Въпрос: Как Кабала определя духа, духовното, духовността?

Отговор: Несъмнено, духовното започва с търсенето от човека на своята същност, смисъла на човешкото съществуване, с търсене на висшето предназначение на човека,  моралните норми и социални идеали,  мисълта,  ценностните аспекти на човешката психика.

Но човек, колкото и да се опитва да изследва своята същност, предназначение, смисъл и т.н., той изхожда от себе си, от своите качества, свойства, ограничения и не е в състояние да излезе извън себе си, на нивото на независим, „извън телесен“ изследовател. Следователно, още от времето на най-древните изследователи и до днес, въпросът остава открит, и ние сме все по-наясно, че не сме в състояние да му отговорим. Затова сме го изключили и сме се устремили в материалното…

Кабала – е практически метод за разкриване на усещане в човек за извън телесни състояния, от които той може да разкрие смисъла на съществуването на света и на самия себе си. Разкритото кабалистите описват в своите книги. Всички описания са записи на състоянията на кабалистите, т.е. параметри на органа за усещане и усещаното в този орган. И така, последователно, според степента на развитие на извън телесния орган за усещане, кабалистите описват всяко състояние, усещане и неговото осъзнаване, чак до най-пълното, до Висшия. Органът за телесни усещания се нарича желание за наслаждение, органът за извън телесни (духовни) усещания се нарича желание да наслади.

[85531]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо следващият етап за работа ще бъде обединението между групите? Как това е свързано със съединението вътре във всяка група и с индивидуалната работа на човек?

Отговор: Всъщност, съединението започва в група от десет човека. Човек е създаден така, че да възприема тъкмо такова количество хора. Десет е удобно, кръгло число, и не особено голямо, но не и малко. Това се нарича ”минян” – това, което може да бъде „преброено“ (лимнот). Възприятието ни е устроено така, че да възприема именно такъв вид система, тъй като тя точно се облича на нашия вътрешен строеж (десет сфирот).

А по време на урок, когато говорим не за нашите собствени впечатления, а за общи работи, четейки и обсъждайки материали, там може да участва много голяма група, дори целият свят. Затова на семинарите се събират групи от по десет човека, а на урок – неограничено количество хора, които са способни на такова изясняване и обсъждане на кабалистичен език.

Трябва само да се безпокоите това да не се превърне в рутина. За тази цел трябва през цялото време да си напомняте за желанието и величието на целта. Всеки път ще си говорим за още една, нова черта от разкриването на Твореца.

Чрез обединението ни в групата създаваме ”Един” – общ за всички нас, но не принадлежащ на нито един от нас, а само на всички заедно. Това е Висшата същност, ”обобщението”. Не просто нашият сбор – а и някакво допълнение към него. Тъй като за да се стигне до тази сума, всеки би трябвало да се откаже доброволно от своя егоизъм. От всички тези отмени на егоизма се изгражда понятието Един, намиращия се над нас. Така изграждаме своето висше стъпало.

Ако се бяхме съединили просто като егоисти, за взаимна изгода, за да построим нещо или да победим, с една дума, като футболен отбор, то би се получила проста сума от нашите усилия. Но ако отменяме своето его, изграждаме нов, общ съд, над всички нас.

Той принадлежи на всички нас, на онези десет, които седят в кръга, провеждат обсъждания, отменят себе си, възвеличават групата и другарите. Висшата сфера Кетер се определя от това, как аз слушам всички останали, как поставям групата, Твореца, Целта над себе си. А себе си оценям ниско и се принизявам пред другарите – с това се определя моята Малхут.

След това, когато всеки си изясни тези две точки: Кетер и Малхут, ги съединяваме заедно. И ако всеки прави това с мощност, достатъчна за първото стъпало, за разкриване на светлината, то той се проявява в този промеждутък – между обединените в Кетер и обединените в Малхут. Между тях се получава вътрешно осветяване, тъй като сме отменили самите себе си.

