Наскоро по новините съобщиха, че в Русия бизнесмени, които искат да сключат сделка помежду си, са започнали да се обръщат към архиепископа като свидетел и гаранция, че никоя от страните по сделката няма да измами другата. Те не вярват на никого, няма към кого да се обърнат и взаимно не си вярват. Затова от безизходица се обръщат към представител на църквата.
Но и това не е изход. Какво ще правят , ако договорът бъде нарушен от едната страна или дори от двете едновременно? Възможно е и по такъв начин единият от тях да се опитва да приспи бдителността на другия. Ще убият архиепископа? И защо той трябва да поема върху себе си отговорността за действията на някой от тях? За процент от сделката? Да не би и двамата да вярват повече на думата си, дадена с посредничеството на архиепископа и това да им е по-скъпо дори от парите? Длъжен ли е също така архиепископът да подпише договора между тях, за това , че дават обещание да бъдат коректни един спрямо друг?
Започва да се случва нещо ново и интересно: човек търси силата на вярата у другия, защото вижда, че иначе не може да подпише един прост бизнес-план, стандартен договор, сделка. Това вече е много характерен пример за разкриване на интегралното кли в този свят, връзката с който е егоистична. И случаи като този зачестяват. Хората се чудят как да намерят връзка помежду си, защото без такава вътрешна връзка между тях, всякакви други отношения зациклят.
Ако в света се разкрива този недостиг на връзки, към тази липса у всеки можем да се обърнем с обяснението за възникване на нови, добри условия за нашето съществуване, обвързано с Природата. Хората вече откриват, че отсъствието на връзка между тях ги задушава, не им позволява да търгуват, да развиват промишлеността. Светът загива, защото без връзката помежду си няма да оцелеем – точно както тялото не може да оцелее без връзка с всички свои части.
Целият живот се базира на връзката между различните части на тялото и обществото. А прогресът зависи именно от добрата връзка на различаващите се една от друга части, определя се именно от връзката в различията. В това се състои източникът на живота. Него търсят сега подсъзнателно хората. Иначе човешкото общество деградира и отива към упадък – без връзката между частите, тялото умира.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Сега всички страни като че ли говорят за обединение и едновременно с това повишават митото. Как може да се обясни на хората какво точно трябва да направят, за да не се отделят от обкръжаващия свят?

Отговор: Хората нямат ясна представа за онова, което се случва. Нашето предишно мислене ни даваше, като че ли най-ефективната и надеждна рецепта: да се отделим от другите страни и да се занимаваме с вътрешните въпроси на страната – тоест да изразходваме колкото се може по-малко пари зад пределите на страната, и колкото се може повече да поглъщаме и да получаваме отвън.
Такова поведение е свойствено за човека по време на криза – той иска все повече и повече да се запасява, да натрупва и колкото се може по малко да харчи и използва. Същата линия на поведение е характерна и за държавите. Това не е нищо повече от инстинктивна егоистична реакция за самосъхранение. И именно тя ни погубва днес и ще доведе до нацизъм и война.
Но е възможно и друго отношение: ние сме длъжни да се въздържаме от инстинктивната егоистична реакция да изолираме себе си от другите и да помислим заедно над това какво да направим. Ако в крайна сметка само обединяването на всички заедно, както сме свързани в нашата вътрешна връзка, може да ни спаси – хайде да направим нашата връзка правилна.
Необходимо е да се сключи споразумение между всички страни, което и ще „регулира отношенията“: всяка държава трябва да получава такова количество ресурси, което е необходимо за нейното потребление, а всички доходи, които са над установените като необходими, да предава на световния фонд. Ако световното съобщество се съгласи на такова споразумение, ще се стигне до разбирането на необходимостта от него – това ще бъде спасението на човечеството. Да разбере това – вече е по силите на човечеството.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Епичната история на преселението (изходът) от Египет е много повече от крайъгълен камък на еврейския календар. Според кабала, той описва освобождението от егоизма, което предстои да изпита цялото човечество.

Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас – самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина“, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе“ човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън“, единствено – Създателят. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→