Мнение: Еврозоната се движи по път, водещ към дълбока депресия. По време на следващия икономически шок,заразата може бързо да се разпространи по глобалните търговски вериги, провокирайки глобален икономически колапс.

Взаимозависимостта ни показва, че всички ще се озовем в това положение. Финансовите шокове могат да се разпространят по света за броени секунди. Съвремените градове имат запас от храна и вода за три дни.

Когато икономиката засяда, се губи способността ни да обслужваме старите дългове и длъжниците се превръщат в неплатежеспособни. Нарастващата сложност тласка системата все по-далече от състоянието на равновесие. Десетки милиарди взаимовръзки във веригите от доставки са прекалено сложни, затова никой не ги разбира.

Политическите решения се осланят на остарелите икономически модели, създадени за стабилни условия. Икономическата криза предизвиква фрагментацията на обществото, където разпространяването на страховете и растежът на национализма са признаци на икономическа криза.

Мащтабните засушавания в големите производствени региони, такива като САЩ и Индия, само влошават ситуацията. Кризата, която ще последва, ще е огромна, светът не може да се подготви за нея. Растящото напрежение в глобалната икономика я прави все по-малко еластична.

Реплика: Именно затова не трябва да чакаме по-добри условия за разпространението на методиката за поправяне на света, а да прилагаме всички усилия, така че човечеството да е наясно с истинските причини за кризата и за пътищата, водещи към изхода от нея.

[130836] 

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Волкер, икономически наблюдател ВВС): Пет години след началото на икономическата криза, създателите на световната икономическа политика не знаят какво да правят по-нататък. Главният икономист Оливие Бланшар много добре е казал това: „…аз наистина не разбирам къде се намираме.“

Реплика: Това вече е началото на прозрението. Сега вече е възможно да се търси истинската причина за кризата, а после и нейното решение. Все повече хора осъзнават, че проблемът не е в икономическата политика, а в самият човек, по-скоро в нашите отношения, а още по-точно в това, че ние, обществото, намирайки се в пълна взаимовръзка в глобалния свят, не съответстваме на структурата на света, защото оставаме егоисти, протекционисти, които се конкурират помежду си.

А откриващата се единна система в света изисква от нас пълно взаимодействие. Разбира се,  в своето развитие кризата ще ни доведе до осъзнаване на необходимостта от обединението на всички народи и страни, но този път ще бъде дълъг и драматичен. Трябва да се учим от природата и да подражаваме на нейните взаимовръзки. За това съществува методиката на „Интегралното възпитание“. Тя ще ни помогне бързо и лесно да създадем правилните връзки между нас и по този начин да ликвидираме кризата.

[106045]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Безработицата в ЕС през 2014 година ще нараства. Една криза развива друга: световната финансова криза се превърна в световна криза на безработицата, която ще премине в политическа криза. Тази криза обхвана Европа, Китай, САЩ. Общото в тях е, че проблемът с безработицата е притиснат от финансовия проблем и ще предизвика разширение в цялата политическа система.

В централна Европа (Германия, Австрия, Холандия, Люксенбург) безработицата е по-ниска от 6%. Около тях е до 12%. В периферията е 13-27%.

Правилото е: на всеки безработен се падат по три човека, страдащи от безработицата на този човек: съпруг/съпруга, деца и прочее. Ако безработицата е 25%, от нея страдат 100% от населението, ако е 11% – страдат 44%.

Последствията от продължителната безработица са: човек се потапя в друг начин на живот, угнетяване от бедността, загуба на статуса, положението – но пък възниква мощна политическа сила. Корените на европейския фашизъм се крият в мащабните икономически неуредици, когато финансовият елит се смеели над партиите, оглавявани от мошеници.

Но безработните откликвали на техните обещания. В резултат се появили правителства след Първата световна война. След Втората световна война това не се случило, защото Европа е била окупирана. Но според днешните показатели безработицата се формира от същите тези закономерности.

Реплика: Доколкото техническият и технологичният прогрес се развива, безработицата ще нараства. Освен това, желанията в хората ще растат не толкова по големина, а и по качество – на човек повече не му се иска да работи и да купува, да бъде в робство на тези, които забогатяват от това. Желанията се променят. Ерата на обществото на потребителя завършва по няколко причини.

Предстои нова ера – превеждането на маса безработни в работещи над себе си, в строителството на ново интегрално общество. Този етап предшества етапа на интегралното образование, обучение, възпитание, изменение на човека, а след това неговото съзнателно преустройство на света. Работата в офисите, заводите, преминава в школите по интегрално образование, курсове по преквалификация на хората, които след това ще създават помежду си нови обществени отношения – рационално материално потребление в единно интегрално съобщество.

