Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да намразим своя егоизъм и едновременно с това да не намразим другите ?

Отговор: Проблемът на днешния свят е, че всеки смята другия за виновен. Но ако говорим за една затворена, интегрална система, то в нея няма прави и виновни – виновни са всички. Ако съществува злото, то е предизвикано от всеки един от нас.

Ако всички зъбни колела са зацепени помежду си, нито едно от тях не е освободено от възнаграждение или наказание – всички са свързани заедно. Не трябва да говорим, че някой е принуден да се върти заради останалите или да принуждава другите да се въртят – всички се движат едновременно. Затова поправянето трябва да става на взаимна основа. Това означава, че всички едновременно трябва да решат: “ Хайде да прекратим движението си един срещу друг и да започнем да го правим по друг начин, всеки заради останалите.“

Всички са виновни за случващото се в света. Няма престъпници, няма жертви, всички са еднакво отговорни и за доброто, и за лошото. Защото ние живеем в един интегрален свят, а свойството на интегралния свят е „кръга“, без начало и без край. Ето защо няма кого да обвиняваме, всички явления в човешкото общество са провокирани от всички.

Длъжни сме да постигнем природата на единната интегрална система и да започнем да се отнасяме по друг начин един към друг. И ако аз достигна осъзнаване на злото – т.е. признавам, че аз съм единствения престъпник в света.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Възпитание по метода на възнаграждението и наказанието вече съществува. По какво се отличава от него кабалистичната методика?

Отговор: Отличава се по това, че в човешкото поведение се въвежда нова програма. Длъжни сме да препрограмираме поведението си, та нали днес човекът „навлезе“ в новия, глобален свят и не знае как да се отнася към него.
Необходимо е, да се дадат модели за поведение в глобалния свят: за връзката ни един с друг, за взаимността, разбирането и оценката на приноса, който внасят нашите действия в общата система. В противен случай глобалната мрежа не може да просъществува. Не бива с действията си да причиняваме вреда , на която и да било част от общата система и да смятаме това за добро – то касае и теб.
Затова е необходимо да покажем, че дори незначителното, дребното така да се каже зло, нанася огромни щети на цялата система. Какво глобално може да произлезе от това!? Ами опитайте се да елиминирате който и да било орган в човешкото тяло – и вижте какво ще се случи! Веднага ще се задейства реакция на целия организъм! От подобни примери трябва да се научим на правилно поведение в глобалния свят.
Това означава, че всяко положително или отрицателно поведение на човека в обществото, причинява в отговор огромно, умножено от мощта на това обществото, възнаграждение или наказание. Оттук може да се види, как всеки може да печели или губи „на едро“. Та нали обществото – това е печалба умножена по 7 милиарда, идваща в отговор на твоите действия. Съществува ли банка, позволяваща ви да спечелите 7 милиарда пъти повече от внесеното, при това веднага? А тук – това е възможно!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→