Въпрос: Какво властва днес над народа на Израел? В какво състояние се намира той?

Отговор: Над народа на Израел днес властва скритието. В неговата среда няма лъжливи философски концепции, няма истина във вид на науката кабала, няма нищо, а има само телесни пориви на разума и чувствата – да се напълни с нещо, без всяка духовна съставна или поне с нейния човешки аналог.

Аз не казвам, че в останалия свят работите стоят по-иначе, но там критериите са други. Народът на Израел оценяваме и сравняваме с онези времена, когато той се е намирал на духовна висота – излиза, че днес той се е озовал на най-ниското материално стъпало. Духовното го няма, и няма устрем към него. Всички са объркани, но уверени в собствената си компетентност.

На хората този материален свят им е ясен, като в бял ден, и нищо друго не им трябва – само финансово процъфтяване, само успехи в обичайния живот. Никаква връзка, никакъв контакт с духовната роля на народа, с неговия дълг към света. Всичко това е непознато, невиждано. По този начин, народът се намира в безсъзнание, подобно на болен, който лежи на легло в безсъзнание, докато лекарският консулт решава какво да прави с него.

При това, аз говоря за народа на Израел, живеещ на земята Израел. Тъй като асимилацията във външния свят е достигнала до границата, зад която се губи връзката дори с външните атрибути на народа. Всъщност тези хора не могат да се нарекат и евреи. Възможно е някой все още да идва в синагогата, за да произнесе възпоменателна молитва в Съдния ден или да даде пари за благотворителност, но младежта скъса и тази връзка. И затова извън държавата Израел няма вече такова понятие като ”народ на Израел”.

Напротив, между Израелтяните и диаспората цари разединение. Достатъчно е да погледнете на американските евреи, които са разсеяни физически и морално: те не се грижат за Израел, а само за себе си, и дори искат да покажат, че не им е до Израел, че в Америка те са като всички останали, предани на страната, в която живеят. Някога те се гордееха със своята принадлежност към още нещо, към своите корени, а днес – НЕ.

Те се стремят да демонстрират не само разрива с народа си, но и нещо повече, своето пренебрежение към него. Някои биха предпочели изобщо да не съществува Израел. Не случайно като помощници на Обама има толкова евреи. Дори гласуването в еврейския сектор говори много. В такива обстоятелства понятието ”народ на Израел” става твърде теоретично, а на практика не съществува съвсем.

От тук следва, че званието ”народ на Израел” се полага на онези, които са излезли от разбиването и от общата световна разруха, които започват да се измъкват от най-различни ъгълчета на света и да се съединяват в групи, устремени направо към Твореца (яшар Ел  – ישר-אל). Това всъщност е народът на Израел (ישראל) –  с други думи, нашата организация с всичките ѝ участници, събрани от общочовешкия съвременен Вавилон.

Такава е сегашната ситуация и тя не трябва да се пренебрегва: днес сме длъжни да се погрижим поне за евреите, живеещи на земята Израел, тъй като те са обединени от обща материална съдба. Не случайно те са се озовали на едно място, това също е направено от Висшето управление. Което означава, че ние трябва да се отнесем към тях като към хора, които в себе си носят решимот (духовни гени), останали след разбиването, от предходните състояния. По време на Храма те са се намирали на духовна висота и вече са реализирали своя потенциал. Затова ние трябва да ги пробуждаме, както пише Баал а-Сулам в статиите си ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”.

И така има ”народ Израел” в духовен смисъл, съгласно намерението ”направо към Твореца” – онези, които се присъединяват към нашата световна група; и има ”народ Израел” в общоприетия смисъл – евреи по рождение, в които също така са заложени решимот от минали духовни състояния и шанс да се пробудят към поправяне, много по-високи от представителите на другите народи.

От урок по статията ”Кабала и Философията”, 24,12.2012

[96304]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Статия на моя ученик Михаил Брущейн

Антисемитизмът – природно явление

”През 2013 година в света е имало 554 случая на нападения над евреи. Най-много антисемитски инцидента през 2013 са фиксирани във Франция, на второ място Великобритания, на трето Канада, след тях САЩ. Минимум 15 политически и обществени деятели от най-висок ранг в различни части на света са били принудени да напуснат своите постове заради антисемитски изказвания.” (От отчет на института Кантора).

В света се случват неща, които преобръщат съзнанието. Особено шокиращ е конфликтът между Украйна и Русия. До неотдавна такъв поврат на събитията ми се струваше по-малко вероятен, отколкото нашествие на Земята от извънземни, и въпреки това, вече е факт.

Възникналата ситуация непрекъснато се анализирана от медиите на всички държави в света. Основен въпрос за обсъждане е: коя е причината за взаимната ненавист между два братски народа. И макар във връзка с това противопоставяне да се появи разговорното понятие ”зелени човечета”, никой не споменава, че корените на тази ненавист се крият в сферата на свръхестественото.

