Реплика: Черните дупки получиха потвърждение. Там времето спира, не действат законите на физиката, а гравитацията е толкова голяма, че безвъзвратно поглъща всичко, включително и светлината.

Отговор: Физиката на нашия свят не действа там.

Въпрос: Какво ни дава това знание?

Отговор: Фактът, че има граница на времето, пространството, движението. Там действат абсолютно различни закони, до които  не можем да се доближим, не можем да ги изучаваме.

Тоест, можем да предположим евентуално, на базата на това, което имаме, че там всичко е различно. Но по какъв начин е по-различно? Можем да живеем още стотици години и все още да не можем да го разгадаем, защото ние стоим зад радиотелескопите, които направиха  за нас снимка на тази черна дупка.

И ние, с нашите егоистични мозъци, не квантови, а като цяло механични, изследваме това явление. Следователно нищо няма да се получи.

За да влезем в истинско изследване на другия свят, на това, което е вътре в черната дупка, където има съвсем друга физика, ние самите трябва да бъдем други.

Уловихме само нашата вселена до точката на преход към някакво друго пространство. Това е границата на нашето постижение. Така и го наричаме –  „границата“. Границата на времето, границата на пространството. Там няма нищо такова.

Какво има в тези черни дупки, не знаем. Ние нищо не знаем. Само едно е ясно – там всичко се изгубва за нас. Би било интересно  да видим, как бихме изглеждаме от там, ако погледнем нашия свят от това черно око .

Реплика: Наистина интересно! Да погледнем от другия закон нашия закон.

Отговор: Ще изглеждаме много примитивни, намиращи се под нивото на скоростта на светлината. Това е най-примитивното състояние, което може да съществува в природата – по-ниско от скоростта на светлината. Това означава, че съм напълно под властта на механичната светлина. Аз съм им подвластен, аз съм под нейното управление  и съм нищо! Не съществувам! Защото моето „зз“ не се усеща.

Въпрос: Какво ще накара човека да разбере, че когато той се промени и светът се промени?

Отговор: Когато нашият свят се превърне в черна дупка, в която всичко изчезва.

Реплика: Кога човечеството ще стигне до това?

Отговор: До това ще стигнем чрез осъзнаването на злото. И постепенно се доближаваме до него. Затова усещаме еволюцията.

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман” , 23.04.2019

[248774]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява времето в материален и в духовен аспект?

Отговор: Всичко произлиза от корена и неговите следствия. В духовното времето не е това, което тиктака. Това са действията, които са необходими за промяна на определен параметър в душата. Ако този параметър не се е променил, то времето не е изминало.

А ако се е променил, тогава в зависимост от честотата на промените можем да говорим за време. Тоест, времето като такова не съществува, то се определя от самият обект, който се променя. Честотата на промените в обекта определя времето.

Въпрос: Тоест, ако ние не се променяме,  времето в духовното не преминава?

Отговор: Не в духовното, а в теб. Ако човек не се променя, това означава, че не живее. С други думи, той съществува само в биологичното си тяло и всичко се измерва според биологичното време.

В духовното това не се нарича живот. Духовният живот не е броя промени за единица време, а количеството на промените, които са самото време.

От урока на руски език, 30.12.2018

[243042]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Кога времето е враг на човека?

Отговор: Времето не е враг на човека. Човекът е враг на своето време.

Защото в теб има устройство, на което задаваш време – от нула до безкрайност, на всяка една скорост. Времето е изменяемо. Дори физиците говорят за това. Само, все още не е в нашите координати.

Кабала се различава от квантовата физика и другите точни науки с това, че въвежда човека в пространство извън времето, където той може сам да се променя в произволни свои координати. Обаче, за това трябва да придобие съвсем други инструменти, други сетивни органи.

От урока на руски език, 19.03.2017

[211272]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Реплика: Баал Сулам пише, че именно нашият егоизъм дава усещането за време. Съществува действие и неговият резултат. За нас е важен резултатът, а не удоволствието от самото действие.

Отговор: Егоизмът е желание за получаване, вземане,  привличане за себе си – разтегля нулевата точка в две различни посоки и възниква понятието време.

Въпрос: Излиза, че в духовното няма време, защото човекът се наслаждава непосредствено от самото действие, той не очаква резултат от намерението си?

Отговор: В духовното намерението е действие.

От урока на руски език, 26.02.2017

[209634]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между минало, сегашно и бъдеще? Какъв е духовният корен на времето?

Отговор: Работата е в това, че цялата Вселена, цялото човечество, преминавайки през определени етапи на развитие, постоянно се променят.

