Въпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.65: Съществува обратен ред на светлините и съсъдите. Сред съсъдите първо израстват високите, и затова в практическите заповеди първите поколения се поправили повече от последните. А между светлините първо излизат ниските, и затова последните поколения се поправят чрез тях повече, отколкото първите.

Въпрос: Какво се подразбира под „практически заповеди“?

Отговор: Това са заповеди, които изпълняваме помежду си на физическо ниво, доколкото нашите намерения още не са изявени достатъчно. Ние нямаме достатъчна дълбочина на желанието.

Същото е характерно и за развитието на човечеството: с времето ние все повече преминаваме от физическа работа към умствена, към все по-деликатни сфери, към наномеханика, нанотехнологии, биология и т.н.

Това вече е работа на ”тежките” съсъди с голяма ”дебелина” на желанието. Когато и се съпротивляваш, на твое разположение се оказва цял един спектър от светлини, съответстващи на текущите ”дълбини” на егоизма. И ти започваш да работиш със светлините, с намеренията, с тънки и мощни инструменти, с една дума, като с лазерни лъчи вместо с подръчни материали. Дори самата мисъл става средство, позволяващо промяната на света – ние вече сме близко до това.

А по-рано, при малка дълбочина на желанието, ние нямахме възможност да проникнем във вътрешната част на света и да проявим неговите съставни. Без голямото зло начало, ние не можехме да подразделяме, сортираме и да управляваме.

По такъв начин, има работа в действието, и има работа в намерението. Първата се провежда в Галгалта ве–Ейнаим, а втората – в АХАП. Докато съсъдите са ”прозрачни” в нулевата, първата и втората степен на авиют, преобладава практиката – с други думи, намерението в такива условия се наричат ”действие“, и за това е казано: ”Всичко, което е по силите ти –  направи го”. Тази работа също не е за ръцете, но намерението засега е малко и не е подкрепено с голяма дълбочина на желанието и не е изложено на съпротивление. Аз още не изграждам намерения, противоположни на онова, което се разкрива в мен.

От друга страна, постоянното намерение ”оседлава” мощното получаващо желание на третата и четвъртата степен на авиют. Там се крие истинският егоизъм, срещу когото трябва да работя – вече не ”на дребно”, както по-рано.

Едно е когато малкото дете, макар и да не иска, се извинява на майка си, и друго, ако предложите това на петнадесет годишен тийнейджър, който вече се чувства голям и се сблъсква със силно вътрешно съпротивление. Такава е разликата между действието и намерението, а също така и между забраняващите повелителните заповеди.

Въпрос: В този смисъл, какво представляват самите ни физически действия в групата: дежурствата и т.н.

Отговор: Тези действия въпреки всичко се оценят в зависимост от намерението. Казано е, че заповедите не се нуждаят от намерение, т.е. от правилно намерение за отдаване. И въпреки това, всичко се оценя съгласно намерението, още егоистично, но целенасочено.

”Искам да достигна Твореца.”
”Какво означава това?”
”Не знам. Да стана добър.”
”Но да бъдеш добър означава да действаш за отдаване.”
”Искам да действам за отдаване!”

Изобщо, понятие си нямам, какво е това отдаване и го искам само на думи – но това вече е достатъчно, за да бъда включен в поправянето.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.02.2014

[128528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Желанието за наслаждаване може да се промени по своята величина (авиют): от нулево ниво до четвърто. А всяко от тях се подразделя на поднива и така в крайна сметка се получават 125-те стъпала. В нашия свят всичко се измерва със съответната величина, по количество, а количеството влияе на качеството.

Ако вземем някакъв материал, то всъщност, неговите свойства, се определят от броя на електроните, протоните, неутроните в атома. От тяхното количество зависи качеството на материала. Ако добавяме електрони, то ще се получи нов материал.

