Въпрос: Отдавна не чувствам никаква радост от това, че се намирам на този път. Какво не правя както трябва?

Отговор: Твоят егоизъм трови радостта ти. Видимо е, че около теб няма силно обкръжение, което би могло да работи над теб. Нужно е правилно обкръжение, което да позволи да работиш въпреки сълзите си.

Ние постоянно ще чуваме ридания вътре в егоизма си. Там живеят нашите зли, черни сили, които постоянно се опитват да изсмучат от нас енергия в своя полза. Това е истински вътрешен ад. Трябва да му противостоим, като построим над него своя Рай – свойството съединение, отдаване, пълна и съвършена любов, усещане, че се намирам като новородено на ръцете на групата. Аз им предавам всичко, което имам, а в отговор получавам пълна поддръжка.

И тогава ми е радостно, тъй като разкривам, че всички се грижат за мен. Аз самият няма за какво да се безпокоя, тъй като се намирам в света на абсолютното добро. Всичко е прекрасно и не би могло да бъде друго при такива отношения с обкръжението ми.

Макар всичко това да е построено над силите на тъмнината, които си остават в мен и искат да ни разделят. Усещам тези зли сили направо в корема си и е ясно, че те постоянно, добросъвестно изпълняват своята работа, тъй като са посланици на Твореца. След като съм предал себе си в ръцете на цялото обкръжение се намирам в пълна увереност, че мога да се задържам над тези зли сили. Искам само да се разтворя сред другарите – само в това ми е надеждата, безопасността ми и радостта.

Нямам никаква друга възможност, друг път няма. Оставям се на тях, като в басейн, и се намирам между тях, готов да отдам всичко, само за да получа от тях светлината на увереността. И тази светлина, обезпечава истинската безопасност, защото вътре в нея се намира висшата светлина. Ето така трябва да направим!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 20.06.2013

[110670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли разлика между духовното развитие на мъжа и жената, и в какво се изразява тя?

Отговор: Ако говорим за историческия процес, ние виждаме, че започвайки да разкрива науката кабала, Авраам получил указание да се слее със своята женска част: „Слушай какво ти казва Сара”.

Женската част определя всичко. Онова, което мъжът разкрива, той разкрива в женската част – мъжката част на душата във вътрешната женска част на душата и мъжът в жената.

Рабаш нееднократно е писал и говорил за това, че в поправеното общество, в поправеното семейство, мъжът и жената се намират в процес на разкриване на Твореца между тях.

Мъжът възприема жената чрез Твореца, а жената се отнася по същия начин към мъжа и те постоянно усещат, че между тях се намира Творецът.

Въпрос: Какво означава това?

Отговор: Аз знам, че съм я получил от Твореца. И ако я възприемам като част, с помощта на която постигам Твореца, тогава действително реализирам себе си.

Въпрос: Тоест жената е мой партньор по духовния път?

Отговор: Тя не е просто партньор. Аз виждам в нея спътник, който Творецът е избрал за мен. И ако се отнасям с нея по този начин, тогава се обръщам не към нея, а към нея и Твореца едновременно и чувствам, че тя се отнася към мен по същия начин.

Това може би изглежда като неестествено раздвояване, но всъщност е естествено, защото е много целенасочено.

Излиза, че във всеки момент от своя живот, от най-интимните до най-общите ситуации в семейството и още повече в обществото и в света, ние започваме да се отнасяме един към друг така, сякаш Творецът се намира между нас.

Чувстваме, че тази сила трябва да ни свърже, да напълни пустотата между нас, да поправи отчуждението и ненавистта, която избухва помежду ни. Самият Творец идва, за да напълни това пространство и да ни съедини един с друг.

Можем да започнем да реализираме това в семейството – в най-близкото за всеки място и да продължим да го правим в целия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24132]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

По своя духовен път, всеки човек е длъжен да осъществи поправянето, наречено „брит мила”.

То се нарича „брит” (съюз), защото регламентира връзката между духовните структури (парцуфим).

Висшият парцуф може да предаде на нисшия само онова, което има от сфира кетер до сфира есод, но не и по-надолу.

По-надолу се намират желанията, които не могат да бъдат поправени. Затова, те трябва да бъдат отсечени (изрязани), а останалите желания да бъдат използвани заради отдаване.

Всеки човек, във всяко свое действие е длъжен да направи анализ и да отсече „орела” (крайната плът) – желанията, които в дадения момент не са годни за напредване в духовното.

Това поправяне става в сфира есод. А малхут, не е възможно да бъде използвана – в нея висшата светлина не може да влезе и да я поправи.

