Въпрос: Неотдавна разбрах за науката кабала и ми се стори, че тя не отговаря на въпроса за началото на зараждането на  цялото мироздание. Вие често споменавате теорията за Големия взрив, поддържайки по такъв начин учението на безбожните учени–материалисти.

А кабала казва, че Бог съществува. Въз основа на тази логика се оказва, че самолетът може да бъде произведен от експлозия на завод за самолети?

Отговор: Вие сте малко объркан.

Първо, описаният в кабала Голям взрив, който се е появил в началото на творението, не е нещо, което е съществувало, след това е избухнало и е престанало да съществува, а e проникване на най-висшата енергия на най-ниското ниво – нивото на нашия свят и началото на нейното разпространение.

Преди това не е имало нито пространство, нито място, нито движение. Една микроскопична искра от висшата светлина, материализираща се  в нашия свят, е породила мястото, в което съществува нашата Вселена и всичко в нея, като се започне от водорода, хелия и другите елементи.

Второ, кабала обяснява как тази енергия се е спуснала през петте висши светове, от света на Безкрайността до последния духовен свят  Асия и след това е преминала бариерата между духовния и нашия свят, пораждайки нашия свят и това, което е в него. Всичко това се изучава в науката кабала.

От урока на руски  език, 11.11.2018

[241011]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Строеж на мирозданието - Няма коментари→

Мнение: Самата наука е предоставила прогресивни доводи в полза на съществуването на Бог (на висша управляваща сила). Значението на четирите фундаментални взаимодействия на природата: гравитационно, електромагнитно, силно и слабо ядрено взаимодействие – са били установени във време по-малко от милионна част от секундата след „големия взрив“.

Ако се измени даже едно единствено значение в тези явления – и вселената няма да може да съществува. Вселената е велико чудо. Това чудо насочва към съществуването на Висш Разум – някой друг, освен самата вселена.

Реплика: Има много статии на тази тема. Достигнахме до логичния извод за необходимостта да се обоснове съществуването на извън природен разум (замисъл). Но науката спира до тук – опира се в невидима стена. Тъй като да проникнем зад нея с нашите данни – е невъзможно, а да изменим собствената си природа – ние не сме в състояние.

Науката кабала ни обяснява как можем да направим това – да придобием свойствата на света „от другата страна“, и благодарение на тези нови свойства да проникнем „там“.

[152771]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Съобщение: За първи път шведската кралска академия на науките награди учени за откритието на неизвестна субстанция. Нобелевият комитет присъдил премия за изследователите на Вселената, американските учени Сол Перлмуттер, Адам Райсс и австралиеца Брайан Шмидт.

Тяхното откритие ( 1990 година): Вселената се разширява с ускорение, избутвана от неизвестна сила – това е тъмната енергия и тъмната материя, от които на 96% се състои Вселената. Какво представляват тези субстанции – не е ясно. Колко дълго ще тласкат Вселената – не се знае.

Мирозданието може да се ускорява безкрайно, а може и изведнъж да се затвори. Тъмната материя и енергия – са две различни субстанции. Тъмната енергия е равномерно разсеяна по Вселената и отговаря за нейното разширение. Тъмната материя след Големия взрив е започнала да се събира на снопчета, от които са се образували звездите и веществото на планетите – човечеството. Но Вселената се състои само от 4% от тази материя.

Последните 5 млрд. години  Вселената се разширява с ускорение, – и ние не разбираме, с какво е запълнено мирозданието на 70% – субстанция с непонятни свойства, „тъмна енергия“, антигравитация в мащаби на струпване на галактики. Тъй като ние  виждаме силата на отблъскване между всички тела, което не трябва да съществува за обичайното вещество. Обичайното вещество винаги привлича. Получава се, че ние – сме малка част от съществуващото, обкръжена от неведомото.

[57353]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Неясно е за какво е трябвало да се губят милиарди години за развитие на неживата природа, ако тя съвсем не е свързана с човека? Какво можем да научим от нея?

Отговор: Науката казва, че Вселената е произлязла в резултат на Големия взрив. Искра от енергия е пробила в празното пространство и започнала да строи в този вакуум всякакви видове материя. Така са се появили всички галактики, звезди, различни форми материал.

И затова частиците на материята започват да се приближават една към друга и да се свързват образувайки всевъзможни форми и така са се появили електроните, неутроните и протоните. Целият процес на развитието е процес на съединяване на частиците на материала. Съединяването произтича неосъзнато, под въздействието на силите на природата, които се наричат неживи и затова заемат толкова дълго време.

В резултат, материята се свързва съгласно определени закони – по формулата за съединяване между плюс и минус. А после тя се съединява дотолкова, че от неживите частици се получава растение, материалът получава способността да се разшири, да расте, сам да създава някакви нови свойства, нови форми на живот.

Всичко това са получили от първоначалната искра. Но разликата между неживите, растителните, животинските и човешки нива е в това, че всеки път произтича пробив на същата тази искра. Разликата, делтата между двете нива е светлината. В нея е заключен целият живот, който растението притежава. Защото растителното ниво се отличава от неживото именно по това, че в него се е появил животът. В неживата материя няма живот, тя просто съществува и толкова.

