Няма по-висше състояние от това да се самоотмениш, да отмениш своето его, всичките си мисли и лични желания, цялото си предишно отношение, всичките си планове, цели и надежди. Това е пълното отменяне на своето ”Аз”, сякаш никога не съм съществувал, не съществувам и няма да съществувам.

Всичко, което остава в мен, дори онази искра или капка, от която трябва да се родя, също не ми принадлежи, а принадлежи на Висшия, тъй като е дошла от там. Аз трябва дотолкова да се отменя, че тази капка, от която сега ще започна да се развивам, да бъде капка от светлината, която не се отнася до мен.

Трудно е да си представим това, но всъщност влизането в духовния свят се осъществява чрез състояние, при което човек напълно се анулира. И единственото, което тогава преминава отдолу нагоре, е същата тази искра, която той не смята като принадлежаща на него.

Затова тук трябва да се работи по самоотмяната. А след махсом започва работата с желанието за наслаждаване, която се различава от онова, което е било до махсом, в периода на подготовката. Така човек започва да израства в духовния свят, и целият му ръст от миг на миг се състои във все по-голяма самоотмяна. А над тази самоотмяна, той работи със своето желание за благото на ближния, което е много по-високо от обикновената самоотмяна, а се изисква пълно сближаване с ближния и служене с любов, изградена над ненавистта.

Това е първото духовно състояние, в което извършваме преход от единия свят в другия – пълна самоотмяна, осъществена с помощта на светлината, връщаща към източника.

От урок по книгата Зоар, 22.03.2013

[105791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вечерта на Пасхалния Седер е особена нощ за народа на Израел. Счита се, че в тази нощ този народ се е родил и е започнал нов път. Действително, с какво е толкова специална нощта на изхода от Египет?

Отговор: Човек започва да усеща, че намирайки се в Египетското изгнание, в робството на своето его, което се нарича ”Фараон”, трябва да излезе от неговата власт, да избяга, но не може. Той започва вътрешно да крещи, повече не може да издържа на такъв живот. Влага усилия относно групата, обкръжението, учителят, книгите. Чувства се в истински затвор, в тъмнина.

Постепенно навлиза в такова състояние, което се нарича ”Египетската тъмнина”, нощта на изхода от Египет. Това е нощ, пълна с тъмнина, и в него не остава никаква надежда, никакъв шанс в живота. Той чувства, че не е способен да продължи да живее в своя егоизъм, ненавиждайки всички останали, и не е по силите му да се отнася добре към другите.

Старае се да заобича приятелите, да заобича ближния както самия себе си, но вижда, че е обратното, става все по-лошо и по-лошо. Фараонът е в него, неговият егоизъм все повече се укрепва и ожесточава. И накрая човек пада, виждайки, че няма никакви шансове да се измъкне от това робство.

Преминава през много тежки вътрешни състояния, които накрая се акумулират общо: всички негови опити да избяга от егото си, да се издигне над него, и всички победи на неговия егоизъм, показващи на човек колко силно Фараонът го държи отвътре. Той се оказва право в центъра на противоборството на две сили: от една страна, задушаван, човекът излиза на свобода, а от друга страна, егоизмът виси в него и не му позволява да избяга.

В края на краищата, тези две сили достигат пика на своето противостояние, и човекът, оказал се между тях, усеща ужасна тъмнина. Това състояние и се нарича нощта на изхода, Египетската тъмнина. И тогава изведнъж чува зов от тази тъмнина: ”Ти трябва да излезеш! Можеш да го направиш! Можеш да се издигнеш и да избягаш от своя егоизъм – сега и веднага, в полунощ, тоест от най-тъмното състояние. Не взимай със себе си в новото състояние нищо, освен тези вещи, които може би ще са ти нужни само за отдаване, съединение, любов.”

В такъв случай човек е готов да излезе и избяга от своя егоизъм, иска да се издигне над него. Това се нарича неговото духовно раждане.

