Въпрос: Как избирам, в името на какво действам: заради своя егоизъм или в полза на обкръжението? Тъй като понякога егоизмът ме обърква и ми внушава, че общата полза съвсем не е в това, към което ме насочва обкръжението.

Отговор: Тук няма място за въпроси. Ако групата е решила, то така трябва и да бъде. Казано е: ”Имат очи, но няма да видят”. Как можеш да вярваш на очите си? Ако групата ми казва какво трябва да правя, то аз мога да направя семинар, но в крайна сметка трябва да се съглася с решението на групата.

Същото това правило важи и за отношението учител – ученик, както е казано: ”Възпитавай отрока според пътя му”. Ако сме приели някакво решение за нашия път, то аз се придържам към него и не мога да избързвам напред. Свише няма да ми позволят да разкрия повече от това.

Съгласно мнението на групата означава съответно с нейното желание, решение, гледна точка. Аз не мога да съдя групата и себе си. Дори в собствената си преценка ще сбъркам и през цялото време ще си правя неправилни изводи. Тук не може да има никакви съмнения.

Въпрос: Откъде човек да вземе тази сила, ако му се струва, че групата сякаш бърка.

Отговор: Разбира се, че през цялото време ми се струва, че групата не е права. Но аз не трябва да приемам такива мисли. Разбира се, че си мисля, че всички грешат, а аз съм прав. Но ако Творецът ме е довел в групата и е казал: ”Вземи я за себе си”, то аз трябва да приема тази съдба. А как да я взема, ако не съм съгласен с мнението на обкръжаващите ме? Иначе какво означава включването ми в групата, връзката ми с другарите?

Аз не мога да имам обективно мнение, защото за всичко съдя според недостатъците си, според своя егоизъм. Но другарите също си правят егоистични изводи и може да са се учили много по-малко от мен, по-малко да разбират, но ако те имат общо мнение, съм длъжен да се съглася с тях. Това е моето обкръжение, в което трябва да израстна, а не мога да порасна в самота. Трябва да приема тяхното мнение като мнение на майка, на майчино лоно, на което трябва да съответствам. А висшата сила ще завърши тази работа.

Обкръжението е същата онази форма, спрямо която трябва да работя, да разбия своя егоизъм и да го превърна в отдаване. Затова е казано: „Възпитавай отрока съгласно пътя му“, т.е. трябва да се има предвид, какъв е неговият път, какво е неговото желание, как той се движи, какво иска, и от това да се ръководим. По друг начин просто не може.

Иначе, относно какво отменям себе си? Творецът не е редом с мен. През цялото време групата ще ми служи за Творец – все повече и повече. Затова е казано, че от ”любов към творението се достига до любов към Твореца”, тъй като формирайки се относно групата, чрез нея започвам да виждам Твореца. Формата на групата съответства на формата на висшия.

Трябва да се изяснят и обсъдят всички въпроси, да се посъветвате с учителя, но след като решението е прието от групата, аз съм длъжен да се отменя пред тях. Никога не може да се случи така, че някой да се отдели с претенциите си и да спечели от това. Напротив, той си отива и изчезва. Защото цялата ми правота не струва и грош, всичките ми желания и мисли нямат никаква ценност, ако не се отменя пред групата. Само затова са ми изпратени те.

И силата за преклонение пред групата аз също получавам от групата. Чрез нея получавам светлината, възвръщаща към Източника. А вътре в мен самия естествено няма никаква сила. Но тогава вече разбирам, че моите празни моментни мисли и желания, а също и мислите и желанията на групата са ми изпратени единствено за да използвам светлината и да се прелипя още повече към нея.

Зародишът не се нуждае от самата матка на майката, а от силата, която преминава през нея и формира неговото тяло, правейки го подобен на висшия. Висшият – това не е матката. Матката е само временното средство за приближаване към висшия, да отменя себе си пред Него. Но с това аз не разкривам Неговата форма.

Вече по-късно, когато получавам светлината, възвръщаща към източника, аз изграждам себе си, раждам се и продължавам да раста. Така изграждам човешкия си образ и по своята форма разкривам кой е висшият. Сам по себе си, Творецът няма форма. Моята поправена форма ще е Неговата форма, ”И ще се нарека с името на Твореца”.

От подготовка към урока, 14.02.2014

[128083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не е възможно да се изобрети нещо, което не е съществувало досега в природата. Възможно е аналог да не съществува в този материал, от който строим, и да не е на същото ниво, но той задължително съществува. Ние вземаме всички примери, аналози от вече съществуващото в природата, тъй като не можем да изобретим нищо съвършено ново.

Това принципно е невъзможно. Има само една нова точка в цялото мироздание, „създадена от нищото”(еш ми аин). Но всичко останало, освен този „Първоначален акт на сътворението” (Маасе Берешит) e следствие от срещата на свойствата на светлината и съсъда, от разнообразните видове връзки между тях. Затова можем да взимаме примери само от тези вече съществуващи свойства и да създаваме техни аналози.

