Мнение: Концепцията „мъдростта на тълпата“ не винаги сработва – често груповото мислене подтиква хората към вземането на нерационални решения. Взаимодействието между хората обикновено не води до консенсус, а към вземане на най-лошото от всички възможни решние.

Ние не си обменяме информация, а обменяме собствените си предубеждения. Хората често вземат гледната точка на мнозинството, дори ако тя е невярна и дори ако това води до отричане на собствените усещания.

Ефектът „мъдростта на тълпата“ се заключава в това, че обобщеното мнение на голяма група хора позволява да се дават по-точни отговори или прогнози, от мнението на отделно взет член на групата.

Но това се случва само, ако членовете на тълпата внасят своето мнение независимо един от друг и най-голям ефект се наблюдава в групи с еднороден състав. А в сплотените групи връх взема стремежът към колективно мнение.

Получава се, че интернет е информационна магистрала, по която се движат нашите лъжливи представи. „Туитър“ и „Фейсбук“ са инструменти за обмен на информация, но нашето влечение към използването им за разпространение на предразсъдъци ни прави по-глупави.

Реплика: Обобщеното мнение ни води до „поумняване“, а не до „оглупяване” само при обобщаване по метода на кабалистичната „десятка“. В нея става не просто сумиране на мненията, а напротив, сумиране на отрицанията на собствените мнения. Членовете на групата се стремят да анулират личните си мнения и да обединят усилията за създаване на единно желание, способно да приеме мисълта от висшата степен на Природата.

Само по такъв начин ще успеем да се издигнем над себе си, да възприемем програмата на Природата, нейната цел и да я следваме, намирайки се при това в разумно и комфортно състояние.

[177979]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Често наблюдаваме как сред хората се разпространява определено състояние на духа. Стремеж за промяна, за отслабване, усещане за щастие или угнетеност – всичко това се предава като по въздушно-капков път. В такъв случай как трябва да възприемам своите усещания: като свои лични или като натрапени от обкръжението?

Отговор: Колкото повече се задълбочаваме в системата на природата, толкова по-ясно виждаме, че всичко зависи от всеки. Това е дълбока взаимна връзка, която се състои от хиляди отношения между нас. Разбира се, че това не го осъзнаваме, но връзката остава, тя е постоянна и аз не мога да я игнорирам.

Мога чувствено да се отделя от нея, да се скрия на самотен остров или в гъста гора. Но, по степента на отделеност от обществото, се обричам на ограничен, нещастен живот. Например, ако се окажа сам в космоса, много скоро ще открия, че всички мои чувства са атрофирали – като клетки или малък орган, отрязан от тялото.

Много е важно да изучаваме степента на свързаност между нас, тъй като това ни поставя в действителното ни положение спрямо обкръжението. Преди всичко, това се отнася до човешкото общество: как трябва да бъда свързан с тях?

Как да разкрием тези връзки и да се научим да ги усещаме? В каква форма да даваме и да получаваме? По принцип, такава е нашата цел, което означава, че трябва да изучим интегралната система – средството за достигане на щастлив живот.

Въпрос: Когато нещо в нас не е поправено и ние чувстваме причината, инстинктивно започваме да се грижим за себе си.

Отговор: Няма физиологични или психически болести, лични, семейни, общи или глобални проблеми. Има само неизправна система, в която се намираме всички ние. Затова виждаме, че политиката, икономиката, финансите, животът на народите и различните страни, всичко е смесено и всички зависят един от друг.

Ако се опитвам да господствам над някого, то обязателно ще получа обратна реакция. Някога Европа искаше да управлява Африка и Азия, а сега самата тя е под властта на емигрантите оттам.

Въпрос: Следователно, ако нещо в мен не е поправено, трябва да търся причината в себе си?

Отговор: В мен няма причина – ето това е интересното! Аз не съм виновен, че съм такъв, виновна е общата система  Но аз мога да направя така, че да изменя системата и тогава тя ще ми въздейства. Всъщност методиката за интегрално възпитание дава на човека знание за това как е устроен светът и как можем да го управляваме.

Въпрос: Да предположим, че съм разбрал собственото си състояние, предизвикано от системата. Какво да правя с това, което съм разбрал?

Отговор: Отиваш в група от хора, които като тебе искат да повишат качеството на живота си. Например, ние сме група от 10 човека и започваме да се свързваме един с друг чрез различни упражнения и игри.

Ако се съединим правилно,  започваме да чувстваме свързаност над егоизма си, над личните подбуди и навици. Това усещане понякога възниква в група от хора, които имат обща мисия, или в семейство, в което личните интереси отстъпват на колективните.

В момента, в който се свързваме и ставаме като един, този „един“ се превръща в интегрално чувство. Чрез него започваме да долавяме намиращата се в света интегрална сила, така както сателитната „чиния“ поглъща сигналите от космоса.

Въпрос: Как може тази информация да ми помогне в живота?

Отговор: Обществото е затворена система. Ако  бъдат уравновесени малките части – десятките, за които вече говорихме – това непременно ще заздрави цялото човешко общество. Постепенно хората ще видят, че всички човешки недостатъци могат да бъдат поправени с помощта на такъв подход.

От 250-та беседа за новия живот, 12.11.2013

[153593]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→