Всички революции на човечеството са искали равенство – не на минимално ниво на живот, не равенство между скитници в пустинята, а равенство в нормални условия, които се полагат на народа. Такива, при които данъците да не са в ръцете на малцината ”докопали се” до властта, а в съвременната епоха – до парламента.

Днес животът ни по своята същност е извратен: правителството събира пари от гражданите, а след това правят каквото си искат с тях, никого не питайки нищо. ”Вие сте ни избрали – сега ни оставете да постъпваме така, както ние смятаме за добре”. За нуждите на обикновените хора никой не се грижи. Народът работи и плаща данъци, а правителството ги получава и харчи по свое усмотрение.

Така е навсякъде по света, при всички режими. Всъщност, това не е демокрация и не е либерализъм, а само една голяма корупция.

Как да поправим ситуацията? Само по пътя на човешкото обединение. Но много хора се стараят да се възползват от това, в желанието си да се домогнат до властта, да се възкачат и сами да разпределят средствата.

И това няма да престане. В крайна сметка, корупцията ще достигне такива мащаби, че до народа няма да достигат дори трохите. Целият свят се сблъсква с този проблем.

Ще помогне само всеобща система за просвета, благодарение на която хората ще разберат, какво трябва да направят и какво държавно управление им е необходимо. Тогава вече няма да могат да ги манипулират и на техен гръб да построят поредното корумпирано правителство.

Тъй като те ще видят, ще познаят, че в тяхното единство е заложена мощна съзидателна сила, позволяваща не само да се отърват от ненужното, но и да изградят онова, което им е необходимо. Единствено тогава, в просветен народ, може да се изгради нещо ново.

Нищо друго няма да помогне. Колко умни глави спорят и коментират политиката, кредитите, данъците, бюджета, но всичко това е една голяма заблуда, зад която се крие борбата за власт, за стола и топлото място. И никой няма да има полза от това, освен ”щастливецът”, докопал се до стола.

През цялата човешка история, по времето на всички формации, липсата на масова просвета е бил основен проблем. Ограмотяването на народа без реално обединение – това все още не е необходимото образоване.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 20.03.2014

[130730]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Унищожаването на държавата започва с принудата към толерантност, в името на демокрацията и политическата стабилност.

Принудата към толерантност има за цел да разруши националната генетика и да дезинтигрира държавата, която е основна форма за организиране на социума, притежаващ социална отговорност.

В тази задача са включени още: превръщане на нацията в безотговорна към историята си и към културата на социума, представящ се като потребител, усвояващ онова, което е необходимо за провеждащите тази операция, за постигането на техните стратегически нужди и интереси.

Провеждането на такава операция разделя нацията на обекти и субекти, жертви на толерантността, което внася разкол между нацията и обществото, довеждаща ги до взаимна нетърпимост, подкопаваща националната идентичност и отслабваща обществото и държавата.

Такава операция включва в себе си няколко задачи:

– подхвърляне на идеята за ”толерантност” като основен фактор и критерий за ”демокрация” и неговото внедряване в общественото мнение;

– доминиране в сферата на националната и културна информационна мрежа;

– масово преобразяване на националното съзнание;

– информационно, идеологическо, етично, икономическо и накрая физическо поробване на лидерите на нацията, подменяйки ги с ”демократично” почистване на съпротивяващите се;

– формиране на симбиозата поробени лидери и търтеи, тяхното срастване;

– формиране на победа върху националните права, гарантираща им паразитен характер на съществуване.

А по-нататък могат да се формират различни по рода си  ”цветни революции”, преразпределение на собствеността и националното достояние, да се формира ”демократически” произвол, да се съсипе културата и силовите структури за национална сигурност и т.н., чак до ”концесиониране” от чуждестранни структури на отделни държавни територии, региони от национални пространства.

Външно това ще изглежда като нормално демократично взаимодействие между властите и гражданското общество, естествен подбор на ”най-добрите демократи и ефективни мениджъри” във властта, оптимизация на управлението на държавата и територията на страната – и всичко това, разбира се, „в името на благосъстояние на гражданите”.

На практика, това е смъртоносно, паразитно отравяне на нацията, което показва какво представлява паразитно да се зарази нацията, да жадуваш да забогатееш, да управляваш единствено за собствена облага, за преобразяване на властта, и унищожаване на държавата.

Независимо, че всичко започва с принуждаването за толерантност, политическа коректност и демократизация на една отделно взета страна.

Реплика: Това е само част от тактиката на съвременната война. На практика не може да и се противопоставим, това става ясно от случващото се с промени в държавите, как възникват конфликтите, оранжевите революции, арабската пролет и т.н… Единствена цел е управляване на света. Средствата са създаване на хаос с чужди ръце.

[125748]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (B. Линдерман): Tематиката относно сексуалните предпочитания оглавява световната политика. И въпреки че не виждаме половата дискриминация на малцинствата, това движение е вдъхновено упорито „отгоре“ – призовават правителствата да признаят съвкуплението на мъжете с мъже и на жените с жени за норма, а не за отклонение.