Всичко, построено от нас в нашия свят, тоест в нашите егоистични усещания, които се наричат „този свят”, има някакви аналози в природата. И ако искаме да продължим да се развиваме и да се учим от мъдростта на природата, ние сме длъжни да разкрием у себе си ново зрение, съсредоточено върху отдаването. Тогава ще можем сами да реализираме и примери за отдаване.

Ние не можем да вземем примери за висшите светове от този материален свят, затова цялото научно развитие завършва на границата между нашия свят и висшите светове. А още преди науката да се изчерпи – нашето материално желание за наслаждение зацикля. Цялото ни развитие завършва на определен етап, защото повече не намираме нови примери, които бихме могли да вземем от този свят.

Но важното е, че загубваме всякакво желание да ги търсим, за да ги използваме за нови изобретения и с тяхна помощ да напредваме в материалното си развитие. Намираме се в преход – на прага на разкриването на ново духовно желание.

Oт урока по статията „Тайната на зараждането“, 21.08.2013

[115226]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Няма по-висше състояние от това да се самоотмениш, да отмениш своето его, всичките си мисли и лични желания, цялото си предишно отношение, всичките си планове, цели и надежди. Това е пълното отменяне на своето ”Аз”, сякаш никога не съм съществувал, не съществувам и няма да съществувам.

Всичко, което остава в мен, дори онази искра или капка, от която трябва да се родя, също не ми принадлежи, а принадлежи на Висшия, тъй като е дошла от там. Аз трябва дотолкова да се отменя, че тази капка, от която сега ще започна да се развивам, да бъде капка от светлината, която не се отнася до мен.

Трудно е да си представим това, но всъщност влизането в духовния свят се осъществява чрез състояние, при което човек напълно се анулира. И единственото, което тогава преминава отдолу нагоре, е същата тази искра, която той не смята като принадлежаща на него.

Затова тук трябва да се работи по самоотмяната. А след махсом започва работата с желанието за наслаждаване, която се различава от онова, което е било до махсом, в периода на подготовката. Така човек започва да израства в духовния свят, и целият му ръст от миг на миг се състои във все по-голяма самоотмяна. А над тази самоотмяна, той работи със своето желание за благото на ближния, което е много по-високо от обикновената самоотмяна, а се изисква пълно сближаване с ближния и служене с любов, изградена над ненавистта.

Това е първото духовно състояние, в което извършваме преход от единия свят в другия – пълна самоотмяна, осъществена с помощта на светлината, връщаща към източника.

От урок по книгата Зоар, 22.03.2013

[105791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният растеж започва със съкращаване на егоистичното желание, което властва изначално над него. В момента, когато искаме да направим съкращение, навлизаме в състояние на духовен зародиш, за който е написано: ”Зародишът в майчините води вижда целия свят от край до край. Свещта гори над главата му и го обучават на цялата Тора”.

Тоест той в нищо не е ограничен, защото напълно се е отменил, отменил е същото онова малко, егоистично желание, което е имал в дадения момент и в което е усещал ”този”, бездуховен свят. Тъй като той изобщо не е усещал духовния свят, а само този свят, въображаемата реалност, като човек загубил съзнание и виждащ халюцинации.

Когато съкращава егоизма си, той става неограничен. Повече не изпитва нужда да получава, започва да му свети светлината на Безкрайността като обкръжаваща светлина, което означава да се намираш в утробата на майката. Така преминава етапите на развитие на зародиша.

А след раждането си вече започва да работи на 1-во ниво на дълбочина на желанието, вместо на нулево, и тогава става ограничен. До него вече не достига с нищо неотслабващата светлина на Безкрайността, тъй като повече не се старае да отмени напълно себе си, а само да се прилепи към висшия. Той изгражда свои екрани и отглежда желанията си, за да достигне на практика до светлината на Безкрайността, благодарение на своя труд и да я облече в своите съсъди.

Затова сега в работата му се появяват ограничения и светлината му свети дотолкова, доколкото е способен да приеме, за да отдаде за поправяне на съсъда. Затова е казано, че ”Творецът ненавижда тялото”, т.е. егоистичното желание за наслаждение. А желанието за отдаване вече не се нарича тяло, а душа – част от божественото свише.

По такъв начин, има състояния, когато човек се съкращава дотолкова, че до него без каквито и да е ограничения може да достига светлината на Безкрайността. Но съвършенството се състои в това, да позволи на светлината на Безкрайността да се проявява без каквито и да било съкращения от страна на човека. той трябва да разкрие себе си с помощта на екрана и сам да работи на нивото на Безкрайността, за да постигне пълно сливане със светлината, неограничена от никакви съкращения.

 От подготовка към урока, 12.03.2013

[102517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява самото благо, изхождащо от Твореца към творението? Как се изразява то? И какво се изисква от наша страна? Достатъчно ли е просто да отменим разума и чувствата, да се преклоним пред общата система, която за мен е  както майчиното лоно за плода?

