Книгата Зоар ни разказва за това, какво се случва в духовния свят – за действията по отдаване на творението. Затова ние не можем да го разберем, нали засега сме неспособни да извършваме такива действия.

Намираме се в своите егоистични желания и знаем само как да получаваме напълване, наслаждение и как да действаме, за да можем да достигнем до това наслаждение.

А действията за които се говори в книгата Зоар, ни се струват описани на някъкъв непонятен език, като секретен код, сякаш става дума за нещо нереално: или на езика на кабала, термини сфирот, парцуфим, светове или като някакво иносказание, където се случва като в приказка, слънце, луна, планини, хора и животни.

Всичко това не го разбираме и не го чувстваме, защото се намираме не в свойството на отдаване, а в свойството на получаване.

Получавайки вместо своите земни егоистични свойства, висши свойства, духовни, отдаване и любов, ние веднага бихме разбрали, какво ни се разказва в книгата Зоар и заедно с неговото четене бихме разкривали висшия свят. При това, не както в приключенски роман, във фантазия, а наяве.

Но тъй като в мен няма още духовни свойства, то описваното в нея е нереално. Затова нашето четене на книгата Зоар се нарича „сгула” – особен метод! В какво се състои той?

Ние четем и се стараем да извикаме върху нас сили от този свят, това ниво, за което се говори в книгата. Даже ако не разбирам текста, но желаейки да се променя, желаейки да го усетя, върху мен „свети светлината връщаща към източника” (О”М – обкръжаваща светлина).

Тази сила ми действа и разкрива в мен нови свойства – свойства на отдаване, за които се говори в книгата Зоар. Нали той целия е написан в природата на отдаване, а не на получаване и само съгласно природата на отдаване можем да разберем, какво е написано там.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Правилният поглед върху света се нарича „отразена светлина”, отдаване, светлина

В мига, в който започна да се отнасям към света с отдаване (с истинско отдаване, а не с онова, което е прието в нашия свят, където милосърдието е винаги егоистично), аз незабавно ще видя пред себе си пълното съвършенство, света на Безкрайността, хармония и вечност. Всичко е в мен и аз започвам да живея в съвършен свят!

Ние не разбираме какво е това чудо, тъй като чрез него променяме нашия свят! Променяме не само отношенията помежду си, но и себе си!

И не просто правим от себе си злия – добрия. Променяйки себе си попадаме в друг филм и започваме да живеем по напълно различен начин!

Свикнали сме да се променяме под натиска на обкръжението и да отдаваме, за да получим повече и за да не си създаваме неприятели, но това е просто егоистичен начин, който цели да се чувстваме по-добре.

Тук, ние за първи път привличаме върху себе си въздействието на висшата светлина.

Ние не знаем какво е това. Само понякога чувстваме как неочаквано ни притеглят нагоре и нещо се разкрива в нашето разбиране и усещане, в ума и в сърцето, или обратно – надвисва черен облак и ни смъква надолу.

Така в нашето състояние, още преди разкриването на духовния свят (светът на отдаването), все още отдалеко, ни се дава възможност да почувстваме случващите се в нас промени. Тъй като тази светлина ни осветява отдалеч, затова се нарича „обкръжаваща”.

Но чрез тези примери, ние трябва да започнем да си представяме истинските промени, които стават с помощта на светлината, връщаща към източника, който прави от нас нещо съвършено ново.

Това не съм просто Аз с нов поглед върху света, а напълно нов човек. Това вече не съм аз!

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Желанието завинаги ще остане желание за наслаждение, включващо в себе си различни, неприличащи си части, несвързани една с друга.

Както в човешкия организъм е невъзможно да се съпоставя работата на черния дроб, сърцето, мозъка, бъбреците – всеки орган си има свои собствени клетки, противоположни една на друга.

Ако вземем част от един орган и я присадим на друг, тя би го отровила и убила – дотолкова те са различни и чужди. Но общата работа в хармония, заедно, в името на една цел, ги обединява и прави от тях едно единно тяло.

Затова, когато четем за всички тези големи духовни системи вътре в тялото на душата: Йов, Фараон, Израел, Авраам – те ни се струват противоречащи си една на друга.

Но не трябва да се унищожава нито едно свойство! Трябва само да се поправи всяко така, че в края на краищата да се включат в едно намерение – заради Твореца.

И тогава ще се намери място и за Фараона, и за Йов, Билам, Балак и даже за Амалек. Няма такова желание, което не би се присъединило към това единствено намерение за отдаване.

Желанията ще си останат различни, но никой няма да чувства тези разлики! Защото всички части на системата ще работят в хармония и взаимовръзка, обединени, за да станат подобни на Твореца, такива като Него.

Да станат такива като Него – това означава да се повтори същата система, която Той ни показва чрез книгата “Зоар”, като пример. Ние буквално даваме пример на детето, какво поведение трябва да има в този свят и то се стреми да му подражава.

Така и на нас ни е нужно да пожелаем да узнаем, как да съединим всичките си желания, целия си устрем, мисли и намерение в такава система, за която слушаме от книгата “Зоар”.

