Баал а-Сулам, „Същност на науката кабала“: Разкриването на Твореца не се случва в даден момент, както в материалния свят, а в продължение на определено време, в  зависимост от степента на чистота на човек – докато не му се разкрият всички многочисленни стъпала, построени първоначално отгоре надолу. Те се постигат на етапи, едно след друго, едно над друго, подобно на стъпала на стълба – и затова се наричат стъпала.

Всичко е построено и подготвено предварително, във всички детайли. И затова не можем да изменим действието ни най-малко. Както са се спуснали стъпалата отгоре надолу, по законите на клоните и корените, така и ние се изкачваме по същото това „дърво“ отдолу нагоре. Няма нищо ново, дори на милиметър в това връщане към Корена. Състоянията са определени, всичко е предопределено в съответствие с желанието, екрана и светлината, на всички етапи. Нововъведения тук просто са невъзможни, доколкото между светлините и съсъдите съществува неизменен закон, „желязна формула“.

Не може да има нищо освен светлини, съсъди и екрани. И затова от съвършеното състояние в Безкрайността до най-разбитото, най-незначително състояние в този свят всичко се определя от взаимодействието на тези три фактора. Няма нищо ново нито по пътя отгоре надолу, нито при поправянето отдолу нагоре. Творецът ни обгръща отвсякъде.

Творецът е Даващ, „същността на нещата“, а творението е получаващо, „нещо от нищото“. И между тях действа формулата, определяща степента на сходство спрямо екрана. По същество, всички стъпала се различават помежду си само по екрана, който в по-голяма или по-малка степен свързва светлината със съсъда.

И така, винаги и навсякъде действа един универсален закон за подобие на свойствата. Именно той определя разликата между Твореца и творението, или светлината и съсъда.

В такъв случай, каква е ролята на нисшите? И съществуват ли те изобщо, ако всичко се решава от взаимодействието на двете сили? Ако навсякъде цари Природата, тогава за какви висши и нисши може да става дума?

Но когато двете сили се сблъскат помежду си, проникнат една в друга и си влияят взаимно, се ражда ново условие – възможност за реакция, за отклик. Съчетанието на тези желания – получаване и даване – се нарича „създание“ и същността е в това, че създанието само е поискало да се уподоби на свойството отдаване, даващо сила, за да се пробуди преди действията свише. Преди тези две сили да ме задължат към навременни стъпки по пътя на страданието, мога сам да се пробудя и да предизвикам върху себе си тяхното въздействие. И тогава изкачването по духовните стъпала ми доставя удоволствие. В това е цялата разлика.

По този начин започвам да разбирам, да признавам, да оценявам, да благодаря, да обичам тези условия. Този, който е там, на върха, ги е създал за мен и е подготвил всичко необходимо. Защо? Защото именно в такова отношение към моите състояния чувствам, че живея. Все още ни предстои да постигнем тази реалност.

И така, съществува духовна система с голям брой детайли. Кабалистите изобщо не описват голяма част от тях, за да не ни „претоварват“. Защото ние, с нашето малко съзнание, трябва да бъдем свободни за основното. И затова, без значение за какво пишат или не описват, всичко това е предназначено само за да можем да повишим своето намерение за отдаване, така че в нас да се формира стремеж към Висшата сила.

Но не трябва да мислим, че науката Кабала е просто схематично описание на висшите светове с чертежи и обяснения. Тя съдържа в себе си цялото творение, включително и нашия свят с всичко, което се случва тук. Ако разбираме, че всичко това ни води до подножието на духовната стълба, тогава всички събития се вписват в метода на подготовка за светлините и съсъдите – или двете линии, или силата на отдаване и силата на получаване – към взаимодействие чрез екрана. И трябва екранът да се установи не в своето време, а по-рано.

От урок по статията „Същност на науката кабала“, 15.11.2012

[93182]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В процеса на постепенното слизане от света на Безкрайността става получаване на светлините в съсъдите (келим). По пътя надолу лежат световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Тяхната стълба представлява постепенно съкращаващо се получаване на светлината, заради отдаване на Твореца. В света Адам Кадмон има голяма светлина ехида, в света Ацилут – светлина хая, в света Брия – светлина нешама, в света Ецира – светлина руах, а в света Асия – светлина нефеш.

В резултат свършват всички светлини във всички съсъди и ние се оказваме долу, в състоянието „този свят”. Тук няма нито светлини, нито съсъди – само проста жизнена сила, материално желание. В продължение на цялото спускане, екранът е намалял от 100% до 0%. В резултат ние нямаме сила на съпротивление, нямаме мисъл за отдаване – нищо нямаме. Намираме се в материален свят – с други думи, в желание, действащо заради себе си.

