Как може да се обясни от гледна точка на връзките на духовните корени с материалните клони, защо главното средство за защита срещу коронавируса е миенето на ръцете?

Вирусът се проявява в най-слабото ни място. Но не става въпрос за изцапаните с материална мръсотия ръце, а в съсъдите за получаване, които символизират ръцете.

Ние през цялото време цапаме ръцете си с това, от което искаме да заграбим повече за себе си. И затова коронавирусът се предава главно чрез мръсни ръце, слюнка, въздух, поразявайки директно органите ни за получаване.

От урока за жени “Въпроси и отговори”, 04.04.2020

[262779]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве - Няма коментари→

Когато човек, се намира в този свят, започва да развива своята духовна капка семе, изгражда своя духовен образ, така вече започва да управлява своят духовен корен, и чрез него влияе на цялото  мироздание…

[150323]

Filed under: Духовна работа, Клипове - Няма коментари→

Въпрос: Какво властва днес над народа на Израел? В какво състояние се намира той?

Отговор: Над народа на Израел днес властва скритието. В неговата среда няма лъжливи философски концепции, няма истина във вид на науката кабала, няма нищо, а има само телесни пориви на разума и чувствата – да се напълни с нещо, без всяка духовна съставна или поне с нейния човешки аналог.

Аз не казвам, че в останалия свят работите стоят по-иначе, но там критериите са други. Народът на Израел оценяваме и сравняваме с онези времена, когато той се е намирал на духовна висота – излиза, че днес той се е озовал на най-ниското материално стъпало. Духовното го няма, и няма устрем към него. Всички са объркани, но уверени в собствената си компетентност.

На хората този материален свят им е ясен, като в бял ден, и нищо друго не им трябва – само финансово процъфтяване, само успехи в обичайния живот. Никаква връзка, никакъв контакт с духовната роля на народа, с неговия дълг към света. Всичко това е непознато, невиждано. По този начин, народът се намира в безсъзнание, подобно на болен, който лежи на легло в безсъзнание, докато лекарският консулт решава какво да прави с него.

При това, аз говоря за народа на Израел, живеещ на земята Израел. Тъй като асимилацията във външния свят е достигнала до границата, зад която се губи връзката дори с външните атрибути на народа. Всъщност тези хора не могат да се нарекат и евреи. Възможно е някой все още да идва в синагогата, за да произнесе възпоменателна молитва в Съдния ден или да даде пари за благотворителност, но младежта скъса и тази връзка. И затова извън държавата Израел няма вече такова понятие като ”народ на Израел”.

Напротив, между Израелтяните и диаспората цари разединение. Достатъчно е да погледнете на американските евреи, които са разсеяни физически и морално: те не се грижат за Израел, а само за себе си, и дори искат да покажат, че не им е до Израел, че в Америка те са като всички останали, предани на страната, в която живеят. Някога те се гордееха със своята принадлежност към още нещо, към своите корени, а днес – НЕ.

Те се стремят да демонстрират не само разрива с народа си, но и нещо повече, своето пренебрежение към него. Някои биха предпочели изобщо да не съществува Израел. Не случайно като помощници на Обама има толкова евреи. Дори гласуването в еврейския сектор говори много. В такива обстоятелства понятието ”народ на Израел” става твърде теоретично, а на практика не съществува съвсем.

От тук следва, че званието ”народ на Израел” се полага на онези, които са излезли от разбиването и от общата световна разруха, които започват да се измъкват от най-различни ъгълчета на света и да се съединяват в групи, устремени направо към Твореца (яшар Ел  – ישר-אל). Това всъщност е народът на Израел (ישראל) –  с други думи, нашата организация с всичките ѝ участници, събрани от общочовешкия съвременен Вавилон.

Такава е сегашната ситуация и тя не трябва да се пренебрегва: днес сме длъжни да се погрижим поне за евреите, живеещи на земята Израел, тъй като те са обединени от обща материална съдба. Не случайно те са се озовали на едно място, това също е направено от Висшето управление. Което означава, че ние трябва да се отнесем към тях като към хора, които в себе си носят решимот (духовни гени), останали след разбиването, от предходните състояния. По време на Храма те са се намирали на духовна висота и вече са реализирали своя потенциал. Затова ние трябва да ги пробуждаме, както пише Баал а-Сулам в статиите си ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”.

И така има ”народ Израел” в духовен смисъл, съгласно намерението ”направо към Твореца” – онези, които се присъединяват към нашата световна група; и има ”народ Израел” в общоприетия смисъл – евреи по рождение, в които също така са заложени решимот от минали духовни състояния и шанс да се пробудят към поправяне, много по-високи от представителите на другите народи.