Едновременно с това, целият свят за пореден път е покрит от вълната на друга ненавист. Тя предизвиква много по-малък обществен резонанс, независимо, че за това явление не могат да намерят еднозначно обяснение повече от 40 века.

”Тайнствената историческа съдба на евреите. Непостижимо е самото запазване на този народ и няма рационално обяснение за това. От гледната точка на обикновените обяснения на историята този народ би трябвало да е изчезнал. Нито един народ на света не би издържал подобна съдба.” (Н. А. Беляев)

Защо ненавиждат евреите?

Кой, как и защо ненавижда евреите е безсмислено и непродуктивно да се говори, то отдавна е омръзнало на всички до втръсване. Отговорите на тези въпроси не решават проблема, защото не отговарят на главния въпрос: „Каква е причината за ненавистта към евреите?“.

Между другото, този въпрос не вълнува само евреите, но и антисемитите. Така, в крайна сметка, е твърдял производителят на коли и донякъде известен като антисемит Х. Форд.

”Между не евреите по отношение на еврейския въпрос съществуват само две категории. Едните не могат да търпят евреите, без да са в състояние да обяснят своето отвращение. Другите желаят да внесат някаква яснота за създалото се положение и признават еврейския въпрос като проблем.” (Х. Форд)

Множество антисемити и евреи търсят и откриват хиляди причини за тази многовековна ненавист. Но всъщност, всичко е тъкмо обратно. Не причините пораждат ненавистта, а неугасващата хилядолетна ненавист към евреите ни рисува стотици „обективни“ причини.

”Смята се, че Холокоста и антисемитизма са се случили защото Хитлер е дошъл на власт. Но дефакто всичко е тъкмо обратно – Хитлер е дошъл на власт, защото е съществувал антисемитизъм, той го е използвал, за да завоюва любовта на народа”. (Идо Натаняу)

Настъпи време да осъзнаем, че самото съществуване на еврейския народ ни говори не за някакво случайно явление, а за природно явление, подобно на гравитацията или вятъра. Ние може да се отнасяме към евреите както си искаме, но самият факт за такова ”особено” отношение говори, че явлението е уникално.

Да се запитаме, в какво се състои особеността на евреите? В това, че сред тях има много с Нобелови награди? Или много музиканти, банкери? Да, евреите са известни със своите достижения в тези области и в това спор няма. Но нали банкерите, лауреатите и дори шахматистите не са само евреи. Излиза, че основната еврейска тайна се крие в нещо друго…

Еврейската тайна

Поразителното е в това, че тази ”страшна” тайна не е нужно да се краде, защото до нея има свободен достъп. За всички без изключение: и за евреи, и за не евреи.

Тя може да се споделя с всички и то безплатно. За да я завладее, човек не трябва никъде да ходи. Нищо не трябва да заплаща и не трябва да моли някого или да иска разрешение от някого. Тя е необходима на всички, но никой не знае за нея. Няма тегло и никой не може да я изнесе. По-скъпа е от всичко на света, но никой не я иска дори като подарък. Тя е пред нас, но ние не вярваме в нея. Тя не може да бъде подарена или да бъде получена като подарък.

И накрая, най-удивителното.

Евреите не я използват от много време, но продължават да си плащат за нея. Плащат неравномерно, но постоянно.

За каква тайна става дума? Още не сте се досетили? Става дума за идеята, съдържаща се в петте думи: „Възлюби ближния както самия себе си”.

Що се отнася до плащането за получаването на тази тайна, тук всичко е много просто.

Това се нарича ”Антисемитизъм”.

Източници на антисемитизъм

Антисемитизмът не е случайност и не е нечия прищявка. Той се появява едновременно с еврейския народ, чийто баща се явява Авраам.

Законът ”Възлюби ближния както самия себе си”, на основата на който е създаден еврейският народ, ”събудил” друг, огледален не него закон – ”антисемитизма”.

”Антисемитизмът е сянката на еврейския народ… Аз съм физик и знам, че всеки обект хвърля сянка. Сянката, хвърляна от моя народ, се явява антисемитизмът”. (А. Айнщайн)

Каква е връзката между етичния принцип ”възлюби ближния както самия себе си” и антисемитизма?

Преди всичко, да погледнем на нещата реално. Едва ли някой, освен завършените идеалисти, смята, че този етичен принцип съответства на човешката природа. Последните световни събития за сетен път потвърждават това. Това е, което знаем, което се случва пред нашите очи. Всъщност, светът се намира в задънена улица.

