Entries in the 'воля' Category

Настана време да допишем историята си

До този момент човечеството не пишеше историята, а по-скоро се вписваше в нея. Днес обаче, на новия етап от развитие, ще допишем историята си сами. За пръв път ни се предоставя тази възможност след дългите хилядолетия детство.

В продължение на цялата история човек се е развивал под диктовката на егоизма, а неговият постоянен ръст автоматично ни е принуждавал да търсим средства и способи за удовлетворяването на собствените ни желания. Така природата е направлявала нашето движение, практически лишавайки ни от свобода на волята. Не човек се е променял съзнателно, а природата го е променяла, съгласно програмата си.

От наша гледна точка това изглежда така: по-рано по необходимост сме променяли обкръжаващата ни среда в пълно съответствие с изискванията си, а сега настана време, когато човек ще се променя в пълно съответствие с природата. С това учение вече започват да се съгласяват.

По принцип, какво представлява по себе си ”природата”, която толкова дълго и безуспешно се опитвахме да покорим?

Когато майката излиза от детската стая, оставяйки малкото дете да играе с играчките си, чувства ли се то свободно? Да. Чудесно прекарва времето си, дори не разбирайки, че се намира под надзора ù, под нейния остър и грижлив поглед. Свободно е в усещанията си.

Точно така е скрита от нас и ”природата,” т.е. системата на управление, в която се намираме. Тя поражда у нас усещане за свобода, макар че в крайна сметка тази свобода я няма. Нейната илюзия е била планирана от еволюцията специално за това, за да се развиваме свободно в егоизма си, ползвайки и следвайки желанията му, доколкото ни е позволявала нашата природа, свойства и възможности.

И смятахме, че това е хубаво, че така можем и сме длъжни да се развиваме. Сменяха се обществени отношения, технологии, през цялото време преобразувахме по нещо, бягахме някъде, действайки по волята на естеството, т.е. от нарастващите ни егоистични желания. При което се стремяхме все повече и повече към по-голяма власт над природата. Помните Мичурин: ”Да вземем от нея всичко – това е нашата задача…” Човекът не се замисляше над това което прави, а просто действаше, защото така му харесваше.

Ако природата ни зададе определени желания, то ще работим само в техните рамки. Няма да ни се налага да излизаме извън границите им. Храна, секс, семейство, знания, слава, пари, власт – комбинацията от тези желания я има у всеки и съобразно с нея, всеки ги реализира. Природата ни движи малко помалко, отвътре, ”отзад”. Поривите, които пробужда у нас, в съчетание с обкръжаващите ни условия, определят всичко.

Фактически, аз представлявам по себе си един механизъм. Пред мен възникват желания, струпват се определени обстоятелства, ограничен съм от физически, умствени, нравствени и прочие способности, а също така и нормите на обкръжаващото общество и общите закони на глобалната природа. В резултат на всичко само се опитвам максимално да реализирам желанията си в обстановка, която ми е зададена. Ето, излиза, че съм изпълнителен механизъм и нищо повече. Желанията са зададени, условията също – всичко това ме тласка към самореализация.

Такъв е бил пътят ни: грешките на човека, добрите му и лоши постъпки, всички те са били необходими и неизбежни на предишния стадий на развитие до наши дни. Не по свое желание е получавал вродени свойства и не по своя воля е попадал в една или друга среда.

И въпреки това не се е сещал, че всичко е предопределено. Като детето, което играе и се чувства свободно в отсъствието на майката, която просто е изчезнала от полезрението му.

От беседа за новата книга, 18.07.2011

[50176]

Степени на свободата на избора

Въпрос: По какъв начин ще дойде поправянето на цялото човечество? Ще стои ли въпросът за свободата на избора пред всички или само пред малцинството, водещо този процес?

Отговор: Свободата на избора, както всяко явление, се състои от 4 нива: неживо, растително, животинско и човешко. Свободата на избора на масите се заключава в това да се присъединят и да следват тези, които се намират начело на процеса.

Това означава, че те трябва да разберат своето състояние, задачата на лидерите, общата цел и да се включат в нейното достигане. Тоест, те също имат определено постижение в зависимост от корена на душата – както и сега в нашия свят.

