Епидемията от коронавирусa засегна всеки човек в света, откъдето и да е той: от Италия, Китай, Корея, Русия. Целият свят се вълнува. Вирусът се разпространява без да признава никакви граници и на това не му се вижда края. Специалистите прогнозират, че епидемията ще продължи година, докато не се появят някакви средства за борба с вируса.

Коронавирусът промени много отношенията между хората в човешкото общество, поставяйки сериозни въпроси пред нас. Какво трябва да направим, за да се върнем към нормалния  живот, какво иска природата от нас и защо ни поднася такива изненади? Какво е решението на всички проблеми, с които се сблъскваме в живота си?

От една страна, тези проблеми ни показват колко сме свързани и зависими един от друг. От друга страна, връзката ни не е добра и трябва да се научим как да я променим. Коронавирусът започна да разкрива цялата тежест на нашето състояние. Засега положението не е толкова лошо.

Ще видим какво ще стане, когато Северна и Южна Америка, както и европейските страни  затворят границите си. Човечеството ще се върне към граничните пунктове и бариерите.

Единственият изход е добре да разберем, каква  трябва да бъде правилната връзка между нас и как да изградим толкова добри отношения, че никакъв вирус да не ги пробие. Вирусът е знак, че връзката между нас е неправилна, лоша.

***

Коронавирусът е общ проблем за всички и затова изисква от цялото човечество правилно обединение и взаимно поръчителство. Защо всеки път си причиняваме нови нещастия? Защо природата винаги ни бие с камшик, всеки поотделно и всички заедно?

Защо тези удари стават все по-силни от година на година и се разширяват толкова много, че обхващат цялото човечество? Природата се опитва да ни доведе до осъзнаване на необходимостта от поръчителство, за да станем като един човек, една система.

Всеки човек в света трябва да разбере:

• Коронавирусът не е случайност, а част от процеса, чрез който силите на природата водят човешкото общество, като се стремят да ни обединят в единна система.
• В тази единна система  има закони, които природата ще ни задължи да изпълняваме, ако не доброволно, то с пръчка. И коронавирусът е едно от нещастията, които са изпратени на човечеството, за да го разтърсят и да го накарат да се замисли, как да живее правилно.

В идеалния случай трябва да станем като един човек, с едно сърце, в една система. Няма изход, трябва да стигнем до това.

Епидемията от коронавируса е първото наказание от цяла поредица от удари, които ще ни се разкриват ежемесечно. Защото ако се отнасяме лошо един към друг, създаваме място за вирус. Вирусът се появява там, където не достига поръчителството, което е трябвало да установим.

Целта на творението е да доведе човека до добро обединение и любов към ближния като към себе си. И ако това не се случи, започват да се разкриват различни проблеми, които всъщност служат като лекарство, което ни кара да се обединим.

Ние се гледаме един друг и не желаем добро на другия. По този начин вирусът се предава от човек на човек, от лош поглед и осъдителни думи, които се материализират под формата на вируси.

Хората все повече зависят един от друг в индустрията, в търговията и във всичко останало, но в същото време не подобряваме човешките отношения. Те противоречат на увеличаващите се връзки между нас, защото се свързвам с всеки човек на земята, но за да изцедя от него всички сокове. И, разбира се, когато тези връзки станат вече напълно непоносими, природата ги удря и разкъсва.

Представете си, че светът отреже Китай, Япония, Южна Корея, как това ще удари производството. Достатъчно е да се спре износът на някакъв малък електронен елемент, това ще засегне половината свят. И всичко е, защото не се организираме правилно на човешко ниво, не следваме законите на поръчителството. От хората са изтръгнати последните трохи, за да може елитът да спечели още няколко милиарда.

Вирусът вече доведе до масови съкращения. Не изглежда, че тази вълна ще отмине, очевидно е, че ще разтърси цялото човечество, за да усетим, че сме стигнали до червената линия и природата няма да ни позволи да продължим да съществуваме по този начин.

За първи път в историята на човечеството ще осъзнаем, че това е удар свише. Така египетските влъхви са казали на фараона за едно от наказанията, че е божият пръст. Всеки ще почувства, че това е висше наказание, че ни дърпат отгоре.

***

Когато поглеждам другия с лош поглед, вече му предавам вирус. Защото ние сме свързани в една система и когато мисля лошо за някого, внасям вирус в цялата система, негативен сигнал, прекъсвам поръчителството. Може да е само една мисъл, но ние всички сме свързани с мисли, разговори и действия.

