Въпрос: На какво трябва да се науча от опита на вчерашния ден?

Отговор: Аз трябва да видя, че вчера съм бил в лоши отношения с останалите и каква вреда съм си нанесъл с това. Без осъзнаване на злото не може да има добро продължение.

Аз трябва да видя, как със своя късоглед егоизъм съм си самонавредил. Защото аз съм навредил на другите без да усетя, че аз и те сме едно тяло.

От сега нататък, аз решавам, че ще правя само добро, както на себе си, така и на всички останали, както е казано: ”Възлюби ближния като самия себе си”. Аз достигам осъзнаване на злото на своята егоистична природа и решавам да се издигна над нея. Така аз се издигам над себе си и преминавам в другите, т.е. включвам в себе си желанието на ближния, който става за мен толкова важен, колкото аз самият.

Както майката, която чувства желанието на своята рожба и живее в него, до такова състояние трябва да достигнем и ние и да започнем да живеем в другите. В такава форма се доближавам до понятието вечност, издигайки се над времето.

Въпрос: Ако виждам, че вчера съм се държал егоистично по отношение към другите, то как да не се коря и самоизяждам?

Отговор: Но аз виждам, че това не зависи от мен, това не е моя вина – аз съм създаден такъв от природата, с желание да се наслаждавам.

Реплика: Но така всеки може да каже: аз не съм виновен, такава ми е природата!

Отговор: Тук въпросът е в това, съгласен ли съм с тази природа или не. Ако си изясня това, съгласно правилното образование, методиката за обединение, то разбирам, че това нарочно е направено така, за да пожелая да се променя. С помощта на различни действия аз трябва да се включа в ближния така, че моето и неговото желание да се слеят в едно желание.

Ние сякаш живеем в една чиния. Няма никаква разлика между ”добре им е на останалите” – ”добре ми е на мен”, или ”на другия му е зле” – ”на мен ми е зле”. Трябва да достигна до това усещане.

С това променям миналото, настоящото и бъдещето, тъй като включвам цялата реалност, всички хора в едно желание и то цялото става мое. В това човешко желание се включват също така неживата, растителната и животинската природа. Излиза, че цялата Вселена – това съм аз! Тогава започвам да разкривам, че животът е вечен и времето не съществува, няма минало, нито настояще, нито бъдеще. Има само едно постоянно, силно включване във всички останали. Това вече е съвсем друго време – като смяна на състоянието все по-дълбоко включване и все по-пълно усещане на живота.

Аз виждам, че мога да разкрия своето желание безкрайно за сметка на съединението ми с останалите и да се наслаждавам с всички заедно и за всички – като майка, която има милиарди деца и всичките може да ги напълни.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137089]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - Няма коментари→

От статията на Баал a-Сулам „Тайната на зародиша и раждането“: Признак за готовност за духовен живот e способността да се направи съкращаване, в резултат на което идва и се облича светлината на живота. Така се осъществява първото духовно движение, което се нарича душа – дъх на живота. Но неживото, растителното и животинското ниво не притежават сила за вътрешно съкращаване и в тях не може да се облече светлината на живота, и затова им е отсъдено завинаги да останат духовно мъртви. Човек е предназначен за живот, но се ражда мъртъв, защото се нуждае от някаква причина, подтикваща го да направи поне първото съкращаване. И причина за това е студеният въздух, идващ при него благодарение на това, че изучава Тора и прави добри дела.

Човечеството се разделя на нива: неживо, растително, животинско и човешко ниво, съгласно корена на душата в Малхут в света на Безкрайността – по четирите степени на дълбочината, на намиращото се в тях желание: от 1-во до 4-то. И само ако в човек се прояви последното 4-то ниво, това е свидетелство, че той е способен да се занимава самостоятелно, активно с духовна работа.

Останалите хора, притежаващи неживо, растително и животинско ниво на желание, не са способни на пробуждане и самостоятелна работа. Те плуват в общия поток, съгласно степента си, носени от течението.

Човешкото стъпало в човека се нарича точка в сърцето. Но дори човек да се е родил вече с точка в сърцето и благодарение на предходни превъплъщения да има предварителна готовност за духовна работа, това още не доказва, че той ще може сам да се пробуди. Нужен му е някакъв външен фактор, който да го накара да направи съкращение: напрежение, отчаяние, различни неприятни събития, поради които човек се чувства подтиснат и в опасност. Този натиск го принуждава да се замисли как да се приповдигне над своята природа.

И затова групата от кабалисти преминава през различни неприятни ситуации. Хората, които вече са се подготвили и са се включили в групата, желаещи да напредват и затова не се крият от проблемите и не стоят настрана, а активно участват в живота на групата, усещат много студен, пронизващ вятър от неприятни произшествия и страх, каращ ги да се свиват.

Вятърът – това вече не е мъртвото състояние. Той издърпва човека от неживото стъпало, на което е бил до сега, и го издига на растително ниво, където започва да се поклаща и да диша. Вятърът е средство за преминаване от неживото стъпало на растително. Самият той се състои от въздух, но идва от Бина, от душата, която е изпълвал. И така човек за първи път вкусва, разбира, какво е това въздух, стъпалото Руах.

Това неприятно събитие със сила вкарва в човек студения въздух, принуждавайки го да се свива. Но преодолявайки това свиване, той се разширява, т.е. извършва противоположно действие. Той иска да приеме този въздух, без да замръзва от страх и от това свиване, а се разширява към милосърдие и отдаване. За тази цел той трябва да се издигне над неприятните усещания, за сметка на силата за отдаване, за сливане с Твореца и тогава той за първи път ще направи своето духовно вдишване. В него със сила са вкарали въздуха, а той го вдишва и е готов за нови действия.

С няколко такива действия, които могат да се нарекат ”Египетски наказания”, човек започва самостоятелното си ”дишане”. Възможно е той самият да е готов да се свие, което се нарича ”сам да пробудиш светлината”, вместо светлината да го пробужда, т.е. не чака повод отвън, а сам започва да диша. Така той става жива душа (Нефеш хая).

От подготовката към урока, 11.04.2013

[104770]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Колкото по-далече и нашироко работя, стремейки се да събера всички части на душата в един съюз, толкова по-голяма сила получавам и тя ми позволява да постигна системата, за която се говори в книгата „Зоар”.

Нали Той говори именно за това, как да се обединим заедно, за да построим общо духовно тяло от всички души, от всички желания.

Когато всички тези частни и противоположни желания се свързват и съединяват заедно, те образуват жива система – система на живота, защото при цялата си противоположност, започват да работят в единна хармония, в името на една цел! Тогава те придобиват духовен живот.

Всяко от тях работи противоположно на останалите – едно се движи на една страна, друго на друга.

Като в симфоничен оркестър, където всеки по различен начин движи лъка от една страна на друга и някой удря палката в барабана отгоре надолу, а целият оркестър при това свири в една обща хармония.

Трябва да разберем, че само чрез такова обединение между нас, на всички чужди, различни, противоположни части, които искат да се съединят в една крайна цел, т.е. в Твореца и заради това се събират заедно – ние придобиваме духовен живот.

Излиза, че за всекиго има свое място и право на съществуване – необходимо е само да се поправим! А поправянето е само в обединение под властта на една сила.

Filed under: Зоар - Няма коментари→