Човешкото тяло започва с капка семе: с една клетка, която се размножава и образува още нови клетки. Всички те реализират  програмата, която е била заложена в първата клетка, с която е започнало всичко.

В капката семе вече съществува цялата информация. Някой ден учените ще се научат да дешифрират тази информация и от една клетка ще могат да видят целия човек, който ще се развие от нея, цялата му съдба и способностите му: дали ще бъде голям учен или музикант.

Всичко това съществува в тази капка семе, но само в потенциал. Ако тези потенциални сили получат материал за работа, ще започнат да изграждат човешкото тяло съгласно програмата, заложена в първата клетка, в която е описан всеки орган и всяка клетка на големия здрав организъм. Трябва само да дадем храна, материал за изграждането му.

Същото е и с нашето желание: във всеки от нас има точка, първа капка, получена от разбиването. Нашето общо тяло се е разбило на много части и ако се обединим в десетка, ще възстановим капката семе, желанието. Освен това, ще привлечем към нас и светлината, възвръщаща към източника.

Трябват ни две неща: желание и светлина. От една страна, имаме нашите десет потенциални сили, а от друга страна идва светлината, възвръщаща към източника, която ще ги съедини отново в една капка семе. Никой от нас не може да бъде капката семе, всеки е само една десета част от това семе, от което ще се развие душата.

Ние привличаме към себе си висшата светлина, която ни съединява и започва да формира от нас все по-голяма и по-голяма духовна структура, което се нарича душа или парцуф.

Затова трябва да се стараем да се обединим и от това единство да се обърнем към Твореца да ни изпрати светлината, възвръщаща към източника, която ще ни развие. Това са двете направления в нашата работа.

Често ни се струва, че Твореца ни дава странични мисли, които ни изхвърлят навън. Но по този начин се разкриват нови нива на егоистичните желания вътре в десетката, които трябва да бъдат добавени като гориво. Благодарение на това десетката ще се укрепи, ще се напълни, ще се изгради.

И все пак, когато получаваме това допълнително гориво, то все още не е преработено правилно и затова се усеща като външни сили на разединение. Ако въпреки това се обединим, то поглъщаме тази сила вътре в нас и за сметка на нея се напълваме и растем. Така отпадъците се превръщат в храна.

От урока по статии на Рабаш, 27.04.2020

[272987]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Ние сме в интегрална система като свързани зъбни колела. Това е формата на десетката, в която всеки трябва на практика, чувствено да разкрие, че се въртим заедно като зъбни колела, зависими един от друг.

Всеки със своето завъртане определя движението на другите. Ако аз дори леко се задвижа, отговарям за това, че съм завъртял и останалите колела вътре в десетката. Всички другари се въртят заради мен и затова съм отговорен за моето завъртане дори с един оборот.

Длъжен съм да държа сметка за общото движение, което предизвиквам и да преценя, дали то ще бъде за благото на десятката и само в такъв случай да започна да се завъртам в оптимална посока и в оптимална степен. Преди това не мога да помръдна.

Представете си, че вие сте десет зъбни колела, част от един механизъм, където всеки, който се задвижва, завърта и останалите. Затова преди да се задвижа, аз трябва да преценя как това движение ще задвижи останалите, ще бъде ли от полза за всички. Забранено ми е да направя дори малко движение, ако не съм взел предвид всички останали.

Но така не е възможно да се живее! И затова ни е предоставена особена възможност, която се нарича „този свят“ – кола, която позволява на всеки да се движи така, както иска. И след това преместват лоста на скоростната кутия отгоре, прехвърляйки ни на следващата, по-висока предавка, където, всъщност, се оказваме свързани помежду си и сме принудени да вземем предвид общото движение.

Така се издигаме на първото духовно стъпало. Ако настроим нашите отношения на това стъпало и можем да се движим заедно, не оставяйки нито един свободен от сцеплението с другите, тогава можем да се усъвършенстваме и да преминем на трета предавка.

А после на четвърта, пета, и така преминаваме всичките 125 стъпала. На всяко стъпало ставаме все по-тясно свързани и всеки държи сметка за все повече зъбчати колела в системата. Той ги вижда, чувства  и може да направи равносметка за системата като цяло.

А общата равносметка за цялата система е Творецът, защото по този начин го създаваме, както е казано: „Вие Ме създадохте“.

Днес имаме проблем: сякаш се движим в колата на материална предавка, която позволява да не се вземат предвид другите, а от нас се изисква да преминем на първа духовна предавка.

И затова се появява коронавирусът, който ни носи неприятности и не ни позволява да продължим по стария начин, задължавайки ни да се издигнем. А за издигането на духовно стъпало трябва всеки да започне да чувства другия, повече да се настройваме един към друг.

И как да го направим, ако няма такова чувство? Да положим усилия, да се молим заедно и тогава ще получим свише усещане за общата сила. Творецът ще настрои нашето сцепление, ще ни съедини, ще ни позволи да почувстваме зависимостта си един от друг, ще ни даде разум, разбиране  как да създадем общата форма. И така ще напреднем.

Такъв преход трябва да направим сега. Така или иначе той ще се случи, независимо дали го искаме или не. Но това превключване може да стане само за сметка на нашите усилия, съзнателно участие, и тогава ще бъде хубаво, приятно, плавно, меко.

А иначе ще се случи по пътя на поредната световна война: трета, четвърта, пета, шеста… Кой знае колко още войни и лични беди ни предстоят, по-добре сами да превключим предавката на скоростната кутия.

