Не оставяй жива магьосницата! [Тора, Изход, Мишпатим, 22:17]

Човек представлява целият свят, който сякаш се прожектира в него. И ако разглеждаме вътрешния свят на човека, тогава „магьосницата“ не е нищо друго, освен негово свойство. Всеки от нас желае да вярва в нещо. Той влачи след себе си от детството и дори от дълбочините на вековете някакви древни стереотипи, представи, вярвания.

В действителност за всичко това няма място в света. Кабала смята, че светът е абсолютно материален и духовността на света е също толкова материалистична, колкото и светът. Трябва да се отнасяме към нея абсолютно реално. Само с това, което постигаме, можем да работим. Затова трябва да вземаме под внимание само законите, свойствата, които разкриваме.

Кабалистите разкриват по-дълбоки свойства от учените. Те работят с тези свойства, провеждат изпитания, проверка, повторение, анализ, синтез. Всички тези знания се събират заедно през поколенията. Всяко поколение ги проверява и върви по-нататък, разкривайки природата все по-дълбоко и по-дълбоко.

Затова тук нямат място никакви вярвяния и заблуди. И отношението към света съответства на най-главния закон на изследване: „Изследователят няма друго, освен това, което виждат очите му“, т.е. няма никакви други инструменти за постигане. Затова е забранено да се говори за различни вярвания и вяра.

В кабала под вяра се разбира свойството отдаване, когато човек прави усилие, приповдигайки се над егоистичното си свойство получаване, и достига свойството да отдава.

Така че, „магьосницата“ – това е човек, който вярва в противоествените, абсолютно нереалните явления. А ние говорим за реалността, която се повтаря и може да бъде наблюдавана от различни хора в различни епохи, което в такъв случай е чисто научно доказуемо явление, тоест факт. Освен фактите, не се осланяме на нищо друго!

Реплика: А ако някой ви предложи: „Докажете! Покажете!“?

Отговор: Не е възможно нищо нито да се докаже, нито да се покаже. Ако виждам лошо и нямам очила, а ти ми казваш: „Там има шкаф“ – нима мога да ти повярвам? За мен това ще е недоказуемо.

Тоест налага ми се да се сдобия с някакви свойства, с помощта на които ще мога да докажа или да отрека думите ти. В такъв случай това, което чувам, за мен са абсолютно несъществуващи неща. Затова за всеки човек Вселената съществува в този или онзи вид единствено според обема на постигнатото от него.

Въпрос: Значи когато обяснявате нещо на човек, Вие му казвате, че той трябва сам да провери това и не е длъжен да ви вярва?

Отговор: Не, в никакъв случай не му налагам тази картина! Не казвам на човека какво ще постигне, защото сега той все едно няма да види това. Защото той не знае какво представлява шкафът, ако никога не го е виждал. Казвам му по какъв начин може да постигне, да разшири рамките на своето постижение.

Само с това се занимава науката кабала, името на която произхожда от думата „да получа“, „да разширя“, т.е. да получа все по-голяма информация. Тя говори само за създаване на нови средства за постигане вътре в човек, с помощта на които нататък той постига всичко сам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 27.05.2013

[114693]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Ние сме сериозно объркани, защото живеем без да знаем защо и за какво? По-лоши сме от което и да е създание, защото те дори не се замислят, те нямат още едно общо желание, което да се извисява над телесните им потребности. На тях им е напълно достатъчно да подсигурят базовите си нужди: храна, секс, семейство и това е. Такова е животинското стъпало. И сред хората някои се задоволяват само с това, т.е. с желанията на неживото, растителното и животинското на нивото човек. Но заедно с това, в нас има и човешко желание, което поставя въпроса за смисъла на живота, за същността: ”За какво живея?” – и се издига мъничко над животинското стъпало.

Тогава на човек не му е достатъчно просто да съществува в света. Той иска да знае кой е той и какво е той, от къде е и какъв е смисълът на неговия живот? Това желание се нарежда по скалата на желанията след желанията за храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Аз искам да опозная своята същност, своето предназначение и това искане затъмнява останалите. Тъкмо това искане ме изкачва на стъпалото над ”животното”. Всичко би било наред, ако живеех ”животински” живот и не се досещах за това. Но сега, в своите желания аз съм  човек, а в усещанията и разбиранията – ”животно”. Това ме унижава до нивото „прах“, аз просто не съм способен да съществувам по този начин повече.