[104343]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.14: Казали мъдреците: ”Този, за когото неговата Тора е негов занаят…” ”Занаят” (омануто – אומנתו) означава ”Вяра” (емунато – אמונתו). Например: човек, доверяващ се на другаря си, му дава пари на заем.

Възможно е да му има вяра само за един грош, а ако той го помоли за два гроша, то ще откаже да му ги даде назаем. А може да му има вяра за сто гроша, но не повече. А е възможно и това, без страх да му повери цялото си състояние. Последният вариант се смята за пълна вяра, докато в предходните случаи се смята, че вярата не е пълна, а частична.

Парите  са само като пример. А всъщност става дума за това, дали си готов в името на другаря си да се откажеш от всичко, което имаш. Това Баал а-Сулам нарича ”съвършена вяра”.

Въпрос: Какво означава ”да се откажеш от всичко, което имаш”?

Отговор: Това е въпрос на усещане. Заради приятеля си готов да се откажеш от най-скъпото – от възможността да влезеш в духовното. А ако не си готов, то не ще можеш да работиш и пред Твореца. В този случай ти липсва вяра и съответно си откъснат от духовния свят.

Въпрос: Защо това се нарича ”вяра”?

Отговор: Под вяра тук се подразбира отдаване, силата на самоотричане, отказване от самия себе си. Но не трябва да се опитваш да изпълниш това условие самостоятелно – силата за отдаване ще дойде с помощта на светлината, връщаща към Източника, ако се стараеш да молиш за нея. А за това трябва да се прилагат усилия, да си част от групата. Тогава, благодарение на завистта, страстта и честолюбието, ще забележиш, че другарите вече са постигнали това и ще пожелаеш и ти да станеш като тях. А ако пък не – към това ще те подтикнат чрез страданията, и независимо от всичко, ще пожелаеш да преминеш от силата на получаване към силата на отдаване.

През целия свят преминават вълните на кризата, завършващата крива на сегашното развитие. Какво всъщност ни дава тази крива? От една страна, животът на много хора се подобри. Това вече не са онези бедняци, от които няма какво да вземеш, освен живота им. Дълго време те вярваха в капитализма – с други думи, в това, че с помощта на егоистичните подбуди може да се постигне успех. Наистина, нека всеки се старае да се извиси от самосебе си, в рамките на закона, а не в условията на своеволията и кръвопролитията. На всеки му е предоставена свобода: ако искаш, занимавай се с промишленост, търговия, банкерство, развивай технологии и т.н. Върви и жъни успехи. Като следствие, хората се впуснаха да гонят успеха и приложиха не малко усилия да направят това.

Но от друга страна, в тях се появиха средства, те получиха образование, обзаведоха се, пътуват по света, свикват с изобилието. И сега за разлика от нисшите, те са чувствителни към ударите.

Ето защо седемте гладни години настъпват след седемте сити години. Някога евреите са живели охолно в Египет, под властта на добрия цар, който им е подсигурявал благоденствие, охолство. Ако тогава Фараонът е бил ”президент”, то Йосиф е бил ”премиер-министър” с безгранични пълномощия, за когото никой не е смеел да каже лоша дума. Така Творецът е възвисил целия народ да забогатеят, а после започнал да отнема това изобилие и евреите много добре усетили това ново явление.

Защото понижаването на дохода и загубата на основен капитал са две различни неща. Едно е да не спечелиш потенциалната хилядарка, а друго да загубиш сто. Тази загуба предизвиква в мен по-голямо съжаление, отколкото недостигът на хиляда, защото стоте са били вече в ръцете ми. Цял месец ще преживявам тази загуба, докато хилядарката няма да остави такава горчива следа  в мен.

И затова в наше време човечеството е било издигнато на по-високо материално ниво, а сега започват да ”затягат колана”, да смъкват слой след слой от натрупаните мазнини, докато не се стигне до ”месото”, а след това и до ”кокала”. Това всъщност са ”седемте гладни години”, завършващи с ”десетте египетски присъди”, когато ”египтяните” ненавиждат ”евреите”, не могат да ги понасят. С други думи, противопоставянето със собствения си егоизъм за човек става нетърпимо и той вече не знае какво да прави, осъзнавайки, че именно егоизмът не му дава да си поеме дъх.

