Въпрос: Какво означава да се  нивелирам пред групата?

Отговор:  Да поставя всички мои свойства  в служба на групата, за да може в нейното обединение максимално  да се релизира образът на Твореца: отдаване, любов, връзка, взаимност.

Първото действие е, когато другарите в отмяна един пред друг  намират центъра на кръга. И тогава точно в тази отмяна започват да разкриват Твореца, Неговото изначално свойство.

Въпрос: Каква мотивация движи човека, който правилно отменя себе си?

Отговор: Истината е, че само това  и съществува, а всичко останало  ни е дадено специално като антиматерия, за да разкрием над нея свойството отдаване  и любов.

Въпрос: Как ще разбера, че наистина  искам правилно да отменя себе си по отношение на десетката? За кого мисля: за Твореца, за себе си, за другарите, за материята? Какъв трябва да бъде векторът?

Отговор: Това е постоянна работа, в която човекът си представя  как се радва, че вместо себе си започва да усеща цялото мироздание като едно, цялата група като едно. Усещането за отделяне от егоизма, когато всички заедно се  съединяват като равни и вече имат желание  да разкрият Твореца.

Творецът се разкрива при условие, че цялата десетка се грижи не за себе, а за другите, това вече е състояние  на следващото стъпало. Но когато всички наистина се отменят, това  вече е центърът на десетката и тяхното съвместно включване в него се нарича включване на капката семе в майчината утроба. Те усещат, че се намират във висшия парцуф и имат контакт с него.

Въпрос: Да предположим, че мога да отменя себе си, но нали не съм  отговорен за  същото  състояние  на останалите другари?

Отговор: На теб само ти се струва, че ги има останалите другари, така както сега ти се струва, че ние съществуваме. Ние съществуваме в теб!  Заради това трябва да си представиш, че всички наши образи в твоето въображение сякаш са се отменили  и съществуват в центъра на кръга между нас. Това е  истинската реалност.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 12.04.2018

[235105]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Изследване: Всеки човек е обгърнат от индивидуален «облак», съставен  от милиони негови собствени бактерии, твърдят учените от Орегонския Университет.

Не е възможно да минем покрай друг човек и да не отнесем върху кожата си и в белите си дробове част от неговите бактерии. Комплекта от бактерии, вируси и гъбички, живеещи по кожата и в организма, превъзхождат по численост собствените ни клетки 10 пъти.

Всеки човек има своя специфична миризма, обусловена от това какво пълзи по него. Чрез  предаване на бактерии хората постоянно си «обменят» един друг.

Във всеки индивидуален «облак» присъстват бактериите стрептококи, обитаващи устната кухина и дихателните пътища, както и кожните паразити. Тази бактериална комбинация е достатъчна, за да се установи кой е бил в стаята.

Реплика: Всички ние сме напълно свързани не само помежду си, но и с цялото непрекъснато пространство. Можем да си представим връзките ни като безкрайни непрекъснати нишки, съединяващи всичките елементи на творението в едно единно цяло. А бактериите са само малка външна проява на пълното ни единение.

[167043]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Изминали са сто години, откакто наркотиците са били забранени и в продължение на тази дълга война с тях, правителствата създали история за наркоманията, която сме приели за истина. Правдивата истина ще ни задължи да променим себе си.

Експеримент 1: Поставили в самостоятелна клетка плъх, в която има две бутилки: вода и вода с хероин (кокаин). Плъхът, опитал водата с наркотици, ще се връща към нея, докато се самоубие. Това се случва само когато плъхът е сам в клетката.

Експеримент 2: Построили парк за плъхове: със шарени балони, най-добрата храна за тях, тунели, по които да бягат и няколко приятели – всичко, за което плъхът може само да мечтае. Всички опитали вода и от двете бутилки. На плъховете с хубав живот водата с наркотици не се харесала!

