Въпрос: Аз съм студентка във факултета по възпитание. Вие казвате, че само възпитанието може да помогне да се поправи сегашната ситуация. Но възпитанието е продължителен процес, който обхваща години.

Освен това, ако се опитам да направя нещо в своето най-близко обкръжение, виждам, че това не помага и ситуацията само се влошава. Какво ни съветвате да направим сега, в светлината на всичко, случващо се в последно време?

Отговор: Нашият проблем е в това, че се развиваме така, като че ли бягаме след каруцата. Напредваме, за сметка на подбудите, които предизвиква в нас природата, променяме се, а след това виждаме колко e лошo нашето ново състояние и какво можем да направим, за да стане малко по-добрo.

Така винаги се опитваме да допълним вчерашното състояние, никога днешното, а още по-малко утрешното. Затова нашето възпитание не е ефективно. Както и казвате: „Възпитанието е продължителен процес”. Ако сега неправилно възпитаваме детето, то едва след 20–30 години ще видим, че сме сгрешили. Права сте, това е проблем.

Затова, дори големите специалисти в областта на възпитанието не могат да ни дадат правилната система за възпитание, подходяща за поколението, което расте сега и след 30 години ще управлява света, за да е в негови ръце тази методика и то да може правилно да я използва.

Такава методика е невъзможно да се създаде с нашия ум! Тъй като самите ние още не сме се развили до такова състояние, в което бихме могли да разработим система за възпитание и да я дадем на всички, така че в бъдеще да сме възпитани правилно.

Не знаем до какво състояние ще ни доведе природата след 30 години. А възпитанието е необходимо още сега, за да поправи и компенсира всички различия и противоречия между нас, всички състояния, които ще се разкрият в бъдеще. На нас ни е трудно дори да си представим какъв ще бъде човекът след 30 години.

Затова разбирам много добре вашия въпрос. Вие сте права в това, че няма и не може да има успех във възпитанието.

Правилната методика на възпитание може да ни даде само човек „от бъдещето”, т.е. този, който знае към какво състояние трябва да се развиваме. Който още сега, изпреварвайки нашето време, ни дава системата за поправяне, за да бъдем готови за бъдещето. Тогава, по всяко време от днешния ден ще бъдем готови за утрешния, въпреки че не сме навлезли в него, все още не сме развити вътрешно за утре.

Затова ни е необходима науката кабала. Тя говори за нас и ни обяснява всички процеси на нашето развитие, към какво състояние навлизаме във всеки един момент от нашата история, как да ни доведе до обединение, за да бъде подходящо не само за днес и утре, но и за вдругиден и завинаги. Защото тази методика е вечна, готова и изградена по такъв начин, че е подходяща за всеки човек и за всички заедно.

Затова системата на възпитание трябва да произхожда от истинските източници на науката кабала. Това не означава, че трябва да изучаваме само тази наука. Но от нея, от разбирането на дълбочината на природата, на човека и на неговото обкръжение, идва тази методика.

От програмата на радиостанция 103FM, 02.08.2015

[164040]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Деца - Няма коментари→

Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Изследване: Когато новородено се ражда, в мозъка му се намират 100 милиарди неврони. Невроните са клетки, които отговарят за способността да се мисли, вижда, чувства, в процеса на живота броят им почти не се увеличава.

Невроните могат да образуват взаимовръзки чрез малки участъци в мозъка – синапси. Свързаните чрез синапсите неврони образуват системи, които осъществяват всички мозъчни функции. През първите осем месеца на човешкия живот невроните образуват до 1000 трилиони синапси. Но синапсите работят според принципа: „Ползвай ни или ще ни загубиш“.

За да работят дълго връзките между невроните, те трябва да бъдат укрепвани чрез ежедневни упражнения и стимулиране. Ето защо е толкова важно общуването на родителите с детето. Обикновено се запазват само половината от синапсите. Най-обикновеното общуване с детето може да се превърне в решаващо за образуване на връзките в мозъка.

Всички човешки деца се раждат недоносени в сравнение с другите бозайници – на тях им трябва приблизително една година, за да започнат да ходят, а животните вече ходят няколко часа след раждане. Ако човешките деца биха се раждали с мозък, развит по подобен начин, тогава главата им би била прекалено голяма, за да мине през родилния канал.

