Въпрос: Защо е казано, че във всяко поколение е необходимо да видиш как сякаш отново излизаш от Египет?

Отговор: Става дума не за историческите събития, а за състоянията, които трябва да преминем във всяко поколение.

Ако вече сме преминали през някакъв процес, който ни сближава един с друг, с обществото и в който сме поправили себе си, както това са направили нашите предци в своите поколения, но нашите деца са задължени да повторят това същото.

Всички се раждат в егоизъм и взаимна неприязън. Нали природата на човека е зла по рождение и ние трябва през цялото време да я преодоляваме и да се сближаваме един с друг. Но този процес не е безкраен, тъй като се намираме вече в последните поколения, които са длъжни да завършат поправянето.

Този процес е вървял в миналото от поколение на поколение, останали са само няколко поколения, за да го завършат, да свържат всички поколения заедно в едно „поколение на Машиаха”. То се нарича последното поколение, защото ще направи равносметка на всички действия, приближаващи ни един към друг. Тогава ще достигнем най-доброто състояние.

Реплика: За съжаление, съвсем не изглежда, че днес нашето общество се е приближило към поправеното състояние. Всеки ден слушаме в новините за нови случаи на насилия. По-скоро бих нарекъл нашето положение катастрофално, а не поправено.

Отговор: Това е вярно, и все пак съм настроен много оптимистично. Виждаме същото развитие на събитията в египетското изгнание. То също започва много забележително – със седем „плодородни години”, когато евреите прекрасно живеят в Египет. Те заемат най-висшите, най-добрите постове. Моше става приемен син на Фараона и израства при него в двореца, върху коленете му, като египетски принц.

Изглежда, че по-хубав живот е невъзможно да се пожелае, и изведнъж настъпват седем гладни години. Синовете на Израел стенат от тежката работа. Над Египет застава новият Фараон и те започват да чувстват как тъмнината се сгъстява все повече и повече, докато не пристигат десетте египетски екзекуции.

Всички тези удари се стоварват върху нас – върху Фараона, т.е. върху нашия егоизъм. И именно това ни помага да избягаме, заставя ни да променим отношението си към живота: да се обединим помежду си.

Днес наново усещаме, че тъмнината предвещава ново, прекрасно, светло състояние. Тя говори, че искаме да се сближим един с друг, но не можем. И тогава на нас не ни трябват силни удари, нали сега вече чувствам , че не ни достига силата на любовта и отдаването.

Но ако се пренебрегваме един друг, тогава наистина ще дойдат египетските смъртни наказания. Тоест, всичко зависи само от нас. Ако разбираме от половин дума, както детето, на което му е достатъчно предупреждението на родителя, за да се поправи, тогава не се изискват удари.

Ако пък детето не слуша, налага се да го накажем, да го напляскаме, и в крайна сметка то все едно ще направи това, което се изисква от него. Всичко зависи от това, доколко можем да се вслушаме в това, което ни говори науката кабала. Ще се надяваме да чуем нейното предупреждение.

От програмата на радиостанция 103FM. 15.03.2015

[155941]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да работиш със светлината като нейн партньор?

Отговор: Това означава, че аз поръчвам действията на светлината. За да изляза от Египет, трябва да почувствам, че се намирам в състояние, което е невъзможно повече да търпя, и в същото време, да зная какво е следващото състояние, което искам да достигна.

Защото и страданието в моето състояние не може да бъде истинско, ако не знам какво искам вместо него. Ако нещо ме боли, знам, че има състояние без болка, или даже може да има и наслаждение, но в противоположност на него, сега чувствам болка. Тоест, не ми достигат състояния, в които няма болка или дори да има наслаждение.

„Преимуществото на светлината се постига от тъмнината“ – едното се изгражда от другото. Ако се намирам в Египет, то още там трябва да усещам някакво светене от живота извън Египет. Затова на намиращите се в Египет е необходим духовен корен, позволяващ да почувстват, че това е Египет, и да поискат да излязат от него.

