Кръгла маса на  независимите мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо смятаме, че животът на някои хора е по-важен от живота на други?

Отговор: Това се случва, тъй като не виждаме цялата картина, основният механизъм, общата система на нашата глобализация. Ние принадлежим на единна система, всъщност всички сме едно тяло.

Всеки един от нас е като клетка в единно тяло, която трябва да се грижи за благополучието на целия организъм. Ако видим, че човечеството в крайна сметка  е един човек с определени органи и части на тялото, тогава със сигурност ще разберем, че всеки човек е ценен.

Дори ако една клетка на тялото стане ракова… И това всъщност е определено качество на егоизма: тя започва да поглъща останалите. До тази точка всички ние наподобяваме ракови клетки. Сега това ни се разкрива: всички съществуваме в общата човешка система, която е болна от всеобщ рак.

Ако разкрием това, тогава със сигурност ще разберем, че всеки трябва да е здрав, тоест, да отрече своя егоизъм, да отрече използването, поглъщането на другите и да превключи на отдаване на другите.

Откривайки това ще видим, че животът се съдържа само в напредването на всеки в неговото развитие, в допринасянето  за обществото. Ако окуражаваме обществото да дава на всеки ценности, които са насочени само към това, разбира се, ще задължим хората да бъдат полезни на човешкото общество. Тогава всеки ще бъде равен. Също, животът на един няма да бъде по-важен от живота на някой друг.

 [234235]

Кръгла маса на независими мнения, Берлин 09.09.2006

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Тръмп е силата в света, която реализира остър завой, който сега трябва да се случи.  Разбира се,  той не го прави сам, както е казано: «Сърцата на министрите и царете са в ръцете на Твореца».

Светът е в задънена улица, защото либералната форма, която ни се струваше, че е базирана на демокрацията и равенството, изчерпа себе си. Тъй като тя се развиваше на основата на нашия егоизъм,  не доведе до нищо добро.

Както обикновено, егоизмът обърна нашите добри намерения в обратна посока. Баал а-Сулам пише, че нацистките, фашистките режими ще заменят демокрацията в Европа. Или ще направим завой към поправяне на човека, или европейските либерални режими ще се превърнат във фашистки. Виждаме колко близка е тази перспектива. Либералите не се вълнуват от нищо друго, освен от възможността да властват.

Демокрацията вече премина през пика на своя «разцвет», а заключителната форма на развитие на демокрацията е фашизмът, както пише Баал а-Сулам. Да се надяваме, че с разрушаването и дискредитирането на демокрацията ще  успеем да убедим света, че няма друга алтернатива за развитие, освен методиката на кабала, в противен случай той ще стигне до масово унищожение от електронна атака или ядрени бомби.

Ако либералите продължат да управляват света, в крайна сметка те ще го превърнат в един общ концлагер. А другия път е  целият свят да приеме методиката за обединение, разбирайки, че няма друг избор и всички да я изучават, за да разкрият и този, и висшия свят.

Всяко егоистично обединение завършва с крах. Такъв е резултатът от социалистическия експеримент и в отделните страни,  и в кибуците. Първо е необходимо да се поправи егоизма на човека, а след това може да се изгражда някакво общество, но само според степента на поправяне на човека.

Първият етап преди поправянето е осъзнаване на злото. То е резултат от страданията, но трябва да се обясни на човека защо страда. Това е като болест, защото, ако чувства болка, човекът отива на лекар, който да му постави диагноза. И тогава ще се появи начинът за лечение на болестта: избягване на унищожаването и достигане до по-добър, спокоен живот.

Човечеството няма недостиг на нищо, освен на добри отношения между хората. Задължение на всеки човек е да започне да се обединява с другите, дори против своето желание, за да се погрижи за бъдещето си. Ако се безпокоим за утрешния ден и не искаме да стигнем до тежка криза в най-близко време,  ние сме длъжни още днес да започнем да се учим  как да се сближим с хората.

