Известно е от науката Кабала, че всичките пет свята, отделящи ни от Висшата сила, се намират един под друг. И всичко, съществуващо в най-висшия свят, се спуска и напълно се отпечатва през всички светове до най-низшия, нашия свят.

Разликата между всички светове не е в детайлите, а в материала на всеки свят. Колкото по-високо е светът, толкова по-духовен (отдаващ) е неговият материал. А колкото по-ниско е светът, толкова по-материален е той (получаващ, егоистичен).

Доколкото детайлите на всички светове са идентични, ние можем, като ги съпоставяме да се опитаме да си представим промяната в материала, желанието, желаейки това изменение.

Уникалността на книгата Зоар е в това, че тя проектира духовния в нашия свят.

Тя ни разказва за нашия свят и паралелно, за неговия източник във висшия, за множеството му детайли. И ние навлизаме в картина от налагането на свят върху свят.

Ние се оказваме между два свята. Между това, което можем да разберем от разказа за нашия свят и това, което се стараем да си представим като картина от висшия.

Тези картини се отличават с това, че в нашия свят образите са визуални, ние ги виждаме, усещаме и разбираме. А в духовния свят образите са качествени, това са свойства, сили, желания и намерения.

Човек през цялото време се намира между двата свята и все още не разпознава висшия, тъй като не притежава духовни органи на възприятие. Но стараейки се всеки път, да си представи вместо нашия свят – висшия, той започва да предчувства определено разкритие. По такъв начин той се приближава към своето раждане в духовния свят.

С това книгата Зоар е особена. Всеки път тя ту привлича, ту отблъсква човек. Но с такива колебателни движения, тя го приближава към висшия свят. При това не само от нашия свят, към първия духовен над него.

Ако човек вече се намира на определена духовна степен и желае да се издигне на по-висока, тази особена книга извършва над него самото това действие. Тя действа на всички 125 степени на подема.

Затова когато четем или слушаме книгата Зоар, ние сме длъжни да се стараем зад всяка дума и действие, за което тя разказва, да си представяме колкото може по-правилно „какво би могло да бъде това в действителност”, на по-висшата степен.

Тези старания дават възможност да усетим висшия свят. Разбирането идва след усещането. А дотогава в нас започват да се зараждат висшите чувствени органи, съответстващи на всеки възприемащ орган на тялото. Така влизаме от един свят в друг.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Развитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  „духовно“ има две основни значения. Първото – духовно, свързано с религията, второто – културно явление, не свързано с религиозните направления – също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  „духовно“ от религиозните насоки към културното творчество. (още…)

Filed under: Духовност, Образование - Няма коментари→

(Записки на некабалиста)

Когато нашият породист, но извънредно нагъл котарак Маркиз за пореден път грабна от масата една пържола, приготвена за печене от жена ми, аз сериозно се замислих над проблема с възпитанието.  Стана очевидно, че многобройните опити да възпитаме котарака по подобаващ, от наша гледна точка, начин напълно се провалиха, а не виждах изход от създалото се положение. Семейният бюджет не предвиждаше хранене на котарака с телешко, нито възможността да наемем пазач на месото.

Но все пак трябваше да се направи нещо и неочаквано си спомних съвета, който ми даде по някакъв случай един мой доста умен приятел, занимаващ се много отдавна с кабала: «Ако попаднеш в безизходна ситуация – отвори някоя книга по кабала». Не, че моята ситуация беше действително безизходна, но след като вече съм си спомнил, реших, че е дошло време да последвам този съвет. (още…)

Filed under: Духовност, Любов - Няма коментари→

Всички помним историята за стомната и маслото, което горяло в Храма осем дни подред. Горяло е, смеейки се над законите на физиката, съгласно които маслото в стомната следвало да стигне само за един ден. Човек, усещащ духовната степен, на която живее, винаги се сражава с „елините“ в себе си. Той се стреми да използва своите желания с намерение да отдава, а не да получава.

От Вавилон до Модиин

Всичко се започнало в Древен Вавилон, когато за първи път хората усетили у себе си рязък скок на егоизма. Дотогава те живеели като братя, но в един момент престанали да се разбират един друг. Разделило ги е порасналото его, и всеки един започнал да се грижи единствено за себе си, без да мисли за ближния. Тогава именно Авраам и създава първата кабалистична група, превърнала се с времето в народа на Израел. (още…)

Filed under: Духовност, Празници - Няма коментари→