От урок по статията ”Кабала и Философията”, 24,12.2012

[96304]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В духовното ден, месец и година, не са наши календарни дни. Как може да се откажа от получаващите желания, ако седем дни могат да продължат години по нашето календарно време?

Отговор: Ние живеем в нашия свят не по духовния календар, а по обичайния, астрономическия, съгласно въртенето на Земята, Луната и Слънцето. Това определя целия наш живот.

Кабалистите разказват за това, което протича „вътре“ в човека, с нашето осъзнаване на себе си света.

Духовните година, седмица и ден никак не са свързани с астрономическото време.

Духовната година човек може да премине за няколко минути, а в средата на седмицата човек може да бъде в състояние на съботата, символизираща края на поправянето.

А Песах, когато човек излиза от Египет, може да се случи с него „след дъжда в четвъртък“.

Има духовни корени, и техните следствия – материални клони, отразени в процесите, протичащи в природата.

Но е казано: „Исраел е над звездите и знаците на съдбата“. Човек, стремящ се към Твореца („Исра-ел“ на иврит означава „Право към Твореца“), в своето духовно развитие се намира над всички тези разчети.

И затова той напредва без всякаква връзка с астрономическия календар.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.03.2010

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Няма смисъл да се опитваме да поправим каквото и да било в нашия свят – той е свят на следствията, които се спускат от духовните си корени. Ако по някакъв начин успеем да повлияем на корените отгоре, то ще можем да променим материалното.

Но на духовните корени е невъзможно да влияе всеки поотделно – само обединени заедно можем да постигнем връзка с тях. Защото там не съществуваме поотделно. В корените всички сме обединени в една система.

Затова ако искаме да променим своята реалност, трябва да се обединим – това наше желание ще привлече светлината, която ще поправи всичко тук, в този свят.

Това се нарича “да поправиш света”. А ако се опитваме да поправим външното: външни действия, поведение, религиозни заповеди – там няма какво да бъде поправено. Всички те са просто отпечатък в неживия материал от това, което става горе, на върха.

Това е все едно да биеш нечие изображение, проектирано от лъч на стената или да го целуваш и да молиш за прошка. Ето по този начин изглеждат нашите действия, за които смятаме, че нещо ще променят.

Върху материалното можем да повлияем само чрез своите вътрешни поправяния. Затова ние разпространяваме Кабала, а не призоваваме да се поправи екологията, кризата и финансите.

Но човекът винаги “поправя” охотно материалното – особено ако знае, че неговите старания ще бъдат забелязани и оценени, ако може да се гордее със себе си и ще го поддържат в обществото. Тогава е готов на всичко – егото го тласка към такива действия.

А вътрешната работа е толкова тежка, защото не я оценяват нито окръжаващите, нито нашия собствен егоизъм. Но истинската работа се извършва само вътре в човека и изобщо не зависи от неговото тяло и физически действия.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм слушал курса от лекции “ Въведение в науката Кабала „. На последния урок от 21.11.08 ние се спряхме на точка 121, стр.365. Бих искал да знам, ще има ли продължение на лекциите по тази тема или не?Отговор: Обикновено изучаването на “ Въведение в науката Кабала “ завършва с това, защото след това продължава да се изучава Кабала с предпочитане вече по ТЕС. Вие и сами виждате, как материала става съкратен.Така е било прието и при моя учител.

Серия уроци по статия “ Въведение в науката Кабала “ .

Въпрос от ивритския блог: Обяснете кабалистическото значение на символите в сватбения ритуал: кипа, купата вино, пръстен, пари за пръстена и за невестата, разбиване на купата, ктуба и т. н. …

Отговор: Говори се за съединение на желанието (съсъд) с правилно намерение (екран) за получаване на светлина (единение с Твореца). Кипа – екран, вино – светлината хохма, пръстена и парите – усилия за създаване на екран, невеста – желание, ктуба -условие за сливане, разбиване на съда – изправянето и единението започват с разкритие на (егоистическите) разбити желания. Целия семеен живот – това е поправяне на съсъда.
Книга Зоар – статия “ Нощта на невестата „.

Въпрос от ивритския блог: Вие написахте в блога: всички имена, в които има духовни корени, названия на духовни сили, святи и порочни – намират се в Тората. От тези имена ние избираме „святите“ и ги даваме на нашите деца. Как да узная, кои имена са святи?

Отговор: Имена, които се дават на децата в течение на векове – тях употребявайте.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→