Мнение (М.Барболин): Знаем, че понятията за добро и зло са относителни. Къде е линията, която да следваме, за да не навредим нито на себе си, нито на другите или на природата? Къде е механизмът, който да регулира и направлява човешкото поведение? Как да се организира един свят, където не само няма да си вредим, но и ще знаем как да уреждаме живота си? За това е нужно да разберем смисъла на живота, смисъла на съвременната цивилизация, а от там да определим необходимите промени в обществото.

С появата си, в самия човек се намира предназначението му в този живот, което той трябва да реализира в процеса на развитие на морала, на взаимодействие с околната среда, на реализирането на любов и дълг.

Смисълът на живота е системен резултат от жизнената дейсност на човешкия организъм. Форма на неговото изразяване – умствено представяне, което е отразено в начина на живот.

Стойността на смисъла – той свързва психичната дейност и обективната реалност, едновременно принадлежи на субекта и на обекта, свързва психическите и физически светове. Смисълът на живота осигурява качествена промяна, действа като закон, свързващ човека и развитите действия. Личността е съвкупност от социални отношения.

Законът за смисъла на живота обезпечава интеграция на нравствените качества на вътрешния свят на човека и тяхното проявление. Чрез мислите и смисъла се извършва настройката между природата на човека, АЗ-а, който не съвпада с природата и материалните действия.

Пълноценният смисъл на живота е в безкрайното продължение на живота чрез начина на живот.

[66637]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Необходимо е да разберем, каква сила се крие в книгата “Зоар”. Тя е оръжие, средство за спасение дадено в ръцете ни, единственото, което може да извърши духовна и материална революция в света.

Ако проумеем цялата и важност, то с нейна помощ ще успеем да променим себе си, действителността и да повлияем върху съдбата си, и лична, и обща, на всички заедно.

Всичко това е в нашите ръце. Това е един особен ключ, който притежава човек към системата от управляващите го сили.

Ние само трябва да знаем, как с този ключ да отключим заветната врата, вратата водеща към духовната система. Но работата е там, че ключът трябва да отключи самите нас!

Всяка дума от книгата “Зоар” трябва да се възприема така, като че ли се намира вътре в самия мен, вътре във всеки един от нас. Става дума единствено за нашия вътрешен свят.

Аз чета: “Да отидем при Фараона” и си представям, че и Твореца, и Фараона, и аз(Моше) – всички те заедно се намират вътре в мен.

Трябва да почувствам, какво означава “да отида” и към какво желание се приближавам, към какво свойство, наречено “Фараон”, “злото начало”, с помощта на силата, която се нарича “Творец”.

Не съм способен да вървя направо към него, виждам доколко този “Фараон” е велик и властва над мен.

Единствено благодарение на това, че се държа за Твореца, което се нарича да се държиш за дясната линия, отдаването, Тора (Висшата светлина), аз мога да се приближа към лявата линия в мен, зла и егоистична и да не я разрушавам, а засега само да се измъкна от нейната власт и да се издигна над нея.

После я превръщам в добра сила, за да може вместо зло начало да стане добро.

Всичко това е възможно само за сметка на изучаването на книгата “Зоар”. Всяка нейна дума показва някакво мое качество, сила, отношенията между тях, протичащият в мен процес.

И изучавайки тази своя вътрешна, духовна анатомия, аз съм длъжен да си представям всички части от тялото на моята душа.

А моите усилия ще привлекат към мен Висшата светлина, връщаща ме към своя източник, към доброто.

С такава надежда нека четем книгата “Зоар”!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 06.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→