Затова, аз отсичам малхут и извършвам други поправяния, благодарение на които мога да бъда сигурен, че правилно използвам останалите желания.

Въпрос: Ако това поправяне е задължително за духовния напредък, значи жените, които се развиват духовно също извършват „брит мила”?

Отговор: Именно женското свойство извършва поправянето в човека – в Тора е казано, че Авраам е бил обрязан от своята жена – Сара, а Моисей – от неговата жена Ципора.

То изхожда от самото желание за получаване – проверявайки себе си, желанието за получаване се обръща към желанието за отдаване, включва се в него и по този начин изпълнява обрязването.

В този смисъл, няма разлика между жената, изучаваща кабала и мъжът – всяко желание подлежи на обрязване.

Разбира се, жената има същите желания като мъжа, които не трябва да използва и тя трябва да изпълни същите поправяния, по същия начин, преминавайки през същите етапи.

Затова, и тя изпълнява поправянето, наречено „брит мила”, тъй като нейната душа се състои от същите 10 сфирот.

От програмата „Недельна глава“, 15.10.2010

[23882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

На духовния път трябва да се прилагат усилия, подобно на вечно неуморното дете. То тича като лудо, прави безпорядък, чупи, разхвърля вещи.

Още не му достигат чувства, затова, счупвайки няколко пъти чашата, разбира, че тя се състои от крехки частици и се учи да я пази в ръцете си. Разглобявайки нещо на части, то се учи как да ги съчетае.

И на нас ни трябва да постигнем разбиването, което е станало преди нас, да познаем силата на разпадането. Иначе ние няма да разберем, как да съберем всички разбити души заедно.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кратко съдържание на седмичната глава „Хукат”. ч.7: …И отново народът започва да се оплаква от несгодите, от това че напразно са го извели от Египет.

Заради това Творецът им изпраща множество отровни змии; и тогава народът се разкайва за това, че е роптал, искайки Моисей да се помоли за тях, за да премахне от тях тази напаст.

Мойсей се моли за тях и получава указание от Твореца, как да излезе от създадената ситуация, чрез медната змия.

По целия духовен път в човека напират въпроси и той не знае какво да прави.

Той дотолкова се превива под товара на тежестта, че вика „отровните змии”, т.е., неговото първично, заложено в основата на творението, желание за наслаждение  започва да се пробужда .

И какво помага на човека? Помага му това, че той, като че ли, създава медна змия. Тоест, той разбира и чувства, че всичко, пред което се изправя е само скулптура, а не е живо.

Ако тези змии идват отвън, те му се струват като проява на висшата сила.

Но когато човекът изгражда същото сам, става му ясно, че това не е висша сила, а само игра на въображението и че всичко това е дошло при него като глупава пречка, възникваща в самия него.

Затова, веднага след като Мойсей изваял медната змия, проблемът се разрешил. И така народът на Израел се избавил от тази беда.

Така Тора ни показва различни начини за защита и поправяне. „Медната змия”, това е много интересен метод за овладяване на нашите „зли желания” – егоизма, когато ти изграждаш в негов противовес същото и разбираш, че това пред теб  е само въображаем образ.

Ти го виждаш защото сам изграждаш този „идол”. Това може да се нарече „трудова терапия”. Така човек се избавя от този проблем – пробуждането на „змията” в него. Разбира се, всички тези действия са вътрешни.

Въпрос: от една страна е казано: „Не си създавай кумири”. А тук именно Творецът заповядва на Моисей да създаде идол…

Отговор: Вярно. Понякога така постъпваме с децата си. Ние специално ги караме да правят нещо, за да престанат да се страхуват. „Хайде заедно да отидем при кучето и ще видиш, че няма нищо да ти направи! ”

Пред теб се появява някакъв образ и ти мислиш, че той е дошъл свише, от Твореца, че змията символизира висшата сила, която властва над теб.

Но Твореца казва „Не! Направи сам същото, и ще видиш, че си го направил ти, че всичко е в твоето въображение, че ти рисуваш  змията, която стои  пред теб.

Пред теб всъщност няма нищо, само така ти се струва. И ако ти направиш този „идол”, то ще видиш, че в него няма нищо, че във всички тези отровни змии, като че ли идват и те плашат, няма нищо, освен това, което сам си вложил в тях. Ти си ги създал, а не силата свише. Изгради го и ще видиш, че това е така.

„Медната змия” това начин за лечение, който позволява правилно да се отнасяме към егоистичното желание.