Независимо дали ни харесва или не, всички сме заключени в една обща сфера. И затова няма значение дали говоря, пиша или правя нещо с ръце. Ефектът от мислите дори е по-голям, защото е казано, че “всичко се решава с мисълта”. И след това мислите се материализират във физически действия.

Между нас има невидими нишки, ние сме в поле от връзки. А най-високото ниво на връзка е мисълта, която след това се спуска на по-нисшите нива. Но ние можем да поправим всички вируси в мисълта. Поръчителството е правилната взаимна връзка между нас на нивото на мисълта. И ако го имаме, няма да ни е необходимо нищо повече, никакви материални лекарства.

От сутрешния урок, 07.03.2020

[261406]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички„. Урок №1

Напредвайки към Замисъла на творението – да наслади сътворените, всеки път получаваме корегиращо въздействие, за да не се отклоним по какъвто и да е начин от прекия път.

Именно за сметка на натиска от различни страни ние се насочваме все по-правилно в нашите усещания – не само в нашите пет земни сетивни органа (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание), а в нови органи на възприятия.

Например, ако човек изучава музика, той развива музикален сетивен орган, а не просто слух. Ако човек учи химия, той започва да усеща химическите вещества, да чувства какво ще се получи в крайна сметка от тяхното съединение. Той започва да строи в себе си модела на това, което изучава.

Така е и с нас по духовния път. Ние преминаваме през поправяния, които за нас   са неприятни, ние се объркваме, падаме, отстраняваме се, всичко ни омръзва, преставаме да разбираме каквото и да е.

Но именно такива вътрешни промени ни помагат да се настроим правилно, за да разпознаем новите детайли от възприемането по нашия път. Така ние придобиваме нов сетивен орган – духовен.

Често по духовния си път не сме съгласни с това, което се случва с нас. За какво  са ни такива разочарования, объркване, липса на разбиране, усещания, умора, загуба на желания?.. А след това изведнъж всичко се променя, поправя се и ние чувстваме, виждаме сякаш с други очи, в новото желание.

Именно такъв е пътят към раждането в нас на новите органи за усещането   на духовния свят, към който изначално в нас няма никакви сетива и затова той по такъв начин се строи в нас.

Така трябва да напредваме. Главното е да бъдем във връзка един с друг, да се подържаме взаимно, за да можем по-бързо да се върнем на пътя – към учението, обединението, участието. По този начин човекът спестява множество състояния и време.

Ще настъпят такива състояния, в които човекът ще види, че цялата цел не се състои в това щото човекът да бъде потопен в страдания, а за да може всеки път да разкрива наслаждение – след натискa, обърканостa, той все едно ще получи   ново, по-добро усещане. Така ние разкриваме висшата система, висшата сила.

А главното е – ние разкриваме, че тази реалност, наричана „висша сила“, действително изпълва всичко, цялото пространство, включително и в нашия свят. Всяко движение, всяко изменение – в желанието, в мислите, във физическото действие, винаги се извършва от тази всеобхватна сила, която ни управлява.

Целта на тази сила е да ни доведе до поправено състояние, когато ние сами, правилно, здраво, с разбиране, осъзнаване, с желание бихме разкривали все повече и повече тази вечна система и по степента на включване в нея бихме станали вечни и съвършени като нея.

До такава степен, че нашето тяло може да умре, но ние вече се отъждествяваме с висшата система и не чувстваме, че се разделяме с него. Висшата сила, която постигаме, властва над всички и управлява всичко и ние ставаме такива като нея.

От 1-я урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163188]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Във всяка дума, прочетена от книгата „Зоар”, ние разкриваме ”Исраел („Исра-ел”, означава ”право към Твореца”), Тора и Твореца – в едно,” според сливането с Твореца.

Защото това състояние се нарича сливане, когато се съединяват заедно Исраел и човекът, стремящ се към разкриване на Твореца, а Тора е средството за Неговото разкриване и Творецът е коренът, който човек се стреми да разкрие, съединявайки заедно себе си, средството, с помощта на което е поправил желанията си и всеобхватната светлина – Творецът.

Затова, четейки „Зоар”, трябва да се придържаме към тази формула ”Исраел, Тора и Tворецът са едно.” Къде трябва да разкрием това? – Във връзката между нас, в поправените желания, с които сме свързани помежду си, ни се разкрива Твореца.