Нека това все още да не е съкращаване и да не е екран, но светлината вече се разкрива и започва да работи според нашето противопоставяне на собствения ни егоизъм и на желанието ни да се обединим. Тъй като тези два принципа вече са духовни. Възвеличаваме духовното, отдаването и пренебрегваме материалното получаване, извършвайки действия, на каквито сме способни, с една дума, като малките деца.

И тогава десет човека, допълващи се един друг и готови да се съединят, създават голямо напрежение, дистанция между обединения Кетер и обединената Малхут, по такъв начин изграждат своя общ духовен съсъд.

А когато вече изградим този съсъд между нас десетимата, разбираме, че всички останали другари, по целия свят, прилагат също такива усилия. Всичките ни съвместни усилия се събират, без значение броя на всяка група.

Ако след нашите усилия се съединим в своя кръг, искаме да включим към себе си и останалите групи, и накрая се обединяваме всички заедно. И тогава действително се образува огромен, мощен съсъд, способен да разкрие първата степен на светлината, съгласно подобието на свойствата. Колкото е по-голяма дистанцията между общия Кетер и общата Малхут – толкова е по-голям съсъдът, и е възможно той да е вече достатъчен за първото разкриване на светлината.

Светлината се разкрива в дискретна форма, на порции: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Ехида. И ако я разкриваме, то тя ще се открие на всяка група и във всеки човек, съгласно личните му усилия – в един повече, а в друг по-малко, спрямо вложените сили.

Затова трябва да се стремим да присъединим към себе си всички групи и отделните другари и дори целия останал свят, тъй като той притежава огромен съсъд. Именно там се намира непрекъснатото желание за наслаждаване и ако то се присъедини към нас дори в пасивна форма, ще ни добави още много материал. А ако ние, с нашия стремеж към духовното, работим над този материал, ще получим голяма допълнителна мощ.

От урок на тема ”Въпроси от изминали конгреси”, 17.05.2012

[78232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Развитият човек се отличава с това, че е готов дълго и много да страда за да постигне целта си, която е велика и точно поради това изисква много усилия и време за да бъде постигната.

С това се определя нивото на развитие на човека – колко сили той е готов да вложи и колко време, за да се удостои с награда, защото е способен да си представи цел, която заслужава това.

Виждаме в нашия свят, че има хора, които живеят от случайна заработка.

Сутрин те излизат от къщи, намират каквато и да е работа, заработват от нея, за да се изхранят и се връщат обратно в къщи.

Някога имах съсед, който казваше: «Днес имам 50 шекела и това ни стига, за да отидем цялото семейство на море. Стигат за садвичи за целия ден, можем да си позволим почивка.

Аз се удивлявах: «А утре?!» А той отговаряше: «Нали има за днес!». Ето ви и отношение към живота!

А друг излиза от дома си потопен в грижи. Питаш го: «Да не се е случило нещо? Да не би да нямаш храна за семейството?» – «О-о не, всичко е наред», «А какъв е проблема?» И той започва да ти разказва за «световните» проблеми, или за такива които могат да се случат след няколко години.

А ако му предложиш почивка със семейството му на море, той и там не ще може да се отдели от мислите си.

Колкото по-развит е човек, толкова по-широк е кръгът на неговите грижи. Колкото по-голяма е целта му, толкова повече и по-дълго е готов да страда, за да я постигне.

Така е и по отношение на духовното: достига го само този, който се намира на неговия път, който без да се съсредоточава на собствената си критика и несъгласие е готов да влага сили и да чака години, защото целта стои по-високо от целия негов живот.

Единственното, което му е нужно, това е усещането, че той върви към тази цел и не е важно кога ще я постигне: сега, незабавно или в безкрайността. Ако получим такова усещане – значи сме поправили своите келим.

Ако целта ми е да постигна отдаване – то аз въобще не питам за възнаграждението.