От урока по статиятa на Баала-Сулам „Последното поколение“, 13.07.2018

[230230]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеем в епохата на «разочарованото поколение». Човекът вече се ражда с критично отношение към живота си. А старото поколение има свои причини да бъде недоволно от живота. Оказва се, че всички са недоволни. Кабала трябва само да обясни на хората, какво да  правят с това разочарование.

Виждаме, че младото поколение не се стреми твърде много към ценностите в този свят, а повече е привлечено от вътрешната, виртуална  връзка: чрез Zoom, WhatsApp и т.н. Въпреки, че тази връзка е егоистична, но тя е вече  в добра посока – към съединяване с другите. Затова новото поколение е по-близо до поправянето..

 Човекът няма накъде да избяга, светът разкрива днес това с цялата му очевидност.  Преминахме през епохата на капитализма в Америка и Европа, преминахме през опит уж за социализъм, както беше в Русия  и видяхме, че всички тези методи просто фалираха. Нямаме никакви надеждни основи за изграждане на човека и държавите, които да гарантират поне минимално нормално съществуване.

Светът стремително се приближава към криза. Тръмп ускорява развитието, като разрушава тенденциите от последните години, мислейки си, че може да се върне към капитализма, който е съществувал преди в Америка. А това е невъзможно, няма път назад.

Човечеството не вижда по какъв начин да се развива по-нататък. Никой няма ясна и сериозна програма. Бъдещето  е неясно. И в такива условия идва новото поколение, което дори не иска да мисли за неща като изграждане на държавата, политика. Те живеят в своя виртуален свят и не се интересуват какво става извън него.

Това е много ново състояние, ефективно за осъзнаване на злото и напредване към поправяне. Затова мисля, че в рамките на няколко години ние ще бъдем в нов свят. Най-важното е хората да разбрат, че трябва да престанат да променят света и да започнат да поправят човека. Решението е само в това.

От урока на тема „От безпомощност към вик към Твореца“, 08.08.2018

[231547]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

В Сан-Франциско, във вестник „24 часа“ е публикувана моята статия „За Хокинг, Марс и Земята“:

Предстоят ли космически пътувания на човечеството? Стивън Хокинг мисли, че на съвременния етап и без друго глобусът вече не ни стига.

Най-известният учен в света е използвал Научен фестивал в Норвегия, за да представи прогнози с изненадващо апокалиптичен характер. Според неговите думи, ако не ни убият глобалното затопляне и пренаселеността, последен удар ще ни нанесе някой астероид. А това означава, че е крайно време да подготвим път за оттегляне от Земята, като начало на Луната и на Марс.

Най-общо казано, съвсем естествено е, че усетило се глобално и цяло, човечеството се оказва пред лицето на глобални заплахи. Изброявайки всички известни „ужаси“, Хокинг всъщност, за пореден път напомня за това, че съвременната всеобхватна взаимовръзка изисква ново ниво на съзнание и отговорност.

Въпреки това, на пръв поглед е странно, че той говори точно за тези хипотетични катастрофи. Дали наистина те са толкова страшни, че е време да събираме вещите си и да се преместим на Марс?

Сгъстяване на оцветяването

Откровено казано, Хокинг „леко“ е засилил нивото на тревога.

На първо място, „глобалното затопляне се дължи на антропогенни фактори“ не всичко е толкова еднозначно, колкото се опитват да ни го представят. Някои факти и изследвания опровергават самото му съществуване. Има учени, които не са съгласни с тази концепция и дори твърдят, че на Земята започва глобално захлаждане. (още…)

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Съобщение: Признакът за развитие на капитализма е преобладаването на износа на капитал над износа на стоки от икономически развитите капиталистически страни към периферията на световния капитализъм.

Страните от „златния милиард“, получавайки за сметка на износа на капитал инвестиционни доходи, се превърнаха в държави рентиери.

Първата вълна от икономическа и финансова глобализация заля света в началото на XXвек. Това беше началото на износа на капитал от развитите страни към колониите, в това число и Русия.

