Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.31: Какво е станало с тези угнетени души? От тях произлизат праведниците на народите на света и отделилите се ученици на мъдреците.

Отделилите се ученици на мъдреците имат преимущество пред Великия свещеник, отнасящ се към народа на земята. И те са по-важни в света, макар че Великият свещеник влиза в най-вътрешните покои на „светая светих“.

Разбира се, става въпрос за вътрешните свойства и желанията на всеки човек, защото в него има и народите на света, и отделилите се ученици на мъдреците, и Великият свещеник, всички свойства, присъщи на неживото, растителното, животинското и човешкото нива – всичко е включено във всеки човек.

Ние изучаваме в раздела „Възприемане на действителността“, че цялата реалност е включена във всеки човек и се явява отпечатък на нашето вътрешно състояние в нашите желания, в нашето възприятие.

Тоест, всеки от нас вижда набора от своите желания в съвкупно общо желание. Така аз виждам света. Аз виждам милиардите хора, Вселената, Земното кълбо, всичко случващо се в света и между всички хора, ситуациите, ежесекундно сменящи се една друга и всичко това се случва вътре в това „гърне с кипящо вариво“ – моето желание. И не повече от това.

Затова Зоар описва състоянието на съвкупното общо желание – душата. Макар че, обикновено наричаме душа не това общо желание, а тази негова част, която се уподобява на светлината, „частица от Твореца свише“, част от желанието с намерение заради отдаване. Но в крайна сметка става въпрос само за желанието.

Затова, четейки Зоар, не трябва да забравяме, че ние говорим само за случващото се вътре в човека, вътре в неговите желания и няма никаква реалност извън това желание. И макар да си представяме реалността, сякаш тя съществува извън нас и се разделя на две части, наричани „този свят“ и „духовния свят“, то всичко това зависи от това, в какво намерение пребивава желанието – заради получаване или заради отдаване.

Затова, четейки Зоар, ние трябва да приложим колкото се може по-големи усилия, за да си представим, че всичко се случва само вътре в желанието и няма никаква външна форма – тя е въображаема.

Така ние гледаме екрана на компютъра. За какво ни е да виждаме този екран, ако в крайна сметка ние искаме да работим с данните, съхранени на твърдия диск? Аз искам да променя данните на диска, да ги подредя.

Моят живот – е на „диска“, а „екранът“ за мен е само за това да видя тези данни, да си ги представя, да се свържа с тях, тъй като нямам пряк достъп до „диска“, аз не мога да се вместя във всички тези „микросхеми“ и „електрически сигнали“.

Аз не съм способен на това, не притежавам такава власт над светлините и келим/ желанията. Но, всъщност, това е така.

И затова тази реалност, представяща се пред нас, е само като временна илюзия, за да ни даде засега, поне някаква възможност да се свържем с главната част на творението, с този „твърд диск“ – с точката на единение между мен и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41685]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Физиците се опитват да уловят частицата  „Хикс“, смятайки, че от нея се е образувала материята на Вселената, нейната маса. Доближават ли се със своите открития до кабала?

Как се е образувала материалната Вселена, в какъв момент висшата сила се облича във всички тези видими за нас форми?

Отговор: Физиката се отнася към произхода на Вселената като към ново творение. А кабала казва, че материалната Вселена е резултат, „отпечатък“ от целия предишен процес, при който се ражда още един, нов обект на мирозданието –  „парцуф“.

Нашият свят е поредният „парцуф“, роден от предишния: от Бина де-Малхут де-Малхут на света Асия. НЕХИ (долната част) на този висш парцуф, се е разпространила и облякла в нашия егоистичен материал, и му е придала своите обратни форми.

Това значи, че всички форми, проявяващи се в този свят са духовни, но са получили материално изображение (отпечатък, направление), тоест заради „себе си“. В такъв вид съществува нашият свят.

Ти питаш: в какъв момент се е образувал? Но времето не съществува! Ние живеем във въображаема за нас реалност. И само, когато тази измама се разкрие, ще ни се представи истинската картина.

Сега приличаме на човек, към чиято глава са свързали няколко проводника и през тях изпращат електрически импулси, пораждайки всякакви образи в мозъка му, като го карат да чувства, че това е реално. Така, в нас възникват различни картини, както на екрана на компютъра от работата на дадена програма. Затова, не съществуват понятията минало, настояще и бъдеще, а само смяна на образите.

Висшият парцуф се спуска от Хазе на Малхут де-Малхут на света Асия, там където се намира Малхут, издигнала се в най-нисшата Бина, взема оттам нейните форми и ги пренася в нашия материал, в самата Малхут. Всички форми на нашия свят са отпечатъци от духовното, само че всички те са  егоистични.

Тук намираме цял свят, звезди и галактики, защото и в духовния свят има същите обекти: „звезди“ и „небеса“. Но в този свят виждаме само обратната проекция  на малка част от духовния свят, а основната негова част – не се вижда. Духовният свят е значително по-богат по количество на компонентите.

Целият наш свят е егоистичен, защото Бина не дава на Малхут своята сила, а само своите форми. При разпространяването на стъпалата на световете отгоре надолу, във всички тях намалява силата на отдаване – ставайки все по-малка, докато съвсем не свърши.

И на последното стъпало, когато от силата на отдаване не остане нищо, освен една искра, „тънка свещ“ (нер дакик) – тази искра се облича в нашия свят и му придава цялата форма.

