Науката кабала ни дава възможност да разкрием и разберем какви светове са били създадени до появата на нашия свят, до момента на Големия взрив. Тя ни позволява, от мястото, от което се намираме сега по пътя на еволюцията, от 21-и век, да видим всички бъдещи етапи на развитие „до края на всички поколения“.

Кабала обяснява това, което не е способна да обясни съвременната физика. Палеонтологическите разкопки ни дават някаква информация за изминалите поколения и етапи на развитие, но обикновената наука не може да каже нищо за това, което е било до създаването на нашия свят и за намиращото се зад неговите предели, т.е. за това, което е недостъпно от нашите материални сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание.

Астрофизиката изследва развитието на вселената, започвайки от Големия взрив, от образуването на мястото, в което са възникнали галактиките, Слънчевата система и планетата Земя. За тях имаме някакви информация.

Но до Големия взрив не са съществували такива понятия като „място“ и „време“ – затова не е било възможно да направим някакви изследвания. Ние не можем да изследваме с обикновените методи, случилото се до преди създаването на мястото и времето.

Тук науката кабала може да ни помогне, тъй като ни дава нов инструмент, сетивен орган за възприятие, разширяващ нашите усещания и разум. По такъв начин можем да изследваме реалността, която е неуловима за обичайните ни сетива.

Въпрос: Как можем да изследваме това, което е било до Големият взрив, до създаването на нашата Вселена, ако до тогава е нямало нищо? Големият взрив не се ли явява началната точка?

Отговор: Големият взрив е началната точка на материалния свят, който е възникнал от взривът на искрите на висшата енергия. Астрофизиката не може да обясни как се е случило това. Всъщност как е възможно да се концентрира такава голяма енергия в една мъничка точица, в която е възникнал взрив?

Физиката достига до точката, в която духовната енергия се е преобразувала в материална. От страна на духовния свят, това е било микроскопична енергия. Тази духовна енергия е дошла от света на Безкрайността, преминавайки през пет духовни свята: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

На границата на света Асия тя отслабнала до минимум, подобна на мъничка капчица в морето, взривила се и се превърнала в материална енергия, от която се родила Вселената.

Тя се явява и точката на Големия взрив, явяващ се начало на нашия свят. Всичко, което се е случило до тогава, се отнася само до духовния свят, т.е. до науката кабала.

От програмата по радио 103FM, 07.06.2015

[161661]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

[154827]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Звезди, късмет, съдба, астрология, карта на нашия живот – всичко това предизвиква в хората горещо любопитство, но остава скрито в мрака на неизвестността. Затова всеки е свободен да фантазира всичко, както поиска в тази област, и съществуват многобройни астрологични течения.

Но преди всичко ни се иска да узнаем: наистина ли има връзка между разположението на звездите и съдбата на човек?

Отговор: Това е абсолютно очевидно, щом живеем в интегрален свят, произлязъл от една точка на Големия взрив преди четиринадесет милиарда години. От тогава и до този момент той се развива по определени закони, от които и до днес сме разкрили само една дребна част. Но в това, което успяваме да разкрием, ние осъзнаваме железните закономерности и неразделната връзка между всички части на природата.

Нашата Слънчева система е създадена при изключително благоприятни условия, позволяващи възникването на живот. Земята не случайно се е оказала третата планета след Слънцето, намираща се в особени условия, обезпечавани и от двете предходни планети: Меркурий и Венера, и всички след нея – започвайки от Марс и нататък.

Интересното е, че всички планети, въртящи се около Слънцето заедно със Земята, имат собствена функция и спрямо нея. Едни ловят и поглъщат изхвърляните радиоактивни вълни на Слънцето, като не им дават да достигнат до Земята.

Чрез своето преместване планетите уравновесяват цялата тази голяма система. На нас ни се струва, че Земята се върти в пуст космос, но всъщност всички планети са сковани от строги връзки.

Например не много отдавна бе открито, че Юпитер – най-голямата планета от Слънчевата система, играе огромна роля в нашия живот. Ако не съществуваше неговата огромна маса, привличаща към себе си като магнит всички прелитащи наоколо отломки, то на Земята биха падали милион пъти повече метеорити, отколкото днес. По такъв начин тя се явява наш предпазен щит.

