Баал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п. 41: Следва да се знае, че като цяло действителността се разделя на пет свята: Адам Кадмон (А”К), Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

„Светове“ е степен на вътрешното ми сближаване с Твореца, с отдаването. Все едно гледам към Него през техните призми. При това мога да се съгласявам с отдаването в една или друга степен на авиют (дълбочина на желанието) от нула до четири. И като цяло всичко това са етапи на постижения, до пълно сливане.

Въпрос: За какво са ни тези светове – скрития?

Отговор: За да разкрием постепенно Твореца, уподобявайки Му се по свойства. Става дума за закон: всяко случайно явление в реалността можем да постигнем само съгласно подобие по свойствата. Докато аз, по своята егоистична природа, се намирам извън него, не си съвпадаме, не мога да го усетя. Когато в мен се пробужда точката в сърцето, аз започвам да усещам своята противоположност на Твореца и тогава в мен се появява възможността за израстване, за увеличаване на моята точка и сближаването ми с Него. А дотогава съм отделен от Него чрез егоизма: Той е отдаване, а аз целият съм получаване, и нямам никаква връзка с Него. Така действа законът за подобие по свойствата.

Въпрос: Може ли да се каже, че тези степени за подобие отразяват моята чувствителност към ближния?

Отговор: Да. Отношението ми към другите или към Твореца всъщност е едно и също. Основното е насоченост навън от себе си .

Трябва да разберем, че се намираме в единно състояние, което се нарича ”свят на Безкрайността” или Малхут на Безкрайността. Но от него ни отделят пет степени на помътняване на чувствата. Специални екрани ги отслабват, като филтри, насложени върху възприемането на света на Безкрайността, и като резултат, ние усещаме само ”външния свят”, макар че всичко всъщност се случва вътре.

Действителността е неизменна, но ми се представя под формата на този свят. Цялата разлика е в помътняването, в притъпяването на чувствата.

Въпрос: Как да ги подсилим?

Отговор: Това зависи от чувствителността, от усещането за ближния, от това, дали мога да му предам такова значение, като на себе си? Затова е и казано: ”Възлюби ближния като себе си”.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 14.04.2013  

[104944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да не нанесем вреда със своите действия, тъй като аз все още нямам правилно намерение за отдаване и действам с неправилно намерение?

Отговор: Основното е, че прилагаш усилие да достигнеш до правилното намерение. Да допуснем, че малкото дете е искало да почерпи майка си и хванало чинията, за да и я поднесе, а по пътя я е счупило. Но неговото намерение е било добро, правилно – това означава, че е извършило добра, правилна постъпка, независимо, че е счупило чинията. На чинията никой не и обръща внимание, всички гледат неговото намерение. От къде да знаем защо се е счупила и на какво е трябвало да се научи то?

А ние гледаме своите желания и си мислим, че Творецът ни осъжда според тях. Това съвсем не е така, Той съди по нашите намерения, тъй като предварително е известно, че ще счупиш чинията. Това не е никакъв проблем, тъй като веднага е станало ясно, че не си способен да извършиш това действие правилно. Но основното е, че си работил върху своето намерение.

През духовния филтър преминават само намеренията, а самите действия, т.е. промяната на желанията и тяхната реализация, остават от тази страна на екрана. Отчитат се само намеренията! Аз съм приложил толкова сили да извърша хиляди различни работи, но през филтриращата мрежа са преминали само моите намерения. От страната, където се намирам, мога да работя като луд – това е без значение! А на духовния екран ще са показани само моите намерения.

Затова не разбираме какво се случва. Направили сме толкова много, а къде са резултатите? Но трябва да се види дали тези действия са съпроводени от правилни намерения или не? Може би не си приложил намерение, а това означава, че нищо не си направил!

И това е, което остава на човек, когато приключи жизненият му път. Светът се населява от седем милиарда човека, но колко правилни намерения от всички тях преминават през филтъра и се включват в духовния отчет? Нула. За това е казано: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Човек се нарича намерението, а не физическите действия. Духовният филтър очиства всичко, което се случва, и остава само намерението. Получава се чиста и красива картина, сякаш нищо не се случва в този свят.

И не е страшно, че за сега не умееш да достигнеш правилното намерение. Главно е колко сили си вложил, опитвайки се да се задържиш в него при условия, които не са зависили от теб. Възможно е да е било програмирано ти да сбъркаш. Тъй като не си единствен – трябва да се включиш в общата мрежа, в която действат различни условия. Тоест резултатът не зависи от теб, а само усилията.

Затова този, който гледа нашата действителност с очите на намерението, започва да вижда съвсем друг свят. Той се доближава до картината на духовния свят – светът на намеренията. Всички молби са за намерението, по намерението се определят делата и съединението се случва в намеренията. Всичко се оценя по намеренията – доколко те са силни и чисти, и доколко са объркани с мръсотия.

Намерението е производно от действието: негова много по-вътрешна степен или негов резултат. А самото действие няма какво да се гледа.

От урок по статия от книгата „Зоар“, 12.09.2012

[88235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→