И все пак да си представим за миг, че някой, с някакви невъобразими методи е съумял да съответства на този принцип. Какво ще стане тогава? Тогава би се появила надежда, че всичко може да бъде иначе, и това е основното. Тогава бихме получили увереност, че можем добре да се отнасяме към всички, а всички към всеки. Тогава щяха да изчезнат насилието и жестокостта. Тогава народите биха дружили и живели в мир. Биха изчезнали гладът и бедността…

Но това е утопия – биха казали всички и ще бъдат прави. Днес това е невъзможно, а и по-рано също. Едновременно с това, в историята на човечеството е съществувало едно изключение на това правило – народът на Авраам.

Този народ нееднократно е доказвал, че ближния може да се обича както самия себе си. Да, това не е траело дълго, кратки периоди на братска любов се сменяли с дълги години на взаимна ненавист. Но дори това да бе станало възможно поне за един месец, дори само за един ден на хиляда години, за това би си струвало да се отдаде всичко.

Ако беше нереално, нима човечеството би си позволило да се нагърби с това? Съдете сами. Принципът, който реално не може да се следва, лежи в основите на цялата ни цивилизация!

„Възлюби ближния както самия себе си (Златно правило) в религията на Авраам, в конфуцианството, античната философия и ред други световни религии е основополагащ етичен принцип.“ (Уикипедия. Златното правило на нравствеността)

Какво общо има антисемитизмът с това? Много просто. На народите на света им трябва пример и примерът да не е краткотраен някъде от миналото, а постоянен и то сега. За да следваме този принцип, не е достатъчно само да знаем за него, а трябва да го виждаме пред очите си и то постоянно.

Кой трябва да ни даде такъв пример? Разбира се, онези, които са донесли този принцип на света. А ако те не предават този пример? Ако те не знаят, че този пример трябва да се предаде? Ако те не знаят как да го направят? Тогава ще има антисемитизъм…

„Антисемитизмът никога не е бил цел, той винаги е само средство, мерило за противоречията, които нямат изход.” (Гросман В.С.)

[133888]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава ”избран народ”? За какво е избран? За това да страда?

Отговор: Той е избран за особена работа по света, и тази избраност се е проявявала в продължение на цялата история. Да, неговата мисия е тежка и се осъществява по различни начини.

В началото еврейския народ дал на света ”Тора” – връзката с Твореца. Различни части на общата Малхут, наречени ”народите на света”, са приели тази връзка в изменени форми. Те са изгубили първоначалната идея и са я обърнали за собствена изгода, всеки според своя дух.

Така са възникнали религиите: християнство, ислям и юдаизъм, след разрушаването на Храма. Оттук са тръгнали всевъзможните вярвания и техники, част от които са се зародили още преди Авраам.

Като цяло, Божествената идея се тълкува по свой начин във всеки от седемдесетте основни разбити съсъди, а също и в техните ”деца”. Да и всички ние различно си представяме своята жизнена парадигма, своите взаимоотношения със света и с божественото. Всеки се отнася към живота  по свой начин.

Що се отнася до избрания народ: дори и неговите съсъди да са разбити, благодарение на минала подготовка в тях е заложена способност за действие, насочена към поправяне. Защото обкръжаващата светлина (ор макиф) придвижва човечеството напред и развива тези съсъди, този народ по особен начин. Работата не е в приятното или неприятното на такъв път, а именно в неговата особеност. И дори да се проявява в тежки форми, нищо не може да се направи.

Какво ли не се е случвало в историята на този народ, къде ли не са го отхвърляли, какво ли не са правили с него. И така, той стига до ”финала”, на последния етап от себереализацията. Този етап може да отнеме още десетки години и да бъде съпроводен от процеси, за които не си струва да се говори… Но ситуацията е именно такава и ”финалът” се строи.

Такова е следствието от миналата подготовка на тези съсъди: в тях има искри от разбиването, и затова те реагират различно на светлината, възвръщаща към Източника. Светлината пада върху всички по равно, едновременно всеки народ се пробужда съобразно своята специфика, всеки се движи по своя път. Светлината слиза до всички, но темповете и характера на промените за всеки е различен.

Ако можеше да видиш обкръжаващата светлина, идваща навреме и тласкаща напред цялото човечество и ако познаваше вътрешната същност на всеки народ, нямаше да ти се налага да гледаш новините. И така би знаел какво трябва да се случи с всеки народ, с всеки човек…

Въпрос: И все пак, какво е избраният народ? Кой принадлежи към него?

Отговор: Става въпрос за група съсъди – желания с определена ”дълбочина” (авиют). Те са съединени в група, за да осъществяват обща, съвместна работа и така да се напредват. В този народ се крие искра, отделена от егоистичното желание – искра, която в бъдеще може да бъде насочена към силата отдаване, растяща в общото желание на човек.

Въпрос: Има ли това отношение към тези, които живеят в Израел?