От програмата ”Кабалистите пишат. Нощта на Пасхалния Седер”, 04.03.2013

[103509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

От беседа на трапезата в Германия преди началото на конгреса

Въпрос: Как можем правилно да работим със следващото стъпало? Какво е това следващо стъпало? Как да се доближим до него, да го намерим, да го видим, да го разкрием? В какво се състои разликата между самото стъпало и онова, което се разкрива в него?

Отговор: Нашият свят е усещането за егоистичното ни разделяне, взаимното отблъскване. В такова състояние на взаимно отчуждение възприемаме всичко: един друг, неживата, растителната и животинската природа. И тава състояние се нарича ”наш свят”. С други думи, особено егоистично да притегляш всичко към себе си само заради самонаслаждаването, с това разделяме единния духовен свят на мънички дози и го възприемаме като обекти от неживата, растителната и животинската природа в нашия свят.

И обратно, ако започнем да съединяваме тези обекти заедно и да се отнасяме към тях като към едно, единно цяло, то ще започнем да усещаме следващото стъпало – висшия свят.

За да можем да открием как по друг начин да използваме обкръжаващото ни пространство правилно, ни е дадена групата. И накрая се получава, че ако се обединим помежду си, опитвайки се душевно да се обединим и си представим нашето обобщено желание, в мислите ни като едно желание, една, единна мисъл, като едно сърце и един разум, то по такъв начин изобразяваме пред себе си духовния свят. Така и малкото дете се стреми да заприлича на възрастните.

С този си стремеж привличаме върху себе си висшата светлина (Ор макиф), която поправя разделящия ни егоизъм и по такъв начин образува следващата степен, връзката между нас – АХАП на висшето стъпало.

Така се присъединяваме към следващото стъпало, само чрез нашето взаимодействие. И тогава започваме да усещаме циркулиращото поле между нас, енергията, вълните.

Проблемите между нас ще нарастват все повече, силите на отблъскване ще се проявяват все повече, а ние трябва тъкмо обратното, да се издигаме над тях и през цялото време да се съединяваме помежду си, докато отрицателните, отблъскващи сили на противодействието, от една страна, и силите на нашето взаимодействие, от другата страна – тези две противоположни сили не достигнат нивото на първото духовно стъпало. И тогава то ще се разкрие в средната линия.

И така, духовният свят се проявява във връзката между нас, при условие, че се издигаме над отблъскващите сили търпеливо, постоянно работейки над обединението, докато не се издигнем до нивото на първото духовно стъпало.

Тези натрупвания от стъпала, когато се опитваме да се съединим независимо от постоянните проблеми в групата – това е времето на вътреутробното развитие, което трябва да извървим.

И тогава се раждаме. Какво казват на новороденото, появило се на този свят? На добър час!

От беседа на трапезата в Германия, 21.03.2013

[103439]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Духовният растеж започва със съкращаване на егоистичното желание, което властва изначално над него. В момента, когато искаме да направим съкращение, навлизаме в състояние на духовен зародиш, за който е написано: ”Зародишът в майчините води вижда целия свят от край до край. Свещта гори над главата му и го обучават на цялата Тора”.

Тоест той в нищо не е ограничен, защото напълно се е отменил, отменил е същото онова малко, егоистично желание, което е имал в дадения момент и в което е усещал ”този”, бездуховен свят. Тъй като той изобщо не е усещал духовния свят, а само този свят, въображаемата реалност, като човек загубил съзнание и виждащ халюцинации.

Когато съкращава егоизма си, той става неограничен. Повече не изпитва нужда да получава, започва да му свети светлината на Безкрайността като обкръжаваща светлина, което означава да се намираш в утробата на майката. Така преминава етапите на развитие на зародиша.

А след раждането си вече започва да работи на 1-во ниво на дълбочина на желанието, вместо на нулево, и тогава става ограничен. До него вече не достига с нищо неотслабващата светлина на Безкрайността, тъй като повече не се старае да отмени напълно себе си, а само да се прилепи към висшия. Той изгражда свои екрани и отглежда желанията си, за да достигне на практика до светлината на Безкрайността, благодарение на своя труд и да я облече в своите съсъди.