Списание Time: сред американските войници, воювали във Виетнам, хероинът бил използван толкова често, колкото и дъвката. По данни на Archives of GeneralPsychiatry, през Втората световна война 20% от немските войници станали хероинови наркомани. Но при 95% от наркозависимите войници се установило, че сменяйки военния живот с приятен, наркотиците станали излишни.

Експеримент3: Плъхове, поставени самостоятелно, на които насилствено са им давани наркотици в продължение на 2 месеца, докато напълно били пристрастени и мозъкът им бил изцяло зависим от химията. След това ги преместили в парка на плъховете. Малко се дърпали, но скоро прекратили употребата на наркотици и се върнали към нормалния живот. Хубавата клетка ги спасила.

Много хора приемат диаморфин (медицинското название на хероина) за облекчаване на болка. Те спират, независимо от използването им месеци наред, когато се връщат към нормалния живот.

Уличните наркомани, както плъховете, са изолирани, самотни, с единствения източник на утешение – наркотика. Пациента от болницата, както плъховете от втората клетка, се връща в къщи, в добро обкръжение.

Противовес на наркоманията е не въздържаността, а връзката с хората. Борбата с наркотиците увеличава броя на наркоманите. След затвора, те ще бъдат признати за нетрудоспособни, което ще им гарантира още по-голяма изолация…

Има алтернатива. Вие можете да построите система, в помощ на наркоманите, за възстановяване на връзката им със света и преодоляване на зависимостта.

Португалия е била на първо място по употреба на наркотици в ЕС – 1% от населението е било хероинозависимо. Опитали война с наркотиците, но проблема само се задълбочил. Тогава отменили престъплението като углавно и насочили пари към социализацията на наркоманите, за да имат цел в живота, заради която да стават сутрин.

Това не се отнася само за наркоманите. Касае всички нас, защото ни заставя да мислим по друг начин за самите себе си. Човешките същества са свързани помежду си животни. На нас ни е нужна връзка и любов. Най-мъдрото изречение на двайсети век звучи така: „само връзката“. Създали сме обкръжаваща обстановка и култура, които ни отрязват от съединение и предлагат само пародия на това под названието „Интернет“.

Ръстът на наркоманията е симптом за начина ни на живот, когато отделяме повече внимание на привлекателни предмети, отколкото на живите хора около нас. Нашият 21-ви век е век на самотата. Всички ние трябва да говорим за социалната реабилитация, да се излекуваме от болестта изолация, в която сме като в гъста мъгла.

Реплика: Възстановяване на добрите връзки между хората, въпреки нашия егоизъм е абсолютната панацея от всичките ни беди. По-нататък, постигането на единство, ни води към висшия свят, към съвършено, вечно съществуване.

[153133]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Всеки от нас има свой начин на мислене, свой поглед за живота. Има теоретици, има и практици сред нас. Толкова сме различни, че на практика не сме способни да водим диалог „на една честота“. Как да постигнем взаимно разбиране?

Отговор: Не е нужно всички да са „под една черта“. Именно благодарение на това, че всички сме различни и сме способни да се допълваме един друг, можем накрая да станем единно цяло. Това следва от казаното в Тора: „Вървете и спечелете един от друг“.

Правилната връзка между всички части на обществото се явява залог за неговия разцвет. Представете си обкръжение, в което всеки получава и отдава това, което му се полага. Означава, че имаме здрав организъм, който сам поддържа своя живот.

Въпрос: Как да разбера какво изисква от мен обкръжението? Нали това не винаги е очевидно?

Отговор: Зависи от правилната взаимовръзка. Всеки от нас трябва вътрешно да чувства и да разбира какво иска от него обкръжението. Подобно на това, както майката чувства децата си.

Става дума за законите на балансираното интегрално общество. Да речем, има малко градче, отделено от целия свят, където всеки дава на другия толкова, колкото е по силите му да даде и получава от другите толкова, колкото му трябва. В това няма нищо възвишено, а именно тази норма на живот, към която през цялото време ни подтиква природата.