И тук трябва да се развием до такова състояние, в което да поискаме да се върнем обратно в света на Безкрайността – от нула, отдолу нагоре, да преминем през всичките пет свята, през които сме се спуснали. Всъщност, с това реализираме целта на творението.

И така, след като сме се спуснали до нашия свят, ние сме съществували в него през цялата история, докато не сме стигнали до 2011 г. – до началото на подема. От този момент, всички души започват пътя си нагоре.

Пътят отгоре надолу минава през 125 стъпала, тъй като във всеки от петте свята има по пет парцуфим с по пет сфирот.

И изобщо, в мирозданието всичко е зададено и отмерено, всичко е насочено към целта. Трябва само стъпка по стъпка да разкриваме нашето следващо състояние и внимателно да влизаме в него – всеки по своему. Всичко е вече построено, а в Безкрайността (Ейн Соф) ни очаква финалното, съвършено състояние.

Докато се спуснем оттам, ние сме се намирали в състояние 1, а после, през разбитото и объркано състояние 2, се връщаме назад в Безкрайността – в състояние 3.

Какво „печелим” от това? Печелим самостоятелност. Защото сами проправяме този път назад към Безкрайността – сами действаме, сами постигаме творението и действията на Твореца. Съзнавайки кой е Той, придобиваме подобие на Него и разбираме, как трябва да действаме без Него. Учим се така, както се учи детето, докато не стигнем до такова ниво, на което ще действаме вместо Твореца, в цялата реалност, в цялото творение.

Творецът е само сила, а ние я привеждаме в действие. И затова, в третото състояние има двама – Творец и творение, които са равни и подобни във всичко. Ето какво сме спечелили. Именно в това се заключава целта, която Творецът е поставил пред нас – да станем равни: Той и творението.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37038]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос:  Защо между духовните обекти има такава голяма разлика, че ниският винаги е много по-зле от горния?

Отговор: Ниският парцуф не е просто по-малък от горния – той е по-зле от него абсолютно във всичко, обратен е на него, защото в духовната стълба всички стъпала са противоположни едно на друго.

Висшият не е просто мъничко по-умен, повече разбиращ и чувстващ. Както в четирите стадия на пряката светлина: първият стадий (бхина алеф) е абсолютно противоположен на втория (бхине бет) – и относно желанията/ келим, и относно световете.

И точно така, третият стадий (бхина гимел) е обратен на бхина бет. Няма такива последователни стъпала, които малко да се различават едно от друго – те са винаги във всичко противоположни.

Ние не чувстваме това в нашия материален свят – нашето егоистично желание просто расте и расте, ставайки все по-умно – и за нас всичко тук е разбираемо.

Но в духовното висшият е обратен на предишното ниво до такава степен, че те не са способни да се разберат един друг. Това се отнася дори за съседни стъпала, като вече не говоря за тези, между които има междина.

Затова когато четем текст, написан от кабалист, единственото, което може да се направи – това е да молим за своето поправяне (да издигнем МА”Н). И моето обяснение също е предназначено само за да ви насочи към това.

Всички изучавани от нас премъдрости ни помагат само в това да сформират апел към Твореца, поради това, че да се издигнеш от стъпало на стъпало може само при условие, че висшата светлина ще ни преобърне ”от главата – на крака” или ”от краката – на глава” – всеки път, извършвайки пълно преобръщане.

Така става издигането по духовните стъпала, както при зародиша, който преди раждането преобръща главата надолу – и тогава той може да излезе.

А когато се ражда/ излиза, той отново преобръща главата нагоре – вече на следващата степен. Но междината между степените преодолява именно с това, че се преобръща с главата надолу.

Не трябва да получи следваща степен, ако напълно не се е освободил от предишната.

”Главата надолу” – това означава опустошаване от цялата светлина в момента на раждането.

Не е възможно да получи светлината Руах, ако не се освободил от цялата светлина Нефеш, защото те са противоположни една на друга.

От урок по ”Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[28880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.297: „А в часа, когато бил построен Храма, украсил се Творецът с този венец и се възкачил на Своя престол, Малхут.

А от момента, в който бил разрушен Храма, Творецът не се украсява със Своя венец и тази наслада, светлината на Бина е скрита.”

В духовното няма време – става въпрос само за стъпала, доколко можем да преминем от стъпало на стъпало, премествайки се между прорезите на духовното.

Затова бъдещето, настоящето или миналото, днес, утре или вчера е време на разрушаване. Храмът или другите времена – всичко това говори само за нашето положение на същата тази стълба с духовни стъпала.