Това се случва в неживата материя, но същото се отнася и за растенията, животните и човека. Трудно ни е да забележим това относно нашите усещания, но това е така. Всичко зависи от количеството приложени усилия, от количеството детайли, които имаме. За това е казано: ”няма по-умен от опитния”, защото той постоянно добавя тези детайли, докато не достигне до ново качество на възприемане, на усещания.

Всичко зависи от най-простите действия. В цялата реалност няма нищо, освен получаване и отдаване. И дори отдаването не съществува като такова, а има само получаване в такава форма, която се превръща в отдаване, благодарение на намерението. Всичко е изградено от ”плюс” и ”минус”.

Затова, работата се състои в това, през цялото време да прибавяме количество. А образувалото се количество започва да изисква ново качество, разбиране, защо и за какво правя всичко това. Започват да се обособяват въпроси, които ни довеждат до по- качествени действия, на ново ниво. Но и тогава ще трябва да добавяме количество, докато не постигнем нови качества.

Със своите действия ние привличаме светлината, възвръщаща към Източника, която постоянно действа и всеки път добавя още една капка промяна. В крайна сметка ”грош по грош се събират и стават капитал”, и ние постигаме способността да извършваме осъзнати действия с намерение, които се измерват не по самото действие, а по намерението.

От подготовка към урока, 13.08.2013

[114873]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Маями. Урок№1

Въпрос: Вярно ли е, че от нас се иска само вътрешна работа – вътрешно намерение да изпълним желанието на другарите, а не физическите?

Отговор: Да, но как мога да бъда уверен, че съм направил всичко правилно и че не залъгвам сам себе си? Ако потвърждавам това с физически действия в този свят, мога да бъда уверен, че моите намерения са правилни.

А иначе мога да ти разправям колко те обичам, обаче как да проверя дали това е вярно? И дори не за това, че те лъжа – а че не съм уверен дали не лъжа сам себе си. Какво да направя, за да бъде това истина?

Затова се намираме в общество, във физическия свят. И ако действието и намерението вървят заедно, ръка за ръка – това доказва, че действаме правилно, искрено, без да лъжем.

Ако не съм готов за действия, а само възнамерявам да отдавам на другарите си, това означава, че моето намерение е лъжливо. И ако само действам, без правилно намерение, и не възнамерявам да достигна до Твореца чрез другарите, тогава това действие е лъжливо и в крайна сметка го правя заради себе си.

Затова е необходимо такова състояние, което съществува в нашия свят, където трябва да изпълняваме физически действия и към тях можем да добавим духовно намерение за отдаване.

Намирайки се в групата, имаме възможност да се самопроверим. И затова е бил създаден този свят – най-ниското стъпало, на което можем да изпълним действието фалшиво: да се усмихваме един на друг, да помагаме, сякаш извършваме отдаване, но всичко това само за собствени нужди, за лична полза. Ако започнем да работим в групата над своите намерения и да притегляме светлината, желаейки да достигнем до отдаване на Твореца чрез групата, то започваме да виждаме своите истински намерения. Тук е необходимо съчетаването на двата свята: на този и духовния свят заедно.

Затова достигаме света на Безкрайността, издигайки се по всичките 125 стъпала, само при условие, че съществуваме в този свят, във физическо тяло. А ако за своя живот не сме успели да се издигнем, то се връщаме обратно в този свят. Тъй като сме задължени да съществуваме едновременно в двата свята: с намерението в духовния свят, а с физическите действия – в материалния.

Затова днешното състояние е уникално: в материалния свят сме достигнали такова състояние, че той ни подтиква да развиваме намерението за отдаване. Иначе няма да можем да оцелеем. Хората наричат това криза, а ние го наричаме нов път, нов етап в развитието на човечеството, с помощта на който трябва да разкрием духовния свят и да го присъединим към материалния.