В действителност няма нито Земя, нито космос, просто ние така си представяме нашето състояние в своя егоизъм (желание). С други думи, светът е отражение на нашето вътрешно състояние.

И във всяко едно такова състояние човекът е друг, затова и кабалистичната методика отчасти се мени, тя все още се развива. Тъй като днес се намираме в стадий, на който нито едно предишно поколение не е било, и затова дописваме към тази методика своята част, своята глава. А нашите потомци – тези, които още ще дойдат до кабала, ще дописват своите глави.

Но, по принцип, ние вече се намираме на етап, когато можем да завършим цялата история.

Духовният корен на времето – е решимот (информационни записи), които са се образували в нас след разбиването.
Някога сме били един единен съсъд, след това сме се разбили и полека лека отново се събираме в един единен съсъд под влияние на постоянно въздействащата върху нас светлина. Постепенното събиране на всички разбити части ни дава усещането за време. В действителност това не е време, а промяна на нашите състояния.

Можем да кажем, че времето е разстоянието между желание и наслаждение.

Да предположим, че трябва да се съберем заедно в централна точка, като един човек с едно сърце.

Искаме или не искаме това, но ние се устремяваме към този център, защото вътре в нас се намира светлината, насочваща ни към него. Времето, за което трябва да достигнем центъра, е 6000 години.

Затова преди 6000 години нашите решимот са започнали да се движат към центъра.И ние последователно преминаваме през 6000 състояния, които се наричат „6000“ години. В нас то се усеща като време, но в действителност това не е време, а промяна на състоянията.

Какво значи време? Сега се чувствам така, след миг – по друг начин. Разликата между тези две състояния аз наричам «време». Времето не съществува. То е чисто субективно измерение.

Днес на много учени вече им е ясно, че времето може да тече обратно: и напред, и назад. Паденията и подемите, измененията, всички флуктуации в нас ни дават положителното и отрицателното време.

От урока на руски език, 15.05.2016

[193767]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Кабала утвърждава, че нашият свят се е образувал в резултата на това, че световете са се спуснали от света на Безкрайността по 125- те стъпала. Кога се е случило от гледна точка на времето?

Отговор: За време може да се говори само започвайки с момента на създаване на нашата Вселена, а до тогава време не е имало. Това се потвърждава от последните открития на квантовата физика. Нашият свят е възникнал преди около 14 милиарда години. До този момент времето не е съществувало, в духовното няма време.

Започвайки от големия взрив, върви развитието на нашия егоизъм. Елементарните частици са започнали да се свързват в атоми за сметка на своя егоизъм, желанието да съществуват, да приближат към себе си полезното и да отделят вредното. Тази сила накарала атомите да се свържат в молекули, в кристали, минерали. Така е започнала да се формира Вселената.

Десет милиарда години Вселената се е развивала на неживо ниво, докато в нея не е започнало да се формира земното кълбо от газовия облак. То продължило неживото си развитие, докато преди милиард години на повърхността на земята не са възникнали първите примитивни форми на живот — начало на растителния свят.

След растителния свят е възникнал животинския, а след това човека. Цялата тази еволюция се е движела за сметка на вътрешната сила, скриваща се във всяко създание — неговият егоизъм.

„Егоизмът“ на веществото се определя от неговата валентност и сложността на строежа на атома. Има такива слабо егоистични вещества като кислорода, водорода. Техните атоми са много прости. А има вещества, атомите, на които са много сложни и са свързани с голям брой елементи: електрони, протони, неутрони.

В края на периодичната таблица на елементите има дори такива вещества, които започват да излъчват от себе си енергия и затова се наричат радиоактивни. Това вече е развитие до стъпалото на връзката с обкръжаващия свят, приближаващо ги към растително стъпало. Растението е основано на активното взаимодействие с обкръжаваща среда.

Тоест, ние виждаме, че съществува определен процес, придвижващ еволюциятата и водещ материята от неживото към растителното стъпало. Междинни форми между неживото и растителното са коралите, „живите“ камъни.

И в еволюцията между животното и човека има междина форма — маймуната. Кабала е наука, която се основава на откритията на хората, и няма никакво отношение към религията.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016
[180504]

Filed under: Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как изглежда близкото бъдеще на човечеството от висотата на духовния свят?

Отговор: Не мога да кажа това. Може само да се завиди на такива хора като Волф Месинг, които са могли да предсказват, но само на материално (животинско) ниво, и да говорят за бъдещото състояние на човека и човечеството.

Кабала също дава тази възможност, обаче кабалистите не я използват.