Ние така малко от нея разбираме, както малкото дете, което с голямо усилие проумява, за какво говори майка му. То все още нищо не знае, а само се старае да узнае!

Колко е трудно за детето да разбере своята майка, какви огромни усилия полага! То не разбира нито разговорния език, нито езика на жестовете, не познава света, в който съществува – изобщо нищо!

Представете себе си на неговото място – това е същото състояние, което в момента ни рисува книгата “Зоар”.

Аз съм застанал срещу големи, възрастни хора (кабалистите), които ми разказват за един неизвестен свят, за който аз абсолютно нищо не зная и не разбирам.

Но има една разлика между детето в нашия свят и мен, младенецът в духовния свят – нали детето има естествен, природен инстинкт за познаването на света! Това е такова огромно желание, то определя целия негов живот.

А ние трябва сами да създадем в себе си същото огромно желание да познаем духовния свят, възприемайки го от обкръжението – т.е. от органите на същото това тяло, от частиците на моята собствена душа, които съединявам заедно и присъединявам към себе си, за да узная цялата тази система.

Откъс от урока по книгата Зоар, 17.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Известно е от науката Кабала, че всичките пет свята, отделящи ни от Висшата сила, се намират един под друг. И всичко, съществуващо в най-висшия свят, се спуска и напълно се отпечатва през всички светове до най-низшия, нашия свят.

Разликата между всички светове не е в детайлите, а в материала на всеки свят. Колкото по-високо е светът, толкова по-духовен (отдаващ) е неговият материал. А колкото по-ниско е светът, толкова по-материален е той (получаващ, егоистичен).

Доколкото детайлите на всички светове са идентични, ние можем, като ги съпоставяме да се опитаме да си представим промяната в материала, желанието, желаейки това изменение.

Уникалността на книгата Зоар е в това, че тя проектира духовния в нашия свят.

Тя ни разказва за нашия свят и паралелно, за неговия източник във висшия, за множеството му детайли. И ние навлизаме в картина от налагането на свят върху свят.

Ние се оказваме между два свята. Между това, което можем да разберем от разказа за нашия свят и това, което се стараем да си представим като картина от висшия.

Тези картини се отличават с това, че в нашия свят образите са визуални, ние ги виждаме, усещаме и разбираме. А в духовния свят образите са качествени, това са свойства, сили, желания и намерения.

Човек през цялото време се намира между двата свята и все още не разпознава висшия, тъй като не притежава духовни органи на възприятие. Но стараейки се всеки път, да си представи вместо нашия свят – висшия, той започва да предчувства определено разкритие. По такъв начин той се приближава към своето раждане в духовния свят.

С това книгата Зоар е особена. Всеки път тя ту привлича, ту отблъсква човек. Но с такива колебателни движения, тя го приближава към висшия свят. При това не само от нашия свят, към първия духовен над него.

Ако човек вече се намира на определена духовна степен и желае да се издигне на по-висока, тази особена книга извършва над него самото това действие. Тя действа на всички 125 степени на подема.

Затова когато четем или слушаме книгата Зоар, ние сме длъжни да се стараем зад всяка дума и действие, за което тя разказва, да си представяме колкото може по-правилно „какво би могло да бъде това в действителност”, на по-висшата степен.

Тези старания дават възможност да усетим висшия свят. Разбирането идва след усещането. А дотогава в нас започват да се зараждат висшите чувствени органи, съответстващи на всеки възприемащ орган на тялото. Така влизаме от един свят в друг.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

В книгата Зоар винаги се говори за съединение между другари. Защото тя е написана от Раби Шимон, където той самият и неговите девет ученика съставят за себе си цялостно желание за отдаване (кли, съсъд), подобно на Твореца.

А всеки от тях представлява едно характерно свойство от десетте сфирот. И всеки, изхождайки от своята природа, описва ситуация – характерна за връзката с Твореца.

Затова в книгата Зоар говори за десет другари, всеки от които разкрива духовния свят от своята гледна точка. Но всички работят заедно, защото постигането, светлината, се разкрива само в обединението.

Тора сe обръща към човека, стоящ срещу Твореца. В книгата Зоар се говори само за силите вътре в човека.

И затова когато трябва да я чета, си представям, че всичко, което е казано се отнася само за мен, става вътре в мен.

Аз съм длъжен да разбера, че съдбата ми зависи от това, как съм свързан сега с другарите. Това условие е поставено свише.

Няма изход, аз съм длъжен да се занимавам чрез книгата Зоар заедно с тях. И когато ние заедно преминаваме пътя, по който книгата Зоар ни води, започваме да усещаме същите явления, които са усещали създателите на книгата Зоар – групата на Раби Шимон.

За усещане на духовния свят не се изисква голям ум, а само преданост на душата и работа над притежавания от мен егоизъм в група, с другари, които са редом с мен и с тези, които са ни написали книгата Зоар.

И когато всеки път се задълбочаваме в тази книга и се стараем да се съединим всички заедно, тя ни се разкрива и ни озарява със светлина – Зоар (в превод сияние).

Filed under: Зоар - Няма коментари→