Искам да почувствам, че нищо освен нея не ми трябва и не ми е важно кога ще я постигна – когато и ще да е… И това означава, че аз съм вече в нея!

Така човек навлиза в духовното, а съвършенството усеща като потопен в океан от доброта.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Докато не започнахме изучаването на книгата Зоар нашите вътрешни състояния, падения и възходи, бяха повече уравновесени, а сега станаха доста по-драматични, по-крайни – както черното и бялото. Защо се случва това?

Отговор: По този начин въздейства книгата Зоар. Това е огромна сила. И ние я четем всички заедно.

Преди всичко книгата Зоар ще ни подейства така, че ние ще започнем повече да усещаме дали сме свързани помежду си или не.

Нали тази книга дойде до нас от група кабалисти, съединени помежду си с изцяло пълноценна взаимна връзка, напълно поправени, на нивото на всичките 125 степени.

Затова, когато от такъв източник светлината идва и ни въздейства, тя пробужда в нас разбиране за нашето състояние относно нея.

Разбира се, ние ще преминем през много драматични и остри състояния – обърканост, въодушевление, вълнение, пълно безсилие, безчувственост и т.н….

По такъв начин, изграждаме себе си, за да усетим духовното.

Откъс от урока по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Раба“ш: този човек е действал така, както нито един кабалист не е успял да стори това преди него. В тези времена това е била истинска революция. Той е тръгнал против семейството си, против близките си, против цялото ортодоксално обществено мнение. Решавайки се на това той е извършил истински пробив. Започнал е да пише статии и да провежда уроци за начинаещи и за светски хора. Извършвал е всичко възможно за разпространяването на Учението.

Раба”ш за първи път в историята на изучаване на Кабала е започнал свободно да приема ученици. По това време, четиридесет момчета от Тел-Авив идват при 77 годишния Раба”ш. Той не се е побоял да ги вземе за свои ученици, въпреки че през целия си живот е живял в град Бней Брак, който се намира в ортодоксална еврейска община, с всичките нейни забрани и ограничения. Те са отишли при него именно да изучават Кабала и въобще не са мислили да се връщат към религията! Той е преподавал Кабала и на светски момчета от Тел-Авив!!! С това той извършва истинска революция, и насочва целият свят към изправление!

Това е било съвършено ново явление, подобно на което не е имало дотогава в историята на изучаване на Кабала. С това започва широкото разпространение на науката Кабала и именно тези четиридесет ученици след това продължават неговия път.

Раба“ш е бил истински революционер. Той е обладавал огромна вътрешна сила, която му е позволила да направи всичко това, въпреки своите хасиди и роднини!

Той е бил единственият човек, който е разбрал Баал аСулам и е продължил пътя му. Той е предал методиката на няколко от учениците си.

Няма съмнение, че без книгите на Раба”ш не бихме могли да намерим връзката с произведенията на Баал аСулам. Без обясненията му е невъзможно да се „разкрие” съдържанието на книгите на Баал аСулам. Това, че днес можем да напредваме духовно според методиката на Баал аСулам, да виждаме, да слушаме, да чувстваме и да разбираме написаното от него е преди всичко заслуга на Раба”ш.

Най-главното са неговите статии и неговия дух. Раба”ш е написал над четиристотин статии (по една статия седмично), в които е изложил цялата наука Кабала относно всичко, което касае вътрешната работа на човека. Посредством тези статии той ни дава възможност да постигнем усещане на духовния свят, обяснявайки всичко методично, в проста и лека форма, близка до съвременния човек. В статиите си той цитира много източници като Тора, Талмуд и т.н. Така той ни дава възможност за връзка с оригинални източници, тълкувайки записаното в тях от авторите им – кабалисти. Раба”ш, по своята същност е мост между всички велики кабалисти (от Авраам до Баал аСулам) и нас. Посредством духа си, той ни е предал науката Кабала и ние живеем в неговото кли и той ни поддържа. Това което имаме днес отнасящо се до изучаването на науката Кабала е заложена от него – формата на занятията ни, обясненията, формулировките.