Втората вълна на икономическа и финансова глобализация започна през 90-те години на XX век. Днес тя е завършила и налягането „в котела“ на световния капитализъм бързо нараства: забавяне и спиране движението на капитала в периферията и дори неговото обратно връщане.

Процесът на глобализация завърши. Капиталът усвои цялата планета. На фона на нарастващото натрупване на капитал в света, доходността клони към нула.

Лихвените проценти на банките на някои от страните на „златния милиард“ падна до нулата и дори достигна до отрицателни стойности. Нещо подобно вече се случи в началото на XX век. В резултат започна Велика война.

Коментар: За да не се повтори случилото се през първата половина на XX век, има само един изход: преустановяване на капиталистическите взаимоотношения, замяна на материалните взаимоотношения с духовни и изкачване на следващото ниво на развитие, намирайки се в необходимото материално обезпечаване и максимално духовно развитие.

[170418]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Аузан): Периодът на бързия растеж завърши и настъпи продължителна фаза на трудности, свързани с неуспехи в глобализацията. Икономиката на отделните държави е тясно свързана, зависима от политиката на федералния резерв, те нямат общ регулатор.

Така и не се създаде световното правителство, регулиращо процесите и намаляващо риска. Примерът с ЕО доказва, че това е невъзможно.

Евросъюзът изпълни сложна задача, построявайки система на 4 нива на управление: общинско управление, областно, национално правителство и самият той. Ефективността на бюрокрацията в него е на предела, пето ниво е невъзможно. Какво да правим, ако световното правителство, за което мечта още Айнщайн е нереално да бъде създадено? Да се разпръснем по регионални блокове?

Съперничеството между правителствата е подобно на борба между белите дробове с бъбреците в организма на човека – тази борба поражда само нови  кризи.

С военни заявки икономиката действително може да бъде „подгрята“, но именно така започват войните. Военният начин за решаване на икономическите проблеми е много по-скъп за воюващите страни, отколкото възстановяването на разрушеното народно стопанство и погребването на загиналите.

Реплика: „Отливът“ от глобализацията говори само за това, че няма обичайно (егоистично) решение на проблема. В рамките на науката и методите – ние не виждаме решение за сближаване на егоистичните блокове на народите и правителствата в единно цяло.

Но „отлив“ от глобализацията няма, тя продължава. Природното сближаване на народите продължава, то е неизбежно и не зависи от нашето желание или умения правилно да строим отношения помежду си.

Вавилонската криза се повтаря: цялото човечество се намира на неголямо пространство, днес това вече е земното кълбо и трябва или да унищожи себе си, с което да отложи решението по обединението за определен период от време или да се обедини над вселенския си егоизъм.

Такова обединение е възможно само чрез метода на кабала. Тя е готова за реализиране – теоретично и базово, практически. Трябва да бъдат приложени всички усилия, за да бъде показана на света тази възможност, преди да се е разгоряла следващата световна война.

[168978]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава правилно да гледаме на икономиката и на системата на човешките взаимоотношения, за да предотвратим бъдещата криза?

Отговор: През 60-те години на миналия век светът е започнал да се превръща в кръгла, интегрална, затворена система. Но тогава това още не се е усещало явно.

Може да се възрази, че светът е преживял редица кризи през изминалия век: „великата депресия” в Америка, кризата на социализма в Русия, кризата в Япония след бурния разцвет и т.н. Всичко това се е явявало източник на някакви проблеми, но временно, още не е показвало необходимост от съвсем друг подход към себе си и обществото.

Опитвали сме се да намерим други пътища за изхода от кризите. И най-важното е, че до този момент хората, в чиито ръце са съсредоточени богатството, силата, властта, не искат да ги изпускат, въпреки сегашното кръгло, интегрално отношение към света. Там управляват света не тези, които имат много пари, сила и армия.

