Не оставяй жива магьосницата! [Тора, Изход, Мишпатим, 22:17]

Човек представлява целият свят, който сякаш се прожектира в него. И ако разглеждаме вътрешния свят на човека, тогава „магьосницата“ не е нищо друго, освен негово свойство. Всеки от нас желае да вярва в нещо. Той влачи след себе си от детството и дори от дълбочините на вековете някакви древни стереотипи, представи, вярвания.

В действителност за всичко това няма място в света. Кабала смята, че светът е абсолютно материален и духовността на света е също толкова материалистична, колкото и светът. Трябва да се отнасяме към нея абсолютно реално. Само с това, което постигаме, можем да работим. Затова трябва да вземаме под внимание само законите, свойствата, които разкриваме.

Кабалистите разкриват по-дълбоки свойства от учените. Те работят с тези свойства, провеждат изпитания, проверка, повторение, анализ, синтез. Всички тези знания се събират заедно през поколенията. Всяко поколение ги проверява и върви по-нататък, разкривайки природата все по-дълбоко и по-дълбоко.

Затова тук нямат място никакви вярвяния и заблуди. И отношението към света съответства на най-главния закон на изследване: „Изследователят няма друго, освен това, което виждат очите му“, т.е. няма никакви други инструменти за постигане. Затова е забранено да се говори за различни вярвания и вяра.

В кабала под вяра се разбира свойството отдаване, когато човек прави усилие, приповдигайки се над егоистичното си свойство получаване, и достига свойството да отдава.

Така че, „магьосницата“ – това е човек, който вярва в противоествените, абсолютно нереалните явления. А ние говорим за реалността, която се повтаря и може да бъде наблюдавана от различни хора в различни епохи, което в такъв случай е чисто научно доказуемо явление, тоест факт. Освен фактите, не се осланяме на нищо друго!

Реплика: А ако някой ви предложи: „Докажете! Покажете!“?

Отговор: Не е възможно нищо нито да се докаже, нито да се покаже. Ако виждам лошо и нямам очила, а ти ми казваш: „Там има шкаф“ – нима мога да ти повярвам? За мен това ще е недоказуемо.

Тоест налага ми се да се сдобия с някакви свойства, с помощта на които ще мога да докажа или да отрека думите ти. В такъв случай това, което чувам, за мен са абсолютно несъществуващи неща. Затова за всеки човек Вселената съществува в този или онзи вид единствено според обема на постигнатото от него.

Въпрос: Значи когато обяснявате нещо на човек, Вие му казвате, че той трябва сам да провери това и не е длъжен да ви вярва?

Отговор: Не, в никакъв случай не му налагам тази картина! Не казвам на човека какво ще постигне, защото сега той все едно няма да види това. Защото той не знае какво представлява шкафът, ако никога не го е виждал. Казвам му по какъв начин може да постигне, да разшири рамките на своето постижение.

Само с това се занимава науката кабала, името на която произхожда от думата „да получа“, „да разширя“, т.е. да получа все по-голяма информация. Тя говори само за създаване на нови средства за постигане вътре в човек, с помощта на които нататък той постига всичко сам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 27.05.2013

[114693]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че чрез четенето на книгата Зоар, ние сме длъжни да разкрием в нас духовните свойства, за които се говори в нея. Но на мен ми е трудно в същото време да мисля за единството с приятелите.

Отговор: Все още не можем да разпознаем в нас тези духовни свойства, те са скрити много дълбоко вътре в нас.

Например, понякога си ядосан на любим човек – да речем, на жена си, при това толкова много, че започваш да я мразиш. И ако в този момент някой ти каже: „Но ти я обичаш“,  ти се възмущаваш: „Аз я обичам!? Не, аз просто я ненавиждам!“ Любовта е скрита, а ненавистта е открита. Понякога е точно обратното – няколко мили думи  пробуждат в теб любов и ти обичаш и всичко е прекрасно.  Къде е омразата?  Тя като че ли не съществува.

Така вътре в нас се намират всички духовни свойства, за които се разказва в Зоар – Яков, книгата Тора, ХаБаД, ХаГаТ, средната линия. Но всички те са скрити вътре в нас и сега ние не ги разпознаваме.

Основното е намерението. Аз също зададох подобен въпрос на  Рабаш, когато изучавах „Учението за десетте сфирот“,  за такива „технически подробности“, като  „крума де-авира“, „моха де-арвира“, „юг-гимел тикуней дикна“ и др. Мен това никак не ме вълнуваше, не можех да ги свържа в себе си. Тогава  го попитах, дали мога да мисля през  това време за себе си: кой съм, какво съм, за какво и защо? Трябва ли да потиснa вътрешните пояснения, които възникват в мен и да мисля за това, което е написано в книгата? Рабаш каза: „Не“. Ако се грижиш за правилното намерение, за това, как да се приближиш към отдаване, мисли за това.

По-късно ще видиш, че всичко, което мислиш за своите състояния, групата и Твореца, и всичко, което е написано във всяка част на книгата – разказва точно за това. Изведнъж ще почувстваш: „Навярно това е казано за мен! Но как Баал а-Сулам и авторите на Зоар, по това време са знаели, че днес аз ще мисля именно за това, което е написано в текста? Така ще се случи.

От урок по книгата Зоар, 28.01.2013

[98942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Вие остро критикувате САЩ, както и всички? Смятате ли, че именно те предизвикаха кризата? Мислите ли, че именно те могат да намерят решение за изхода от нея?

Отговор: Цял свят остро критикува САЩ. Но коя страна, имаща техните възможности не би направила същото? Те са изградили за себе си такава система, че могат да „използват“ целия свят. А кой не би желал подобно нещо? Те преуспяха в тази насока и ние се обиждаме, че точно те печелят на чужд гръб, а не ние! Така че остро критикувайте себе си за неуспеха, а не тях за успехите им!
Изобретеният от капиталистите принцип: „моето е мое, твоето е твое“, известно време работи справедливо. И преди време ние се гордеехме с него. Но сега той започва да се усеща като абсолютно несправедлив – това е така, защото започва да се разкрива духовния слой и става ясно, че всички ние изначално не сме равни.
Затова не трябва да даваме равни възможности на всички – това разрушава обществото, а не го гради. Възможностите не трябва да бъдат равни, а относително равни в зависимост от личните способности, особености, образование и възможности на всеки.
Колкото по-малко мога аз – толкова повече трябва да ми допълни обществото. Ако ти си по-силен от мен – на теб ще се помага по-малко. И тогава ще има справедливост. Та нали способностите си ние получаваме от природата, т.е. от Твореца, а тяхното допълване става от обществото.
Тогава, нима са допустими равните възможности? Напротив! Равните възможности разрушават. На нас ни е необходимо да знаем, колко е получил всеки по рождение, от възпитанието си и да го допълним до изравняване с другите. Това е справедливост, която ще донесе мир и никой няма да има основание да говори за ощетяване и неравенство. И докато това не стане, няма да има спокойствие.
Но за бъде реализирано, на нас ни е необходимо да знаем какви са вътрешните данни на всеки човек, а това е възможно само чрез разкриване на душите, вътрешните сили и свойства на всекиго. Това разкриване става чрез стремеж към обединяване.
(Аз те присъединявам, както АХА“П към своите Г“Е и получавам цяло кли от 10 сфирот, които напълвам. И така всеки допълва всички в желанията и в напълването).
Само така може да стигнем до равенство, до осъзнаване и до виждане на това, какво е то – съвършенството и да не го нарушаваме.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→