Това означава, че развитието на мозъка на детето пряко зависи от обкръжението, в което то се ражда, особено от неговото социално обкръжение. Човешкото дете не е окончателно формирано. То се явява на света готово към това, възрастните да го програмират. Синапсите, които се използват често, стават силни, а тези, които се използват рядко – отмират.

Ако погледът на родителите е доброжелателен, тогава мозъкът на детето асоциира добрия поглед с внимание от страната на родителите – и синапсите, които са свързани с този „урок“, стават по-силни. На тяхната основа се създава структурата на мозъка. Челната кора е една от мозъчните области, отговарящи за емоциите, тази област се развива най-бързо от раждането до три години.

По-малко развита челна кора означава, че ви е трудно да разпознавате емоциите у другите хора. Това води до недостатъчното съпреживяване, което се явява една от причините за насилието, в стресови ситуации човек се държи капризно или агресивно.

Реплика: Всичко се определя от възпитанието. Но кой се занимава с възпитанието на родителите, кой ги обучава как да създават правилни връзки помежду си, с децата…

Виж разделът „Интегрално възпитание“

[134346]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Често хората, които дълго време живеят заедно, по същество не се познават един друг. В интегралната методика има упражнение „Запознаване”, когато съпрузите започват отново да се запознават един с друг: жената казва, как тя вижда мъжа си, а той – как той вижда себе си и т.н. Сравнявайки това, те разбират, че не знаят много един за друг. Възможно ли е такова упражнение да се направи с подрастващи?

Отговор: Това упражнение е много полезно, но то трябва да се прилага бавно. Защото на човек му е много трудно да излезе от себе си и да започне да възприема света чрез друг, още повече противоположен на него. А е още по-трудно в този процес да се включи детето, тъй като то винаги вижда родителите си да общуват на чисто битово ниво. Затова за него е най-добре да се присъедини към интегралното взаимодействие, когато родителите говорят помежду си за някакви общи проблеми.

Аз знам това по себе си. Родителите ми бяха лекари, майка ми – гинеколог, баща ми – зъболекар. Те често разговаряха на професионални теми. Майка ми се занимаваше с научни изследвания в своята област и разказваше за това на баща ми, а аз подслушвах.

Като момче ми бяха интересни сексуалните проблеми и проблемите в гинекологията. След това аз задавах на майка ми въпроси относно тези теми и тя много деликатно ми обясняваше всичко. Впоследствие, това ми даде много.

По този начин детето се формира под влияние на тези разговори и дискусии, които се провеждат между родителите. Работата не е само в това, че то е включено в професията на родителите си, то се включва в технологията на връзка, на комуникация между тях.

Въпрос: Как да постъпят родителите , ако при обсъждане на семейните проблеми виждат, че детето им подслушва?

Отговор: Нека да подслушва, а после може да го повикат и да му обяснят за какво са говорили. Това ще го научи на правилно взаимодействие и впоследствие, то точно така ще построи своето семейство. Знаем по себе си доколко са ни въздействали тези стереотипи, които сме получили от родителите си, виждайки как те общуват помежду си, обсъждат различни житейски ситуации, спорят, съгласяват се един с друг. Всичко това се наслагва и влиза в нас.

Може специално да изчакате, когато детето се прибере от училище и умишлено да започнете разговор по каквато и да е тема, красиво да я обсъждате, като не се карате, опитвайки се да намерите общо решение. Да предположим, че вие говорите в кухнята, а то ходи наоколо и се вслушва в разговора ви. Можете дори да го попитате за мнението му, включвайки го съвсем неочаквано в дискусията. А след това, постепенно то само ще проявява желание да участват в семейните съвети.

От ТВ програмата „Беседи с Михаел Лайтман“, 11.12.2013

[131299]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Какво е чувството, появяващо се в двойката, когато се намира в „общото пространство“, тоест когато партньорът ти те разбира, когато те чувства?

Отговор: „Общо пространство“ означава пълно взаимно разбиране в него. Обикновено такава обща зона се образува по отношение на децата. Съпрузите обединяват общата си грижа за тях, важността, която те двамата им придават. Това е като чуждо тяло, не нашите собствени, но те ни принадлежат. Ако няма деца, то е по-трудно да се намери началната точка на контакт.

