Баал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п. 41: Следва да се знае, че като цяло действителността се разделя на пет свята: Адам Кадмон (А”К), Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

„Светове“ е степен на вътрешното ми сближаване с Твореца, с отдаването. Все едно гледам към Него през техните призми. При това мога да се съгласявам с отдаването в една или друга степен на авиют (дълбочина на желанието) от нула до четири. И като цяло всичко това са етапи на постижения, до пълно сливане.

Въпрос: За какво са ни тези светове – скрития?

Отговор: За да разкрием постепенно Твореца, уподобявайки Му се по свойства. Става дума за закон: всяко случайно явление в реалността можем да постигнем само съгласно подобие по свойствата. Докато аз, по своята егоистична природа, се намирам извън него, не си съвпадаме, не мога да го усетя. Когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз започвам да усещам своята противоположност на Твореца и тогава в мен се появява възможността за израстване, за увеличаване на моята точка и сближаването ми с Него. А дотогава съм отделен от Него чрез егоизма: Той е отдаване, а аз целият съм получаване, и нямам никаква връзка с Него. Така действа законът за подобие по свойствата.

Въпрос: Може ли да се каже, че тези степени за подобие отразяват моята чувствителност към ближния?

Отговор: Да. Отношението ми към другите или към Твореца всъщност е едно и също. Основното е насоченост навън от себе си .

Трябва да разберем, че се намираме в единно състояние, което се нарича ”свят на Безкрайността” или Малхут на Безкрайността. Но от него ни отделят пет степени на помътняване на чувствата. Специални екрани ги отслабват, като филтри, насложени върху възприемането на света на Безкрайността, и като резултат, ние усещаме само ”външния свят”, макар че всичко всъщност се случва вътре.

Действителността е неизменна, но ми се представя под формата на този свят. Цялата разлика е в помътняването, в притъпяването на чувствата.

Въпрос: Как да ги подсилим?

Отговор: Това зависи от чувствителността, от усещането за ближния, от това, дали мога да му предам такова значение, като на себе си? Затова е и казано: ”Възлюби ближния като себе си”.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 14.04.2013  

[104944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Виждайки недостатъците на другаря си, всъщност наблюдавам своите собствени недостатъци. Как да разпозная в другаря си поправеното състояние?

Отговор: Работата с групата е многостенна и се провежда до самия край на поправянето, при това, моят поглед върху групата постоянно се променя. И дори групата да е от няколко човека, ако те са ценни за мен, ако ги ценя така, сякаш само те са в света, с една дума, те са цялата ми реалност, тогава групата става голяма, велика в моите очи. Всичко зависи от важността, която им придавам. Така детето се отнася към баща си – за него той е най-добрият баща в света. Тук са и количеството и качеството, преплетени помежду си.

А след това вървя нататък, и в зависимост от правилното сближаване с другарите, разпознавам в тях висшата система, в която трябва да се включа. Подобно на цялата Вселена, с всичко, което е в нея, групата съдържа в себе си всички духовни светове. Към нея се присъединяват все нови и нови души и тъкмо тя представлява света на Безкрайността. Всички светове се разкриват в нея като обединяваща ни система. А ние се сближаваме помежду си, съкращаваме, ”свиваме” ги нагоре, докато не се превърнат в света на Безкрайността.

Съответно, започвам да гледам на другарите си и на действителността по друг начин. Сега различавам даващите ми се възможности да управлявам себе си и реалността, държейки посока към същата цел. Фокусирам се върху нея, устремявам се към такава взаимна връзка между нас, която създава единното желание. И в него, съгласно подобието, разкриваме единната сила.

По този начин напредвам – като използвам себе си, групата и всичко, което е помежду ни, заради постигането на тази цел. Не е нужно да излизам извън групата – в нея разкривам всичко: кабалистите, душите, духовните парцуфим, световете… Всичко се събира и се включва в нея. Ето какво открива човек по време на своя напредък.

Въпрос: Означава ли това, че групата ”излъчва” в диапазона на отдаването и само аз, бидейки непоправен, сега улавям, друг, егоистичен диапазон?

Отговор: Вярно, все още не сме се настроили на диапазона на отдаването. Казано е: ”Всеки съди съгласно своите недостатъци”. Това се отнася към всичките ми органи за усещане – те още не са станали истински, в тях за сега все още действа егоистичното желание и затова, вместо вярната картина, възприемам размитата навигация на нашия свят.

Поправяйки своите усещания, виждам друга реалност. Но тя отново ще се управлява и утвърждава пак в петте сетивни духовни органа. И до самия край на поправянето тя все пак ще е ограничена – от духовните рамки на петте сфирот, парцуфим, светове. Във висшите светове възприятието също представлява материал и облечена в него форма. Сега ни се струва: само да стъпим на духовната стълба и ще отпаднат всички бариери. Но не, там човек също постига всичко в своите ограничени съсъди – желания.

Да, той постига връзка между явленията и това го напълва. Но и това напълване е относително. Онова, което засяга истинското, съвършено възприемане на реалността, идва след края на поправянето и ние не знаем какво ще бъде то…

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2012

[90574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как външната Висша сила може да създаде равновесие между Малхут (желанието за наслаждение) и духовните светове, ако всичките те са вътре в човека?

Отговор: Духовната сила се намира в нас. Няма нищо външно. Всичко се намира вътре в човека и Твореца, и творението, и всички създания. И ако на мен ми се струва, че съществува външен свят, то е поради отсъствието в мен на истинско, правилно възприемане.

Но аз бих могъл да се отнасям към себе си, както към целия свят и да се грижа за това, да съм подобен на Висшата сила. Да си я представям вътре в себе си, повече отдаваща и любеща всички, доколкото аз я разбирам и усещам. Тогава ще организирам всички мои вътрешни желания и свойства по такъв начин, че да се съединя с другите – в мене.

Така се получава, че съм длъжен да поправя само себе си, своето виждане за това, че светът съществува сякаш извън мен. Аз започвам да усещам, че той целият действително се намира в мен и по такъв начин достигам поправяне на реалността. Получава се, че поправянето се заключава не в моето отношение към другите, а във виждането ми, че те са други, а не ми принадлежат. Но същия егоист ли оставам аз при това, разкриващ само че, всичко е мое?

Тогава цялата реалност и външната, и вътрешната ми се струват като едно цяло. И дори ако все още не достигам правилното, духовно възприемане на действителността и тя не ми се струва едно цяло, това не е важно. Главното, което извличам от науката Кабала е това, че човек е длъжен да поправя само и единствено себе си.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Епичната история на преселението (изходът) от Египет е много повече от крайъгълен камък на еврейския календар. Според кабала, той описва освобождението от егоизма, което предстои да изпита цялото човечество.

Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас – самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина“, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе“ човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън“, единствено – Създателят. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→