Съобщение: Група учени от Оксфорд изпратили научна работа до Physical Review Letters, в която се предлага за обяснение на наблюдаваната динамика на Вселената да се предположи, че ние се намираме в особено „отделено“ и уникално място във Вселената, където плътността на веществата е аномално ниска и нехарактерна за Вселената като цяло. Геоцентризмът предполага, че ние се намираме в центъра на Вселената. Алтернативната зрителна точка, известна като „принцип на Коперник“ постулира еднородност на Вселената и отсъствие на каквото и да е особено място за Земята (или Слънчевата система).
В основата на текущите научни теории е залегнал принципът на Коперник. Но той не е способен да обясни съвременната научна картина на света.

Отговор: Съгласно науката Кабала (ТЕС ч.16) нашият свят е последната степен на нисшия духовен свят Асия и се намира в центъра на всички светове, а в центъра на нашия свят се намира Слънчевата система и в центъра на Слънчевата система се намира планетата Земя, а в нейния център – Израел, в неговия център – Йерусалим, в неговия център – планината Амория и след това – храмът и Светая светих (помещение с особени реликви). И всичко това – според въздействието и съотношението на духовните сили. Но явно, че съвременната наука, приближавайки се към края си, след който не може да се развива качествено, вече открива този преход, който не може да премине и се пренастройва към това, което е казала Кабала преди хиляди години. Според АРИ, книга „Дървото на живота“ ч.1, нашият материален свят се намира в центъра на всички окръжности – духовното силово поле:

…

Светът ни материален в точката централна,
вътре във всички окръжности в центъра на зейналата пустота
и толкова отдалечен от Безкрайното – най-далеч от всички светове.
Затова материално толкова окончателно нисък.
Та нали се намира вътре във всички окръжности – в самия център на зейналата пустота.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Преди влизането в последното изгнание, през втори век от нашата ера, раби Шимон Бар Йохай (РАШБИ) с група от свои ученици е написал „Книгата Зоар“. Това е обширен труд на арамейски език за методиката на изправяне на егоизма, където чрез намеци се подразбират всички състояния, които преживява човек по пътя на достигането на равновесие с природата.

Трябва да отбележим, че макар „Книгата Зоар“ да е била написана преди изгнанието, тя още тогава е предсказвала, какво ще се разкрие след неговото завършване, за да сложи край на духовното разединение: „Доколкото на синовете на Израел им предстои да вкусят от дървото на живота, което се явява „Книгата Зоар“ – то с нейна помощ те ще изходят от изгнанието в милосърдието“. В книгата също така се говори, че към края на шест хилядния срок, тя ще разкрие на цялото човечество, извлеченото от поправянето на егоизма: „В преддверието на дните на Машиаха /Месията/, дори децата по света ще откриват тайните на мъдростта, узнавайки от тях сроковете и разчетите до избавлението. Именно в това време, тази книгa ще се разтвори за всеки“. (още…)

Filed under: Зоар - Няма коментари→