Трябва да открием в какво има съгласие между нас, нещо общо, където сме съгласни, разбираме се помежду си и се свързваме, независимо, че отначало сме имали различно мнение. Но ние вече сме свикнали на такива отстъпки до такава степен, че не можем без тях. Дори и да можехме да поправим разликата между нас, ние не искаме. Смятаме, всички тези противоречия за възможност за специална връзка. Вече разбираме, че без тях, тя е невъзможна.

Всички тези грапавини ни помагат да се свържем един с друг. Именно благодарение на това, аз отстъпвам и жена ми отстъпва, и ние чувстваме връзката между нас. Без взаимни отстъпки няма да има комуникация. Ако от самото начало бяхме съгласни във всичко един с друг, не бихме почувствали контакта, сякаш сме едно и също. А когато отстъпваме един на друг, ние не отменяме егоизма си, а над него градим връзка, както се казва „любовта ще покрие всички престъпления“. И затова тази връзка е стабилна – между нас все още остава вътрешното противоречие, но именно над него все по-високо и по-високо расте и се развива любовта.

„Общата зона“ – това е нашият общ, удвоен егоизъм, но именно благодарение на това той твърдо ни свързва и ни позволява да изпитаме нашата връзка. Трябва постоянно да се грижим за това „общо пространство“, да го пробуждаме и да се опитваме да го разширим по отношение на всички видове взаимоотношения: от най-материалните до най-духовните.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100776]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как да помогнем на детето да не попадне в безпочвена философия, а всичко да проверява и да изследва на действителната основа?

Отговор: Именно към такъв подход в живота е необходимо методично да се обучава детето, като му се показват примери. У детето има склонност да вярва в това, което говори възрастният. Но трябва да го научим всичко да проверява – това е много важно.

Трябва да му се обясни: „Ако ти казвам нещо – как можеш да бъдеш уверен, че си чул това правилно? И как можеш да бъдеш уверен, че аз самият го зная и правилно ти казвам? Тъй като възрастните също грешат, всеки може да сгреши! Ти си задължен да провериш сам и само на такава основа да вървиш.”

Вие можете да попитате как тогава ще порасне, ако не вярва на възпитателя? Но то трябва да ни вярва само дотолкова, че да приеме това упражнение, което му даваме. А само трябва да се научи на това упражнение: кое е правилно, а кое не. То трябва да вярва само на това, че си струва да направи това упражнение, а после само да прави изводи.

Тоест необходимо е да научите детето само да търси отговорите единствено на основата на своя жизнен опит. Иначе то ще се научи да приема всичко на вяра и ще мисли, че всичко, което е написано във вестника е безусловната истина.

Ние четем вестника и подсъзнателно възприемаме всичко написано за факти – така са ни обучили в детството – да считаме написаното слово по-високо от себе си. А ако се поровим по-дълбоко, то ще се изясни, че всичко е продиктувано от проста изгода и е написано по поръчка. Възприемаме всичко за истина и се храним от този източник. Нима е необходимо да учим на това детето?

Трябва да го научим на най-критичния подход към всичко, ставащо в живота, за да не вярва на думата на никого. Най-напред то трябва всичко да проверява! Трябва да приема мнението на другия, който се счита в нещо за „специалист”, но само за да направи една следваща самостоятелна стъпка напред.

А във всичко останало да се ръководи от принципа: да съди само на основата на очевидни факти – както е казано: „Няма у съдията повече, отколкото виждат неговите очи”.

На децата е свойствена тягата към фантазията – но тя цялата трябва да се провери. Всяка фантазия се нуждае от проверка. Прекрасно е това, че в детето е развита фантазията, но тя трябва да се потвърждава с реални доказателства.

Единственото изключение е това, което се отнася за музата, изкуството: за песните, за рисунката, за културата. Културата не се отнася към науката, там вече няма такива ограничения и може да се работи с едното въображение. Но това по никакъв начин не е свързано с жизнените принципи.

Културата се намира по-високо от знанието, от разума, защото изхожда от търсенето на висшето, на Твореца. А поради това изкуството трябва да е отделно от егоистичното желание.

