Кабала е теоретична и практична наука.

Когато човек започне да се занимава с кабала, отначало  изучава теорията: брой на световете, парцуфим, сфирот; как те се делят помежду си, как възникват и се разпространяват отгоре надолу по йерархиите от светлината към материята на нашия свят, и как от материята на нашия свят се издигат обратно към светлината. Това, по принцип, е науката кабала.

Тя се излага накратко в статиите на Баал Сулам ”Въвеждане в науката кабала”, паралелно на която е подобната статия на Рамхал  ”138 врати на мъдростта” и редица трудове на други автори, осветяващи кабала в съкратен вид. А в по-общ вид тя е разкрита в книгата на Ари  „Дървото на живота” и в шест томника на Баал Сулам  „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, немалко други кабалисти са посветили на кабала сериозни големи трудове, излагайки ги от научна гледна точка, като система за управление на нашия свят, вътре в който се намираме. Но всички тези трудове са предназначени само за да си представим чисто умозрително духовния свят, макар с ума си да не го разберем и зрително  да не си го представим.

Както е казано в пункт 154 на „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, кабалистите винаги са писали и пишат само за тези, които вече се намират в постижение, в усещане, във виждане на Висшия свят. Когато такъв човек чете това, което е написано от друг, той абсолютно точно, ясно, явно си представят какво е искал да каже авторът.

По този начин кабалистите споделят своите знания, но те са разбираеми само за тях, доколкото те се намират в усещането на един и същи висш свят, на системите , които управляват нашия свят.

 А тези, които не се намират в това усещане, не могат да си го представят. Те чисто механично жонглират с различни понятия и определения, но това нищо не дава. Термините остават непонятни.

Затова е трудно да се каже, какъв е смисълът да ги изучават. Но, както пише  Баал Сулам в същия 154-и пункт на „Предисловие към Учението на Десетте Сфирот” , има голям смисъл да се отнасяме по-особено към трудовете на кабалистите. Защото хората, които са писали тези текстове, са били в постижение на висшите енергии, на висшата светлина.

По правило, кабалистичните книги са написани на иврит или на арамейски език. Арамит  е родствен  на иврита език, който се е употребявал още преди три хиляди и петстотин години в Древен Вавилон, успоредно с иврита.

И ако човекът в нашия свят изобщо не разбира и не знае, за какво става дума, и дори не знае езика, на който е написана книгата, това няма значение. Да допуснем, че той знае само китайски език, но ако  седи заедно с кабалистите и слуша какво говорят и изучават те, то със своето огромно желание към познанието ще започне да призовава към себе си висшата светлина.

Върху него ще слиза особено излъчване и под негово влияние човекът постепенно ще започне да усеща това, за което говорят кабалистите, дори да не разбира техния език, а с времето ще започне да разбира и езика. Аз вече съм разказвал, че когато се учих при Рабаш, получих писмо от човек от Русия, от далечен сибирски лагер. Той писа, че изведнъж му се разкрили знания на иврит, и той много искал да пристигне в Израел. Към писмото бяха приложени негови стихове написани на иврит. Когато аз ги показах на специалисти, те много се учудиха, защото те били написани на много висок иврит.

 Откъде е могъл той да го знае? А той и не го е знаел. Просто огромното желание предизвикало в него проявата на този език. Рабаш тогава казал, че чрез такова желание човек може да постигне  всички знания на кабала.

 Защото именно на желанието, а не на знанията и разбиранията идва висшата светлина, която започва да работи в човека.

Затова, който не познава езика, си заслужава да се безпокои само за едно – за малкото желание към постигането на света на Твореца. Ако то бъде постоянно в развитие, те ще постигнат всичко.

 Между другото, този човек от Сибир след това е пристигнал в Израел, публикувал стиховете си и изчезнал. Това показва, че докато е страдал в лагерите, той е имал желание, а когато пристигнал в Израел и всичко пред него се разкрило, желанието изчезнало.