Иначе Египет ще им се стори забележителна страна. И може би дори не толкова забележителна, но все едно, те няма да се стремят да излязат от нея, както това се вижда по цялото човечество. Вътре в човек трябва да има духовен корен, за да почувства той, че произлиза от светлината и сега се намира в непоносимо състояние, отива към светлината и трябва да се върне към нея. Този механизъм трябва да работи подсъзнателно в него и се нарича корен на душата.

Такъв корен има в душите, отнасящи се към Галгалта-Ейнаим, или за сметка на взаимното включване. В края на краищата, цялото човечество ще се чувства така, но това ще се разкрива поетапно.

Да се намираш в Египет, това все още не означава да бъдеш близко до изхода. Египетското изгнание продължава 400 години, тоест включва в себе си множество изменения. Състоянието, заради което излизаме от Египет, е такова, че е невъзможно да се търпи повече. Знам, че ако остана тук, ще умра, и ужасно искам да изляза към отдаването.

Искам да бъда под управлението на светлината и не съм способен повече да остана във властта на своето егоистично желание. Тези две усещания трябва да присъстват едновременно и ние молим светлината да ги изгради в нас.

От урока по статия на Рабаш, 13.04.2014

[132668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Осъзнавал ли е някога народът на Израел, че се намира под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се. Групата на Авраам, Ицхак, Яков и неговите синове. Народът на Израел е изпълнявал огромна духовна работа по времето на тези поколения, започвайки от Авраам, с който е излязъл от Вавилон, и до влизането в Египет.

Днес не само народът на Израел, но и целият свят започва да разкрива, че пребивават в Египет. Но това не означава, че светът се е върнал назад. Без особено значение е какво се е случвало до сега, тъй като в Тора няма такова понятие ”по-рано” или ”по-късно”. Днес светът осъзнава, че се намира под гнета на егоизма, който ни разрушава, води ни към пропастта и към унищожаване. Светът вече усеща това: приключиха ”седемте сити години”, през които егоизмът ни опонираше.

Искахме да постигнем разцвет в обществото на потребителя и затова постоянно повдигахме процентите на всеобщия ръст. Всяка година празнувахме успехите, но сега всичко свърши. Започна спад, всичко започна да изчезва. Независимо , че банкерите се стремят всячески да запазят миналото, положението се влошава ежедневно. Хората разбират, че проблемът се крие в човека.

По-нататъшното ни развитие с желанието за придобиване и желанието да бъдем успешни става невъзможно, защото се променя самото желание. Омръзна ни модата, уморихме се от натрапчивата реклама, приканваща ни да купуваме ненужни стоки. Стоките за дълготрайно използване – хладилник, климатик, телевизор – бързо се чупят, защото производителят е заинтересуван от бързия оборот, да купуваме нови, позволявайки си да печелят от нас. С това ни вкарват в безкраен кръговрат, и ние работим по 10-15 часа на ден.

Постепенно става ясно, че този подход към живота става неприемлив. Нашият егоизъм ни разрушава и когато осъзнаваме това, усещаме, че се намираме в Египет, под робството на егоизма. Но това все още не е всичко. Не е достатъчно усещането, че егоизмът ме унищожава и не ми дава да живея. Трябва да мисля, как да се издигна над него и как да променя живота си – не да получавам, а да отдавам и да се свързвам с останалите хора. А доколкото тази връзка се проявява в света, трябва да се включа, иначе ще се окажа в противоречие с развитието на Природата.

Съединявайки се с останалите хора в света, които образуват единна, интегрална система, аз се вливам в нея и започвам да съществувам хармонично в нея. В противен случай губя и страдам от различни удари.

Но как да изляза от егоизма и да се съединя с хората, да осъществя добра връзка?

Стремейки се към това, аз започвам да усещам доколко егото ме спира и ме дърпа назад. И тук започва борбата между мен и моя егоизъм. Аз ставам като Мойсей, а моят егоизъм – като Фараона, и ние започваме да се борим за изхода.