Въпрос: А ако не искам да съм част от това общество?

Отговор: А кой си ти без него? Ти си негов продукт, негово следствие. Целият си жизнен път си преминал вътре в това обкръжение, което те е отгледало. Отначало в майчината люлка, после в детската градина, в училището и т.н.

По степента на израстване си попивал свойства от различните обкръжения. Например, в детската градина неволно си повтарял моделите на поведение на своите родители. После, когато си тръгнал на училище, ценностният ти багаж е натежал видимо.

С други думи, всеки път сякаш правиш обновяване, upgrade на това обкръжение, което се нарича „дом“. И така се развиваш, опознавайки все по-усъвършенствани общества, и всички те се обединяват за теб в разбирането на това човешко общество, в което живееш. А какво става извън този социум, не виждаш. Още

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Проучване:  Ако хората се обичат един друг за дълго време, то това със сигурност ще се отрази на техния мозък. По сканирането на мозъка на влюбените може да се предскаже дали те ще бъдат заедно след три години, независимо от техните желания и показания.

Показвайки снимка на „втората половинка“, се сканира мозъка – ако се определи повишена активност в зоната, свързана с критиката и преценката, връзката има бъдеще. Следва да се отбележи, че центровете на удоволствие показали намалена активност.

Според учените, това означава, че двойките получават удовлетворение от  връзката. Следователно, механизмът на наградата е от решаващо значение по отношение на стабилността на отношенията. Когато силното чувство се съчетае със способността за регулиране на емоциите, тогава двойките имат шанс за успех. Означава, че човек гледа позитивно на партньора си и умее да разрешава конфликтите.

Коментар: Всичко в природата трябва да бъде балансирано. Има само две сили: положителна и отрицателна, отдаване и получаване и те трябва да бъдат в хармоничен баланс. Това е гаранция за стабилност на всяка система – семейството, държавата, света.

[100562]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

В книгата „Зоар“, както и в цялата Тора, се говори само за връзката между нас, веднага след като се обединим, връзката ни разкрива нова сила. Винаги, когато се стремим с цел да се обединим един с друг, сякаш се опитваме да проникнем в центъра на взаимната ни връзка със сила от няколко ,,килограма”. След като  създадем достатъчно напрежение преди взаимното свързване, се разкрива специален вид връзка, наречена ,,свят Асия”. Когато създадем още по-голямо напрежение, се създава връзка, наречена ,,свят Ацилут”. Така се изкачваме на духовно ниво. Няма нищо друго.

Ето защо, докато четем „Зоар“, непрекъснато полагаме усилия да открием как да се свържем един с друг с повече сила и каква е нашата връзка. Чрез връзката, която откриваме, постигаме нивото на взаимното поръчителство, и в съответствие с нивото на взаимното поръчителство, започваме да откриваме специална сила, Твореца. Това се нарича ,,от любов към творението до любов към Твореца”.

Това е единственото състояние, за което мислим, защото нищо друго не съществува освен това състояние. На всички нива има само скриване и разкриване на това състояние. До степента, до необходимостта да бъдем свързани, но още не сме, чувстваме страдание: ракети, финансови проблеми, във всичко, без изключение. Всичко, само поради една причина: не сме свързани с другите с достатъчно сила.

От урок по книгата „Зоар“, 22-11-2012

[93671]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата „Зоар“, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок  №4

Въпрос: В нашата група има “духовна комисия”. Там избират трима мъже, които през седмицата трябва да повдигат важността на целта в групата. Казвате, че присъствието на жените винаги е допълнителна помощ. Може ли да присъстват в тази духовна комисия още три жени от женската част?

Отговор: Не, не трябва. Когато мъжете говорят за своите духовни проблеми, те трябва да изяснават това отделно. Необходимо е да намерите друго място и да решавате каквито и да са въпроси заедно, но не тогава, когато те решават това в своята изключително мъжка компания.

Не трябва да правите това! Няма да се получи!