Няма друга реалност освен една, в която всичко се съединява заедно и в обединението ни изчезват всички пречки, всички различия, абсолютно всичко. Взаимното ни обединение става изцяло хомогенно, сякаш ”супа”, сварена до такава степен, че в нея вече не можеш да различиш отделните компоненти, от които е била съставена в началото.

Колкото повече започваме да се съединяваме един с друг и всеки се разтваря в другия, толкова повече се разкрива светлината вътре във връзката ни. И когато тази ”супа”, състояща се отначало от отделни съставки, привършва ”да се вари” и става единна хомогенна смес, в която е невъзможно да различиш някакви съставки, сякаш никога не ги е имало – тогава в рамките на тази близост и единство ти започваш да разкриваш тази сила на единственост, наречена ”Творец”.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2011

[49520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да свържа всичко написано в Книгата „Зоар” със себе си и с обкръжението? Как мога чрез обкръжението да се отнасям към този текст?

Отговор: Всичко, което чета в „Зоар”, трябва да се разкрие във връзката между нас. В цялата реалност няма нищо освен състоянието, наречено „една душа“. Тази душа е напълнена със свойството за отдаване, висшата светлина, светлината на любовта.

А ние се намираме в объркано, мъгливо, неясно състояние, зад всички скрития – светове и трябва да разкрием единствено съществуващото, съвършеното състояние. А всички останали състояния само се бленуват в нашето безсъзнателно състояние, където не осъзнаваме духовното. Сякаш са ме зашеметили с удар по главата, загубил съм съзнание и сега постепенно идвам на себе си със своите собствени усилия.

Кабалистите ме обучават, с помощта на какви усилия мога да се върна в осъзнаването на духовното. В това се и заключава цялата наука кабала – разкриването на единственото, съществуващо състояние.

Затова „Зоар” ни разказва за състоянията в нашия духовен път – по-поправени, отколкото тези, в които пребиваваме. Разказва ми за стъпалата, по които ще се разкрие цялото съвършенство, защото авторите на „Зоар” са преминали всички 125 стъпала, от нашия свят до света на Безкрайността, и от височината на всички тези стъпала са написали това произведение, в което са ни разкрили единението между нас.

Ние четем – и в степента нашия стремеж към това високо състояние на нас ни свети оттам светлината, и така ние се поправяме, приближаваме се към него. Затова по време на четенето на Книгата „Зоар” от човек се изисква само да се стреми към това високо състояние, да го цени.

И така, ако ние заедно се стремим да разкрием това духовно състояние, за което разказва  „Зоар”, макар разбира се, да не го разбираме, защото нямаме никаква връзка с духовното, но тъй като желаем да разкрием – пробуждаме обкръжаващата светлина, която ни поправя и която ни приближава към разкриването.

От урок по Книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43205]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Длъжни сме да спазваме законите на природата, искаме това или не. Всичко зависи само от това, доколко ние добре познаваме тези закони и следствията от тяхното изпълнение.

Сега в света се разкрива нов закон на природата – Законът на единството между цялата природа и човечеството. Това ние наричаме “глобален и интегрален свят“.

Този закон сме задължени да съблюдаваме също както и всички останали закони на природата – т.е. ние сме длъжни да мислим за единството и съединението между нас. Нашият свят с огромна скорост ни разкрива тази връзка между абсолютно всички негови части. С всеки ден ние все повече разкриваме как всичко в този свят е взаимосвързано, колко тясно се преплитат и зависят всички един от друг.

Виждаме, че колкото и да искаме да премахнем тези връзки между нас, между страните, народите, да се разделим един от друг – ние сме неспособни да направим това. Напротив, от ден на ден разкриваме все по-тясната връзка помежду ни, все по-голямата взаимозависимост – и това става без нашето желание.

Този, който вижда по-надалече, може да каже, че ако се разкрие цялата истина, то на нас ще ни се наложи да усетим пълната зависимост на всеки човек в света, когато – всеки ще зависи от всеки. И на мен няма да ми бъде добре дотогава, докато и всички останали около мен не се почувстват също добре.

За нас все още е непонятно как можем да съществуваме по такъв начин. Но това е аналоговия, интегрален закон за глобалната система. И за сега ние само произнасяме думички като “интегрална“, “глобална“, но за нас е абсолютно необходимо да разберем наистина какво представлява тази система.

Това означава, че всички нейни части са свързани една с друга, че ролята на всеки един е съвършено важна, и всеки се нуждае от всички. Това наистина е една страшна зависимост – и в мислите, и в действията, и в желанията, и в разчетите – всичко трябва да е напълно различно – интегрално.