От урока на руски език, 08.05.2016

[193378]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабала - Няма коментари→

Книгата Зоар: „Тъй като прекия път на Твореца” и неговият път е истина. И затова, „праведниците ще преминат по него”, нали всеки, който се занимава с поправяне чрез Тора, знае и върви по нейния път и не се отклонява вдясно или вляво. „А грешниците се препъват в тях”.

Не става дума за материалния свят – а само за моята душа, ако аз използвам всички средства и с всички сили се стремя да привлека поправяща светлина, за да се слея с Твореца. Аз искам да се движа по правия път, но по него се усеща ту нощ, ту ден.

Тогава в мен се пробуждат всички тези „грешници”, за които разказва Тора: Ейсав, Билам, Балак, Ахашверош, първородната Змия, Фараон, а от друга страна, „праведниците”: Ааврам, Ицхак, Яаков, Давид.

Аз ту падам в състояние на тъмнина, страх, войни, беди, ту се пробуждам, постигайки успехи и вървя напред.

Аз извършавам множество „прегрешения” по духовния път, защото трябва да разкрия цялото свое непоправено егоистично желание, да почувствам доколко то е противоположно на духовните цели и само след това ще узная, каква светлина е нужна, за да го поправи и превърне в отдаващо.

Ние нямаме друг материал, от който можем да научим, какво е направил за нас Твореца и как Той действа вътре в нас – само вътре в това желание да се насладим, тези празни кухини разкриващи злото в нас.

С помощта на светлината започваме да превръщаме това зло в добро – дотолкова, доколкото знаем, как да го направим.

Тоест в началото ти трябва да прегрешиш, да разбереш, че използваш своето желание да се насладиш в зло – против всички и против Твореца, че ти си пълен с егоизъм, който властва над теб.

Преминавайки през тези състояния, ти се наричаш „грешник”, а поправяйки ги, ставаш „праведник”. Затова, дай Бог, трябва да станем тези грешници, за които разказва Тора – това са високи състояния.

Те идват при човека, който е готов да види своето зло, ако той не се навежда пред тях, а ги разбира и ги чувства.

На него му свети особена светлина, позволяваща му да разгледа тъмнината вътре в себе си. Както преди празника Песах проверяват хамец на светлината на свещи, така и човек единствено със светлината на свещ трябва да се спусне в своя тъмен погреб и да започне да проверява, къде е там хамеца и къде е храната подходяща за Песах.

За Песах са пригодни само отдаващите келим, а всичко останало е забранено. Нужна ни е макар и малко светлина на свещ, за да се спуснем в свойте подземия и да започнем проверка.

Така се подготвяме към изхода на своя Египет – разкривайки в себе си злото и очиствайки се от него, човек прави стъпка нагоре и излиза от изгнанието към висшия свят.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Когато книгата Зоар е била скрита от хората, от времето на нейното написване и до нейното разкриване (от 2-ри до 13-ти век), никой не я е наричал скрита, за нея въобще не се е знаело!

Днес всеки човек по света може свободно да закупи книгата Зоар и да я чете. Защо тя се нарича тайна, скрита?

В тази книга има всичко. Зоар може да ни разкрие този и висшия свят в цялата им пълнота. Тя е написана за нивото на всичките 125 степени постижения на цялото мироздание, разказва ни за всичките наши пътища.

Проблемът е само това, колко тази книга е скрита, скрита за самия човек, който не е способен да се концентрира, да се настрои правилно, за да види описваното в книгата.

Читателят естествено сам не е способен, както при други четения, да постави себе си пред текста. Той се обърква в него, виждайки в текста образи от нашия свят, историята и географията, физиологията и анатомията. Той свърза понятия, обекти и действия със свойте земни разбирания.

Представете си електрическо устройство с много проводници и детайли, които вие свързвате неправилно. Нима можете някога да го приведете в действие? Разбира се че не!