А ето какво всъщност представлява кабала. Кабала е възможност да се управлява бъдещето, да се доведе до по-добро състояние. Затова не мога да го предскажа – не го знам. Мога само приблизително да кажа какви състояния ни очакват, но какви ще бъдат в действителност, зависи само от хората.

Кабала се занимава не с предсказания, а с подобряване общото състояние на човечеството и затова сега тя се разкрива специално, за да повдигне цялото човечество на следващото стъпало. Тепърва ни чакат още много стъпала на развитие.

Мислим си: “Вселената съществува четиринадесет милиарда години! Земята- четири милиарда години! Човечеството – стотици хиляди години! Нашата епоха – десетки хиляди години!“ Тези мащаби ни се струват огромни.

А всъщност, в сравнение с други по-велики мащаби, това е само малък отрязък от време. Той дори не се измерва в секунди, защото времето тече само по отношение на нас.

Пред нас има още много стъпала, които трябва да преминем: трябва да излезем от сегашното състояние и да влезем в следващото, а от него – в по-следващото и така нататък. Кабала говори за изминавания от нас огромен кръгооборот. Затова не трябва особено да се задържаме на това стъпало, то не е толкова комфортно.

От урока на руски език, 20.09.2015

[167479]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

Времето е вътрешен, личен, психологически, егоистичен параметър. Измервам времето, като разликата между момента, в който искам нещо, към което се стремя и момента, когато реализирам това желание. Винаги усещам времето като недостатък за напълване.

Ако получавах веднага щом поискам, ако желанието ми се реализираше на секундата, не бих усещал времето. Това се нарича да бъдеш над времето. Да допуснем, че получаването на пожеланото ставаше с безкрайна скорост, тогава времето би се стремило към нулата.

Цялата наша природа съществува със скорост по-ниска от скоростта на светлината и всички процеси се извършват с ограничена скорост. И затова съществува времето. Тъй като времето, скоростта и разстоянието са свързани помежду си.

Теоретически, ако веднага получавахме пожеланото от нас, не бихме усещали времето.

Кога ще мога да достигна състояние, в което времето би било равно на нула, т.е. скоростта би била безкрайна, а разстоянието се съкрати до нула, т.е. пространството би се обърнало в точка? – Когато ще мога да извърша действие и го извършвам в секундата, в която току-що съм го пожелал. Това е възможно само по време на действието на отдаване, което зависи от мен.

Ако бихме преминали от сегашната връзка между нас, в която всеки получава от другия, към такава връзка, когато всеки отдава на другия и може да отдава, има какво да му даде, а другият желае да получи от него, тогава не бихме усещали времето.

Времето е навик, чисто психологически параметър. Това вече го потвърждава и науката.

Всъщност, какво ни е нужно, ако говорим за истинска реализация в живота, за правилно управление на времето, което ни е дадено? Трябва да знаем как да постигаме действието на чистото отдаване, с помощта на което се издигаме на равнището, на което съществуваме извън времето, мястото и движението.

Защото, ако времето е равно на нула, тогава няма движение и няма пространство, всичко се намира на същото място, в точката. Такова състояние можем да постигнем само, ако променим нашето отношение от получаване на отдаване.

От 356-а беседа за нов живот, 22.04.2014

[160858]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да използваме времето: миналото, настоящето и бъдещето? Струва ли си да ловим текущия момент, за да живеем само тук и сега?

Отговор: Ако усещахме само този момент, а не миналото, настоящото и бъдещето, или бихме се издигнали над времето, или бихме умрели. Едно от двете.

Мъртвите са свободни, защото не усещат времето, затова не усещат и промените, но това не е онази свобода, която търси човекът. Животните и растенията някак си усещат миналото, настоящото и бъдещето и дори в неживия камък се натрупва спомен, за онова, което се случва с него.

Независимо, че не сме запознати с това явление, но камъкът усеща външните въздействия върху себе си и някак си възприема миналото, настоящото и бъдещото, съгласно своето съпротивление на влиянията отвън.

Затова да усещаш само едно от трите времена означава да загубиш усещането за живот. По-интересно е да се издигнеш над усещането за минало, настоящо и бъдещо и да вземеш връх над тях, т.е. да управляваш преминаващите процеси. Трябва да изясним, как можем да управляваме миналото, настоящото и бъдещето, под формата на въздействие върху нас от някакъв външен източник.

