Мнение: Безработицата в ЕС през 2014 година ще нараства. Една криза развива друга: световната финансова криза се превърна в световна криза на безработицата, която ще премине в политическа криза. Тази криза обхвана Европа, Китай, САЩ. Общото в тях е, че проблемът с безработицата е притиснат от финансовия проблем и ще предизвика разширение в цялата политическа система.

В централна Европа (Германия, Австрия, Холандия, Люксенбург) безработицата е по-ниска от 6%. Около тях е до 12%. В периферията е 13-27%.

Правилото е: на всеки безработен се падат по три човека, страдащи от безработицата на този човек: съпруг/съпруга, деца и прочее. Ако безработицата е 25%, от нея страдат 100% от населението, ако е 11% – страдат 44%.

Последствията от продължителната безработица са: човек се потапя в друг начин на живот, угнетяване от бедността, загуба на статуса, положението – но пък възниква мощна политическа сила. Корените на европейския фашизъм се крият в мащабните икономически неуредици, когато финансовият елит се смеели над партиите, оглавявани от мошеници.

Но безработните откликвали на техните обещания. В резултат се появили правителства след Първата световна война. След Втората световна война това не се случило, защото Европа е била окупирана. Но според днешните показатели безработицата се формира от същите тези закономерности.

Реплика: Доколкото техническият и технологичният прогрес се развива, безработицата ще нараства. Освен това, желанията в хората ще растат не толкова по големина, а и по качество – на човек повече не му се иска да работи и да купува, да бъде в робство на тези, които забогатяват от това. Желанията се променят. Ерата на обществото на потребителя завършва по няколко причини.

Предстои нова ера – превеждането на маса безработни в работещи над себе си, в строителството на ново интегрално общество. Този етап предшества етапа на интегралното образование, обучение, възпитание, изменение на човека, а след това неговото съзнателно преустройство на света. Работата в офисите, заводите, преминава в школите по интегрално образование, курсове по преквалификация на хората, които след това ще създават помежду си нови обществени отношения – рационално материално потребление в единно интегрално съобщество.

[104343]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Европейски конгрес. Урок №1

Науката кабала говори за това, че цялата природа е желание за наслаждение, желание да получи напълване. Това желание се е развивало в продължение на много милиарди години – от неживата природа към растителната, към животинската и до човека. При това, човек в течение на своя стадий на развитие, в хода на еволюцията, преминава през същите етапи на развитие – нежив, растителен, животински и човешки етап.

През всички тези етапи човечеството е преминавало от един стадий на друг, от една площ на друга. Животът се е зародил някъде в Африка, след това е завършил някъде на изток, след това се е разпространил в Европа…

И днес ние с вас достигнахме до определен, особен етап. Сега Европа се намира в центъра на света и по своето смесване, по своята интеграция представлява съвременен Вавилон. Тя дава тон на света: културен, научен, технически, технологичен. Независимо от това, че Америка е сякаш отделена от Европа, в действителност това е една и съща цивилизация. Така че сме длъжни да говорим за Европа като за център на света. Това, което става в Европа, най-общо оказва въздействие върху целия свят.

Някога човечеството се е разпръснало от Древен Вавилон по цялата земя. Там то е представлявало общност от огромно количество всевъзможни племена, които са били обединени на една площ, с относително обща култура, ниво на съществуване. И днес същото това се случва и в Европа.

Това е огромна маса от хора, народи, ако може така да се каже, състоящи се от огромно количество племена, народи, правителства, които като цяло са обединени в една определена култура, едно ниво, разбиране за света, менталност. Макар и да се различават помежду си, като цяло, платформата им е една и съща. И тази платформа постепенно се разпространява по целия свят.

Самата Европа е източник на съвременното съществуване, на духа. Но самата тя преживява много болезнени изменения, доколкото се изменя целият наш свят – при това, не само технически, технологично, но и защото желанията, които се намират в нас, в базовата система, в последно време се изменят особено рязко и качествено.

В продължение на хилядолетия човечеството се е развивало по простия път на увеличаване на желанията. Човек е искал повече: повече да печели, повече да получава, повече да се разширява, да се наслаждава. Той просто е искал повече да напълни тези желания. Те се развивали най-общо количествено и практически малко се развили като качество.

Но днес протича много сложен преход към нови желания. Полека лека се отдалечаваме от традиционния вектор на развитие, водещ към богатство, към слава, власт, знания. Човечеството вече не се стреми към всичко това: към това, което по-рано го е напълвало и занимавало. Днес то преминава към пасивно, „аморфно“ съществуване, защото се намира на преходен стадий.

В нашите духовни изменения ние също пребиваваме понякога в голям подем, а след това се оказваме в падение и дори в отчаяние, равнодушие. Тогава не сме в състояние да правим каквото и да е – нищо не ни се иска. А след това, отвътре отново става „взрив“ и отново ни повлича нанякъде, и отново сме пълни с енергия. Така че тези състояния в нас се менят много бързо, а в човечеството, в неговото развитие, те се менят много бавно.