В подобни ситуации хората не знаят как да си отговорят на тези въпроси. Те идват до отчаяние, захващат се с наркотици, сблъскват се с проблеми, създават революции, създават терор – само за да потиснат въпроса за смисъла на живота.

А след това започват да разбират същността на проблема: в началото на живота си човек е обкръжен от грижи, предназначени за неговото израстване, а след това сякаш го хвърлят и го оставят на произвола на съдбата: ”Прави каквото искаш и се грижи сам за себе си.” Това го хвърля в шок: изведнъж той сам трябва да се обезпечава, да работи, да се изхранва, да решава проблемите си. Това съвсем не му допада, той би предпочел да е малък, както преди и да се грижат всички за него. Но не, казват му: ”Времето изтече”.

Защо в живота е установен такъв ред? Защо е необходим такъв радикален поврат?

Това противоречие кара човек да търси отговора. Както пише Баал а-Сулам, от тук са произлезли вярванията, религиите и всевъзможните концепции. Всъщност, причината за тяхната поява е много сериозна и дълбока, тя е заложена в самото сърце на човек.

Хората не просто са се страхували от вятъра, слънцето или пък от луната, както ние си го представяме. Тъкмо обратното, в някакъв смисъл ние сме много по-примитивни, отколкото онези, които са изобретили религиозните представи. Много повече вярваме в митове и други бръщолевици. Примерно, днес светът е полудял с настъпването на ”Края на света”. А всъщност става дума за дълбоко вглъбяване на човека, замислен над своето битие, над Висшето управление, за случващото се в живота. Защо Природата ни пази до зряла възраст, а след това рязко променя своето отношение? Погледнете децата: те сякаш се намират под защита. Детето през цялото време пада, удря се и нищо, сякаш Висшата сила го пази, като добавка към човешкото му обкръжение. Но когато порасне вече нищо не му се прощава и му се налага да си плаща дълговете.

Ето върху това хората от древността са размишлявали сериозно. Те виждали как чрез родители и близки, чрез цялото общество, Природата до определена възраст проявява грижи към човек, а след това ”променя лицето си”.

Може би, в този скок, в разрива, в разреза между двата стадия можем да установим контакт с Висшата сила, която ни наблюдава и ни управлява. Може би наистина тук можем да съгледаме нейните изисквания към нас, да разпознаем какво иска от нас с тази промяна и това отношение – и да я разберем по-добре.

Освен това, хората от онези времена са били много по-близко до Природата, те са се опиянявали от нея, ”дишали” са с помощта на силите и са я усещали много по-добре от нас. И затова не трябва да се предполага, че древните вярвания са възникнали на празно място. Да, те са се видоизменили през хилядолетията, но отначало са се базирали на сериозните въпроси за човешкото битие, сякаш са разделени на добро и зло. До сега не е било по силите ни да съединим тези две повърхности на реалността, защото не можем да се издигнем над знанието. Силите на доброто и злото продължават да съществуват в нашето възприятие по отделно, без да се съчетават помежду си.

От урок по статията ”Мир”, 21.12.2012

[96102]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, защо има разделяне на три религии? След като Бог е един, защо съществуват тези различия?

Отговор: Религиите са дадени, за да се развива човекът в периода, в който Творецът е скрит. При разкриването на Твореца, те естествено остават само в качеството си на народни обичаи, като култура на народа.

Тъй като в духовното ние се придвижваме по три линии, като отражение на това, в периода на скриване има също три линии – три религии. На дясната линия съответства Ислямът, на лявата – Християнството, а на средната линия съответства Юдаизмът. По същия начин са построени и техните календари: Ислямският – по Луната, Християнският – по Слънцето, а Юдейският е смесен – и по Луната и по Слънцето. Откъде хората са знаели какви календари да създадат? Всичко в нашия свят изхожда от духовните корени и човекът действа неосъзнато или съзнателно (кабалистът), взависимост от силата на тяхното проявяване в нашия свят. Впрочем за духовни се смятат не религиите, а вярванията. Те са около 3800 в света.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Filed under: Духовност, Наука - Няма коментари→