Не се оказва никаква съпротива, защото самото гей движение е шоу-бизнес, а не борба за права, това е по-скоро като агресия.

Парламентите на европейските страни гласуват за легализирането на еднополовите бракове. Ясно е, че тук е задействан един огромен административен и финансов ресурс.

Но тези парламенти са избрани демократично от по-голямата част от населението, което има традиционни възгледи. Защо това болшинство не се съпротивлява?

Това е един хитро разработен рекламен трик, че зад гейовете стоят млади, прогресивни, модно обличащи се хора, които работят като програмисти и мениджъри – накратко, те са бъдещето на света. А тези, които са срещу тях, те просто доживяват живота си, и така човек не иска да бъде в челните редици на отживяващите.

Гей-революцията не декларира своята цел, но е ясно, че целта и е не да спаси гейовете, а да наложи нова тотална идеология, която чрез манипулиране иска да превърне човека в безполово същество, и на практика да ни кастрира.

Реплика: Другата нейна задача е, под прикритието на ограниченията за пушенето на цигари, да се легализират  наркотиците. Третата и цел е посредством вътрешни войни да подкопае режимите във всички страни на света. А след това ще проявяват другите си, предварително предначертани мероприятия, като всички те са насочени към придобиване на още по-голяма власт.

[114891]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение: Учени от Университета Клермонт са създали лекарство против жажда. Ръководителят на колектива от изследователи П.Зак помолил парите да бъдат поделени с непознати хора. Получилите от лекарството (окситоцин), отдавали с 80 % повече пари, защото мислели за приятни неща.

Реплика: Този факт още веднъж потвърждава, че не парите са цел, а наслаждението, напълването. Ако човек се наслаждава, хартийките не го интересуват. И обратно, ако хартийките не носят приятно напълване, те стават ненужни. Изводът – да търсим съвършеното напълване. Същото се отнася и до другите източници на наслаждение – власт, слава, знания. Творецът в същността си представлява Източник на съвършено напълване. Разкривайки Него, ние намираме всичко.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

  За да разберем какво трябва да поправи в себе си човекът, е необходимо да изясним по отношение на кои желания той притежава свободна воля, а не просто се подчинява на законите на природата. Поправянето се случва в желанията, които не са свързани с тялото, а с развитието на човека. Това са онези желания, които зависят от обществото. Те се делят на три вида: богатство, власт и знания.
Всичко, което човекът иска да получи чрез покупка, той усеща като „То е мое. Аз мога да купя целия свят и той да ми принадлежи!“ – всичко това се отнася за парите и богатството.
Ако аз обаче получа света не, за да го притежавам, а за да се сдобия с уважение от него, то това се нарича власт.
Желанието за богатство е по-примитивното ниво, тъй като то се подразбира като желание да взема нещо ценно и да го „присъединя“ към себе си“. Желанието за власт означава, че извън мен трябва има личност притежаваща определен авторитет, която искам да ме уважава и да се отнася към мен така, като че ли съм по-висш от нея.
Желанието за знания е стремеж към още по-голяма власт. Например, някакъв учен седи в своя ъгъл и се занимава с наука…
Какво отношение има това към най-високото ниво на развитие? Желанието за знания не означава, целият свят ми принадлежи, както е при желанието за богатство. Не означава, че човек ще уважават в мен силата, а аз ще се наслаждавам от „несъответствието“ между нас както е при желанието за власт. Желанието за знания означава, че аз ще подчиня на себе си човешкия разум. Той е привързан към мен като куче и аз управлявам всички негови мисли. Няма по-голяма власт от тази. Това е много жестока, силна, безжалостна и безпощадна проява на егоизма.
(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Колко бързо свикнахме с всичко това ! Бомбичка откъсва пръстите на охранител на баскетболен мач, един възрастен човек е жестоко пребит и ограбен в собствения си дом, мъж убива жена си само защото тя е „отказала да му даде пари за дънки“… Неудържимо насилие – то е следствие от неудовлетворен егоизъм. Нека по-скоро проумеем това, за да пристъпим към коригиране на  тези ситуации.

ВЗРИВЪТ

Трагично, но факт: битовите убийства станаха нещо като норма. За не по-малко „нормални“ се приемат убийствата на романтична и криминална основа. На някои от жертвите им провървява повече и ден след ден в болниците се стичат недоубити: старци, жени, деца… Скоро в България няма да остане и семейство незасегнато от тези „житейски дреболии“.

Насилието не е нещо ново, но мащабите му станаха безпрецедентни. Фитилът на тази бомба днес е по-къс от когато и да било. Всички ограничителни линии са изтрити и нищо не ни дели от един свят, в който няма нито защита, нито пощада. Хората твърде лесно се сриват и изливат своя гняв или отчаяние върху околните. Това в най-пълна степен важи за младежта, стремително освобождаваща се от сдържащите фактори и изцяло откъсваща се от условностите. (още…)

Filed under: Възпитание - Няма коментари→