Стъпалото на нашия свят се характеризира с това, че тук силата на получаване е по–голяма от силата на отдаване. А на всички висши стъпала, силата на отдаване е по–голяма от силата на получаване.

От урока по статията „Кабала и философия“, 05.01.2011

[31904]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли могъл да ни обясните, какво представляват формите на съединение, за които се говори в „Зоар”, или да посочите някакъв пример? До какво най-много се приближава представата за тях?

Отговор: Всичко, за което се говори в „Зоар”, са форми на съединение между душите: видове (лъв, бик, орел, човек), сфирот (гвура, хесед, тиферет, есод), букви (хаф, заин, тав), цветове (бял, черен, червен, зелен) и т.н.

Когато в теб внезапно възникне определено духовно усещане, то ще ти даде ясно знание – например, че се нарича „дясна вежда”, а друго усещане – „лява вежда”, и т.н. Ти ще почувстваш това.

Да допуснем, че гледам лицето на даден човек. То предизвиква в мен различни впечатления: „Какво чело! Какви очи!”. Но това не е чело, нито са очи, а моите вътрешни впечатления, усещания – явленията вътре в моето желание за наслаждение. Улавям някакво въздействие и то образува в мен образ, който назовавам в съответствие с онова, което той предизвиква в мен, а не, което е самó по себе си в действителност.

Същото е и в духовното, само че без материалната картина, намираща се пред мен в нашия свят. Духовните образи живеят сами по себе си. Аз разкривам тези форми, сили, впечатления и ги назовавам с различни думи – „червено”, „бяло”, „черно”, „горчиво”, „сладко”, „кисело”, „висок”, „нисък” и т.н. Само че, всичко това е без земната картина.

В крайна сметка, картините от нашия свят, също виждаме не отвън, а вътре в нашето желание за наслаждение – както на екрана на компютъра виждаш различни съчетания на електрическите сигнали, които се събират в някаква картина.

Ние, също трябва да съединим всички наши желания в подобни съчетания, и тогава ще видим, че този свят е формата на реалност, която сега възприемаме, – че всъщност е въображаем. Той не съществува сам по себе си, а само по отношение на нас – онези, които го възприемат по този начин!

Всеки от нас е резултат от проекцията на светлината – подобно на формите, създадени във въздуха от лазерен прожекционен апарат. Всички ние представляваме такива форми – образи, нарисувани от светлината, и само усещаме себе си като съществуващи в някаква реалност, обем.

Но всъщност, в тези картини няма нищо реално – това е просто проекция на някакви образи, намиращи се пред мен, тъй като още не съм способен да ги възприема в по-вътрешна форма.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 05.01.2011

[31868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В мига, в който получа намерението „за отдаване“, без никакво получаване за себе си, аз започвам да се наричам „син на бъдещия свят“ – влизам във висшия свят, в усещането за намерението за отдаване и в стремежа да отдавам.

Тогава, в моето отдаване на другите (само вътре в желанието, тъй като нямам още какво да отдавам), в моето отношение към тях, започвам да усещам светлината, която ме напълва – Хасадим. Това напълване ме откъсва от моето егоистично желание.

То  не изчезва, но аз се откъсвам  от него, издигам се над него. За мен вече е ценно не то, а желанията на  другите – също, както за майката е най–скъпо желанието на бебето, и тя изцяло се посвещава на грижата за него. Но при нея, това е заложено в природата й, а ние стигаме до такова отношение към другите посредством висшата светлина.

Така, аз разкривам висшия свят. И, тъй като се изключвам от себе си и живея в желанията на другите, вече без каквато и да е връзка със самия себе си, аз постигам състояние, наречено „свобода от ангела на смъртта“. Тогава вече не усещам като източник  на живот, който ме съживява, желанието, в което преди съм чувствал своя живот. То не ме оживява. Аз усещам живот в напълването на желанията/келим на другите, тъй като те са станали мои.

«Свобода от ангела на смъртта» означава, че моето желание, дори на най–нисшето, първоначално ниво, което ми се представя във вид на мое тяло, може да престане да живее и да получава дори минималното оживяващо го светене „киста де-хаюта“ –  и аз не чувствам, че с това съм загубил нещо. Вече не свързвам себе си с него, тъй като съм придобил друго кли, наречено „душа“.

Чуждите желания, които усещам като свои, се наричат съсъд/кли на моята душа. А напълването в тези желания, е напълване със светлината НАРАНХАЙ на моята душа. Там се срещам с висшата сила, с корена на всичко – и това означава, че постигам сливане с Твореца.

Тогава разбирам, че малкото усещане в моето егоистично желание, с което съм започнал своя път, е било само илюзия, в която е трябвало да живея и съществувам, за да изляза във всеобхватната реалност на отдаването.

А предишната реалност е била просто въображаема, съществуваща само в моята илюзия – като насън. Но в действителност, тя не съществува, тъй като няма място за желанието за наслаждение. Този въображаем, измислен свят изчезва като сън.

Така, ние напредваме към  другото желание. И всеки път, човек постига вътре в чуждите келим, които стават негови собствени. Затова е написано: „Човек се учи там, където желае сърцето му“ –  на това място, в тези желания, той разкрива вечния, съвършения, висшия живот.

От урока по статия на Рабаш, 26.11.2010

[27762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→