От урока ”Кабалистите пишат: Изход от Египет”, 04.03.2013

 [103657]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо когато се заговори за празника Пасха, казваме: „Помни изхода от Египет“? Имало е и други изгнания: от Вавилон, Гърция, Рим – но ни напомнят именно за изхода от Египет. В какво е смисълът му?

Отговор: Египетското изгнание е коренът на всички изгнания. Всички останали изгнания като че ли се наслагват върху него. Това изгнание е най-трудното, основополагащо. Човек се издига над егоизма си и за първи път осъзнава, какво е това духовен свят, какво означава да почувстваш свойството отдаване вместо свойството получаване, с което се раждаме и в което съществуваме.

Възприемаме света чрез чувствата си, които постоянно желаят да се наслаждават и да извличат от всичко полза за себе си. Повратът в сетивните органи, когато започвам да „излизам от себе си“, да се отъждествявам със света, да отдавам на другите, да усещам себе си извън тялото, за да може сърцето ми да се намира там, се нарича изход от Египет. Всички останали изгнания вече се случват извън мен.

От програмата „Кабалистите пишат. Изход от Египет“, 04.03.2013

[103664]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Откъде се взима в нас желанието за отдаване?

Отговор: Желанието за отдаване се пробужда в нас под въздействието на висшата светлина – „светлината, връщаща към източника”. Ние не знаем, какво е това желание за отдаване и отдаване извън нас.

Ние съществуваме в своята природа на получаване и изведнъж идва някаква външна сила и ни влияе. А ние не знаем що за сила е това. Ние съдим за нея само по нейните проявления, по резултатите от нейните действия. Аз започвам да познавам Твореца по действията на тази сила в мен.

Той – това са онези последствия, които Той предизвиква в мен. А Него самият аз не познавам. Аз не познавам дори същността на явленията в този свят: какво е електричеството, какво е хлябът, кой съм аз самият?! Аз не мога да постигна самата същност на нещата – на мен ми се разкриват само следствията от проявлението на тази същност.

Затова науката кабала (и изобщо всяка наука) изучава само онова, което е възможно да бъде изучено: материята и формата, облечена в материя.

И когато при нас идва тази особена, странична, външна сила – на мен не ми е известно откъде идва тя и Кой е той. Аз я извиквам по някакъв особен, непонятен начин, който се нарича „чудо” (сгула).

Защото в мен не съществува никаква възможност да разбера как именно ѝ въздействам, как се пробужда тя и започва да ми действа в отговор. Аз съдя само по нейните проявления, които усещам в своя материал, желанието.

Вътре в себе си аз чувствам изменения – като резултат от чуждото въздействие. Това следствие, породеното в мен – и се нарича желание за отдаване.

Това е много странно и особено свойство – съвършено непонятно и незнайно за мен. Когато то изведнъж се ражда, тогава разбирам, че никога преди не съм го изпитвал.

А ако поговоря с обикновените хора, то всеки ще каже, че прекрасно знае какво е това желание за отдаване и че отдава на другите. Той не разбира, че цялото това отдаване е само друга форма на получаването.

Да разбереш с какво се отличава получаването от отдаването можеш само, ако си получил вече тези две желания. Едното идва при нас отвън, а другото е заключено в нашата природа. Ето в такъв случай, човек може да различи едното от другото и тогава започва да разбира кой е той всъщност.

Сега ние даже не разбираме, че в този свят действа само един закон – на егоистичното получаване. Ние ще разберем това, едва след като се сдобием с желание за отдаване.

Чак когато излезем от Египет, можем да разберем какво точно е било Египетското робство, в сравнение със свободния живот! Всичко се познава и оценява само чрез своята противоположност.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33345]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

Нашето състояние сега е като преди изхода от Египет. И колкото по-близо се приближаваме до изхода, толкова по-плътно пресовано става времето – по-наситено с действия, събития, произшествия.