И днес ние преживяваме такъв етап. Това се случва отдавна:  отношението на нихилизъм, на отрицание, на апатията има своето начало от периода след Втората световна война, през петдесетте – шестдесетте години. След това то е приело нова форма: зачестиха разводите, хората престанаха да се интересуват от семейството, не искат да създават семейства, не искат да раждат деца, искат да са сами, изоставят родителите си. Няма я тази общност, която някога е била като едно семейство – общност от хора, свързани с родствени чувства. Това също пропада.

В крайна сметка, човек се оказа в неприятно състояние. И това особено се чувства именно в Европа, като най-развиваща се част от човечеството.

Но по принцип този процес е само преход към степента, към състоянието, когато търсим смисъла. Човекът загуби наслажденията, загуби желанията, загуби интерес към миналите напълвания. Нищо не можеш да направиш. Е, не искам! Трудно е да се заставят хората.

Самите вие и на работа, и в къщи, и на различни мероприятия навярно се сблъсквате с такива хора – малко разочаровани, празни, без интереси. Чрез различните средства за масова информация, по пътя на рекламата се опитват да ги пробудят към нещо: спорт, футбол, покупки и т.н. Всичко това като че ли възбужда, а в действителност – не. Човек го влече към това само защото трябва с нещо, с каквото и да е да запълни себе си.

Към всичко това, този процес в Европа се добавя към останалите процеси. Тъй като по принцип върху всички нас действа единната сила на светлината. Тя в равна степен въздейства върху менталната и морална сфера – на всички нива. И като резултат усещаме такъв общ упадък.

Но кризата е засегнала не само семейството, образованието, възпитанието, културата. Най-главното за нас сега е икономическата, финансовата криза. Тъй като икономиката, финансите винаги са свързвали хората помежду си. Ако хората бяха финансово независими един от друг, от необходимостта да работят, да живеят, да съществуват, то не биха били организирани в градове, в народи, в правителства, във всевъзможни съюзи – те не биха имали стимул за това.

По принцип, какво стимулира връзката между нас? Необходимостта съвместно да спечелим, да се изхраним, насладим, развием. А когато се случи криза, финансов, икономически разрив между нас – това вече е базово, фундаментално разделяне и то символизира сериозния преход към следващото ниво.

И тук ролята на Европа е много важна: намирайки се днес в епицентъра на събитията, тя може да покаже на цял свят правилния подход за решаване на тези проблеми, с които рано или късно всички ще се сблъскат.

От 1-ви урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103443]

Filed under: Древен Вавилон, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (А. Сен, Нобелов лауреат по икономика, проф. от Харвард): Наблюдаваме пълния провал на демокрацията в Европа. В крайна сметка, икономическата политика трябва да бъде разбираема за хората, трябва да получава тяхната поддръжка. Защото всъщност в това се и състои демокрацията. Старият принцип “никакви данъци без парламентарно представителство” в сегашно време не действа в Европа. Мнението на избирателите играе доста малка роля в сравнение с мнението на банкерите, на рейтинговите агенции и другите финансови институти. В много европейски страни населението няма повече от своя глас и това е в следствие на създадения валутен съюз без политическа интеграция. Икономическата политика е откъсната от политическия фундамент. Ставащото противоречи напълно на идеалите на онова мощно европейско движение, чиято цел е била демократична обединена Европа.

Реплика: В действителност, само гледат как да дефинират демокрацията. Ако я определяме по качество на равенството, то по високомерност и унижаване на другите, Европа винаги е била пред цялата планета. Взаимната ненавист на страните и народите на ЕС е известна в света като лош пример. А вътре в страните за оказване влияние върху народа за политиката или икономиката – така народът винаги е бил разиграван от неговия господар и народът е вървял след него. Днес кризата не е на демокрацията, а на възможността в нея “да се играе” – всичко се е разголило.

[76995]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: (Жак Делор, автор на еврото, експрезидент на ЕС в Daily Telegraph): Проектът евро беше провал от самото начало. Грешките, допуснати при създаването на еврото, обрекоха единната валута на сегашната криза на дълга.

Освен това, лидерите направиха твърде малко и прекалено късно, за да подкрепят единната валута. Кризата с дълга представлява заплаха за международната роля на Европа и основните западни демократични ценности.

Коментар: А как може да се създава пазар без интеграцията на всички в единна Европа? Това е подигравка с „прогресивната“ част от човечеството, щом авторите на проекта за обединена Европа смятат, че е достатъчно малко да адаптират стандартите и пазара – къде е съюзът? Не е дори в общия портфейл. Да не говорим за културната интеграция, интегралното възпитание, сближаването на националните и културни различия, преодоляването на презрението и омразата.