Да кажем, защо едни хора са доволни от скромни постижения, а други се стремят към максимума? Защото съгласно корена на душата така ги води свойственото им желание да получават, и това не зависи от избора на човека – той се е родил така.

В края на поправянето, когато всички се обединяват, образувайки кръг, всички различия ще се анулират, но в процеса на поправянето всеки трябва да разкрие корена на своята душа и да се развива съответно с него.

Баал а-Сулам пише, че след като Исраел – душите, стремящи се към Твореца, намиращи се на върха на пирамидата, – се устремят напред, след тях ще потегли целия свят. Така, истинска свобода на избора имат само тези, в които се пробужда желанието за отдаване, и тези хора стават все повече и повече в света. Всички, те се наричат Исраел, защото притежават склонността към разкриване на висшия свят, а всички останали получават от тях.

Затова, ако ние изпълним своята работа, без да чакаме да я свърши някой друг, то с това постигаме всичко. Всички останали също трябва да разкрият целта и Твореца, но всеки получава съгласно своето място в тази единна система, която храни всички. При това става въпрос не за степента на важност на всеки, а за реда на взаимовключване.

Отначало са разкрили духовния свят, реализирали са свободата на избора и са привлекли светлината Прадедите. След това са действали поколения мъдреци, а сега е настъпил нашия ред, както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към Книгата Зоар”.

Всеки има своето място в този процес и своето поправяне – от това никой няма да стане по-малък от другите. Става въпрос само за последователност в стъпалата, порядъка на развитие и поправяне.

Кабалистите от предходните поколения са действали в обща система преди нас, разкрили са се преди нас, и ние получаваме от тях – както в този свят чрез книгите, така и в духовния. А чрез нас получават другите. Така постепенно отгоре-надолу се разкрива Дървото на живота.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36036]

Някой ни води на въженце…

каббалист Михаэль ЛайтманNortheastern  University: Проследявайки маршрутите на множество от хора, учените стигнаха до заключение, че въпреки привидната свобода и значителните разлики между хората, нашето поведение е почти 100% еднакво, еднообразно и предсказуемо!

Реплика: Цялата наша индивидуалност се разкрива само по време, когато разкриваме Твореца в нас, когато започваме да изграждаме Неговия образ в себе си.  

Само това е истински ново и свободно, лично за всяко движение, а всичко останало е елементарно програмирано от желанието да се насладим (с егоизъм ), който действа само на принципа „Максимум получаване при минимум разходи”.  

Затова всички наши действия можем да изчислим предварително. По тази причина Кабала ни нарича животни.   

А хора ставаме само чрез  реализация на своята единствена свободна воля – в изхода от егоизма и уподобяване на Твореца.

Най-рационалният

Произхода на човека от маймуната – това е едно от тези научни открития, за които ние узнаваме още в детството си. Много нагледно този процес можем да проследим на картинката, която изобразява превръщането на малката невзрачна маймуна в строен, гордо крачещ напред човек. Факта, че между човека и маймуната има роднински свръзки става толкова естествен, че всякакви други предположения, например, произхода от крава, предизвиква само смях. Но всичко това вече остана в миналото.
Днес съмнението за истинността на теорията на Дарвин, отдавна витае във въздуха, в началото проникна в пресата, а след това прерасна в тема, която се обсъжда на най-високи нива. Като пример ще приведем няколко фрагмента от откритото писмо, адресирано до президента на Украйна В.А. Юшченко: „… науката, която по времето на Дарвин е съдържала в себе си постулата на натурализма, т.е. изискването да се обясняват всички неща без да се прибягва до идеята за Висшия разум, се оказа все по-безсилна за да обясни възникването на живия и неживия светове…“ И по-нататък : „Инструмента наречен „наука“ се оказва безсилен да обясни произхода на битието, въпреки че този инструмент е много подходящ, когато трябва да се разпознава структурата и устройството на битието“. (още…)

Право на Съществуване


(Гледната точка на Кабала)