До сега в нашия свят ние никога не сме изграждали интегрална система. А тя е подобна на тялото ни. Въпреки че в него може и да има някакви дребни нарушения и незначителни болести – това не е чак толкова опасно, дори може и да не се чувстаме болни, но ако се разкрива интегралната система – то ти чувстваш себе си добре,  само при условие на пълно равновесие и взаимовръзка на всички нейни части.

Трудно е дори да си представим, че в човешкото общество това ще се осъществи… Но това трябва да стане, и то съвсем скоро.

Вие изобщо разбирате ли, какви непоносими страдания ще бъдат усещани от пропастта между нашето днешно състояние и разкриващата ни се вече система на взаимовръзка между всички нас?! Защото помежду ни царят – омраза и разобщаване, а нас ще ни поставят в духовния модел, където всички ние ще бъдем длъжни да сме свързани един с друг чрез любов и отдаване, взаимно общуване, участие, разбирателство. И ти ще бъдеш – длъжен,  желаеш или не!

Като пример, сега ние се стараем да създадем между себе си подобна система, всичките части на която да се свързани една с друга. Но нима сме способни на това?… Обаче, природата вече плътно ни притиска, приближава ни към това и то в мащабите на цялата наша планета. Неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество – всички влизат в системата, в която всяка част е свързана с другите. Ти си направил нещо лошо някъде, в едно място – и изведнъж налита ураган, става цунами, пропада фондовата борса, избухва епидемия, растат разводите – хиляди всевъзможни действия.

Обикновените хора не виждат цялата тази система и никакви обяснения за нея и не им помагат да я видят и осъзнаят. Те не  вярват доколко всичко е взаимосвързано на всички нива на природата, от недрата на Земята и чак до всички краища на Вселената.

И с всеки ден ние ставаме все по-противоположни на тази разкриваща се глобална система. По такъв начин в нашия свят се разкрива духовният свят – пълната взаимна връзка между всички части от реалността. Ние все още не разбираме, в какъв нов свят влизаме. Но… законите на природата са абсолютни и милост и протекция не трябва  да чакаме отникъде.

Въпрос: Ако ние можехме да видим условието: ако не се сближим, не се обединим в такава степен то – ще стане например земетресение… Защо всичко това не ние показано явно?

Отговор: С други думи – защо Творецът (общата сила на природата) не се открие явно на хората ли? Той се разкрива неявно – чрез учените и кабалистите. Учените говорят за природата на този свят, доколкото могат те да я разкрият. А кабалистите ни разказват за по-висшите сфери.

И ако ти разкриеш това явно и би видял неизбежното бъдещо състояние, то ти би бил лишен изцяло от свободен избор! Твоя живот би свършил на момента! Това е все едно да кажеш на човек, че след 10 часа той ще умре. Защо не ни дават възможност да  знаем от по-рано? Защото тогава ти ще мислиш само за това – и за нищо друго. И това ще те лиши от всякаква свобода в избора. Ако ти видиш този закон това ще те превърне в роб! А Творецът желае ти съзнателно да разбереш, че – единството е прекрасно само по себе си.

От урока по  Книгата Зоар, 15.04.2011

[40780]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Аз постоянно се старая да мисля за нашето единение и връзката между нас, особено по време на четене на Зоар. Но как работи над мен светлината, когато аз се старая да полагам тези усилия? Какви изменения извършва в мен?

Отговор: Светлината пребивава в абсолютен покой, тя нищо не прави с теб. Ти извършваш цялото действие. Можеш ли да я използваш? – Използвай! Не – значи не.

Подобно на електричеството: то е включено в розетката – ползвай се! Как да го използваш? – Както искаш! Включи хладилник, нагревател, каквото искаш.

Как светлината ти въздейства? – Тя не ти въздейства. Ти извличаш от нея това въздействие.

Казано е: „Аз своето АВАЯ (план на творенето) не съм променял” – това означава, че Творецът се намира в абсолютен покой. Затова светлината нищо не прави! Ти със своите действия извършваш всичко, ти привеждаш себе си в следващото състояние.

Ако ние казваме: „Дай на светлината да работи!”, „Светлината прави това или онова”, – ние просто приписваме нашите действия.

Ние привеждаме закона в действие – и той работи. Законът действа, неговата формула е известна. Той съществува извън нас и се нарича „закон за подобие на свойствата на светлините и желанията/келим” или „закон за равновесието”.

