В „Предговор към книгата Зоар“ Баал а-Сулам ни обяснява, че частта от мозъка, отговаряща за нашето възприятие, е създадена като фотографска машина, благодарение на която виждам света разделен: Усещам самия себе си като някакво тяло и усещам всичко, което съществува извън мен. Така цялата реалност се разделя на две половини за мен.

Разбира се, че това е лъжа, и никакво разделяне не съществува. Но работата е в това, че има Творец и творение, което в резултат на своето развитие, трябва да постигне Твореца. А такова постигане на Твореца е възможно само ако Той се наблюдава отвън. Затова, творението трябва да се чувства съществуващо отделно без да се отнася към Твореца, като намиращо се срещу Него.

И тогава, сравнявайки двете противоположности, проверявайки и постигайки обратните едно на друго свойства, изяснявайки, че да бъде противоположно на Твореца – това е злото, творението ще може да се поправи и да стане подобно на Твореца, достигайки сливане с Него. Така то ще отгледа от себе си Човек.

И за да позволи на човек да оцени всички тези свойства, да ги разбере, осъзнае и поправи, неговото съзнание, възприемането на реалността се разделя на две – така, че му се струва, че съществува външният свят и той самият.

Разбира се, това не отговаря на истината. Както не е вярно и това, че човек излиза от Твореца и се намира извън Него, извън света на Безкрайността. Но трябва да ни се даде такова усещане, за да добавим своето усилие за изграждането на своя съсъд, на собствено разбиране, на осъзнаване. И тогава това ще бъде ”човек”, изградил всичко това с помощта на свободния си избор.

Подобно на това, как специално даваме на детето трудни игри, главоблъсканици, за сметка на които то ще порасне, ще разбере, ще се старае, ще приложи усилия и ще изгради себе си. Същото се случва и с нас с това наше дуално възприятие, заради което усещаме себе си и света, извън нас.

А нашата задача е да приложим усилия и да съединим тези части в една пълна картина, наричаща се ”Няма никой освен Него” и ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Т.е. да усетя себе си и външния свят – като едно и да разбера, че нататък трябва да се грижа за външния свят , а едва след това за самия себе си. Тъй като за самия себе си трябва да осигуря само необходимото за съществуването на животинското тяло, а всичко останало, целия външен свят трябва да се постарая да видя като най-скъпото нещо, като моя душа.

След това ще разкрия, че външният свят – това също съм аз. И именно онова, към което съм се отнасял като към нещо, което ми е противоположно – ненавиждал съм го, отричъл, отхвърлял и съм се опитвал да се отделя от него, ми е позволило да го изуча, да изуча самия себе си, своята природа, “злото начало“. Аз получих възможността да се боря със всичките му тънки, неуловими и груби, и жестоки свойства – и по такъв път познах Твореца.

Тъй като във всеки частен случай на тази ненавист към външния свят, ми бе необходима определена помощ от Твореца. И излиза, че моето съпротивление на външния свят, а след това, решението да се съединя с него и силата, получена за това от Твореца, единството, което съм достигнал – всичко това ме е довело до сливане с Твореца.

Излиза, че има действия за съединяване с външния свят, а има и допълнение, което получавам в този свят  – усещането за единство или Твореца. За сметка на разделянето на: аз, външния свят и някаква неутрална зона (клипа Нога) между тях, получавам от Твореца помощ – състояние, вече наполовината готово да постигна връзката с Него, именно благодарение на това измамно възприятие.

От урока по книгата Шамати, 08.01.2012

[66254]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Започвайки да чета книгата Зоар, трябва преди всичко да се настроя за нейното правилно възприемане.

Тази книга е затворена, тайна, зашифрована, за разбирането на която трябва да се знае особен код.

Как да рзбием този код и да разкрием тази книга, като сейф?

Ключът към книгата Зоар, това е правилното възприемане на реалността. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна!

Светът, в който аз усещам, всичко което чувствам – всичко това се намира вътре в мен. Всеки човек, който виждам до мен, го възприемам вътре в своя мозък.

Макар и да мога да се докосна до всичко, което чувам и виждам е сякаш отвън, чуствайки външните миризми и вкусове, т.е. мойте органи на усещане ме рисуват, сякаш се срещам с нещо намиращо се извън мен.

Науката Кабала казва, че съществува само желание и нищо повече. Това желание се раздела на пет части: зрение, слух, мирис, вкус, осезание.

В такъв вид възприемам впечатлението вътре в моето желание и ми се струва, сякаш нещо се намира извън мен, някъкъв външен свят. Аз незнам, какво е това външно – това е някакво усещане, че обекта не е вътре в мен, а отвън.

Така ми се представя вътре в желанието, което се е разделило на две части: аз и външния свят или ако говорим с термините на науката кабала на: аз това е 1.корен, 2.дух, 3.тяло и външно пространство това е 1.облекло, 2.дворец.

Коренът, душата, тялото – това е моето усещане за себе си, а облеклото и двореца – явления които ми се струват външни. Но те само ми се струва, че произхождат извън мен.

Така съм устроен, че част от своето вътрешно усещане го възприемам отделно от себе си, като чуждо, външно.

Това желание е до такава степен откъснато от мен, че не чувствам, че се отнася за мен, нещо което там се случва. Че някой е заболял, аз не чувствам. Умира някой, аз не усещам.

Нещо повече, то е толкова отделено от мен, че аз мога да се наслаждавам от това, че то страда, до такава степен съм сляп!

В нашият свят също така има такива ненормални отклонения, когато някои хора получават удоволствие от това, че причиняват болка на себе си.

И така, оказва се че всеки от нас и всички ние, сме още големи мазохисти! Просто, доколкото така се чувстват всички без изключение, това се счита за норма…

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→