Това е съвършено различно общество, което изцяло ще се грижи за себе си. В него няма висши, нисши и средни, няма управление с помощта на силата, на властта на парите и на армията. Ще наречем това общество комунистическо. Но не трябва да го бъркаме с тези егоистични комунистически опити, които някога са били предприети в Русия, в израелските кибуци и т.н.

По принцип, при преминаването към такова общество, изземат от властимащите всички сили, във вида на пари и на армия. Затова тук трябва да се случи някакво събитие, което е много трудно да се предскаже.

Когато тези хора се убедят, че разкриването на следващото ниво на съществуване прави от тях вечни, съвършени същества, които не са изложени на никакви увреждания, болести и смърт, то това откритие може да им повлияе, така че доброволно да се откажат от своята мнима власт, която ги увлича, не повече от детските игри.

Още повече, то ще позволи на днешните властващи в света да приемат за себе си нова задача: внимателно да разпределят армията и богатството, за да се премине постепенно до съвсем ново отношение към обществото, където всеки получава всичко необходимо на физическо ниво.

А своевременно, силата, енергията на хората ще са насочвани, единствено да е правилна взаимната връзка между тях, защото именно в нея започваме да постигаме своето вечно, съвършено съществуване на все по-голямото ниво.

Това може да се случи или по пътя на по-силни природни катаклизми и войни, или по добрия път, ако великите на света разберат сега, че в замяната на всички богатства и земна власт, те ще придобият властта над своята природа, над смъртта. Аз мисля, че ще им въздейства положително възможността за замяна на земната, временна, нищожна власт за вечната и съвършена.

Иска ни се да вярваме, че човечеството ще стигне до това по гладък път.

От ТВ програмата „Последното поколение” №15, 12.08.2015

[164860]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Статистическите изследвания показват, че човек, който има повече приятели, има по-големи шансове да се почувства щастлив. Защо е така?

Отговор: Изглежда, че приятелите трябва да ми носят даже повече неприятности, отколкото щастие. Нали те ми предават настроението си и аз преживявам всичко, което им се случва: и доброто, и лошото. Затова трябва повече да се разстройвам от тях, понеже, обикновено човек в живота си има повече проблеми, отколкото радости.

Работата е в това, че за хората е характерно да скриват проблемите си и повече да разказват за успехите. Затова ми се струва, че те живеят нормално и благополучно. И даже, ако околните не са особено щастливи, то общата беда не е толкова страшна. Виждам, че и другите имат същите проблеми, каквито и аз, и вече не измервам състоянието си относно идеала си за щастие.

На мен ми е ясно, че не ми е по-лошо, отколкото на другите и такъв е животът. Вече го приемам като даденост, понижавайки своите стандарти до общото ниво, прието в обществото.

Освен това виждам, че търговските и промишлените компании изграждат системи, облекчаващи живота на всички. С тази цел и се обединяваме, създавайки градове, фабрики. На всички заедно ни е по-лесно да оцелеем в този свят и имаме по-големи възможности да получим удоволствие от живота, отколкото всеки поединично. На човекът, живеещ като отшелник в гората му предстои много трудно съществуване, ако той изобщо може да оцелее.

Очевидно е, че връзката между всички ни е от полза. Ако възникнат проблеми, те стават общи и се поделят между всички. Живеейки в общество, се учим един от друг, вземайки пример от другите. Затова, колкото повече съм включен в обществото, толкова повече мога да получа поддръжка от него, усещане за стабилност.

Всичко лошо и добро, случващо се в живота, в края на краищата се изглажда. Независимо, че накрая обществото може да ми донесе повече проблеми, отколкото добро, те ще бъдат такива проблеми, както у всички и затова ще бъда съгласен с това.

От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013

[154728]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Технологиите „малко село“

Въпрос: Нашият живот е в плен от екраните. Те са навсякъде: смартфони, компютри, телевизори, умни часовници, умни очила и други джаджи са станали наши вечни спътници. В къщи и на работа, в автомобила и в обществения транспорт, ние гледаме на света през тяхната призма.