Отговор: Отменяйки себе си, плодът става подобен на Твореца. Той живее в света Асия, получава светлините НаРаНХаЙ де-нефеш и с това придобива началото на всички стъпала. Тъй като нивото нефеш е една пета част от всяка от тях – това означава, че той вече познава една пета част на всяка от тях, чак до Безкрайността, включително и нея. И дори това запознанство още да не е пропито от дълготрайната помощ, то вече има сходство – сега вече плодът разбира самата идея, разбира принципа на възприемане.

Въпрос: Но нали и от това осъзнаване той трябва да се откаже?

Отговор: Не, то идва след самоотмяната. Аз не трябва постоянно да се въртя и оглеждам през рамо за възможно недоглеждане, подобно на куче, опитващо се да захапе опашката си. Напротив, трябва да се самонаслаждавам. Ако наистина съм се самоотменил и не нарушавам това условие на самоотричане, ако отдавам, не за да получавам, а само заради самото отдаване, ако всичко това е обърнато към Твореца и цялото ми постижение е устремено единствено заради Него, то аз се напълвам и преизпълвам с радост.

По-нататъшните действия в това направление ще последват на следващите стъпала, които се намират над зародиша.

Въпрос: Как зародишът при самоотмяна ще се уподоби на Твореца? Как ще опознае Неговите помисли?

Отговор: В нашия свят плодът също ”сканира” майчиното състояние. По-късно ще се роди с готови системи, готов за живот, имайки всичко необходимо. Но сега той усеща, че произлиза от майката – характера на нейното въздействие, акцентите, отношенията. Той научава от нея много и различни работи.

Днес учените започват да разбират това: например, известно е, че плодът възприема музиката, достигаща до него чрез майката. Но в действителност, той разбира много повече чрез нея. Някога ще се изясни и това, че в него може да бъде заложен цял университетски курс.

Въпрос: В какво се състои уникалността на всяка част от системата, ако всички отменят себе си? По какво се различаваме един от друг?

Отговор: Бих казал, по взаимното включване. Тъкмо то е уникално за всеки от нас. При разбиването, светлината нахлува в съсъдите неправилно. Заради отсъствие на екрана се разрушава обратната връзка на светлината и съсъдите, а в замяна се създава някакъв ред – независимо, че в същото време светлината излиза, прекъсва се като при късо съединение. Аналогично на явлението при разграждане на атома, при мълния. Първичното действие, първият контакт се базира на отдаването, но след това следва обратна, погрешна реакция и тези две противоположности влизат в желанието, където още се смесват помежду си.

Възниква въпросът: защо разбиването ни позволява да създадем база за дълготрайни съсъди на творението?

Работата е в това, че желанието по принцип е огромно, но разбиването поразява разнородните съсъди, преките и обратни желания, деветте сфирот на пряката светлина и деветте сфирот на отразената светлина, на прекия и обратен ред на светлините и съсъдите. Тук има всичко, което ще потрябва по-нататък за поправянето…

От урока по  „Статия по завършването на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99522]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

На практика всяко развитие се извършва за сметка на скритата светлина. Всичко се прави от светлината! Но това развитие е егоистично и затова не подозираме за тази светлина и по никакъв начин не сме свързани с нея. Когато човек се развива, той се отделя от Твореца, защото разбира, че може да мине и без Него.

Къде е Творецът в нашия свят – във всичко, което правя? Затова настъпва епохата на Просвещението и човекът изоставя религията. Но сега, в края на своето развитие ние откриваме, че сме обзети от пустота.

Изучихме и опознахме този свят, разбирайки, че той е мръсен и ужасен. И главното, което разбрахме е, че колкото повече се развиваме и колкото повече усилия полагаме, макар и да ставаме по-умни и вещи в най-различни области, те самите стават все по-зле и светът също става по-лош. Т.е. развивайки света, ние го направихме само по-лош, а не по-добър.

И поради това човек се отчайва. Но и това не е достатъчно, свише не позволяват на човечеството да затъне в наркотиците. Заедно с това, в човека се разкрива точка в сърцето и тя го принуждава да се развива по-нататък. И тук възниква проблем.

От една страна тази точка е егоистична, нали това е просто обратната страна на светостта. Тя е егоистична точка вследствие на разбиването, но е способна да се трансформира в алтруистична. Мога да я превърна в капка семе за духовен зародиш.

Целият останал мой егоизъм и този свят, аз не мога да превърна в духовен. Всичко това е неживо. И тогава отивам в група, при кабалистичните книги и като магаре тъпча на едно място, докато накрая не ми стане ясно, че ми е необходима висшата сила – светлината връщаща ме към източника. Тогава започвам да го търся, да се моля, да се разкрие и да ме поправи.

Затова нашето земно развитие приключи. Цялото развитие на науката и културата достигна своя край. Хората ще почувстват, че тук нищо ново не трябва да се прави – всичко се е изчерпало.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→