Подобно на кинолента, която можем да изгледаме, пропускайки пред погледа си миналото, настоящето и бъдещето.

Разликата между всички тези състояния се определя от нашата способност да отъждествим себе си с мрежата на връзките между нас.

От силата на нашата връзка с тази мрежа зависи положението ни на стълбата, състояща се от стъпала – какъв вид на нашата връзка можем да разкрием.

Степента на връзката в общата мрежа определя степента на разкриване на висшия свят и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 01.11.2010

[25555]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Трудно е да се отделим от своето текущо състояние и да се предадем в ръцете на обкръжението, за да се повдигнем на следващата степен. Как можем да направим това?

Отговор: Но това е единствения начин да се повдигнем по духовната стълба! Струва ви се, че духовният свят е нещо противоположно на природата. Но това не е така!

Ние се намираме вътре в природата! И изпълнявайки съветите на кабалистите, ние действаме съгласно съществуващите в нея закони.

С всяка по-висока степен, излъчваща светлина и пораждаща тъмнина, се разкриват тези две противоположности: светлина и желание.

И оттам идват и се развиват, съгласно природата си: едната – отдаваща, другата – получаваща.

Така това отдаване и получаване се разпространяват отгоре надолу, преплетени помежду си – докато не достигнат до нас.

А ние изучаваме как сме устроени съгласно тази двойна природа (двойна спирала на духовната ДНК) и как може да се повдигнем по тези естествени степени.

Затова не търси някакви друг пътища. Кабалистите ни разказват за неоспорими факти, които съществуват в природата.

Дали ни харесва ли не, ние сме длъжни да ги приемем. Защото, който не спазва законите на природата ще бъде наказан със страдание.

Животното, в противоположност на човека, никога не греши, защото не може да върви срещу природата – то е нейна естествена част.

А човекът е единственото създание, в което има егоизъм, който ни повдига над природата.

Неживото, растителното и животинското ниво се сливат с природата. Те не могат да мислят, желаят или действат по друг начин.

Над тях има допълнително ниво – човешкото. Това ниво е противоположно на природата, т.е. на Твореца.

И там се коренят всички грешки и прегрешения, създадени именно за това – да ни покажат нашата противоположност на Твореца.

Целият ни проблем е какво да правим с тази степен „човек” в нас? В нея е заложен целият потенциал на нашето развитие – над естественото ниво.

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как висшият повдига нисшия по духовната стълба?

Отговор: Висшият преминава в своето малко състояние (катнут) и се спуска към нисшия, показвайки му себе си като малък.

Както когато ние играем с деца, трябва да сме равни с тях, да им дадем да спечелят, да успеят.

Ние създаваме контакт с тях като наставник, който се намира сред децата и се държи така, като че ли и той е като тях. А после започва да се променя по малко, за да видят в него пример на поправеното дете – образец на желаното поведение.

Но той трябва да им показва пример именно на дете, а не на възрастен, защото те няма да се научат от възрастния.

Те се учат само от  деца, защото, както е известно, средата въздейства само ако хората са равни.

Другарите са длъжни да са равни и тогава те могат да служат за пример един на друг. Но ако чувствам, че другарят е нещо повече от мен, той вече не ми е другар. Аз се уча именно от такива като мен.

Същото е и в духовното: висшият се спуска към нисшия и става във всичко като него. И затова се съединява с него.

Нисшият не се променя пред висшия – сякаш са равни, и ето защо се съединяваме като равни. И след това, висшият може да се повдигне сам и да повдигне нисшия заедно със себе си.

За да се повдигне с висшия, нисшият трябва да отмени своите получаващи желания (АХАП), но да остане съединен с тях наравно с отдаващите желания (Галгалта ве-ейнаим).

Когато висшият се спуска към мен, аз вече не го чувствам като висш – той става като мен.

Ако двуметров човек играе с дете и заедно с него се радва и огорчава, държейки се като дете, детето не го възприема като възрастен. То мисли, че той е такъв, каквото е и то. Иначе между тях не би възникнал контакт.

Истината е, че аз не мога да се съединя с никого, ако той не се намира на една степен с мен, на същото ниво, точно с тези свойства – не повече и не по-малко. Тогава между нас възниква връзка, а иначе – не!

Както във вълните с високи честоти, за разлика от дългите вълни, ако си излязал малко от предела на честотата, връзката изчезва.

Така, за духовната връзка ни е необходимо да достигнем абсолютно точно съответствие – не повече и не по-малко,  на едно ниво. Иначе не възниква контакт, единият няма да проникне вътре в другия.

Откъс от урока по статията „Въведение в коментарите „Сулам””,25.05.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Образование - Няма коментари→