Въпрос: Не трябва да се осланяме на своите усещания, доколкото те са субективни и не отразяват вечната реалност. А от друга страна, опитвайки се да си въобразя нещо, мога да се окажа в плен на лъжливи представи. Как да се държим на тази тънка линия между фантазиите и чувствата?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере: накъдето и да се обърнеш – ще е в лъжливо направление. Така че не се опитвай да се хванеш за златната среда – вече си изгубен и във всеки случай блуждаеш в тъмнината.

Единственото средство, подобно на семенната капка в майчиното лоно, е да се прилепиш към групата. Друг изход няма. Ако си слят с групата, то безусловно се развиваш ръка за ръка с Природата, и от теб нищо повече не се изисква. В такъв случай Природата, Творецът оказва Своето въздействие и те развива.

Този подход работи при всякакви състояния. Тъй като ”блуждаенето в тъмнината” е характерно дори за най-високите стъпала. Навсякъде има етапи на ”зачатие” (ибур) ”захранване” (йеника) и ”зряло състояние” (мохин).

Да допуснем, че от 124 стъпало на поправянето, се издигаш на последното – 125. И дори тук напълно отменяш себе си, независимо, че ти се разкрива цялата разбита Малхут на света на Безкрайността.

Колкото и високо да се издигне човек, злото начало се издига над него. Ако в понеделник ми се разкрият 10 грама от злото, то във вторник, когато към тях се прибави следващата порция, те ще съберат нова сила. Днес те само леко и незабележимо са се белязали, а утре ще се изявят много по-ярко, съгласно реда на израстването на световете. Като резултат, поправеното вчера зло всеки път застава пред мен в много по-развален вид. И затова в сряда, получавайки новата порция зло, откривам, че злото от вторник се е удвоило, а злото от понеделник се е утроило. И така – все повече и повече. Ето какво е духовен подем.

Да се справим с това можем само отричайки се от себе си и сливайки се с групата, подобно на ембрион. Нямам свои желания и мисли – в самоотмяната използвам чувството и разума на другарите си. Искам само да се прилепя към тях, да усетя отношението им към Твореца, към целта, живота, да се пропия от техния дух, който да определя моя мироглед. С една дума, сякаш плувам в околоплодните води, в светлината хасадим…

Трябва само малко чувство – тогава това състояние ще се разкрие и в него ще усетиш живота, дори ако самите другари не чувстват и не знаят това, дори в тях да не възникват такива въпроси, за теб това ще бъде реално усещане. Тъй като се намираме в света на Безкрайността, където няма никакви промени. Само че за сега той е скрит от нас – а ти, благодарение на правилния подход, повишаваш възприемчивостта си и постепенно го разкриваш по духовните стъпала. Не трябва да чакаш никого – действай.

От урока от книга ”Шамати”, 26.10.2012

[91363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Цялата реалност – това са степени на обединението между нас. Какво е следващото стъпало?

Отговор: Това е първата степен на единство. От долу ние изграждаме Шхина, обединението в най-малката степен – 1/125 и тогава в нашето сплотяване ще се разкрие светлината свише. На това стъпало ние, като един човек с едно сърце, пребиваваме в 100% единение.

А след това се изкачваме на следващото ниво, към обединение на 2/125. И там също ще имаме 100% единство – съобразно с новото зло начало.

От теб винаги се изисква максимум (max) и не по-малко. Това, което ти се дава – трябва да го реализираш напълно. Ограничения няма, тъй като всяко стъпало е Безкрайност.

От урок по статията ”Поръчителство”, 19.10.2012

[90996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да използваме природните си качества за отдаване?

Отговор: Не трябва да мислим за това – то се получава автоматично. Не трябва да работя против природните си свойства и наклонности, а да се стремя някак си да ги изменя и ”поправя”. Защото засега изобщо не знам какво трябва да направя със себе си.

Цялата ни работа е в това да се включим в правилното обкръжение, просто със затворени очи, и да му дадем възможност да влияе върху нас колкото може по-силно. Разбира се, моята задача отначало е да проверя и да изясня дали именно това обкръжение ми е необходимо. Но когато вече съм проверил и съм влязъл в него, по-нататък искам само едно – то да ми влияе повече.

А по какъв начин силите, получавани от обкръжението, ще повлияят на природните ми свойства и наклонности – не мога да знам. Не предполагам какво ще се получи от това съчетание и връзка. Моят единствен избор и проверка е само в това дали обкръжението, което ми влияе, отговаря на разбирането и усещането ми за максимално възвишено и изключително, духовно, устремено към отдаване, към разкриване на Твореца общество.

Но как именно то работи върху мен и моите свойства и как едното влияе на другото сега не мога да знам. Това ще го узная после, когато започна да разкривам духовните степени и разбера как, в крайна сметка, работи това. И то не на степента, на която се намирам в момента, а само повдигайки се на по-високата и поглеждайки от нея към ниското, на вчерашния ми аз – тогава ще мога да видя това и малко да го разбера.

Цялата духовна работа идва от вярата над знанието, в получаването на силата на отдаване над силата на получаване и докато в мен не се построи тази система, няма да имам възможност със своите инструменти на възприятие да постигна и да разбера какво се случва. Само повдигайки се на степен и то не на една.