През цялото време става пробив от степен на степен, след което материята изцяло се съединява на предходната степен и завършва развитието си, достигайки всички видове съединения. До такава степен, че в края на развитието на неживото ниво възникват радиоактивни материали, които могат сами да излъчват енергия. Тоест те плътно се приближават към растителното ниво, сякаш извършват отдаване и затова са толкова опасни.

Радиоактивният материал е вече неустойчив, защото притежава особени свойства, особено вътрешно движение, изхвърляйки от себе си частици или излъчвайки светлина и разни вълни. Затова е близък до растителната степен.

А на растителната степен произтича вече не просто поглъщане и излъчване на енергия и нейното предаване от частица на частица, а раждане! Растителният материал се намира в такава връзка, съединяване, което предполага взаимност, поръчителство. Иначе не може да съществува. Аз давам на тебе, ти на мене, съгласно особени свойства, особена програма.

Това вече е условие за съществуване на вяра между нас. Защото давам на теб, ти на мен, затова трябва да си вярваме един на друг! Трябва някак си да усещам теб, ти мен. Иначе не можем да се свържем един с друг, за да живеем.

Животът означава, че завися от теб, а ти от мен, с частиците на материала, които си предаваме един на друг при съединяването ни. Тук възниква някаква нова същност.

И това същото се случва с цялото човечество, сега, когато се издигаме от неживото ниво на развитието си, до растителното. Изведнъж забелязвам, че завися от теб, ти от мен и още как! Длъжен съм да ти давам, и ти на мен, иначе няма да можем да съществуваме. Ужасно е да се усеща такава взаимна зависимост, докато не се съгласим с това и не успеем да постигнем поръчителство.

И трябва да пристъпя към него, не защото нямам друг изход, а защото разбирам, че печеля много от това – такъв прекрасен добър свят и такъв живот, че аз сам ще пожелая това поръчителство. Тук има различни степени на развитие. Но времето се съкращава, ако по-рано развитието е протичало за милиарди години, то днес е много по-бързо.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 26.08.2011

[52812]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

„Каква е целта на творението? За какво живеем? Защо е необходим животът на Земята?” – Тези въпроси са интересували човечеството във всички времена, но от тях особено се интересува нашето поколение.

И въпреки че често слушаме за различни форми на съществуване на живот във Вселената, на практика виждаме, че сме сами.

Ние наистина сме сами в цялата тази огромна система на мирозданието и съвършено не разбираме, че пребиваваме на планетата Земя в особени условия, които са способствали за възникването на живота тук, а това е много сложно нещо.

Даже за зараждането на материалната форма на живот се изисква натрупване на сили и формиране на условия, позволяващи нейното създаване, да не говорим за състоянието, от което трябва да се развива животът в духовния свят.

Всички тези неща винаги са будели изумление у великите умове на човечеството във всички поколения: как се е случило това и защо? Каква необходимост има в природата или висшата сила, създала всичко именно в такава форма?

И ако не съществуваха кабалистите, реално разкрили духовния свят и достигнали до същата тази точка, в която се е зародил животът, то така и нищо не бихме узнали.

Известно ни е, че физиците, изпитващи колайдера в Швейцария, искат да достигнат тази точка, в която е започнал така нареченият Голям взрив. Тоест опитват се да възпроизведат искрата светлина, промъкнала се в този свят и донесла със себе си цялата материя, която след това се е образувала в него.

Но кабалистите вече са излезли със своите постижения извън пределите на нашия свят и са преминали целия път от началото на творението в духовния свят до окончателното поправяне и са ни разказали за всичко, което се е случвало там. За това можем да разберем от книгата „Дървото на живота” на Ари.

Кабалистите, постигнали духовния свят, ни разказват, че висшата сила, създала и сътворила цялата реалност, е действала на основата на програма и решения и че всичко това се нарича Замисъл на творението.

Те ни обясняват, че съществува Ацмуто (Същност на Твореца), за която не говорим, тъй като не можем да Го постигнем.

Единствено постигаме действията, изхождащи от Него – именно те се наричат Замисъл на творението, мисъл или програма. Тази програма преминава през нас и постоянно се проявява в нас, доколкото ние се явяваме нейно производно действие.

От една страна, казват кабалистите, тази програма се изпълнява непосредствено от нас, но от друга – ние се явяваме не просто управлявани от нея части, а можем да я разберем, усетим, присъединим и даже да участваме в нея, доколкото тази непостижима за нас сила иска ние да станем Нейни партньори.

Затова именно ти стартираш своя вътрешен колайдер, който те води право към началото на вселената. А през началото на вселената ти се връщаш в духовния свят.

И вече от низшия духовен свят Асия се издигаш нагоре към световете Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. И когато се включваш в света на Безкрайността, придобиваш безкрайно постижение, усещане и разбиране извън времето и пространството.

И чак след като се обединим заедно, като един човек с едно желание, ще можем да достигнем това.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 16.11.2010

[29118]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→