Въпрос: Колкото човек е по-близко до учителя, групата и обучението, толкова повече нараства егоистичното му желание…

Отговор: Разбира се. А иначе как би израснал? Затова е казано: ”Колкото и да е висок човек, неговото начало се издига над него”.

Въпрос: Как тогава съкращаваме своето желание?

Отговор: Съкращавам не самото желание, а неговото приложение. Изобщо не искам желанието да бъде намалено или въобще да изчезне. Не, отнасям се към него, както се казва, ”с цялото си уважение”, с любов, а не с ненавист – тъй като това е ”насрещна помощ от Твореца”. Провеждам осъзната работа със себе си и се стремя да запазя границите на своето желание, всички детайли на възприятието си. Те са истинско съкровище за мен и им придавам голяма важност.

Тогава целият живот става за мен нещо особено важно, ценно. Пред мен сякаш играят, блещукат частите на сложен механизъм и аз не ги неутрализирам, не редуцирам неговата жизнеспособност, искам да се издигна над него. Това всъщност е изкачването по духовните стъпала.

Самото съкращаване се прави от светлината, а аз не спирам нейната работата. Това е равносилно на аскетизъм, и в него няма нищо хубаво. Нещата трябва да се приемат такива, каквито са, издигайки се над тях, а след това да се използват правилно. Присъединявам се към групата, учителя, книгите, а желанието ми все расте, още и още. Така се издигам, като на въздушна възглавница.

Въпрос: Как става това? Нали в желанието е много лесно да ”потънеш”.

Отговор: Моля ви през цялото време да пребивавате в състоянието ”вяра над знанието”, в средната линия. Моето желание, над което се издигам, е лявата линия. Отдаването, което придобивам, е дясната линия. А порядъкът на взаимоотношенията между отдаването и желанието е средната линия. Този механизъм ме издига като крик все по-високо.

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 10.03.2013

[102765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всички тези прегръдки и песни на конгресите и събранията на приятелите ми се струват нелепи и изкуствени. За мен е по-просто да уча чрез Интернет и да се занимавам с разпространение, отколкото да участвам в такива действия, свързани с обединяването…

Отговор: Вие сте абсолютно прав – тези действия изглеждат по детски нелепо, изкуствено, преиграно. Но именно така трябва да се извършват. Всички, които са се събрали разбират, че играят – играят срещу своя егоизъм. С тези свои насилствени действия и усилия над себе си, те привличат висшата, поправяща ги светлина. Нашата игра, както играта на детето е най-сериозното занимание в света – именно в нея човекът израства! Разликата е в това, че Природата принуждава детето да играе за да се развива, а ние сме длъжни, сами себе си да принудим да играем – в това е нашата свобода на избора за духовно израстване.

Въпрос: Аз Ви слушам отдавна и всеки път, когато говорите, че ние сме една душа, и по неволя цялото човечество е свързано помежду се, много ме дразни и възмущава да го слушам всеки път. И защо е толкова тежко да го приема и разбера?

Отговор: Защото това подсъзнателно вреди на Вашия егоизъм, задължава и ограничава.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Бней Барух е организация с идеални цели занимаваща се с разпространяването на мъдростта на Кабала, за да подпомогне издигането на човечеството към духовното. Нейния основоположник и президент, кабалистът Рав Михаел Лайтман, е бил последовател и личен ученик на самия Раби Барух Ашлаг, син на Раби Йеуда Ашлаг (автор на Сулам (Стълбата), съдържаща коментари върху Книга Зоар).

Бней Барух предоставя на хора от всякакви религии и култури точните пособия, от които те се нуждаят, за да поемат по пътя на вълнуващо пътуване за самоопознаване и духовно израстване. Учебните методи основно акцентират върху вътрешните процеси, през които хората преминават, и то на много индивидуално ниво. (още…)

Filed under: Михаел Лайтман, Общи - Няма коментари→