И няма никакви действия от страна на светлината. светлината е извършила единственото действие – създала е желанието да се насладиш, „нещо от нищото”. При това, това не е тази светлина, за която говорим.

А желанието да се насладиш, намирайки се в тази светлина като създадено от „нищото”, през цялото време се променя. И само изхождайки от това желание, творение, ние говорим за всички изменения на свойствата, развитието по четирите стадия и така нататък. Всичко това са изменения на желанието да се насладиш, вътре в постоянната светлина.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава: да проникнеш вътре в общата система от души, за която разказва Зоар?

Отговор: Това е невъзможно да се обясни с думи. Ако ние проникнехме вътре в тази система, то бихме усещали духовните явления зад думите на Зоар, бихме чувствали, какво означава всяка дума.

Ние бихме разпознавали всички тези свойства и желания, бихме разбирали защо се наричат с такива имена и се определят такива връзки между тях. Всичко щеше да ни се поясни.

Но всичко това се разкрива от вътрешния поглед на самата система – как душите са свързани една с друга е единен организъм, във взаимна поддръжка, поръчителство, партньорство, отмяна на всяка душа пред всички – в една или друга степен, на всевъзможни нива, но всяка над своето его.

В системата, където ние сме свързани помежду си на вътрешно ниво, ние се съединяваме над своя егоизъм. Тогава ти разкриваш тази система, и заедно с това виждаш този свят като по-външен в сравнение със същата система, понеже той пребивава във властта на егоизма, и го управлява с него.

В духовната система ни движи стремежът към единение, а в този свят ни управлява тенденцията към разобщаване, отделяне един от друг, желанието за собствена власт, гордостта. Това са две противоположни сили: тук аз отменям другите и се издигам, а във вътрешната система – отменям себе си и въздигам другите. Такава е тенденцията. И затова тези две системи изглеждат такива различни.

Според това как човек се включва във вътрешната система, той разкрива връзките между всички души: как всичко се устройва в пълна хармония, и силата на живот циркулира между всички – всеобщото отдаване един на друг, образуващо милиарди канали между тях, и цялото това множество светещи канали се превръща в съвършената светлина, напълваща отношенията между всички души.

От урок по Книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38811]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Баал аСулам пише в статията “Свобода на волята“, че личните наклонности са истинска и неприкосновена собственост на всеки индивид, която е забранено да се променя или повреди …

Тъй като този, който разрушава каквато и да е склонност на индивида, способства за изчезването на това неповторимо и възвишено знание от света, което трябва да се прояви в бъдеще в края на веригата. Защото тази склонност никога повече няма да се появи в света в никакво друго тяло, освен в това, в което е била.

Именно върху тези принципи трябва да се гради цялата система на възпитание и да се отнасяме към децата, като към възрастни. А не да се опитваме да правим от тях това, което ни се иска, като че ли са тесто, от което може да се моделира всякаква форма според собственото си желание.

На човека трябва да се предостави такова влияние, че да може свободно да развива своите индивидуални свойства. Затова, във възпитанието е недопустимо каквото и да е потискане.

Кабалистите пишат за това, и ние трябва да разберем причината. Защитата на свободата на личността е задължителен закон, защото като резултат, ние не засягаме нито един от нас чрез някакво въздействие и поправяне. Ние поправяме само връзката между нас!

Всички ние, трябва да се свържем чрез правилни връзки един с друг: аз, ти, той. И тогава, в тези връзки ще открием светлината, като при резисторите в електрическа верига, като в „спиралата на лампа“. Именно самите връзки, разкриващи се между нас,  ще се нарекат духовен свят или Творец, а  не всеки от нас.

А това, което лично ми принадлежи – не се отнася към духовното. Духовни са само нашите връзки. Затова, индивидуалните свойства на всеки трябва да се запазят.

Ако аз разваля някое качество в себе си или в някой друг, то вече и връзката между нас не може да бъде абсолютно правилна. Тъй като тази връзка предполага „мост“, точно от неговата природа към моята природа.

Затова, законът за защита на свободата на личността не е изискване на красивата „демокрация“, а необходимо условие за постигане на поправянето.

От това става ясно, колко е порочна  наша образователна система, предполагаща непрекъснат натиск върху децата и създаваща щамповани личности по приетия стандарт. Необходимо е, отношението към възпитанието коренно да се промени..

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.12.2010

[29377]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→