Трябва да сме благодарни на Твореца за това, че ни е дал такава душа, която и днес ни включва в себе си и продължава да ни развива. Всичко духовно в нас е негова заслуга, негова действаща сила в нас. И затова ние се наричаме с неговото име „Бней Барух” – „Синовете на Барух”. Нека се надяваме, че един ден действително ще станем синове на Барух Ашлаг, Раба”ш.

Filed under: Велики кабалисти - Няма коментари→

Пристрастен ли си към вещите, които притежаваш? Има шанс да си. Ние сме нация консуматорска и това стана наша първична идентичност. 
Според книгата „Епидемията“ (Affluenza): Всички ние консумираме епидемиологично, ние живеем за да купуваме, и фактически, купуваме и изхвърляме толкова много неща, че изразходваме повече средства за торби за боклук отколкото 90% от съществуващите в света 210 държави изразходват за всичко останало.
Безкрайното преследване на повече вещи се превърна в нещо, като социално предаваща се болест, заразяваща душата ни и заплашваща да разруши не само природата, но и собственото ни семейство и общество. Нещо повече, за да получат вещите, които искат, хората често прибягват до всякакъв вид безскруполни действия.
(още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Абстракт: Докато на жените им се отдава да бъдат по-щастливи от мъжете в ранна младост, то в средна възраст е точно обратно. Кабала обяснява, че разликата се дължи на различните желания на мъжете и жените. Какво може да направи жените истински щастливи?

Жената: Растящо желание за Щастие.

Съвременното изследване, което ще бъде публикувано в следващото издание на „Списание за Щастието“, показва, че докато жените започват съзнателния си живот по-щастливи от мъжете, в по-средна възраст, те са по-малко щастливи.
Защо жените са все недоволни?
Е, хубаво е че не сме, защото има мотивиращата сила, която стои зад цялото развитие! Всяко нещо, което усещаме като движение към някаква друга част на света или и най-малката промяна на вътрешното настроение, се случва само защото ние усещаме дискомфорт и не сме в състояние да изпитаме удоволствие в настоящия стадий, така че искаме да направим усилие за да достигнем ново състояние. Тази сила ни принуждава да растем и да се развиваме. Макар че съвременното изследване за щастието да е ограничено (то проследява само два фактора, които влияят върху усещането за щастие – финансии и семейство) то е важно, защото разкрива, че мъжът и жената формират стремежите си различно. С други думи, нашите желания са различни.
Ако търсим шаблон, то ще открием, че мъжете са често задоволени с играчки и игри, особено скъпо платени неща като дом, коли, пътешествия и спорт. Жените също си падат по някои от тези неща, но те също така мечтаят за нещо повече от това. С възрастта жената започва да разбира, че тези неща не водят до задоволяване на желанията. Особено ние започваме да разбираме, че независимо колко пари заработваме, колко сме случили на семейство или колко сме напреднали в кариерата, ние все още не сме напълно щастливи.
(още…)

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам, че духовността ме отблъсква. Чувствам, че искам да изживея живота си като отделен човек, а не като част от група. Картината, която си представям е, че смисълът на духовността е в това, да се откажа от всички удоволствия. От какво мога да се наслаждавам в духовността? Не съм готов да се откажа от обикновения живот в полза на духовността. Как мога да се моля за друго желание, ако то всъщност не е мое желание?