От урока по статията „Обединението на света в последното поколение“, 26.04.2020

[263815]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво прави човека кабалист, ако обучението и придобиването на знания не е  достатъчно? Какво още трябва?

Отговор: Придобиването на знания не прави човека кабалист. Кабалист е този, който започва да усеща духовния свят, т.е. връзката между нас и в нея – Твореца.

С други думи, аз сам трябва да се издигна до нивото, на което започвам да чувствам, да кажем, десетката, а в десетката трябва да се издигна  до нивото, когато започвам да чувствам нейния източник – Твореца. Това е и постигането на Висшия свят: аз – десетка – Творец.

Въпрос: Например, на семинара в десетката прочитаме кратък откъс и изясняваме кабалистичните понятия или вътрешните усилия, които трябва да направим. Къде тук е елементът на напредването? В какво се изразява работата на всеки от нас, за да почувстваме максималното въздействие на висшата светлина  след прочитането на откъса?

Отговор: Аз мога да почувствам върху себе си влиянието на висшата светлина в степента, в която се устремявам към нея, т.е. към свойството на общата връзка в едно единно цяло.

Аз с другарите образуваме мрежа от връзки и в нея се опитваме да намерим съединяващото ни свойство на отдаване и любов. По такъв начин ние постепенно  подготвяме тази мрежа за състоянието, в което ще бъде способна да улови Твореца – източникът на тази връзка. Така се случват нещата.

Из урока на руски език, 01.03.2020

[262572]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Конгрес в Прага. Предварителен урок

Въпрос: Изучавайки кабала, ние преминаваме сериозен психологичен експеримент. Как ни въздейства обкръжаващата светлина и какво чувстваме при това?

Отговор: По начало човек, който изучава кабала, чувства следствие от въздействието на Висшата сила върху него, на така наречената обкръжаваща светлина.

От време на време усеща промени в себе си, които се проявяват в това, че започва по-дълбоко да чувства материала на природата, нейните вътрешни връзки: по какъв начин тя се задейства, как му влияе, как той може да ѝ влияе – намирайки се по-далеч или по-близо до другите, издигайки се и спускайки се над своя егоизъм. В съответствие с това неговите усещания се променят.

Едновременно с това започва да търси как да предизвиква върху себе си още повече въздействието на обкръжаващата светлина и тогава разбира, че до това може да го доведе само още по-голяма връзка с десетката. Работейки в нея, изучава каква трябва да бъде тази връзка: когато е по-висш от другите, когато е по-нисш, и когато е равен с другите – как трябва да пробужда желанието за връзка в приятелите и т.н. Това е практическата кабала.

Когато се свързваме един с друг и образуваме тази система, започваме да възприемаме качествата и свойствата на връзките в нея, усещайки се съществуващи в тях и разбирайки за какво пишат кабалистичните книги. И за нас това ще стане напълно нов свят. Ще бъде нашето съществуване.

Ще престанем да се усещаме един друг както сега, чрез телесните органи на осезание, а ще чувстваме само нашите връзки, които са картината на следващата степен или на Висшия свят. Пред нас стои тази задача и можем да я достигнем.

При това от нищо не се лишаваме в нашия свят, от нищо не бягаме, нищо не рискуваме и не жертваме. Напротив, получаваме допълнително по-дълбоко чувство за природата и влияние върху нея – това е важното.

Можем да се усетим едновременно в миналото, настоящето и в бъдещето. Можем да предусещаме и да планираме събитията. Както пише Баал а-Сулам в статията „Отзад и отпред ме обгръщаш“, програмираме своето съществуване предварително, постоянно разширявайки възможностите на нашите усещания. И най-голямото от тях е изходът зад пределите на всякакви ограничения.

Може би най-великото чувство е когато се усещаш не свързан с никакви рамки: няма смърт, няма начало, няма край, а общ свят. Всичко е заключено в една единна, затворена, интегрална система.

От предварителния урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[195680]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Питат ме във Фейсбук: ”Могат ли десет случайни човека, не изучаващи кабала, но обединени в душите си, да достигнат духовното?”

Цялата работа е в това, че за обединение на душите няма никаква друга методика, освен науката кабала. Всички останали методики, оставят човека на земно ниво, а единствено науката кабала позволява да разкриеш свойството отдаване в себе си, да се повдигнеш над собствената си егоистична природа и нейните ограничения.

Това свойство на отдаване, на ново възприемане на реалността, и се явява „Твореца“, абсолютно реален и постижим.

Другите пътища ни карат да вярваме в някого или нещо, с обещанието за награда в отвъдния живот.

Но няма да има нищо там, както казва науката кабала, докато не променим самите себе си. Няма никакъв друг свят, а има егоизъм и с поправянето му аз разкривам свойството на Твореца. Този подем над егоистичното възприятие ме избавя от материалните граници и ме въвежда зад пределите на пространството и времето към вечността и съвършенството.

Това не се постига чрез „случайно“ обединяване. Десетката трябва да съставлява едно единно цяло, едно единно желание, в което всеки „прекланя главата си“, за да се слее с другите. Тогава между тях възниква общо състояние, обща мрежа от връзки: всеки не за себе си, а само за останалите девет.

По този начин се създава душа, съсъд за разкриване на Твореца. В степента на егоизма, над който те са се издигнали и започнали правилно да се отнасят един към друг, на тях им се разкрива Твореца – свойството на любов и отдаване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

[223255]

Filed under: Въпрос-отговор, Десятка, Духовна работа - Няма коментари→