Естествено, проектът се провали и е ясно, че неговият позорен край е бил заложен още в самото начало!

[63037]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Всички казват, че САЩ са предизвикали кризата, а Вие твърдите, че кризата е системна, защото сме навлезли в системата на глобалната връзка. Кой е прав?

Отговор: И двете мнения са верни, доколкото САЩ като най-развита страна в света, първа изпита ударите на кризата (глобална, а не национална), а останалите страни ще усетят нейното въздействие след известно време (до Израел например, тя още не е стигнала). Ето защо обвиненията срещу американците са напразни – именно благодарение на тяхната икономика процъфтяват Европа, Китай, Япония, Емиратствата, а и Русия – защото тя купува всичко. А сега ще престане да купува и всички ще разберат колко добре са си живели преди. Вие сам ще можете да си отговорите на много въпроси, ако приемате всичко, което се случва като процеси в един цялостен организъм.

Въпрос: А защо тази криза започна от банковата система?

Отговор: Затова, защото банките са основата на цялата американска икономика, пример за свободния пазар. А сега ги изкупува държавата. Свободният пазар се ограничава, както е в Европа. Но именно парите, богатството – еквивалента на земното удовлетворение, това , което „свързва“ хората помежду им, ни позволява бързо да осъзнаем общата основа на кризата – егоистичните отношения между хората – и необходимостта , заради оцеляването ни да ги променим към отношения на взаимна загриженост.

Въпрос: Но тази загриженост за останалите ще бъде фалшива, егоистична, както сега работодателят се е „загрижил“ за здравето на работника!

Отговор: Системата на абсолютната взаимовръзка между всички по света, хора и предприятия, се проявява толкова бързо, че скоро всеки от нас ще усети съвсем осезаемо и пряко колебанията в отношенията помежду ни – първо междудържавните , а след това и личните. Този анализ на зависимостта на успеха и безопасността от взаимните отношения, не външните, а вътрешните, усещани в сърцето, ще ни принуди да търсим начин за превръщане на омразата в любов.

Въпрос: Кой ще преживее по-лесно този период?

Отговор: Онзи, който е по-слабо свързан с целия свят. Както в организма, боли те крак, ръка, стомах, но болката се усеща в главата. Поради това, страните ще се опитат да се разграничат от глобализацията. Но това няма да им помогне, защото в такъв случай ще престанат да се развиват. Без цялостно общуване, обмен, тяхното развитие ще се върне в ерата на феодализма. Всички инстинктивно ще се опитат да се върнат назад, но по този начин само ще се забавят и ще получат още по-големи удари – както с погрешното лечение на дадена болест, лекуват те неправилно или пък вместо лекарства ти дават успокоителни, а нали човешкото общество е един жив организъм.

Въпрос: Коя ще бъде световната валута ?
Отговор: Светът след кризата ще бъде радикално нов, но САЩ са натрупали научно – технически потенциал, промишлена база, която не може да се сравни с нищо друго – те ще останат първа световна сила, най-голямата икономика в света. И макар засегнати в най-голям мащаб (относително, статистически), на практика ще просъществуват, всичко освен американският high-tech ще се срине. Америка отново ще започне реално производство, ще се завърне в страната от чужбина и Китай . От това Китай и останалите големи страни ще бъдат силно засегнати.

Въпрос: Защо всички толкова се страхуват от кризата, а аз не изпитвам никакъв страх?
Отговор: Всички досегашни кризи са били различни , разбираеми, локални, а тази – глобална, засягаща целия свят. Тя не прилича на нито една от предходните, няма известна рецепта за нейното отстраняване. Опитват се да правят същото, каквото са правили и при предишните кризи (да помагат на банките), но нищо няма да помогне, ситуацията ще ни принуди да открием истинската причина – егоистичните отношения между частите вътре в една затворена система, води до разпад на системата. Въпреки напразните опити да обясним истинската причина за кризата, не трябва да се отчайваме, а да изпълним своите задължения – ние можем само да ускорим разбирането на света, чрез причините и методиката на поправяне. Изисква се търпение, докато страданията, опита и неуспехите, не ни научат и принудят да се вслушваме в себе си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Отдавна е известно, че ако по даден научен проблем се издигат едновременно няколко противоречиви едно на друго твърдения, то това означава, че просто не е намерено удовлетворително решение.Точно такава картина ние виждаме днес при обсъждане на въпроса за глобалното затопляне. Както се вижда, единна теория, едно обяснение на този проблем няма. Някои, които са мнозинство, се позовават на стопанската дейност на човека, с която замърсява атмосферата с парникови газове, или го обвиняват в изсичането на горите. Малцинството се позовава на естествените причини, една от които е нарастващата активност на Слънцето. Подозренията също падат и върху цикличните промени на земната орбита, на океанските течения и даже на промяна на местата на полюсите. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Природа - Няма коментари→