По седмичната глава от урока Зоар,14.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - 3 коментара →

Въпрос: Авторите на Зоар написали тази книга за нашето поколение. Аз се намирам в самото начало на духовния път. Защо те така скрупульозно описват толкова високи стъпала? Какъв е смисълът в тези коментари за мен?

Отговор: Стъпалата и състоянията, които ни описват авторите на Зоар – това са състояния на света Ацилут, имащ отношение към всяко стъпало, даже най-малкото на което се намира човек, просто четейки тази книга и още нищо не разбирайки от нея.

Не е важно, за какво четем в книгата Зоар. Човек, за пръв път отварящ тази книга, може да чете за най-отдалечени от него системи на висшия свят.

Но главното е, че неговото желание го свързва с неговият висш корен. Понеже му е необходимо – да притегли от там светлина към се бе си, за да може тази светлина да го издигне към своя източник.

За това Баал Сулам, не се удовлетворил с една книга по Кабала, която човек може да чете няколко пъти, да я препрочита и пак да се връща към нея, а написал 2000 страници на Талмуда за десетте сфироти, за да изрази всичко необходимо за издигането ни във висшите корени. Но това, не означава, че аз съм длъжен да прочета всичките книги!

По-нататък свързан с текста, човек с това пробужда въздействието върху себе си и своите висши корени и за това си струва да четем който и да е текст, независимо от това дали го разбираме.

И за това, приготвяйки се за издаване книгата “Зоар за народа”, ние преподнасяме на човека цялата книга Зоар, очиствайки текста от някои части, свързани с изследвания и сравнения на източниците, понеже това интересува само изследователите, а не устремените към Твореца.

Преди всичко ние се грижим за това, хората да влязат в духовното, да разкрият висшия свят и да осъществят контакт с Твореца.

За това подготвяме книга Зоар в няколко по-леки варианта, достатъчни за влизане в духовното.

От урока по книга Зоар. 21.042010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар: “Коя е тази дето се издига от пустинята, като стълбове дим?” (“Песен на песните”) В това време, когато Исраел вървяха през пустинята.

Кога човек по своя духовен път преминава състояния на мрак, на опустошение, на разни проблеми и над всичко това трябва всеки път да открива свойството отдаване.

Шхина вървеше пред тях, а те я следваха.

Ако човек моли за помощ, за да има защо да напредва и е избрал да следва не своята егоистична природа, а да върви след Твореца, тогава вижда “огнен стълб” и “облака на славата”, знаци които му помагат да се издига по духовните стъпала.

Шхина вървеше начело, т.е.тяхната единствена мисъл беше, как да се обединят в едно събрание на душите, наречено Шхина.

Шхина вървеше, а всички облаци на величие заедно с нея. И когато Шхина се възнасяше, възнасяше се и Исраел, както е казано: “И когато се издига облак над Скинией”.

И когато тя се издигаше, облакът се издигаше до висините. И всички живеещи по света виждаха, и питайки произнасяха: „Коя е тази, издигаща се от пустинята, като стълб дим?”

Желанията, способни да следват Шхина вървят след нея. А тези, които все още не са способни да я следват, се наричат “народите на света” – но и за тях има разкриване и те тези желания във всеки издигащ се, също напредват.

Така се развива човек, изяснявайки си кои негови желания се наричат “исраел” (право към Твореца), “народите на света” (сега не може да ги поправи), “клипот” (въобще непригодни за поправяне до края на цялостното поправяне) – човек всеки път сортира желанията си, прави от тях жертвоприношение, повдига жертвения дим, т.е. обръща ги от използване “заради себе си” в “заради Твореца”.

Димът (ашан – което се превежда като “свят-година-душа”), това е отразена светлина.

Ако човек така работи върху себе си – сортира желанията си и ги присъединява към Твореца, достигайки подобие с Него, то той повдига отразената светлина и така отваря пред себе си проход към следващото стъпало, т.е. всеки път разкрива за себе си нов свят, нова година, нова душа.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпроси относно духовния напредък:

Въпрос: Уча с вас от три години чрез Интернет. Посещавах една местна група и дори присъствах на един от уроците ви. Откакто започнах да уча Кабала, станах мрачен и необщителен. Стана ми много трудно да комуникирам с хората, включително и с вас. Приятелката ми ме напусна и нищо в живота не изглежда да върви в правилната посока. Вече от няколко години планирам да ви напиша писмо. От друга страна, се справям по-добре: регистрирах се във форума и ви пиша писмо. Надявам се, че ще мога да поддържам поне виртуална връзка с вас. Много пъти ми се е искало да поговорим.