Проблемът е в това, че всичко се намира пред нас, но ние не можем да го разкрием, неспособни сме правилно да задействаме нито себе си, нито тази система, която съединяваме в себе си неправилно. В нас няма правилен подход към книгата Зоар.

Човек е длъжен постоянно, до и по време на четенето да се учи да настройва себе си на нов фокус, разбиране, виждане и да се придвижва в това поетапно.

Настройката е задължителна, защото ако той просто отвори книгата Зоар и започне да чете, той само ще се обърка и след това ще му бъде много трудно да поправи това объркване и да се върне в началото.

Затова цялата трудност се състои в това, правилно да навлезне в книгата Зоар.

И затова книгата Зоар се съпровожда с материали по настройка на нашия инструмент за възприемане – душата.

Откъс от урока по „Въведение в книгата Зоар“, 21.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал желанието за наслаждение. Нищо, освен това желание. Голямото желание за наслаждение властва над малкото.

А какво е това мисъл, разум? Мисълта ни помага да преминем от едно желание към друго, от състояние към състояние, от определен вид желание към друг вид.

Желанията, това е материал на природата. А мисълта е средство, оръдие, което ни помага да използаме тези желания, включвайки ги в себе си, премествайки ги в полето на силите на тези желания, от голямата сила на желание към малката сила или обратно, като приближаване към магнит или отдалечавайки се от него.

Мисълта е силата на движение между желанията . За нейна сметка аз мога да изменям своето местонахождение между различните желания, премествайки се между тях. Но в каквото и желание да се намирам, то винаги властва над мене.

За това съм длъжен да се възползвам от силата на мисълта, която ще ми помогне да разбера и убедя себе си, че моето желание, моето състояние, условията в които се намирам, лоши и съществуващи добри условия, но затова аз съм длъжен, с помоща на мислите си, да изменя своето желание, преминавайки от една вълна в полето на силите на тези желания (напрегнатост на полето) на друга негова вълна (напрегнатост) , подобно на заряд в магнитно поле.

В науката Кабала, анализът на мисълта на желанието, в което се намирам се нарича осъзнаване на злото. Развитието на мисълите в мене произтича под влиянието на обкръжението или въздействието на висшия свят.

Така ние може „да плуваме” в полето на желанията, премествайки се между тях, от низшето към висшето. Мисълта (осъзнаване на злото) ни помага да премине от едно състояние на желанието към друго.

Така променливо в мене работи ту разума ту чувствата. Но винаги ние се движим по една схема: желание – мисъл – желание.

От урока по статията „Характеристика на науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да моли да отдава, ако той не знае какво е това?

Отговор: Духовният растеж е подобен на развитието на дете, на което е достатъчно само да участва в процеса. Това е естествено развитие, детето по естествен начин разкрива света.

На него му е нужно да опита всичко на вкус, всичко да хване в ръка, всичко да узнае, всичко да нареди и да потроши. То самото не знае какво прави – движи го природата.

А след като опита всичко, детето започва да мисли и да построява връзки между нещата, започва да разбира и да иска.

Така сме и ние в своето духовно равитие. Колкото и умни да изглеждаме, колкото и сериозни предмети да обсъждаме – не това ни развива.

Учи се не този, който е умен. Точно като малките деца, ние възбуждаме върху себе силата на развитие – същата тази сила, която развива и детето.

Затова до молитва за отдаване човек е длъжен да достигне сам. Няма такова копче, което да натиснеш, за да се „примолиш” за достъп във висшия свят.

Ако в теб гори искане, стремеж – ти неволно го изразяваш в себе си. „Молитва” – това е работа в сърцето, най-дълбокото желание на сърцето, за което ти може би и не се досещаш.

Нима можеш да принудиш себе си за молитва? Не можеш да задължиш сърцето. И затова ни е нужна тази сила, развиваща ни в материалния и духовния свят. Именно тя постоянно променя нашите желания.