Новата епоха кардинално промени виждането ни за света, разгърнаха се нови хоризонти, перспективaтa се разшири и в същото време това ни постави пред нови предизвикателства.

Всичко започна с киното. След това се появи телевизията, след това – компютрите, интернета, мобилните телефони, „поумняващи“ пред очите ни. Всъщност, малко устройство с високотехнологични показатели стана основа и цел на целия ни живот. С негова помощ човек управлява банковата си сметка, общува с приятели, координира социалната си и професионална дейност.

Всичко може да се побере в тази „играчка“ и ние я носим със себе си, където и да отидем, винаги и навсякъде, за да бъдем информирани за всичко, за да поддържаме контакти и споделяме с другите своите впечатления.

В резултат на това, голяма част от нашия живот преминава в палитрата на LCD, плазма или LED екрани. Те са посредници между нас и света, без които мнозина не могат да си представят съществуването.

Как ни влияе това?

Отговор: Преди всичко, става въпрос за най-новите технологични постижения и ние все още сме на етап “ усвояване“, развитие. Струва ми се, че смартфона е неразделна част от живота ми, но той все още е „надстройка“, „приложение“ и не е част от „операционната система“. Не аз оперирам с него, а той с мен.

В своето развитие, ние сме преминали етапа на неживата, растителната и животинска природа – и сега достигнахме до човешкия етап. А човекът (Адам) – не е просто развит вид, който жъне плодовете на научно-техническия прогрес. Да бъдеш Човек – означава да бъдеш като (Доме) Природата.

Днес Природата ни се представя като единна система и изисква от нас постепенно да влезем в съответствие с нея. Природата е сфера, в която съществуваме и се развиваме, за да може на последния етап от развитието си, да приемем форма на интегрална взаимовръзка, подобна на общата цел.

Наистина, човечеството се е превърнало в „малко село“, където всеки познава всеки и местните събития се разпространяват навсякъде. Но все още не разбираме обратната връзка, не виждаме доброто в тази система и злото – също. Струва ни се, че можем да „лавираме“, да „играем“ в протекционизъм, да търсим егоистична изгода „Колкото ти е по-зле, толкова на мене ми е по-добре …“

Въпреки това, ние се приближаваме към осъзнаване на злото, към разбирането, че трябва да сме свързани с Прирoдата и цялото човечество, да бъдем подобни на нея, като близки роднини, които живеят в същото село.

Всички имаме една съдба и една цел. Нас ни управлява единната сила на Природата. Ето защо трябва да се борим срещу своя егоизъм и да укрепваме връзката, като едно седем милиардно семейство. Още

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: Системната криза на глобалното общество става все по-мащабна и задълбочена. Методиката за опознаване на закономерностите за развитие на цивилизацията е определила целта на развитие на човешката система – да удовлетвори висшата потребност на човека, да стане съвършен в духовен, интелектуален и физически план с високо ниво на съзнание, за да реализира своя духовен и интелектуален потенциал. Всеки отделен човек трябва да достигне развитие на ниво Висш разум или да постигне образ и подобие със Създателя.

Всички проблеми свързани с кризата могат да бъдат отстранени само при условие, че всички решения осигуряват непрекъснато еволюционно (в съответствие с плановете на Природата – от автора на блога) движение за постигане на целите на развитие. Обществото трябва да се развива така, за да създаде за всеки човек равни условия за постигане на крайната цел на човека – да стане съвършен. Това е мисията на човека на тази земя, и той трябва да я изпълни.

Законите на природата и обществото са единни, светът е ценностна система, която може да бъде позната само ако се разглежда като едно цяло. Само чрез такова интегрално знание може да се разбере, че в света протича единна системна криза и всички съществуващи негативни явления са нейни съставни. От тук и решението за изход от тази системна криза трябва да бъде цялостно, системно и единно за целия глобален свят.

Реплика: Основна задача на ”Центъра за интегрално развитие на човечеството” ще се състои в оформяне на знанието за обединение и синхронизация на всички стремежи на човечеството за достигане на Единната Цел.

[136433]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→