Само човек, занимаващ се с кабала, е способен на това. Затова трябва по-бързо да се развием, за да обучаваме света. Светът не може да направи това самостоятелно, защото контактът с висшите светове може да се установи само от тези, които имат точка в сърцето, стремеж към духовното извисяване. И затова трябва да мислим за целия свят и да ускоряваме своето развитие.

От 3–я урок от конгреса в Маями, 23.06.2012

[81350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всеки процес осъществяващ ръст и развитие в растителното и животинско нива, всяко изменение се състои от две степени: самото действие и резултатът, който вече е подготвен предварително и само се проявява.Куршумът попада в стъклото и то се разбива на парчета. Струва ни се, че причината за случилото се е в изстрела, а резултата – счупеното стъкло. Но не е така. Всичко е планирано предварително, резултатите от нашите действия вече съществуват и именно те предизвикват към действие причините, които виждаме.

Когато политиците по цял свят викат, махат с ръце и се опитват да направят нещо – това означава, че събития отдавна съществуващи в духовното, трябва да се осъществят в материалния свят и затова се задействат определени материални обекти. А на нас ни струва, че именно политиците определят тези събития. Но това е само илюзия – своеобразен театър на кукли. И така продължава по време на цялата човешка история, а целта на играта е да се подтикне човекът в антракта, по време на смяната на декорите, да се издигне над това, осъзнавайки Висшето управление.

Ние сме задължени да се издигаме от една степен към следващата, до окончателното ни поправяне и всички тези степени отдавна са подготвени за нас, всичко е решено още от момента на сътворението на света. На нас ни остава само да положим усилия. Всичко, което се изисква от нас е всеки път да се постараем да разкрием, да почувстваме, да си представим своето бъдещо състояние. Доколкото самите ние желаем да си представим своето бъдещо състояние, в същата степен ние израстваме и се придвижване към него, като дете, което иска да стане голямо. В това се състои разликата между животинското и човешкото ниво. Човекът чрез своите желания и усилия, приближава своето следващо състояние.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По думите на Рабаш чрез външното можем да преминем към вътрешното като посредством действия сърцето се променя. Едновременно с това, Вие през цялото време напомняте, че външните заповеди са само външни признаци, и няма никаква връзка между тях и поправянето на душата.

Отговор: Под външно се подразбира не физическото изпълнение, а намерението „заради себе си“, а под вътрешно изпълнение се има предвид намерението „заради Твореца“. За самите физически действия е казано, че: „За мен не е важно как ще убивате добитъка, а заповедите дадени за поправянето на човека.“ Тоест връзката между действията и заповедите е в намеренията, а не в самите действия. Ако човекът знаеше, че действията му няма да дадат никакъв резултат, как щеше да бъде благодарен на Кабала за правилната посока в живота!
Цялото противопоставяне между религиите и Кабала е в оценяването на важността на действията и намеренията: кое е по-важно – действията или намеренията?
Кабала също не отрича важността на действията (традициите), като формиращи и организиращи рамките на обществото. Но и религията е длъжна да признае казаното, че всички действия без намерение са мъртви, не поправят човека. А намеренията могат да бъдат променени само при правилното изучаване на Кабала. Трябва да започнем с признанието, че не сме съвършени – това е препъни камъкът. Тъй като основна цел на религиите е да дадат на човека усещането за гордост и съвършенство от това, че е изпълнил предписанията. По този начин той смята, че служи на Твореца и света, и всички са му задължени. А Кабала напротив – показва на човека колко е лъжлив и несъвършен (в светлината на Твореца, която се спуска върху него по време на обучението). Човекът е недоволен от резултатите от заниманията и ако може да се приповдигне над своите усещания, да извиси истината над страданията, тогава той върви напред. Но ако не е в състояние да направи това – отклонява се от пътя.
За необходимостта от това, важността на намеренията да бъде поставена по-високо в сравнение с физическото изпълняване се говори в „Предисловие към книгата Зоар“ п. 66. Цялото противоречие между религиите и Кабала се заключава в това, кое е по-важно.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→