Отговор: Творецът (Кабала) не ни кара да правим нищо насила. Той принуждава тези, на които дава страдания в този живот, а те тласкат човека напред. Но пътят на развитие може да бъде ускорен и по-лек чрез използването на Кабала. И в двата случая, всички ще стигнат до целта на своето създаване – да станат подобни на Твореца, да се обединят в едно общо желание. Или по пътя на страданията или по пътя на светлината, връщаща към Източника – към подобие на Твореца (към свойството отдаване и любов). Днес започват да се проявяват общите страдания в света, тяхната обща причина – отсъствието на връзка между всичко хора в едно желание. Творецът ще ни принуди да се обединим!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Отначало Адам имал само една жена, Ева. Ще се завърнем ли към моногамията, когато се изправим? Или тогава това няма да ни интересува?

Отговор: Сексуалното съединяване в нашия свят е следствие от духовното съединяване между Висшата Светлина и душата, наречено „Зивуг де Акаа„, което е възможно с помощта на екран. В това духовно съчетание Творецът (или Светлината) е мъжката част, която отдава, а душата (или Кли) е женската, която получава. В този процес на изправяне, душата (Кли) придобива качеството на отдаване, и тогава тя е способна да получава Светлина, за да наслади желанието на Твореца „да отдава“.

Процесът на съединяване (сливане, Зивуг – духовно свързване) се случва в общите желания на двамата „да изпълнят другия с наслада“, да почувстват наслада само в степента, която ще даде наслада на другия партньор. Следователно онова, което се случва е постоянно уподобяване на общи желания и намерения (в Рош – главата на духовния Парцуф, преди получаването вътре в неговото тяло – Тох). Това се изразява в нашата психология с тенденциите за сексуално общуване, предшестващи изливането на Светлината Хохма (Ор Пними, семето) в душата (Кли, от Рош в Тох на Парцуфа).

Тези редуващи се и увеличаващи се, взаимни предвижвания са предназначени да допълнят желанието във всеки от духовните партньори чрез прекъсване и възобновяване на контакта. Това създава възможност за благотворно удоволствие: когато тази степен е постигната, Светлината преминава от Пе в Тох – удоволствието влиза в желанието, както е описано в Петокнижието: „Като стрела порази желаната цел, в желаното време, в желаната жена, на желаното място“.

Следователно, когато душата постигне пълно поправяне, човек ще разглежда секса като психологически израз на духовно обвързване. А ако няма духовна връзка, тогава няма и стремеж или причина за телесно обвързване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: По време на моето пътешествие и духовно търсене, се сблъсках с различни форми на развитие, дори и с различни занимания и видове Кабала. Все още не съм намерил лек за душата си. Съществува ли изобщо такъв лек?

Отговор: Само ти, без никакво влияние и „помощ“ отвън, без да поглеждаш никого, ще успееш да намериш пътя си – така и всеки човек. Тъй като Кабала е предназначена само за тези, които се питат „Какъв е смисъла на живота“ и само тези, които си задават и се занимават с този въпрос, откриват в себе си истинската Кабала. Всички останали се задоволяват с всичко, намиращо се около Кабала, всякакви спекулации – с психология, с религии, с мистика. Всички те могат да се поднесат под етикета „Кабала“.

Въпрос: Индуизмът ни поучава да намаляваме егоизма си максимално. Възможно ли е в това състояние да получим екран и да почувстваме духовния свят?

Отговор: Екрана може да се появи само над материалното желание, докато всички останали религии и методики минимализират егоизма. Как тогава може да се появи екран на подтиснатия егоизъм?

Въпрос: Кабала отрича ли Дуализма? До колкото разбирам, според Кабала не съществува нищо друго освен съзнание. Не човека, не егото, дори не и материалният свят. Разбираме съзнанието като понятие за нашето „Аз“, което си дава сметка за всичко случващо се по света, като едновременно „Азът“ няма никаква свобода на избора.

Отговор: Всичко може да се изследва и провери, чрез опит, но само съзнанието е доказателство, а не някакви фикции. Кабала не отрича и не твърди нищо. Тя е просто практична методика за разширяване на нашето възприемане. По-малко философия и повече собствено преживяване, което може да се докаже чрез факти, без да прибавяш теории. Според принципа „По делата им, ще ги познаете“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→