Ние, човечеството, не случайно сме разделени на две така точни части: мъжка и женска. Това разделяне и отделяне идва отгоре-надолу, както Творецът от творението. Това са два свята. Изобщо е невъзможно да ги сединиш и съпоставиш.

Обединението между мъжа и жената става само чрез Твореца, иначе обединение няма. Затова в нашия свят виждаме към какво води всичко това.

Така, както всичко ставащо наоколо можем да уравновесим само чрез Твореца, така и нашите семейства може да се уравновесят само ако приемаме като необходимо условието, че Творецът трябва да бъде между нас: както между мен и другаря, така и между мен и моята съпруга. Ако Го няма, не може да има никаква връзка между нас. Като резултат, вървим към това.

Но общи събрания на мъжете и жените наистина трябва да има, а също и отделно мъжки и женски. И жените трябва да мислят за това, как да се обединяват помежду си и как да помагат на мъжете.

От 4-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Между хората съществува далеч по-тясна и взаимообвързваща връзка отколкото тази, която ни се вижда или която, при цялото наше желание, можем да разкрием. От гледна точка на природата тя представлява  единен организъм, който постепенно ни се разкрива.

Излиза, че цялата природа е единна. Тя е започнала да се развива от точка, в резултат на Големия взрив, и макар че се разделя в нашите представи на много различни части: нежива, растителна, животинска, човешка, на физически, химически, биологични, етични, морални и други закони, ние не виждаме всичко това заедно. Не виждаме как всичко си взаимодейства и е взаимосвързано, как моите мисли и чувства влияят на взрива на звездите или взрива на звездите влияе, да допуснем, на растенията в моята градина. Не виждаме всичко, но това не означава, че го няма.

Природата е глобална! И това, че днес все повече разкриваме нейната глобалност – това просто ние го разкриваме. Всъщност, всичко съществува в нея и се разкрива според степента на нашето развитие. Тъй като онова, което разкривам днес, а не съм могъл да разкрия вчера, става поради това, че съм се развил днес малко повече и затова съм го разкрил, а не защото в природата се появяват някакви нови функции, които по-рано не са съществували. То се появява в мен, защото аз се развивам.

Аз съм най-активният развиващ се елемент на природата. Развивам се като човек все повече, по-бързо, от всичко останало – в своите знания, в постиженията, усещанията, във всичко. И когато се развивам, започвам да виждам по – далеч, по – високо, по -дълбоко.

Нима Америка не е съществувала до момента, когато са я открили? Съществувала е! Или не са съществували някакви звезди, галактики, които не сме видели вчера, а днес виждаме? Съществували са! Всичко съществува, само че не сме го наблюдавали, защото не сме били достатъчно развити за това.

Започваме да разкриваме, че всички сме взаимосвързани на такива нива, които не усещаме. Тоест, не усещам тези взаимовръзки тактилно, зрително, чрез звук и аромат, но те съществуват извън моите усещания: в някакви мисли, в системите за връзка между нас.  И аз – правейки, мислейки, преживявайки нещо, влияя на теб.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56672]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Живота е устроен по начин, според който, за да се построи живо тяло, всички негови клетки трябва да се превърнат във взаимно зависими една от друга. Природата е създала такъв особен порядък, в който свързващият елемент между клетките и органите в едно живо тяло се явява връзката, основана на взаимното разбиране между тях. От тук виждаме, че силата, която създава и поддържа животът, е силата на отдаването и споделянето. Нейната цел е да създаде живот, основан на съществуване в грижа за другия, хармоничен и балансиран между всичките негови части.

Човечеството може да извлече полза от примерите, които ни дава природата за взаимна зависимост, за да ни подтикне да развием подобни отношения между нас. Достигайки взаимно разбиране, доверие и любов между хората, ние ще разкрием един съвсем нов живот – балансиран, хармоничен и съвършен!

Видеото е от сайта Illuzia.net.

Filed under: Филми - Няма коментари→