От урок по статията „Кабала и философия”, 09.01.2011

[32320]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам, че моята духовна цел, моето „дете”, е държано в плен от другите. Как да си го върна обратно?

Отговор: Ти не трябва да си го връщаш, а трябва да бъдеш сигурен, че тези хора са лоялни с теб. Дай Бог, ако си загрижен за това, както за собствено дете. Например, ако твоят син бъде отвлечен от недоброжелатели, можеш ли да си представиш какво ще почувстваш? Сега той е сред жестоки неприятели и цялата им радост се заключва в това да му причиняват болка.

Въпрос: И те са мои приятели?

Отговор: Разбира се, че да. Затова ги наричаш приятели. Те са тези, с които трябва да се обединиш. Всъщност, ако сте обединени като едно цяло, то бихте почувствали, че сега сте в света на Безкрайността. Това са основните правила и не си струва да се опитваме да оцветим картината в розово. Нашият егоизъм крие много по ужасни стремежи.

Чувстваш ли сега, колко по-силна трябва да бъде твоята тревога? Твоето дете ще остане в плен на злосторниците и те непрекъснато ще търсят начини да му навредят, но така че то да не умре, а да страда все по-силно. Единственият ти изход е да превърнеш злото в любов. Следователно ти трябва да се тревожиш само за това как да ги направиш свои приятели и да ги накараш да те заобичат.

Помисли как да постигнеш това. В групата трябва да присъства и да се усеща тази тревога. Пробуди я в другите. Помоли за нея по време на учението, защото молитвата по време на четене на кабалистични текстове е най-ефективна.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23408] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как, работейки с децата можем да проверим, дали избрания от нас подход е правилен?

Отговор: Преди всичко, трябва да се следи дали децата от групата преминават през всички състояния заедно.

Ако през нея преминават общи вълни, които обхващат всички деца в класа, тогава е необходимо на децата да се дава нещо отпускащо, занимания със спорт. Тоест да им се помогне по-леко да преминат през трудните състояния.

Но, разбира се, на всяко стъпало са неизбежни скок на егоизма и неразбирането, а след това изясняването и постигането на още по-голямо разбиране. Трябва да научим децата как да преодоляват състоянията на неяснота в чувствата и разума.

Няма такива състояния, както във възрастния човек, така и в детето, което е също човек  (душата не старее), при които да не му е оставен „края на връвта”, хващайки се за който да може да се измъкне от всякакво объркване, падение, безсилие, мъгла.

Едновременно с привидно „обективните причини” за лошото самочувствие, ние винаги имаме възможност да се издигнем от това състояние. Необходимо е да научим децата на тази техника – по този начин ще им дадем инструменти, помагащи им да устоят на живота.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[#22543]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако възпитавам децата си според принципите на Кабала, учейки ги на любов и отдаване, как ще оцеляват те в егоистичния свят?

Отговор: Не се тревожете за това.  Дете, което расте в общество, което му дава само добри примери и подтиква към добро отношение, не става по-слабо от другите деца. Точно обратното, то открива множество добри сили, които действат и му помагат, защитавайки го от лошите сили.

Дори в ежедневния живот ние инстинктивно предпазваме децата от всичко, което смятаме за лошо и ги учим да са мили с другите, да правят компромиси и да са учтиви. Ние правим това, защото разбираме, че добрите отношения в обществото – а не да се караме с него или да постигаме нещо със сила – са предпоставка за сигурност и спокойствие.

Явно е, че насилието не решава проблемите на човек или държава. Тези, които използват сила винаги губят накрая, въпреки че, се надяват да успеят. Това е според как материалният свят е изграден, където единствената сила, която управлява е тази на Твореца. И дори, когато изглежда, че някой побеждава използвайки сила, със сигурност ще го видим да пада. Това се отнася до отделен човек, до нация и до света с еднаква сила.

Можем да успеем при едно условие: да имаме равенство на формата с Твореца. Това подобие е ключът към успеха. Затова не се страхувай, че децата ще получат „меко” възпитание. Нашата задача е да възпитаме човек, така че, той да бъде възможно най-близо до Твореца и тогава със сигурност ще успее в живота. Всеки друг модел на поведение ще му навреди.

От ежедневния Кабала урок – 01/07/2010

Filed under: Ежедневен урок, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→