Отговор: Ако се давите трябва да се спасите. А ако нямате приятели кой ще ви спаси? Следователно успехът може да дойде само чрез включването в група, дори ако трябва да се насилите, за да го направите. Тогава приятелите ще ви подкрепят и тласкат към целта.

Въпрос: В една от лекциите виe казахте, че не бива да забравяме, че има подеми спадове, които водят човека към целта, само ако те произтичат от правилния стремеж. Какъв е правилният стремеж? Как да узная дали се стремя към правилната цел? Моите желания и стремежи зависят ли от мен?

Отговор: Ако стремежът ви се появява в резултат на обединяването с групата, тогава е правилен.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от Michail: В даден момент периодът на яснота, възход, озарение по пътя завършва. Плавно преминава в период на пустота и стагнация във всичко, свързано с кабалистичната работа. Настъпва някакъв нов етап, буквално „нощ“, във всички сфери на възприятията. Ужасът е в това, че тъкмо си овладял дара на молитвите и съзерцанието, а сега, като че ли си го загубил завинаги. От вътрешната висота, чието достигане ти е коствало толкова много усилия, душата изведнъж се оказва пропаднала до самото дъно. Вкаменено сърце, безпросветна тъга, апатия, самота – буквално потапяне в някакъв огън на пречистването. Какво е това? Как преминават тези участъци от пътя ? Какво го очаква човек след тях?

Отговор: Изпитах истинско удоволствие от прочитането на въпроса! Лошото – това е твоят егоизъм, а веднага след като се издигнеш над него, ще се почувстваш добре. Разликата между твоите състояния не е в това, че около теб свети променлива светлина – външно нищо не се променя, отвън съществува постоянна, равномерна светлина, а цялото мироздание се намира вътре в теб и всичко зависи от теб. Светлина или мрак – те съществуват само по отношение на теб. А ти си длъжен да се постараеш вместо тъмнина, да усещаш светлината. Усещаш мрак, защото чувстваш своя празен егоизъм. Когато го превърнеш в обратното – той ще се изпълни със светлината на отдаването и любовта към другите – ще усетиш вместо мрак – светлина! Но после егоизмът в теб още повече нараства, разкрива се – и ти отново ще усетиш мрак и пустота в него. И отново ще го превърнеш в обратното, отдаване – въобще, издигни се над него в желанието да живееш извън себе си, в другите хора – и изведнъж ти отново усещаш светлината! Ето това е нашият път! И така по 125-те степени до пълното поправяне, сливането с Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Вие пишете: „Откъде е известно, че съществува само един истински източник на Кабала? – Не могат да бъдат няколко поради това, че Творецът е единствен.“ Аз нямам особени въпроси по отношение на Берг и неговите шамански бизнес-концепции за продаване на духовността под формата на червени конци, камеи и четене на заклинания-благословии – напълно съм съгласен с Вас. Но що се касае до един, цялостен и единствен източник на Кабала – не го разбирам! Та нали още от времената на Втория Храм е имало хиляди кабалисти и всеки по свой начин (изхождайки от свойствата на собствената си душа), е преподавал на учениците си как да достигнат до Единствения Творец. Учениците имали ли са избор? Вие не веднъж сте казвали, че до 19-ти век по-голямата част от Учителите са били баалей-асага (постигнали вече духовното), съответно човек не е ли имал един вид право на избор?

Сега се декларира: единственият, правилният е само Вашия път. Толкова ли е голяма липсата на кабалисти в света, че няма вече нито един а.) кабалист, б.) известен, на когото Вие – кабалистът да изпратите с чисто сърце някой потенциален ученик, ако той се намира на етапа на откриване на Учител? И как да се тълкува казаното: „има много пътища водещи към Твореца“?

Отговор: В процеса на изучаването на Кабала често възникват съмнения за верността на пътя, защото пътят е скрит, целта е скрита, по този път има много падения и само понякога яснота. Въпреки нарастването на егоизма, тук вие вървите срещу себе си и затова възниква въпроса: „Наистина ли колкото е по-зле, толкова по-добре? „Когато аз попитах Рабаш, как мога да бъда сигурен, че той е моят Учител, той ми отговори: „Ти сам трябва да провериш това!“. Наистина, Баал аСулам пише в „При Хахам (Плодове на Мъдростта). Писма“, че не вижда кабалисти в неговото поколение. Аз също не виждам, освен себе си и моите ученици. Човек сам намира Учителя си. Аз нямам списък с адресите на „учители-кабалисти“, но вие много лесно можете да ги намерите, използвайки интернет-търсачките и т.н.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→