Едни планети ни защитават от вредно излъчване, втори работят като клапа заглушаваща резките колебания и обезпечаваща на Земята стабилни условия, в които може да съществува живота, трети привличат към себе си космическите обекти, заплашващи да се стоварят върху повърхността на Земята.

Всичко това работи като една система, която ние все още не разбираме до край. Кабала ни показва доколко всичко е свързано помежду си и как всеки елемент зависи един от друг. От мига, в който вселената е излязла от една точка, и до ден днешен, всичко в нея се управлява за сметка на една обща сила, удържаща цялата нежива, растителна, животинска природа и човечеството.

Затова, безусловно съществува връзка между нашата съдба и това, което се случва в небето, щом ние се намираме в една и съща система. Въпросът е само в това, можем ли да я разкрием и разберем?

Способни ли сме да достигнем до правилните изводи въз основа на хилядолетни наблюдения, записи, предавани от поколение на поколение? В такъв случай ние изучаваме на практика тази връзка. Или пък се основаваме не на опитните данни, а изучаваме основните закони и вече на тяхна основа разбираме какво ще се случи.

Има два пътя за изследване на природата: или по пътя на опита, или по пътя на постигането на нейните закони. Знаейки законите, ние вече без всякакви опитни данни можем да разчитаме бъдещето и да предсказваме какво ще се случи.

Из 489-та беседа за новия живот, 01. 01. 2015

[151737]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

В духовния свят няма линии, няма форми, няма тела, няма нищо. Духовния свят е свят на две сили: сила на получаване и сила на отдаване и освен тях, няма нищо. В духовния свят няма разстояния, той не изисква обем, за разлика от нашия свят, нашата Вселена.

Тъй като преди това, в резултат на Големия взрив да се е образувала нашата Вселена, тези две сили е трябвало да създадат пространство, в което след това е пробила искра от висшата енергия и е започнало да се заражда творението – силите, планетите, галактиките.

Затова на материалния свят му е необходимо пространство, място. Не си представяме какво означава извън пространството, ние живеем в него. Без това наше триизмерно пространство и без тези три оси, не сме способни да се ориентираме.

Нашият проблем е в това, че се намираме в много ясен, разбираем свят, в който всичко е ясно определено, за всичко има своето място и ние знаем, кое какъв обем заема.

В духовния свят това го няма. Духовния свят е свят на свойствата получаване и отдаване и само тези две сили действат в него.

Въпрос: Но къде е този духовен свят?

Отговор: Няма такъв въпрос „къде е той?“. Тъй като, за да се отговори на този въпрос, къде, трябва да се укаже мястото, а него го няма.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151266]

Filed under: Възприемане на реалността - 2 коментара →

Началото е в постинга Децата на Вселената, ч.1

Хората, изучаващи законите на Вселената, според вътрешното си усещане, казват, че по същността си, тя цялата е програма, замисъл. И преди всичко тази система, безусловно, е единна. Всички нейни части са свързани една с друга. Това действително е така, дори в рамките на нашия днешен рационален разум.

Защото, ако всички те са произлезли от един източник посредством Големия взрив, то, от този момент и нататък са се развили, макар и в различни направления, пораждайки различни явления, но съгласно действащите в системата закони.

Случайности не съществуват и беззаконието, толкова характерно за човешкото общество, не е възможно във Вселената. Всичко има своите причини и следствия.  Означава, че последствията от Големия взрив, съобразно със законите на взаимодействие от различни части и сили, съставляват единна, затворена система.

Неслучайно хората, още от древни времена, започнали да изчисляват по звездите своята съдба, мащабните събития, ставащи на Земята, времето, различни явления, в това число и подземни, и въздушни. Всичко говори за това, че от хилядолетния опит на наблюдение на небето, природата, климата и хората, може да се разгледат връзките, и да се съставят всевъзможни таблици, отнасящи се към различни области на знанието, било то астрология, астрономия или нещо друго.

В крайна сметка, търсим именно връзките, защото инстинктивно или осъзнато виждаме, че всичко само по себе си, представлява единна система.

