Въпрос: Аз съм изучавал Тора, зная пет езика, слушам Вашите уроци и долу горе съм запознат с кабалистическите термини.

Когато учиш някакъв език и знаеш думите, то четеш разказа и го разбираш.

Но на урока по ТАС, аз чета откъс от текста и нищо не разбирам, независимо, че зная всички термини. Той ми се струва някакъв си китайски език. Защо?

Отговор: Този език ти си длъжен още да го изучаваш. Думата „език” произлиза от понятието „езиче на везни”, намиращо се по средата.

По мярата на онова, как ти ще постигаш духовните определения, по средата между доброто и злото, – ще строиш твоя език.

Това е средната линия, която човек е длъжен да построи в себе си. Тогава ще започне да разбира и усеща градациите на свойствата.

До като човек, не достигне духовното усещане, колкото и да учи – у него, почти нищо, не остава от изученото. Подобно на онова, да му обясняваш хиляди пъти вкуса на ястие, което той никога не е опитвал.

Та нали всички наши възприятия – това са вкусовете. Всички определения, съществуващи в ТАС, кабалистите „опитали”(таамим) от светлината, влязла в желанието (тох кли) с намерение да отдават, съгласно закона за подобието на свойствата.

Първото съкращение действа и не ни дава възможност да получим светлина, ако не сме му подобни. Без екран, без намерение да отдаваме, ние не можем да усещаме светлината.

За това, до като нямаме екран, ние не разбираме за какво става дума. Та нали всичко се постига чрез усещанията.

За това се казва: „Опитайте – и ще се убедите, колко е хубав Творецът!”. Аз съм длъжен да Го „опитам”. Та нали всичко това го постигам в мен.

И затова, това се явява проблем. Колкото ти да учиш тук, този език постоянно се изпарява.

Но от друга страна, той те подготвя за онова, да започнеш да усещаш. А когато в теб се появят усещанията, ти ще разбереш, за какво става въпрос.

Тогава няма да ти се налага да учиш. Изведнъж ти ще започнеш да разбираш, кое, как се нарича. На тебе няма да ти бъде вече необходимо да четеш за това в книгите. 

Усещайки някакво духовно явление, ти ще знаеш, как то се нарича. Откъде? Кой ще ме обучи? Никой.

Светлината, се облича в твоите желания, предава им своето впечатление по четирите стадия – таамим (вкус), – некудот (точката под буквите), – тагин (короните над буквите), – отие (буква), и строи в теб гематрията (числовото значение на буквите).

Тази гематрия се превръща в слово. Ти го „четеш” и изведнъж започваш да разбираш: Това желание се нарича „дърво”, а това – „слънце”. Ти знаеш, че това е така. Даже ако живееш някъде на кравя на света и не знаеш езика, ти ще започнеш да разбираш.

От урока ( Въвеждане в науката кабала) 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Започваме да изучаваме книгата Зоар. Как трябва да го правим?

Не е задължително в това време да чета текста, достатъчно е просто да слушам, за да може всичко, за което се говори там да мине през мен, да произтече вътре в мен, а аз да се стремя да усетя картината, за която се разказва в книгата Зоар.

Нека въобще да не разбирам за какво се говори в книгата Зоар. Сякаш ми се говори на чужд език. Но аз силно искам да знам, за какво се говори в нея.

Нали в нея се разказва за мен самия, за моя живот там…! И стремейки се да си представя от неразбираемия текст своето съществуване в друг свят, ето така… от нищо, от съвършена пустота и безчувственост, отвътре в мен започват да се пробуждат усещания, реакции на думите от тази Книга.

Книгата Зоар е написан на две нива, на два езика. Единият език ми описва ставащото в образите на моя, познатия ми свят. А другият, паралелен на него език, ме въвежда в духовните определения, показвайки ми два успоредни свята.

Но тези две нива на възприятие съществуват спрямо мене само относително, в действителност това е възприемане на една картина, която аз все още разделям на две.

За да вляза в новия свят, аз съм длъжен да си представя, да усещам в себе си първоначално, още едно ниво на описанието, от възприемане на духовното. Така че тези две нива да съществуват в мен паралелно и да се стремя да се издигна от материалното описание към духовното.

Учителят не е длъжен на практика нищо да обяснява. Ученикът е длъжен да поглъща текста, да открие всички свои „входове“ за него, така че текста свободно да протича през него, като широко и спокойно водно течение. И да очаква усещане на картини от новото възприемане.

Не трябва да си представяме физически образи и действия. Текста на книгата Зоар е едно пътешествие в дълбочината на душата, а думите му трябва непосредствено да предизвикват в мен усещания на ставащото в мен, в моите свойства, сили и като резултат в моите отношения с Твореца, най-вътрешният образ в мен.

Filed under: Зоар - Няма коментари→