Днес имаме банки, промишленост, здравеопазване, образование – всичко, което е потребно за душата. Но всички тези механизми действат срещу нас. На лекарите и на фармацевтите им е изгодно да сме болни и затова ни тъпчат със съмнителни лекарства. Промишлеността и търговията също се превърнаха в инструмент на лъжа за изсмукване на пари. Накратко казано, всички създадени системи от човека, на които той възлага някакви надежди, се обърнаха срещу него като зло.

И това се случи за последните 60-70 години. Съвсем до неотдавна всички си мислеха, че вървим към ”светлото бъдеще”… Но вместо това, достигайки до определено ниво, егоистичното желание започва да се спуска, погребвайки след себе си благите надежди. В крайна сметка, средната класа изчезва и постепенно всичко ще си дойде по местата: елит по върховете, и милиарди гладуващи долу. Такива са ”седемте гладни години”.

Добре, как така? Къде е логиката? Та нали самият елит трябва да се бои от такова развитие на събитията, изпълнено с безредици и смут? Наистина, бедните ще им потърсят сметка и това няма да бъде възможно да се спре. Освен това и самите върхове няма да могат да го предотвратят – те ще измъкнат от народа всичко, което е възможно, няма да оставят нищо на хората, ще ги докарат до пълно разорение. Егоизмът няма да позволи на върховете да се спрат, защото програмата му е такава…

И така, тъкмо по пътя на подем към богатство и падение в бедност човек измерва своите загуби. Хората, които са се издигнали или паднали, ще им се наложи да се замислят какво се е случило. И размишлявайки за това, какво ще се случва по-нататък, те ще забележат изведнъж: ”Егоизмът ни изяжда. Нашата собствена природа е нашият ненавистник. Тя не ни позволява да организираме своя живот. И ако не поправим природата си, сме загубени.”

Това ще почувстват и елитът, и богатите, които ще останат след схватките за капитала. Да допуснем, че след непоносимата конфронтация на върха ще останат стотина победители, които ще свият всичко под себе си. Няма да има никакви преходни звена, хранещи междинните пластове – механизмите на властта ще преминат във виртуалното. И накрая всеки човек ще си зададе основния въпрос: ”Какво трябва да направя сега?”. И всеки ще усети, как егоизмът помита границите в него, как буйства и си прави каквото иска. Нашата природа няма да ни позволи някак си да балансираме живота си.

Струва ни се, че е много ясно: трябва да се раздаде някаква част на бедните, за да се подкрепи тяхното съществуване. Но помощта безследно изчезва, като в Африка. Колкото и да отделяш за нуждаещите, утре нищо не остава, а нуждата само нараства.

И тогава хората, както се казва, ще ”застенат” от разкриващото се зло, чувствайки, че не могат да се преборят със своя егоизъм. В мен сякаш се е вселила змия, изяждаща ме от вътре, раково образование, с което нищо не може да се направи. Такъв е редът на развитие във външния свят и ние не можем да чакаме, докато това се случи, за да разкажем накрая на хората за методиката за поправяне. Сега е моментът за нейното разпространяване.

Самите ние вървим по този път, но форсирайки времето, се развиваме заедно с Твореца, заедно с групата, заедно с примера, който трябва да достигнем. От сега знаем към какво ще ни доведе това развитие – към единство между всички и по равно, когато хората си помагат помежду си да се обичат, както себе си, към равно разпределение, базиращо се върху възпитанието и изучаването на интегралната взаимовръзка. Поставяме този идеал пред себе си и се устремяваме към него.

По такъв начин, покрай проблемите, подтикващи ни отзад, ще имаме още една сила, влачеща ни отпред. И независимо, че тласъците ще бъдат твърде чувствителни, заедно с това имаме устрем, който ни влече напред, знание, призвание. И тази картина е ясна: изучавайки я, тя просто ще пламне пред нас и ние ще ускорим времето.

Но така или иначе, в крайна сметка, всички осъзнават, че егоизмът е злото, което ни умъртвява. Осъзнават до такава степен, че нищо друго не остава, освен да си изкопаят гроб и да легнат в него. Тъй като с природата не може да се спори, ако не използваме методиката за поправяне, предназначена специално за това…

От урока по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите не са написали книга с инструкции за живот, за да може всеки човек да се възползва от нея?

Отговор: Ако в тази книга беше написано как да се печели и да се извлича лична полза, хората биха я прочели. Но в тази книга се говори, че трябва единствено да се отстъпва, да се отдава. На кого тогава да я предложим? Ако имаше с какво да увлека обикновения човек, отдавна бих го направил. Всички водещи ТВ канали биха ме канили на интервюта: “Той има рецепта за всеобщо и безкрайно наслаждаване!“.