Затова сега в работата му се появяват ограничения и светлината му свети дотолкова, доколкото е способен да приеме, за да отдаде за поправяне на съсъда. Затова е казано, че ”Творецът ненавижда тялото”, т.е. егоистичното желание за наслаждение. А желанието за отдаване вече не се нарича тяло, а душа – част от божественото свише.

По такъв начин, има състояния, когато човек се съкращава дотолкова, че до него без каквито и да е ограничения може да достига светлината на Безкрайността. Но съвършенството се състои в това, да позволи на светлината на Безкрайността да се проявява без каквито и да било съкращения от страна на човека. той трябва да разкрие себе си с помощта на екрана и сам да работи на нивото на Безкрайността, за да постигне пълно сливане със светлината, неограничена от никакви съкращения.

 От подготовка към урока, 12.03.2013

[102517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как нисшият трябва да използва връзката си с висшия по време на поправянето?

Отговор: Нисшият трябва да се самоотмени, за да получи от висшия. Сякаш потъваш в река и ти хвърлят края на въже, за да се хванеш за него и да излезеш на брега. За теб ”да се хванеш за въжето” означава да достигнеш поне минимално подобие по свойства. Това минимално подобие е всъщност самоотмяната.

А по-нататък работата става по-трудна. Отмени се пред висшия, ”хвани се за края на въжето” и вече имаш свързващата нишка. Но сега, за да започнеш да получаваш, за да отдаваш, трябва да пронижеш тази нишка с вътрешно желание, покрай самоотмяната и покрай обикновеното сливане с висшия. Тук трябва да действаме против собственото разбиране – с това внасяш своето желание във висшия и преминаваш към етапа зачеване.

Иначе нищо няма да се получи – гордостта унижава човек и това е много голям проблем.

В нашата работа групата се явява в ролята на висшия. В моите очи тя трябва да е понятие, идея за въплъщението на единството. Тъй като единството, като такова – това вече е висше свойство. И тук е необходима добавка към простото самоотменяне. Отменяйки се, аз се сливам с висшия, а ако продължавам тази работа по-нататък, установявам връзка с него.

Казано с други думи, благодарение на първоначалната самоотмяна аз се докосвам до висшия – с групата, учителя и учението. Но за да вляза в него, за да получавам от него, трябва да отменям ”плътта” на своето желание, пласт след пласт. Този период се нарича: „девет месеца бременност”, и в крайна сметка ще настъпи раждане.

От урок по ”Същността на науката кабала”, 25.12.2012

[94679] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: В какво намерение трябва да се намира жената по време на изучаването на книгата Зоар? Необходимо ли е да се опита да намери в себе си онова, за което се говори в текста?

Трябва ли да иска книгата да и повлияе, да мисли за своето обединение с другите, да моли за обединението на мъжете?

Или жената трябва да се занимава само с обслужването на мъжете и с разпространение, а обучението не е толкова важно за нея?

Отговор: Най-важно за жената е разпространението. Но за да го прави, тя трябва да знае какво разпространява, да усеща важността на разпространението, за да има сили за него.

Безусловно, разпространението е единственото средство, чрез което жените могат да напредват. Иначе тя ще бъде като жена, която не ражда деца.

Ролята на жената в нашия свят е да роди потомство. А ролята на мъжа – да обезпечи жената със всичко, за да може тя да роди – да и построи дом, да и даде всичко необходимо, но единствено с тази цел. Така сме устроени и така съществуваме.

Жената е централната точка, около която се върти всичко, защото тя ражда и това е най-важното действие в нашето съществуване на земното кълбо.

Поколението в духовното – това е разпространението, тъй като то способства за духовното раждане. Именно затова то е по-важно от всичко.

Но за да се занимава с разпространение жената трябва да участва в учебния процес, да изучава книгата Зоар. Но при нея всичко това трябва да бъде средство за разпространение.

Докато при мъжа ученето, разпространението и най-важното – обединението, са средства за придобиване на правилното намерение.

И по този начин мъжката и женската част се допълват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→