И затова, човекът е изпълнен със съмнения – всичко се смесва в него: аз, Фараонът, египтяните, народът на Израел, вътре в Египет и извън него – всичко това са мои вътрешни състояния.

– Ако се намирам вътре в своето его – това се нарича Египет.

– Ако искам да се издигна над егото, значи искам да избягам от египетското робство.

– Ако над мен властва моето егоистично желание, съмненията – това означава, че над мен властва Фараонът.

– Ако искам да избягам от него и да го погледна отстрани – значи съм Моше (Моисей).

Всички тези състояния преминават бързо през човека и ако той осъзнае, че се намира под такива въздействия – това е прекрасно. Той ще направи много бързи и значителни изяснявания – с добра скорост.

По време на конгреса, ние попадаме под въздействието на общото голямо въодушевление, което притежава огромна сила. Затова, трябва само да продължим и да не позволяваме на състоянието да се успокои. Главното е да бъдем радостни – дори ако ни се струва, че онова, което се случва не е много приятно и е тревожно.

Нека лошите мисли и съмнения да са много повече от добрите мисли и яснотата. Именно в това се състои вътрешната работа – необходимо е да се напредва. И не трябва да се забравя, че най-дълбоката тъмнина се усеща преди пробива, преди излизането от Египет.

Не е необходимо да чакаме тази тъмнина, а трябва през цялото време да мислим за светлината и бягството. Но едновременно с нашия стремеж към светлината, с разбирането и по-силното усещане, възможна е напълно противоположната тенденция и потъване в тъмнината, в мъглата, объркване. Така трябва да бъде и ние заедно ще преминем през тези състояния!

Хайде да си помогнем един на друг, показвайки, как приемаме всички състояния с радост. Радостта е най-мощната сила, защото въпреки всичко, което се случва, ти се радваш, че извършваш работа за Твореца и напредваш духовно.

Необходимо е да преминем през трудните състояния, за да се измъкнем от своето его и да се издигнем над него. Желая ви успех!

От урок по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Съществува такова явление, когато човек, намиращ се под нечия власт, се стреми да се освободи. А получавайки тази свобода, не знае какво да прави с нея. Защо се получава така? Откъде произтича това?

Отговор: Именно това става по време на ударите и в прекъсването между тях. Между ударите всички облекчено въздъхват: „Слава на Бога“. Такава е природата на хората. Така се проявява и тяхното его, което натрупвайки слой след слой е длъжно да разбере какво произтича. Ами че прекъсването между ударите – това не е прекратяване на ударите.
Но ние нямаме изход. Ние сме задължени да преминем този етап, който се нарича египетско изгнание и десет египетски наказания – докато по-пътя на тези „разклащания“ човечеството не разбере, че му е необходимо да приеме нова програма за по нататъшно придвижване, а от предишната програма, от своето его, под игото на което се е намирало е нужно просто да бяга.
Това означава, че ние „излизаме от Египет“, оставяйки всичките наши предишни програми, съгласно които сме действали и ние самите, и банките, и промишлеността, и всичко останало приемем нова програма. При това, сме готови да я приемем „като един човек с едно сърце“. Именно това светът ще бъде принуден да достигне.
Той е длъжен да приеме този Закон, да го изучи и узнае, как ще живеем всички заедно, изпълнявайки принципа „обичай ближния си, както самия себе си“.
Но как да достигнем това? Нали ние не сме в състояние да обуздаем своето его. И затова ни е нужна методика, която ще ни позволи да се стремим към правилната връзка между нас. А иначе ние просто ще се самоизядем един друг, унищожавайки целия наш живот!
И доколкото ние самите искаме, да ни управлява тази сила, която ни дава възможност да се съединим, благодарение на нашата потребност от нея, – ние ще разкрием светлината, възвръщаща ни към Източника – науката Кабала. А с помощта на светлината ще започнем духовно да се въздигаме.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→