Но тук е точно обратното, има психологическа бариера: ние трябва да се повдигнем над природата си, да преминем на следващото стъпало – и тогава ще получим наслаждение.

Какво средство ще ми позволи да се издигна над “прага на задушаването“, над смъртта? Хората предполагат, че ще попаднат в бъдещия свят, т.е. в духовния свят, след смъртта на тялото. Вече не зная с какво им пречи плътта, но те така го виждат: тялото ляга в земята, а душата се устремява “нагоре“. Как да си представим такова състояние, когато умъртвявам своя егоизъм? Казано е: “желаещият да живее, нека умъртви себе си“. Едва тогава аз започвам да живея истински. Как да осъществя това? Как да обясня това на хората?

Тук предлагаме лекарство, предотвратяващо усложняване на болестта. Преди всичко, ние носим до хората вестта, че те са болни – с други думи, постъпваме така, както и Творецът, разкриващ кризата между хората. Днешният недъг в тази или онази степен се усеща от всички. Каква е диагнозата? Ние сме болни от своя егоизъм.

Но това не е достатъчно. Трябва да дойде лекар специалист, който да поговори с болния така, че той да може да го чуе. Но ако хората не чуят, развитието на болестта продължава, докато болката не изостри слуха им.

По принцип, човечеството трябва да чуе главното: целият проблем е в това, че се намираме в неправилна взаимна връзка. Тъкмо поради това те не знаят как да живеят в интегралния свят, как да възпитават децата си, как да изграждат връзките помежду си. Те трябва да видят и разберат, че всичко е заради егоизма. А по-нататък ние ще можем да продължим разговора и да обясним, как трябва да се обединяваме с помощта на интегралното възпитание.

Тогава хората, най-накрая ще разберат какво се случва, ще разберат защо ги заблуждават с всякакви средства, защо искат от тях да работят по 14 часа на ден – за да нямат време за размишления. Преднамерено възпитават децата в училище така, телевизията предава убийства и насилие – и всичко това се прави, за да се сведе човек до нула, да заприлича на “животно“, за да не знае как да намери решение за изграждане на своя живот.

Въпрос: Защо кабалистите не проведат кампания срещу егоизма, подобно на кампанията срещу тютюнопушането? Защо не напишем книга за профилактика на “егоистичната треска“?

Отговор: Кабалистите не се ползват сред обществото с такъв авторитет, както докторите. Баал а-Сулам вече е опитвал да предупреди хората, но никой не го е чул.

Онова, което засяга “полезните компании“, и те имат егоистична опека. Възможно е производителите на цигари да търсят печалба, над тях се нареждат производителите на хранителни стоки, които бълват нездравословна храна. Тъкмо на тях им трябва, хората да не пушат и да не умират преждевременно от рак, а тъкмо обратното, да купуват по-дълго време стоките им. А продукцията е такава, че предизвиква множество заболявания и с това обогатява фармацефтичните компании.

Важното е хората да тънат в невежество, в рамките на съвременния живот и много, много да не се замислят.

Всичко е свързано с нечия печалба, измъкната от потребителското общество. И така всичко би продължавало вечно, ако не бе програмата на Природата. Ние бихме си останали роби, по неволя потребявайки онова, с което ни “хранят“ супермаркетите и средствата за масова информация, ако плановете на Твореца не бяха други. И затова ние се приближаваме към краха на капиталистическата тенденция.

От урока по статията “Мир“, 15.02.2013

[100763]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: На 11 април, на Международния ден, отбелязващ освобождаването на затворниците от хитлеристките концлагери, на железопътната гара Дранси във Франция бе обезобразен мемориала. Вандали са нарисували свастики върху бетонния обелиск и железопътния вагон – един от тези, с които са извозвали евреите по време на еврейската окупация. През 1941 – 1944 г. Дранси е бил главен транзитен пункт за депортиране на френските евреи в лагерите на смъртта.
Това е само едно от множеството подобни съобщения – от началото на годината в страните на ЕС са регистрирани вече 1600 случая на антисемитизъм и във Франция, и в Белгия, и в Германия. А във Великобритания и Испания е регистрирана най-голямата вълна от антисемитизъм за последните 25 години. Неочакван за експертите е неговия ръст в страните от Скандинавия.
Експертите обясняват всичко това с глобалната икономическа криза…

Отговор: Кабала обяснява това с нарастващия егоизъм, който неосъзнато изисква поправяне. Народите на света искат от народа на Израел онова, което той притежава и не споделя – методиката за поправяне, Кабала. Нека я вземат!

Виж „Предговора към книгата Зоар“, стр. 66-71.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→