Въпрос: Как може човек да разбере, дали действа по собствено пробуждане отдолу или го пробуждат свише?

Отговор: Човек никога не действа по собствено желание. Пробуждане отдолу никога не се случва – откъде може да се вземе това? Но ако човек работи правилно и установява правилно отношение към своя живот, усещайки вътрешно, че всичко е организирано от Твореца, то неговата реакция на това се нарича ”пробуждане отдолу”.

Но защо ”пробуждане отдолу” не се случва? Нима материалът може сам да се пробуди, като той е напълно мъртъв? Той дори не е способен да почувства каквото и да било. Той преминава през дълъг път на развитие: електроните, позитроните се съединяват в атоми, от атомите се изграждат молекулите, молекулите започват да се свързват помежду си и да нарастват. В някакъв момент, вътре в това създание се появява живот, той започва да усеща първоначално себе си, а след това обкръжаващата го среда. Благодарение на тези усещания в него се развива разумът, заражда се някакъв разумен живот.

Всичко това изисква много промени в онзи първоначален елемент на материята, състоящ се от плюсове и минуси. И вече в него, независимо, че не ги забелязваме, се съдържат онези сили, които след това ще се развият в сърцето и разума, в такава форма, която ще е подобна на Твореца.

Пробуждане отдолу не може да има, защото в основата на творението преди всичко присъства светлината като ”съществуващо от съществуващото”. Затова каквото и да се случи, всичко започва от ”съществуващо от съществуващото”. Въпросът е само в това, от къде трябва да се започне отчитането на реакцията на творението, която може да се нарече ”възникнал от нищото”, сякаш от нищото – с една дума, неговата собствена молитва (МА”Н) е пробуждане отдолу?

И ние започваме да отброяваме това пробуждане от някаква първа осъзната реакция на човека на онова, което се случва в него, когато разбира, че всичко това идва от Твореца, че Творецът го е създал в такава форма и е установил всички външни и вътрешни условия. Ако човек иска да отреагира на всичко това, против естеството на своето желание и строи отношението си към Твореца над природата си, то това се нарича пробуждане отдолу. В тази реакция вече присъства някакъв разчет и действие на самия човек. Но всичко това, разбира се, се случва на фона на онова, което Творецът му поднася свише. Същото наблюдаваме и при децата: детето подраства и изведнъж започва да реагира като самостоятелен човек, да проявява характера си. Дотогава то е действало чисто инстинктивно, и изведнъж в него се проявява собствено отношение към случващото се.

Виждаме как в него вече се появява човекът, защото то е започнало да действа самостоятелно. Разбираме, че в нашия свят нямаме никаква самостоятелност и всъщност в детето само се проявява една от формите, заложени в неговото желание да се наслади. Но ако човек изгражда вярата над знанието, тоест отдава въпреки своята природа, то това вече се нарича духовна работа.

Тъй като тази вяра може да бъде изградена единствено с помощта на светлината, възвръщаща ни към Източника, и съгласно примера, който вижда човек в отношението на Твореца към себе си. Затова първият момент на тази съзидателна работа по изграждането на самия себе си, за да се уподобиш на Твореца и да станеш като Него, се смята за начало на човека и начало на молитвата (МА”Н), пробуждане отдолу.

От подготовка към урока, 31.07.2013

[113551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Какво да изискваме от събранието на другарите“: Човек трябва да прилага усилия, за да достигне до любов към ближния. И това се нарича работа, защото той трябва да работи над знанието. Понеже, как може да оправдаеш някого с разума си, когато разумът ти показва истинското лице на другаря ти?

Излиза, че ни се налага да работим в такива състояния, когато най-малко ни се иска. Не усещам никакво привличане към работата, никакво желание и никакъв интерес, иначе това не би се зачитало за приложени усилия. Не ме привлича да ценя и обичам другаря си. И може би се налага да търсим такива ситуации, когато другарят не ме интересува, когато ми е неприятен и аз съм настроен срещу него. Тогава ще забележа, доколко съм неспособен да обичам ближния и ще мога да проверя, това задължава ли ме да прилагам усилия.

Понякога, по време на голямо събрание или събитие, аз се вдъхновявам от общия дух, който завладява всички. И тогава, разбира се, че с мен всичко е наред. Но след като изляза от това външно влияние, веднага падам. Тоест аз сам не се пробуждам. Не ми се иска да мисля за любовта към другаря, за съединение. Величието на целта също изчезва и аз просто безцелно прекарвам времето си, докато отново не дойде пробуждане отгоре.

Но тъкмо в това време, когато духът на живота ни напуска, аз сам трябва да се заставя да приложа усилие, което ще ми се зачете. Тогава то ще се нарече усилие, молитва, пробуждане отдолу, което ще привлече към себе си светлината, възвръщаща към Източника. И тази светлина ще ми даде привличането към ближния, към любовта на другарите, която вече ще е за моя сметка.

Всичко това, само при условие, че съм създал пробуждане отдолу, в отговор на което свише е дошло пробуждането, светлината, възвръщаща към Източника, привлечена от мен. И затова и поправянето ще принадлежи на мен. В ситуация, когато се усещам отделен от другите, нищожен, безразличен, ще получа жизнена сила. Проблемът е само в това, как да приложа тези усилия, ако се усещам напълно мъртъв – как да желая любов към другарите в такова време.

За това е казано: ”Направи всичко, което е по силите ти”. Това трябва да се обмисля, да се обсъжда, да се съветвате помежду си, какво трябва да се направи. Тъкмо това ни се зачита като усилие.

От подготовка към урока, 28.05.2013

[108496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Започнах да изучавам Кабала преди половин година, омъжена съм, имам 4 деца, мъжа ми не одобрява особено заниманията ми с Кабала, ние не сме ортодоксални вярващи. От това което прочетох във вашите книги, разбрах, че сега са настъпили други времена и че е настъпило време за духовно пробуждане. Аз вече се примирих с това, че в мъжа ми все още не се е „събудила точката в сърцето“, но в последното съботно издание на списанието за младежи имаше въпрос към рав Авинер дали може да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Кабала за Народа, или Бней Барух) и бях удивена от отговора му, че „не може!“. Отговорът му не само ме отблъсна от ученето, което бях започнала. До сега усещам, че това е правилният път, но излиза, че проблемът се състои в това, че аз изучавам нещо, което е забранено.

Оригинал на въпроса към рав Авинер и отговора му, както е публикуван в списанието:

Mоже ли да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Бней Барух), който се ръководи от Рав Д-р Михаел Лайтман?

Отговор на рав Авинер: Равините забраниха това категорично поради 2 причини:

1. Организацията Бней Барух има структура на секта, вижте в сайта „יד לאחים“ (Яд ЛеАхим).

2. Няма никаква богобоязън към изпълняването на мицвот (заповедите)

Отговор: За рав Авинер можете да разберете от сайта https://aviner.net. Той желае да се прослави като защитник на Тора и затова излиза против Кабала, и против нас, в частност. А за самите наши занятия, разбира се, нито той, нито който и да е друг, не могат да кажат нищо, защото разбират, че нямат представа от Кабала. Освен това, аз съм известен като особен ученик на РАБАШ. Обикновено те отговарят, че ние: (още…)

Filed under: Михаел Лайтман - Няма коментари→