Това въобще не се явява наша задача. Докато човек се намира в отдаване заради отдаването, у него няма възможност за постигане предназначението на природните му свойства и влияние на обкръжението. Само когато започне да се свързва с всички останали души и да получава заради отдаване, тогава, благодарение на тази връзка, той започва да изучава самия себе си.

Никога няма да узная нищо за самия себе си, докато не започна да отдавам на другите, и тогава относно тях, по моето отношение към тях ще разбера самия себе си. Те ще станат такава система на отброяване, относно която ще мога да измеря. Защото винаги са ми необходими две точки, за да направя измерване. А ако съм само аз, тогава спрямо кого мога да измеря?

Затова само при условие, че установявам правилна връзка с останалите и ги изучавам, също така изучавам самия себе си!

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато нас ни „дърпат за ръкава”, приканвайки ни да разкрием своя егоизъм, – трябва да се радваме на това, защото с това ние придобиваме духовните степени.

Ако човек се е отчаял в този свят, ако си задава въпроси за смисъла и целта на съществуването си, то тези въпроси идват от точката в сърцето. Тогава пред нас откриват възможността да построим духовните степени, нивата за разкриване на Твореца, докато той не разкрие цялата светлина НАРАНХАЙ.

При това всяка, даже най-малка степен, му дава усещането за вечност, извън телесно съществуване, откъсване от плътта. За това е казано: „Светът си ще видиш приживе”. На тези степени човек чувства, че се намира не вътре в получаващото желание, а над него, и затова усеща своят живот във връзка с Твореца, усеща, че е встъпил във вечността.

Ето защо Тора се нарича средство за издигане към свободата от „ангела на смъртта”. Ние се избавяме от желанието за наслаждение заради получаването, което и е „ангелът на смъртта”, и тогава постигаме истинският, нетленен живот.

От урока по статията на Рабаш, 07.01.2011

[32096]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние живеем в холографска картина, изменя ли се тя според нашето издигане по духовните стъпала?

Отговор: Тази картина през цялото време се изменя, защото ние сами строим тази форма. Има два вектора: желание за получаване и желание за отдаване – всичко две сили, и ние установяваме отношенията между тях. Различните съчетания на тези две сили пораждат пред нас хиляди различни форми.

Каквото и явление от природата да вземем: духовно или материално, във всички светове – всичко произлиза от взаимодействието на Твореца и творението – светлината, пораждаща желанието. Има само две съставляващи: светлина и желание – и екран между тях. Този екран обезпечава съответствието между Твореца и творението.

Това съответствие се установява в десет качествени нива (10-те сфирот), които също така се разделят на 620 (ТАРАХ) части, и така до безкрайността.

Но каквото и да правиш: да анализираш реалността и да я раздробяваш на съставляващи или на обратно, да я синтезираш и обобщаваш – ти навсякъде разкриваш все тези същите две действащи сили: отдаване и получаване.

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31877]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да пренесем въодушевлението от Конгреса през последващия период на падение?

Отговор: Ако ние добре се подготвим по време на Конгреса, ако укрепим връзката помежду си, то тази връзка ще ни помогне незабавно да прибавяме към паденията подеми.

Наистина, има такава възможност – да не падаме. Затова ние трябва така да се подготвим за Конгреса, че след това да възприемаме тежестта в сърцето и желанията не като зло, а като средство, възможност за подем.

Ние достигнахме до особено състояние – голямото обединение на различни, чужди, далечни един на друг хора.

Всъщност, ние представляваме целия Вавилон. И в същото време ние можем да създадем такава връзка, че да се възползваме от примера на единство, който ще ни дадат на Конгреса, и да останем в него постоянно.

Трябва само да поддържаме същото въодушевление, същата връзка, същата важност на целта, държейки се за получения пример, държейки се за тази сила, която сме привлекли по време на обединението. Тогава, без всякакви проблеми, ще тръгнем нагоре по духовните степени.

Единството ни напълва с енергия, осъзнаване на важността и величието на целта, и трябва да направим така, че в последващите състояния изобщо да няма падения в тъмнината. Затова е нужно по-рано да сме ги видели като желателни и необходими, на принципа: „аз пробуждам зората, а не зората – мен”.

Ние чакаме тъмнината като светлина – защото тя ни предоставя шанс за подем.

От урока по статията Рабаш, 26.10.2010

[24916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите говорят сякаш на архаичен език – назовават Твореца „Цар”, използват думи, които вече са излезли от употреба.

Формулировките, стилът, цитатите отделят съвременния човек от вътрешното съдържание. Необходимо е да се преодолява това препятствие и да се извлича същността на текста.

Всъщност, потапяйки се в статията, усещайки, как тя се реализира в духовното пространство, човек се съгласява с такова подаване на текста.

Той наистина нарича Твореца „Цар”, макар това явление да не съществува в действителността, защото ние живеем в демократични държави с идеали за свобода и равенство.

Оказвайки се в духовната реалност, човек се запознава със стълбата на духовните степени и усеща силната връзка между тях.

У него няма друга дума, с която да характеризира Твореца, освен думата „Цар”. Той по естествен начин се съгласява с определенията, които кабалистите са дали на различни явления от духовния свят .

И все пак, наш дълг е да приближим кабала към съвременността и затова трябва да превеждаме материалите за начинаещи на съвременен език.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21821]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→