Отговор: Не зависи от географското местоположение. Въпреки това, в земята на Израел за този народ има особени обкръжаващи и съответно, вътрешни условия, отличаващи се от тези, в които живеят другите части на народа, пръснати по целия свят.

Като цяло, съществува порядък на развитие на различните части на човечеството: нашата световна група, след това народа на Израел, живеещ в земята на Израел, след това народа на Израел, живеещ извън нея, и след това всички жители на света – и пак така в порядъка на своята близост към поправянето.

Някога народът на Израел е представлявал поправени съсъди, намиращи се над махсом, зад парса. А след това те са преминали разбиване и са изпаднали в егоистично намерение – за да се смесят с АХАП  и  да достигнат още по-високо общо стъпало за поправяне на света.

До разрушаването на Втория храм тези съсъди са се отнасяли към Галгалта ве-Енаим. Необходимо е било да се разбият и да се внедрят в съсъдите на народите на света – именно първо на тях Творецът е искал да даде Тора. А народът на Израел е представлявал подготвителен етап, преходно звено. Той е трябвало да премине през всички перипетии на своята съдба, за да може сега накрая да помогне за поправянето на света. Това и се опитваме да направим – да бъдем авангард, пионери по пътя. И затова еврейският народ е получил възможност да се върне в Израел – за да може оттук, уподобявайки се на корените, да започне поправяне.

Въпрос: Има ли някаква святост в земята на Израел в географски смисъл?

Отговор: Не. Просто връзката с нея, дори на неживо ниво, вече съдържа алтруистично намерение.Човекът (Адам) освещава земята, Човекът (Адам) освещава неживата, растителната и животинската природа. Но ние не се отнасяме към категорията ”Адам”, представляваме ”животинска” категория, при това разбита. И затова ”земята на Израел”, т.е. получаващото желание на неживо ниво, не е свято. Аз не го прикрепвам към себе си и не го освещавам. Живея в земята на Израел само защото така ми е удобно. Ако оттук ме ”изгонят”, ще избягам на друго място, както се е случило преди две хиляди години.

По време на конгреса в Ню Джърси се срещнах с много израелци и никой от тях не искаше да се връща, освен няколко души свързани с нас. Социологическите проучвания показват, че евреите в САЩ се отдалечават от Израел, не искат да се свързват с него. Те предпочитат да бъдат просто американски евреи, подобно на представителите на други народи. И дори се сърдят, когато пиша в блога си, но такива са статистическите анкети, на които те сами отговарят. И същото нещо виждам от своите беседи и лекции, проведени в Америка.

Разбира се, в нищо не ги обвинявам. Това е съвършено естествено: живеейки в някаква страна, егоистично се привързваш към нея и искаш там да ти е добре. А за страната, свързана с произхода ти, си спомняш веднъж на няколко години. Повечето американски евреи, с които се срещнах, са от тези, които никога не са били в Израел. Действително, какво да правят тук?

Въпрос:  Така необходимо ли е да живееш в Израел, за да завършиш поправянето?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че човек, който го тегли духовното, има привличане и към земята на Израел. Все пак има нещо тук. Тази тяга не може да се обясни с думи, тя е предизвикана от тази искра, която е заложена в нас. И затова тук идват хора, изучаващи кабала, дори които не са евреи. Те чувстват, че тук има източник, нещо друго, особено място, в което чувстваш себе си така, както никъде другаде. Работата не е в динамиката и в качеството на външния живот, а в много по-дълбоки причини…

От урока по писмо на Рабаш, 14.05.2013

[107411] 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Признаването на Израел за еврейска страна или за национален дом на еврейския народ се явява необходимо условие за бъдещия мирен договор между Израел и Палестина, твърди премиер-министърът на Израел Бенямин Нетаняху. Лидерите на арабския и мюсюлманския свят отхвърлиха тази необходимост. Причината: мюсюлманския свят идеологически не е способен да признае законността на държавата Израел по религиозни, националистични и исторически съображения.

Реплика: Всички прекрасно разбират това. Идеологията на исляма е да разпространи своята вяра по целия свят и те не го крият. Всички бивши в исляма човеколюбиви течения (суфии и др.) са унищожени. Отношението на исляма към софизма напомня това на юдаизма към Кабала.

Кабала предлага единственото решение за всички наши беди – започвайки от глобалната, икономическата, семейната, обществената, екологичната или най-общо казано егоистична криза: да привлече към нас висшата светлина. Тя ни е създала и тя ще ни промени. Кабала обяснява какво сме длъжни да направим и как тази промяна ще се случи с нас.

Всички наши проблеми са описани в книгата „Зоар”. Там се говори за проблемите на исляма с целия свят. Решението на всички проблеми е едно, общо и глобално.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→