Светлината ги е създала, светлината ги проявява и трансформира със своето въздействие. Затова нашата задача е да привлечем към себе си светлината, с помощта на книгите и учебните занятия.

По нашите сили е да предизвикаме отклик – обръщайки се към източника на светлината, за да ни развие по-бързо. Това е единственото средство.

Природата ни развива по предварителна програма, в планирани срокове, обаче от определен етап в историята на човека, процесът може да се ускори.

В наше време сме способни да активизираме силата на поправянето, за да може тя да ни въздейства още по-интензивно.

Науката кабала е този „прибор”, това средство, което ни позволява да достигнем до това.

Работата тук не е да разберем повече. Достатъчно е, подобно на неуморно дете да „ритаме и да блъскаме с крака и ръце” в рамките на кабалистичната методика, в уроците и разпространението.

Ние усилваме светлината не с деловитост и дълбокомислие, а в опита ни да се устремим към нея.

Въпроси и отговори, уроци и обсъждане – всичко това е само игра с нас. Така и детето: ти играеш с него, а в същото време в него се пробужда нещо, което го развива. Това се нарича „светлина, възвръщаща към Източника”.

Няма значение, умен ли е човек или глупав, флегматичен или чувствителен. В края на краищата, който работи активно, той се движи по-бързо напред.

От подготовка към урока, 11.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

От обучението си трябва да очакваме промени, които носи поправяща сила – „светлината, връщата ни към Източника”.

Кабалист, който е писал книга, се е намирал в нашия и висшия свят едновременно.

Затова, ако искам да придобия неговите свойства и виждания, чрез своят стремеж аз мога да привлека към себе си силата на поправяне и скоро да почувствам резултата от нейното въздействие,т.е. все по-явно усещане на свойството отдаване.

Постепенно, под въздействие на скритата в обучението светлина, аз осъзнавам, че в мен не съществува нито трошичка отдаване.

Всичко добро, което си приписвам – това е просто егоизъм намиращ възможност да наслади себе си.

Това ще бъде едно ясно усещане, че каквото и да направя – всичко е единствено за самонапълване.

Аз едновременно чувствам, че това не хубаво. Струва ми се, че може да бъде по-добре? Но аз усещам, че това е лошо – просто защото всичко това ме ограничава.

Отдавайки, аз мога да разтворя за себе си безкрайния духовен свят, а получавайки, безцелно да живуркам в този свят. Това също е крачка напред, защото сега аз искам повече и поради това съм готов да отдавам. Само ми кажете: как?

По-късно ще почувствам, че действително съществува един Даващ, напълващ пространството около мен.

Аз още не съм Го опознал, но желая да Го почувствам, да се уподобя на Него, да стана като Него, да се обединя с Него посредством отдаване.

По такъв начин човек постепенно се променя под въздействието на поправящата сила, която привлича по време на обучение. По особен начин тази сила действа при изучаване на книгата Зоар.

Ако се подготвим и пожелаем да се обединим с душите си, то ще привлечем най-мощната поправяща светлина от тази книга.

Само тя може да ни помогне. Всички други усилия ще си останат безполезни, ако с тяхна помощ ние не успеем да привлечем върху себе си силата на поправянето.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Зоар – това е разкриване на истинското наше състояние. Разкриването става по подобие на скриването, в подобно на него свойство.

По степента на намерението за отдаване, книгата Зоар се разкрива. Ако ли не, тя остава тайна.

Кабала препоръчва:

За да проверя себе си, желая ли да отдавам, трябва да проверя своя стремеж за обединяване на всички желания за отдаване на своите другари. Тяхното обединено желание ще бъде и разкриването на висшето ниво, Твореца.

Всеки от нас където и да се намира, изключвайки всички, желае да се издигне над нашия свят, да се съедини, да усети себе си като „един човек с едно сърце”. В такъв случай той достига единение и поръчителство и разкрива в това свойството на висшия свят.

От урока по книгата Зоар, 30.11.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→