на правилно обединение.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155915]

Празник за освобождението от пътя на ненавистта

Не много отдавна ние празнувахме празника Пурим и ето вече наближава празникът Песах. Всички празници на народа на Израел символизират връзката, която трябва да бъде между нас, само се показват различните нейни нива, различната ѝ мощност.

Най-мощната връзка през цялата история на Израел се достига в Пурим. А най-напред постигаме съединение между нас в Песах, празника за освобождението от египетското робство.

Освобождение се нарича избавянето от своя егоизъм, от безпричинната ненавист към другите, отблъскване, от тези недостойни отношения, които се проявяват между нас, когато изгаряме мостовете между нас или на друго място, където се сблъскват интересите ни.

Когато ни се удаде да обуздаем злата си природа и постигнем обединение, благодарение на него ние откриваме, че можем да поправим целия си живот: да снижим цената на квартирата и хранителните продукти, да уредим отношенията в семейството, да направим чисти градовете си, да прекратим насилието в училищата.

И това се нарича изход от Египет, от изгнанието. Потънали сме в егоизма си и повече нищо не искаме да слушаме, и изведнъж разбираме, че е възможно да изградим добри отношения между нас, да се сближим. Това не само е възможно, но просто е необходимо, защото не може да продължава повече така.

Преди последните избори всички партии обещаха да устроят живота ни във всички сфери. Но в действителност, съгласно науката кабала, това на никого няма да се удаде, ако самите ние не се издигнем над всички различия и не се съединим помежду си над тях, „за да покрие любовта всички престъпления”. Когато започнем да се обединяваме, без да обръщаме внимание на личната изгода, тази нова форма на единството започва да влияе на живота ни.

Празникът Песах и разказът за изхода от Египет са метафора, намекваща за изхода от егоистичните отношения между хората и за създаване на отношения на по-високо ниво. Това е освобождението от своя вътрешен фараон, егоизма, властващ над нас. Ако излезем изпод властта му и можем да обичаме ближния си, се нарича освобождение.

А след изхода от Египет и странстването по пустинята, народът на Израел отива в планината Синай и получава Тора. Тях ги питат дали са готови да станат един човек с едно сърце, да живеят във взаимно поръчителство, единство, в любов към ближния като към себе си. И това се нарича спасение, тъй като вътре в обединението си ние разкриваме особена сила, скрита в природата.

Това е истинско чудо и затова изходът от Египет се нарича чудо. Вече в самото начало на нашето обединение внезапно откриваме, че вътре в нашето единство е заключена особена сила, която преди не сме усещали. Тази сила на обединението съществува в природата, но дори не се досещаме за нея.

Разбира се, не сме способни сами да я разкрием в себе си, а само се опитваме да направим това. Но със старанията си призоваваме тази сила да се прояви между нас и да ни съедини, и тогава ще дойде краят на всички наши беди и проблеми. Всички наши нещастия са предизвикани само от това, че се намираме в конфронтация един с друг.

От програмата на радиостанция 103FM. 15.03.2015

[155831]

Прокарвайки път към светлината

Египетското робство започва с това, че Йосеф иска да се обедини с братята, а между тях се разкрива ненавистта. Тук и става влизането в Египет, където те го продават.

Йосеф (праведникът, основата на света) – това е като основа, сфира, която съединява всички сфирот, намиращи се пред нея – „синовете на Яков”. Той е искал да обедини всички, но те не са поискали – всеки е пожелал да бъде сам за себе си. А Йосеф казва: „Вие трябва да се съедините в мен” – защото сфирата Есод обобщава в себе си всички останали сфирот, в нея няма нищо от самата нея.

Но всички останали свойства в човека са били против това и затова са започнали да усещат Египетското изгнание.

Тоест, цялата наша работа е само над съединяването, за което ти имаш световната група, местната група. Всеки от нас има възможността да напредва – и във физическата група и виртуално. И всеки вече има някаква подготовка за съединяването, само че ние засега не можем да вземем окончателно решението за него.

И е възможно всеки момент да ни се наложи окончателно да решим, че нищо не може да ни спаси, ако не се съединим помежду си – извън егоизма на всеки. Там, в точката на нашето съединение се намира духовното. Тази мъничка, тъмна точка изведнъж се разкрива, и в нея се открива вход в духовния свят – през такъв ограничен и тесен проход, че въобще е невъзможно да се повярва, че там може нещо да се открие.

Това става точно като раждане. Отначало изходът навън е закрит – зародишът се намира вътре в матката, която се нарича „Мем Стума” (буквата „мем” – свойството Бина, затворено от всички страни). И само след това, при условието на огромното желание да се роди, тази буква „мем” се разделя на две врати (две букви „далет” – врата/делет), на две оси (цирим/оси и същата дума – родилни схватки), и така се ражда новороденото.

Но за мига до това, в него няма никаква възможност да се разбере, да се предположи  и да се почувства, че състоянието, където се намира, може да разкрие.

Затова е необходимо силно обкръжение, което постоянно ще въздейства на всеки от нас и ще ни обезпечи поръчителството: силата за поддържане, силата за пробуждане, като ни възвръща през цялото време към намерението за съединяване.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията“, 21.04.2011

[41122]