А също така виждаме, че развитието на Вселената се състои не в раждането и разпространението на частиците вещество, продължаващо и досега. Честно казано, това е наше субективно наблюдение, и зад скоби е изваден най-сериозният въпрос: така ли е всъщност, наистина, или само ни се представя в нашето възприятие?

Но ще съдим по това, което виждаме. И така, разпространяващите се частици започнали също така да се събират в някакви натрупвания. Първоначалната енергия започнала с времето да поражда всевъзможни сгъстявания, тела, като облаци газ, звезди, планетен материал и т.п. Всички тези части се формират именно, благодарение на концентрацията, скупчването на вещество. С други думи, от една страна, става разсейване на частиците, а от друга, тяхното събиране, свързване. И тези две тенденции не си противоречат, а се съпътстват.

Тенденцията за разсейване е призвана сякаш да „напълни“ Вселената. В началото на Големия взрив, преди всичко, е било създадено самото „място“ – пространството, което смятаме за безкрайно, между другото, нямайки за това реални основания. Също както, гледайки в дълбока тъмна яма, мога да я нарека бездънна. Но остава въпросът: действително ли Вселената се разширява или инфлационният модел отразява само нашето възприятие? Този „нюанс“ трябва винаги да държим в ума си.

Въобще, нашият проблем е в това, че при всяко изследване, ние не добавяме уговорката: „съгласно човешкото възприятие“.

И така, съществува тенденция към „напълване“ на създаденото пространство, в което прокрадналата се енергия е формирала части и ги е подредила, съобразно с първоначалната обща програма. Както виждаме, развитието на материята се състои в това, че частиците, частите на веществото, се събират във все по-големи блокове, създавайки помежду си, според сближаването и отдалечаването, различни форми на взаимовръзка, позитивна и негативна.

Разбира се, това са не повече от термини, взети от нашия лексикон. И досега този процес демонстрира голяма динамика на огромните за нас скорости.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146846]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.3

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 1 коментар →

Въпрос: Хайде „да излезем в открития Космос“, във Вселената, която всъщност ни е дала живота. Вселената е система от мирозданието, състояща се от материя и енергия. Тя обхваща целия известен ни свят, включително пространството и времето.

Вселената е динамична. Съгласно теорията на Големия взрив, тя еволюира от първоначална точка, постепенно разширявайки се. Вселенските процеси датират от милиарди години и се подчиняват на законите, които съвременната наука изучава. Какво можем да почерпим като цяло от това, което знаем за Вселената?

Отговор: Преди всичко, изучавайки каквото и да е, следва да се установи същността на изследователя. Изследователят е човек, който също се явява част от природата, от Вселената, от глобалната система.

След това, трябва да се разбере какви средства за изучаване притежаваме. Тук се появява първата ни грешка: мислим, че сме способни обективно да изследваме природата.

А в същото време, както вече беше казано, ние самите сме нейна част, при това доста дефектна и много субективна. Ние ценим и превъзнасяме, което е добро за нас, а лошото за нас обратно, принизяваме, омаловажаваме. И това става в нашето подсъзнание.

Освен това, много сме ограничени в своите усещания, в сетивата и не можем да знаем, къде ще ни подведат, в какво са фалшиви. Също не можем да „уловим“ като грешка своите аналитични качества, способностите си за анализ и сравнение. Не е в нашите сили, защото сме лишени от критерии за проверка, просто нямаме с какво да съпоставим своят разум и своите чувства.

И ако, в крайна сметка, сме готови да признаем собствената си ограниченост, това вече е добре. Защото осъзнаваме, че няма нищо абсолютно в нашето възприятие и никога няма да познаем Абсолюта. Ако можем да изследваме нещо, то ще е само на нивото на стоящите по-ниско – неживата, растителната и животинската природа. Тя е развита, не до такава степен, както сме ние и затова сме способни да я изучим отчасти.

От друга страна, не можем изследваме самите себе си. Тъй като, всяко нещо се познава само от по-високата степен. Само така, можем да постигнем неговия корен. И съответно, не познаваме самите себе си, тъй като нашият корен е сила, програма по-висока, отколкото сме ние. Причините, заложени в основата на нашето естество, остават непостижими за нас.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146761]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 3 коментара →