Без преувеличение можем да кажем, че лакмусовата хартия за нашето време са средствата за масова информация (или по-просто СМИ). На едни и същи информационни пространства мирно си съседстват апокалиптични и напълно противоположни на тях прогнози. Настъпва глобално затопляне, топят се ледниците на Антарктида, грози ни световна катастрофа – крещят заглавията на статии във вестниците и сайтовете в интернет. Това са глупости – всичко е по план, как е възможно бедничкия човек да си помисли, че може да наруши екологичния баланс на огромната Земята – не се съгласяват другите. Ето,.. ето още малко и ще настъпи световна икономическа криза, Китай притежава цялата доларова маса, Америка е включила печатната машина и печати долари – надвикват се експертите. Всичко е планирано предварително, доларът е силен както никога до сега – ги успокояват опонентите. Точно така стоят нещата и с другите глобални проблеми. Песимистите настояват, че всичко се срива в ада, а оптимистите с не по-малка убеденост доказват, че всичко е тип топ.
Невероятно количество препратки към официални източници, известните имена на учени, доклади на авторитетни комисии и дори филми на нобелови лауреати – всичко е задействано.
Към кого да се обърне обикновения гражданин и човек? На кого да повярва?! (още…)

Решимо – духовният ген

В решимо е записан целия път на човека до раждането му и после, всички кръговрати на живота му, записана е всяка негова крачка, всяка негова мисъл, които го водят до това състояние, в което се е намирал някога, което е било и е изчезнало.

Днес всички знаят, какво е това „ген“. Родителите говорят на децата си : „Нервен си като баща си, но си умен като майка си, делови си като дядо си, домакин си като баба си“. Тоест всички разбират, че в поведението на детето по-голяма, едва ли не главна роля играят гените, които то получава по наследство. Те му помагат да се адаптира или не в нашия свят.

Но нека днес да поговорим за други гени – духовните. В кабала духовния ген е наречен „решимо“(мн.ч. – решимот), т.е. запис, спомен за минало, изчезнало състояние.

Той е бил в състояние на пълно сливане с Твореца, бил е безкрайно напълнен с наслаждение. Тогава цялото човечество е представлявало Една Душа. Но след това тази Единна Душа е била разбита на много частички, искри. Като място са за тяхното съществуване възниква нашия свят. Днес ние живеем в свят, в който наслаждението е крайно и ограничено. (още…)

Неудобната истина


 

 Земетресение в Перу, вълна от необичайни горещини в Европа, проливни дъждове в Англия, урагани в Мексико, наводнения в Северна Корея… Може и занапред да пренебрегваме екстремалните климатични изменения, но все пак по добре е да се стреснем преди екологичната криза да нанесе непоправимата щета.

   „Преди няколко седмици страхотен взрив в химически завод разтърси Девня. Отровен облак носен от попътен вятър се устремява към Варна, – това е само един от тези сценарии от, които на всеки му настръхват косите. Обаче в действителност страшно става когато разбереш: подобна авария е само капка в морето от екологични и технически катастрофи, които ни заплашват на всяка секунда.“ (още…)

Преобърнат свят


Отварям очи. Какво виждам? Прозорец към света или прожекционен екран? Примигвам. Затворил ли съм клепачи? Или съм натиснал «пауза»?

Сутрин. Протягате се сънено още в постелята. Слънцето вече напича, на улицата чуруликат птици. Но в душата ви сякаш „врещят“ котки. Ставате с „левия крак“, нямате желание деня да започне, не мислите за нищо друго, освен да се върнете в постелята.Вчера всичко е било различно. Вчера денят ви се е отдал. Струвало ви се е, че светът блести и се подобрява пред очите ви. Лягайки да спите вие сте били просто щастливи. А днес…апатия и непроходим мрак. (още…)

Духовната война


Откъс от книгата на М. Лайтман «Постигане на висшите светове»

Човек постоянно се намира в състояние на война, за да изпълни на изискванията на своите желания. Но има война от противоположен вид, в която човекът воюва срещу себе си, за да отдаде цялата територия на своето сърце на Твореца и да запълни сърцето си с естествения враг – алтруизма, за да заеме Творецът цялото пространство не само по Своя воля, но и по желание на човека, да царства над нас по наша молба, да ни ръководи явно. (още…)