Ако аз се обединя с този източник и го изучавам, то започвам да властвам над трите времена и се превръщам в господар на времето, ставам стопанин на своя живот. Мога свободно да се премествам от миналото в настоящето, в бъдещето и обратно от бъдещето в настоящето и в миналото. Мога да се издигна много над тях и да не бъда вече зависим от тях.

Сам ще променям времето, а не времето ще променя мен. И всичко това зависи от това, как ще преодолея желанието си да се наслаждавам – органът, с който усещам промяната на времето. Ако се издигам над своето егоистично желание и се освобождавам от него, то преставам да усещам миналото, настоящото и бъдещото като свой живот.

Пита се: тогава с какво се асоциирам аз? Аз трябва да зная цялата ос на развитие на своето желание: как то е било създадено, как се е променяло и каква форма трябва да придобие. За да разбера всичко това, трябва да се издигна на друго стъпало, наречено програма на творението.

Всяко нещо в света има своето минало, настояще и бъдеще, т.е. причина и следствие. Постоянно трябва да се обръщам към причината и тогава много по-лесно ще мога да изследвам и да видя следствията. Ако причината ми е точно известна, то дори без да виждам резултата, аз вече ще зная какво ще се случи. В причината вече е заложена бъдещата формата на всички следствия.

По такъв начин, достигам до основния въпрос в моя живот: „Къде е неговият Източник? Откъде съм дошъл? Какво е това човек? Кой ме е създал? Каква сила ме управлява и към каква цел ме води?”

Ако можех да отговоря на всички тези въпроси, то бих могъл сам да управлявам живота си и бих се освободил от пътя на времето.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137039]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Откъде в нас се появява усещането за времето? Защо при едни то е точно до минута или секунда, а при други изобщо липсва такова усещане за време?

Отговор: Това зависи от развитието на желанието за наслаждаване. Ако желая да се насладя, то деля своето желания на части от секундата, за да напълня всяка частичка от секундата с наслаждение, напълване. И затова за мен е важно да усещам времето.

Животът никога не ни се струва дълъг, защото мога да го напълня с наслаждения, в широк смисъл: храна, секс, семейство, пари, власт, знания. И тогава 80 години живот са ми малко – и хиляда не биха ми стигнали, за да направя всичко.

Въпрос: Понякога възприемаме времето като негативно явление: с времето вещите се развалят, разпиляват, а тялото ни остарява. Но от друга страна, времето може да бъде полезно, тъй като то лекува, примирява. Как да възприемаме времето: като лошо явление или като добро?

Отговор: Времето зависи от това, с какво го запълвам. И преди всичко, трябва да се разбере, как мога аз да го управлявам, а не то мен. Аз не съм съгласен с такива изказвания, че ”времето лекува” и че трябва да се приема спокойно, сякаш времето е нещо, намиращо се извън мен. Това е форма на отношенията на слаби хора, които не умеят да се разпореждат със своето време. При такова отношение към времето си навличаме много неприятности.

Времето трябва да е под наш контрол и ние трябва да се издигнем над него. Това не означава да удължим живота със 100 години за сметка на успехи в биологията и генетиката. Та нали тогава и 200 години ще са ни малко и животът ще ни се стори твърде кратък.

Човекът, живял преди 500 години, е усещал 30-те си години живот не кратък, а дори по-дълъг отколкото съвременният човек, живеещ 80 години. Затова аз не мисля, че трябва да вървим в тази посока. Трябва просто да се издигнем над понятието време, което означава да го управляваме.

Времето зависи от това, дали съм получил повече или по-малко наслаждения.  Промените в моето желание за наслаждение ми създават усещане за това, че времето минава. А ако усещах някакво постоянно напълване в не променящо се желание, то изобщо не бих се усещал жив. Бих загубил не само усещането за време, но и за живот.

Тъй като в мен не биха се извършвали никакви промени, а без промени няма усещане за живот. Да живееш – това не е някакво усещане, а разликата между две състояния. А ако състоянията не се променят, то през цялото време се усеща едно и също състояние, и затова аз не се усещам съществуващ.

Излиза, че усещането за време е вътрешно, чувствено, съвършено субективно разбиране. Всичко, което трябва да направя – е да променя своите органи за възприемане, вътрешната си програма, действаща в мен сега, както във всеки жив организъм. Ако се издигна над тази програма и започна да функционирам по друг начин, да не използвам своето желание за наслаждаване, да не живея с това, което идва, а сам да се само-напълвам и да управлявам тези напълвания, то аз ставам стопанин на времето.

За това трябва само да се издигна над егоистичното си желание и да престана да съм зависим от него.

От 352 беседа за новия живот, 17.04.2014

[136708]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→